Р Е
Ш Е Н
И Е № 108
гр.Пазарджик
06.08.2015год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд…търговска колегия в публично
заседание....на пети август..през две хиляди и петнадесета година..в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
При секретаря……К.Р.……………………и в
присъствието на
прокурора........като……………………………..разгледа…………....докладваното от..................съдията…………….………т.д.
№74..по…………......…описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 от ТЗ.
Образувано
е по предявена молба от „ВИП БИЛДИНГ БГ“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Асеновград, бул. „България“ №12, ет.1, ап.7,
представлявано от управителя В.П., със съдебен адрес ***-Б – адв. П.Д., срещу „Соло екс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Памидово 4459, общ. Лесичово, обл. Пазарджик, представлявано от управителя С. Н. Д..
Изложени са
фактически твърдения за неизпълнение на изискуеми парични задължения от
страна на ответника. Активната си процесуалноправна легитимация молителят
основава на договор за цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД – от 05.01.2015г. По
силата на договора за цесия „Тимбер – БГ” – в качеството на цедент е прехвърлил
на молителя „ВИП БИЛДИНГ БГ“ ЕООД – цесионер, вземането си от длъжника,
произтичащо от търговска сделка, обективирано във фактура №4/20.08.2012г. на стойност
9 890,40лв. и фактура №5/21.08.2012г. на стойност 7 638,43лв. С Уведомление
за Цесия от 05.01.2015г., връчено на 07.01.2015г., длъжникът
е уведомен за извършеното цедиране на вземането. С цел уреждане на отношенията между страните - длъжник и кредитор, е сключена спогодба/договор - по смисъла на
чл.365 и следващите от ЗЗД от 30.01.2015г. Уговореният краен падеж на задължението по силата
на така постигнатата спогодба е 30.03.2015г., в който срок обаче задължението
не било погасено. Съгласно клаузите на договора за спогодба е уговорена и
неустойка при неизпълнение в размер на 1 000 000лв.
Изложени са фактически твърдения относно финансовото състояние на длъжника,
обуславящо състояние на неплатежоспособност, алтернативно – и състояние на
свръхзадлъжнялост, поради неизпълнение и невъзможност за изпълнение изискуеми
задължения – към молителя, към други кредитори, включително и публични
задължения, а като начална дата на това състояние се сочи 01.04.2015г.
Поради изложеното и на основание чл.625
от ТЗ се иска, след като се
констатира състоянието на неплатежоспособност, алтернативно –
свръхзадлъжнялост, както и фактът, че продължаване дейността на дружеството би
увредило масата на несъстоятелността, да се постанови решение, с което да се
открие производство по несъстоятелност и да бъде обявена несъстоятелност на длъжника, с прекратяване дейността на предприятието му. Претендират се сторените по делото разноски.
Към
молбата са представени писмени доказателства съгласно изискването на чл.628
ал.2 от ТЗ.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника
– „Соло екс“ ЕООД.
Не се оспорва твърдяното в молбата по чл.625 от ТЗ състояние на
неплатежоспособност, качеството на молителя на кредитор, наличието на изискуеми
парични задължения.
В срока
по чл.372 от ГПК не е постъпила допълнителната искова молба, а молба, с която
изрично се заявява, че страната няма да се ползва от това си право.
С
определение №433/16.06.2015г., на основание чл.629 ал.4 от ТЗ е допуснато
присъединяване в производството по несъстоятелност на кредитор - „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“ бул. „България“ №85,
представлявано от изпълнителните директори П.М. и Р.Н..
В молбата на присъединилия се
кредитор са изложени обстоятелства за неизпълнение на изискуеми
парични задължения от страна на ответника, произтичащи от договор за банков
кредит №С-М-2/2007-Л/20.08.2007г., сключен между
„ИНВЕСТБАНК“ АД от една страна и „Памексвин“ ООД като кредитополучател,
както и „Соло екс“ ЕООД и „Ес Памексвин“ АД, като солидарни длъжници. По силата на сключения
Договор за банков кредит на кредитополучателя е
отпуснат, съответно усвоен, кредит в общ размер
на 4 355 780лв., както следва: Инвестиционен кредит
в размер до 2 925 780лв.; Оборотен кредит в размер до 1 430 000лв. Договорът за кредит
е изменен и допълнен със скючени Анекс №1/20.09.2007г.,
Анекс №2/24.07.2008г., Анекс №3/25.11.2008г.,
Анекс №4/26.01.2009г., Анекс №5/27.04.2009г., Анекс
№6/08.12.2009г. и Анекс №7/08.12.2009г. За обезпечаване вземанията на „ИНВЕСТБАНК“ АД по Договора за
банков кредит и анексите към него, в полза
на Банката са учредени обезпечения: С нотариален акт №194 от 2007г., в полза на „Инвестбанк АД“ от солидарния длъжник „Соло Екс“ ЕООД е
учредена договорна ипотека върху собствени недвижими имоти; С
Договор за учредяване на особен залог от 20.08.2007г., вписан в ЦРОЗ
с регистрационен
по първоначално вписване №2007091400118 е учреден особен залог върху ДМА, собственост на
„Соло Екс“
ЕООД.
Поради неизпълнение на задълженията по посочения договор и анекси към него
от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници, кредиторът „Инвестбанк“
АД е реализирал правата си по реда на заповедно производство. Издадена е Заповед,
съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №4554/2013г. по описа на РС
Пазарджик. С цитираната Заповед №2855/11.12.2013г. за изпълнение
на парично задължение, ответниците са осъдени да заплатят солидарно на
ищеца сумата от 3 017 000лв., ведно с законната
лихва, считано от 06.12.2013г. до изплащане на
задължението, която сума представлява част от цялата главница в размер
на 2 451 831,06 евро. и направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 60 340лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 30 620лв. На
основание изпълнителния лист е образувано ИД №20138820400010 по описа на ЧСИ
Тарльовски, рег. № 882 при КЧСИ.
По ч.гр.д. №29/2015
г. по описа на Районен съд Пазарджик на 14.01.2015г. е издадена Заповед №9 за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, а въз основа на нея в полза на „ИНВЕСТБАНК“ АД, е издаден изпълнителен
лист срещу длъжниците
„Памексвин“ ООД, „Ес Памексвин“ АД и „Соло Екс“ ЕООД да заплатят при
условията на солидарна отговорност сумата от 100
000лв., ведно със законната лихва за периода от
09.01.2015г. до изплащане на
вземането, както и 4 436лв., представляващи разноски по делото. На основание изпълнителния лист е образувано ИД №
20158820400107 по описа на ЧСИ Т., рег. № 882 при
КЧСИ.
По ч.гр.д. №584/2015 г. по описа
на Районен съд Пазарджик на 11.03.2015г. е издадена Заповед №310 за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК, а въз основа на нея в полза на „ИНВЕСТБАНК“ АД е издаден
изпълнителен лист срещу горепосочените длъжници за сумите: по
инвестиционен кредит - главница 26
519,44 евро, ведно
със законната лихва до изплащане на вземането, както и просрочена договорна /възнаградителна/
лихва върху главницата - 779 532,66 евро; По кредит за оборотни средства: Главница - 831
614,82 евро, ведно със законната лихва до
изплащане на вземането; Разноски по делото в
общ размер 122 349,92лв. Изпълнителният лист е
присъединен към ИД №20138820400010 по описа на ЧСИ Тарльовски, рег. № 882 при КЧСИ.
Твърди се,
че към
21.05.2015г., вземанията на „Инвестбанк“ АД към длъжника по отношение на който е подадена молба
за откриване на производство по несъстоятелност „Соло Екс“ ЕООД по Договор за кредит
№С-М-2/2007-Л от 20.08.2007 г., съгласно Извлечение от счетоводна книга, са в общ размер
на 5 165 541,30 евро или левова равностойност на 10 102 920,64лв.
Тъй като
след предавяване на молбата по чл.625 от ТЗ /и след ивършена размяна на
книжата/ в ТР по партидата на „Соло екс“ ЕООД, с вписване
№20150519103413 е вписана промяна в седалището и адреса на управление на
дружеството, а с вписване 20150527141242 е вписано „заличено обстоятелство“ – заличаване на управителя С. Н.Д.на
основание чл.145 ал.5 от ТЗ/, с определение №469/03.07.2015г. на ответното
дружество е назначен особен представител – адв. Л.Г. - ПАК. Особеният
представител изразява становище, че молбата по чл.625 от ТЗ е основателна и
следва да бъде уважена.
Като се
запозна с представените по делото доказателства и след преценката им поотделно
и в съвкупност, съдът прие за установено следното:
„Соло екс“ ЕООД е
дружество, регистрирано в Търговския регистър с ЕИК *********. Дружеството е с
капитал 5 000лв. До момента по партидата в регистъра не е вписано
прекратяване или обявяване в ликвидация. Или безспорно е установено, че ответникът
е търговско дружество по смисъла на чл.1 от ТЗ.
Като доказателства по делото към молбата на „ВИП БИЛДИНГ
БГ“ ЕООД са представени два броя фактури, с посочен издател „Тимбер - БГ“ ЕООД
и получател „Соло Екс“ ЕООД, удостоверяващи наличието на неформалния договор
търговска продажба. Представен е и договор за цесия от 05.01.2015г., сключен
между „Тимбер- БГ“ ЕООД – цедент и „ВИП БИЛДИНГ БГ“ ЕООД – цесионер, ведно с
уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД. Предмет на договора за цесия е вземането на
цедента по горепосочените фактури /№4/20.08/2012г. и №5/21.08.2012г./ –
главници, лихви и разноски. Представен е договор за спогодба по смисъла на
чл.365 от ЗЗД от 30.01.2015г., подписан между молителя и длъжника в настоящето
производство /както и трети лица – в качеството на длъжници/, съгласно който,
установявайки основанието и размера на задължението, страните са уговорили
падеж – 30.03.2015г.
Или
активната процесуалноправна легитимация на молителя в настоящето производство
„ВИП БИЛДИНГ БГ“ ЕООД произтича от договор за цесия по смисъла на чл.99 от ЗЗД,
при който прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително и изтекли лихви, ако не е уговорено противното. Предмет на процесния каузален договор за прехвърляне на вземане е задължение, произтичащо от
търговска сделка. При определяне на търговскоправния характер на предявеното
вземане, за наличието на предпоставките по чл.286 от ТЗ е релевантен
правопораждащият юридически факт за вземането, който в разглеждания случай е
два договора за търговска продажба, обективирани в приложените фактури,
сключени между „Тимбер - БГ“ ЕООД и „Соло Екс“ ЕООД. Последващо настъпило
правоприемство не може да промени основанието на дълга и обстоятелството, че
същият произтича от търговскоправна сделка. /Р №134/08.12.2009г. по т.д.
№141/2009г., постановено по реда на чл.290 от ГПК; Р №549/27.10.2009г. по т.д.
№239/2008г./. Посоченото обосновава процесуалноправната и материалноправната
легитимация на молителя на кредитор на ответника по търговска сделка – договор
за цесия, с който се прехвърля неиздължено вземане по такъв вид сделка.
Процесуалноправната
легитимация на присъединилия се кредитор се установява от представения договор
за банков кредит №С-М-2/2007-Л/20.08.2007г. и анекси към
него /№1/20.09.2007г., №2/24.07.2008г.,
№3/25.11.2008г., №4/26.01.2009г., №5/27.04.2009г.,
№6/08.12.2009г. и №7/08.12.2009г./; извлечение от счетоводните книги на банката, както и от представените
два броя удостоверения от ИД
№20158820400107
/образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №29/2015г. на ПРС/ и ИД
№20138820400010 /образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д.
№4554/2013г. и ч.гр.д. №584/2015г. на ПРС/ по
описа на ЧСИ Тарльовски, рег. № 882 при
КЧСИ.
За да
се уважи молбата по чл.625 от ТЗ следва да се установи съществуването на
неплатежоспособност. Разпоредбата на чл.608 ал.2 и ал.3 от ТЗ презумира
неплатежоспособността, а основанията за неплатежоспособност са регламентирани в
разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ. По смисъла на цитираната законова разпоредба
неплатежен е търговец, който не само не изпълнява задължения по търговски
сделки /или публичноправни задължения/, но и не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публично вземане към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Тези
основания следва да са налице кумулативно.
При
така очертаните елементи от фактическия състав, следва да се приеме, че
неплатежоспособност е налице, когато
длъжникът не може да осигури необходимите за плащане парични средства,
защото няма достатъчно такива в банковите си сметки или бързо ликвидни активи,
така че в рамките на един разумен период от време да може да изпълни своето
задължение и невъзможността за плащане да е обективирана към всички кредитори.
За
изясняване на действителното финансово състояние на дружеството и относно един
от основните елементи от фактическия състав на неплатежоспособността – възможността на търговеца - ответник да
осигури необходимите за плащане парични средства, по делото е допусната съдебноикономическа експертиза.
Заключението
от съдебноикономическата експертиза е изготвено вследствие проверка на приложените по делото документи, счетоводни баланси, отчети за приходи и разходи на ответното дружество към 31.12.2014г. и към 30.04.2015г.
Съгласно заключението през
анализирания период 01.01.2014г. – 30.04.2015г. дълготрайните активи на дружеството представляват около 50% от всички активи. Дружеството притежава, както дълготрайни материални активи, така и дълготрайни нематериални активи. Нематериалните дълготрайни активи са
дългосрочни инвестиции на стойност 217 000лв.
и от предоставени заеми в размер на 45 000лв.
Дружеството е съдружник в „ПАМЕКСВИН“ ООД – в ликвидация и притежава
57 530лв. от капитала му /целият възлизащ на 287 630 лв./. Дълготрайните материални активи, отразени по баланса,
са на стойност 655 000лв. към
30.04.2015г. /включват
земи – ниви с площ 808,121дка с
балансова стойност 175 000лв., както и
съоръжения и транспортни средства с
балансова стойност 480 000лв./ Дружеството притежава и други напълно амортизирани ДМА.
Към горепосочения период
притежаваните от дружеството краткотрайни
активи са както следва: Kъм
31.12.2014г. по баланса на търговеца са отчетени стоково-
материални запаси на обща стойност 396
000лв. През четирите
месеца на 2015г. същите са се увеличили
с 3 000лв. /т.е. – 399 000лв./. Към 31.12.2014г. дружеството е декларирало,
че има вземания от клиенти в размер на 31 000лв., като през 2015г. те са намаляли на 26 000лв.
Вземанията представляват 1,4 % от активите на търговеца /в тях са включени: от
„Памексвин“ ООД - 22 723,13лв. цена на плащане по ф-ра №98/01.12.2014г.; от „ПАТО“ ЕООД – 1 895,04лв. цена на плащане по ф-ра
№**********/28.04.2015 г.; от „Тракийска лоза“ ЕООД -1 490,40лв. цена на плащане по ф-ра №
102/04.04.2015г./. Декларираните към 31.12.2014г. парични
средства на дружеството са в размер на 213 516лв., от които 98 523лв. в брой и 114 993лв. по запорирани банкови
сметки. Паричните средства възлизат на 11,6% от активите.
Към 30.04.2015г. са декларирани парични средства общо
в размер на 130 000лв., от които 15 000 в брой и 115 000лв. в
запорираните банкови сметки.
Заключението от
съдебноикономическата експертиза съдържа два варианта относно стойностите на
задълженията: съгласно
данните, съдържащи се в годишния финансов отчет за 2014г. и предоставените
счетоводен баланс, ОПР и счетоводни регистри, изготвени текущо към 30.04.2015г. и корегирани стойности – с
включване на задължения по образувани изпълнителни производства /посочени в заключението и
идентични с цитираните в молбата на присъединилия се кредитор/ с взискател „ИНВЕСТБАНК“АД, които
задължения не са осчетоводени от ответното дружество и които възлизат общо в размер на 7 168 000лв.
Съгласно данните, съдържащи се в годишния финансов
отчет за 2014г.
задълженията на търговеца към 31.12.2014г. са в размер на 1 984 000лв., а с включване на задължения по образуваните изпълнителни дела с взискател
„ИНВЕСТБАНК“АД, тези
задължения са общо в размер на 9 152 000лв.
Съгласно текущите счетоводни
регистри към 30.04.2015г. задълженията на ответното
дружество са общо в размер на 34 309 000лв.,
а с включване на задължения по
образуваните изпълнителни дела с взискател „ИНВЕСТБАНК“АД, тези задължения са общо в
размер на 42 805 000лв.
В общия размер на задълженията са
включени и публичните
задължения за данъци и осигуровки, които са осчетоводени от ответното дружество
към 30.04.2015г., и
които възлизат общо на 92 000лв. Съгласно предоставената актуална информация от НАП публичните
задължения са общо в размер на 97 436,38лв. главница и 11 141,37лв. - лихва за просрочие.
За задълженията за данъци и осигуровки, възлизащи на 56 755,69лв., е образувано изпълнително производство от публичния
изпълнител №920/2015г. Тези непогасени публични
задължения са възникнали през периода 01.01.2012г.-
31.05.2015г.
За 2014г. дружеството е отчело текуща
печалба в размер на 39 000лв., но към
30.04.2015г. текущият резултат от дейността му е изчислен на загуба от
33 205 000лв. Това се дължи на отчетените други разходи
в размер общо на 31 869 000лв., в основната си
част формирани от дължимите неустойки по неизпълнени договори. През 2014г. са отчетени приходи от
дейността в размер на 1 299 000лв., от които 753 000лв.
нетни приходи от продажби, 268 000лв. от увеличение на запасите от продукция и незавършено
производство, 215 000лв. получено държавно финансиране /субсидии/
и 26 000лв.
приходи от продажба на суровини и ДМА. Към
30.04.2015г. приходите са намалели на 82 000лв,
като те са реализирани от продажба на продукция. Към 31.12.2014г., поради
отчитане непокрита загуба от предходни периоди в размер на 577 000лв. и реализираната сравнително малка текуща печалба,
стойността по раздел А „Собствен
капитал“ на баланса е отрицателна величина -185 000лв. Към 30.04.2015г., поради отчетената огромна текуща загуба и натрупаната
загуба от минали години, стойността по раздел А „Собствен капитал“ на баланса е
отново отрицателна величина –33 351 000лв. Отчетените отрицателни стойности по раздел
А „Собствен капитал“ на баланса сочат, че още към 31.12.2014г. сумата на
пасивите надхвърля сумата на активите на дружеството и остатъчният интерес на активите е отрицателна величина.
Относно показателите
за финансовото състояние на дружеството, определяемо от количествените
характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения
с краткотрайните активи, според коефициентите за обща и бърза ликвидност, в
заключението на вещото лице са посочени два варианта: съгласно данните, съдържащи се в годишния финансов
отчет за 2014г. и предоставените счетоводен баланс, ОПР и счетоводни регистри,
изготвени текущо към 30.04.2015г. и корегирани стойности – с включване на задължения по образувани изпълнителни производства с взискател
„ИНВЕСТБАНК“АД.
При така посочените два варианта
показателите за финансовото състояние на дружеството са както следва:
Показатели за ликвидност: Коефициент на обща ликвидност
/КОЛ/ - краткотрайни активи,
разходи за бъдещи периоди, съотнесено към краткосрочните задължения е: Kъм 31.12.2014г. – 0,224, а с включване на задълженията към „Инвестбанк“ АД –
0.042; към 30.04.2015г. – 0,008 и 0.007;
Коефициентът на бърза ликвидност /сформиран от краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и парични средства, съотнесено към краткосрочни задължения/ е: Kъм 31.12.2014г.
- 0,147 и 0.028; към 30.04.2015г. - 0,005 и 0.004. Коефициент на незабавна
ликвидност,
представляващ краткосрочни
вземания и парични средства, съотнесени към краткосрочни
задължения е: Kъм 31.12.2014г. - 0,147 и 0.028; към 30.04.2015г. – 0,005 и 0.004; Коефициентът
на абсолютна ликвидност, представляващ парични
средства съотнесени
към краткосрочни /текущи/
задължения: Kъм 31.12.2014г. – 0.147 и 0.028; към 30.04.2015г. – 0.005
и 0.004. Показателите за ликвидност характеризират способността на дружеството да изплаща
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, като платежоспособността на дружеството е толкова по-добра, колкото коефициентът е равен или надхвърля 1 и
обратно. Отчетените данни показват, че ликвидността
на дружеството към началния
и преди всичко към крайния период – 30.04.2015г. - е силно влошена. Характеризиращите финансовото състояние на дружеството
показатели за ликвидност, като всеки от тях е по-малък от 1 – и в двата
варианта, посочени от вещото лице /т.е. – при варианта без включване на
задълженията към присъединилия се кредитор/, сочат на липса на възможност за дружеството
своевременно, в разумен
срок, с
налични краткотрайни активи да отговаря на текущите си /падежирали/ задължения.
Или дружеството понастоящем е в състояние на лоша ликвидност, обуславяща
сериозни затруднения при погасяването на краткосрочните задължения.
Показателите за финансова автономност, които към 31.12.2014г. са отразени в горепосочените
два варианта, са следните: Коефициент за финансова автономност, представляващ собствен капитал,
съотнесен към пасиви е: Kъм 31.12.2014г. – 0.074 и -0.016; към
30.04.2015г. -0,950; Коефициентът
на задлъжнялост,
представляващ пасиви, съотносимо към собствен капитал е: Към 31.12.2014г. – 13,603 и 62.699;
към 30.04.2015г. - 1.052. Показателите за автономност характеризират степента на финансова
независимост на дружеството от неговите кредитори.
Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от 1 толкова
зависимостта от кредиторите е по-ниска. Когато коефициентът за задлъжнялост е
по-голям от 1, зависимостта на дружеството от кредиторите е по-голяма. Така посочените коефициенти за
финансова автономност на ответното дружеството сочат на абсолютната му
зависимост от кредитори към двата периода и при
определянето им в двата варианта, тъй като коефициентът на финансова
автономност е значително под 1, а коефициентът на зъдлъжнялост е многократно
над тази стойност.
Коефициентът за рентабилност, представляващ съотношението между финансовия резултат и
нетен размер на приходите от продажби, към 31.12.2014г. е -0.252, а към 30.04.2015г.
-404,939. Показателите за рентабилност са
количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби, на
собствения и на привлечения капитал, както и на реалните активи на
предприятието. Коефициентите
на рентабилност са положителни величини, когато финансовия резултат е печалба,
и показват степента на възвръщаемост на капитала на предприятието.
Коефициентите на рентабилност са отрицателни величини, когато финансовия
резултат е загуба, и показват степента на декапитализация на предприятието. В случая коефициентът на рентабилност
е отрицателна величина, което сочи, че липсва рентабилност от дейността на
търговеца.
Показателите за ефективност са следните: Коефициентът на ефективност на разходите, представлявляващ
съотношение между приходи и разходи: към 31.12.2014г. е 1.031, а към 30.04.2015г.
е 0.002; Коефициентът на ефективност на
приходите, представляващ съотношението между разходи и приходи: към
31.12.2014г. е 0.970, а към 30.04.2015г. е 405,939. Показателите за ефективност са
количествени характеристики за използване на ресурсите. Те характеризират
ефективността на управлението на ресурсите. Коефициентът на ефективност на
приходите показва 1лв. приходи срещу колко лева разходи са постигнати, а
коефициентът на ефективност на разходите показва от 1лв. разходи колко общо
приходи са реализирани. В случая данните сочат, че липсва ефективност от дейността на дружеството.
Според коефициента на капитализация на активите, сочещ използването на реалните активи до какъв
финансов резултат е довело и представляващ съотношение между текуща печалба и сумата на реалните активи - през 2014г.
и към 30.04.2014г. дружеството е отчело загуби от дейността си, тъй като този коефициент към
31.12.2014г. е -0.065 /-0.005/, а към 30.04.2015г. е
0.985 /0.812/.
Съгласно заключението от СИЕ по данни
от финансови отчети към
31.12.2014г. и счетоводни данни към 30.04.2015г. - търговецът не
преустановил напълно своята дейност, но реализираните към 30.04.2015г. приходи са почти три пъти по-малки от тези, реализирани за съответния период на предходната
година. През 2015г. приходите са реализирани от
продажби на частни лица, а извършените разходи са за закупуване на стоки и
заплащането на консумативи /като съгласно обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, закупените
стоки съ във връзка с търговската
дейност, осъществявана в
кафе-аператив и
представляват безалкохолни напитки, кафе, захар, ядки/. През 4-те месеца на 2015г. не е осчетоводявано заплащане на трудови възнаграждения на персонала.
Наличието на предпоставките на
чл.607а ал.1 във връзка с чл.608 от ТЗ следва да се преценяват при съпоставка с
контекста на чл.631 от ТЗ, според който молбата за откриване на производството
по несъстоятелност следва да се отхвърли, ако е налице само временно
затруднение или, ако длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване
на задълженията, без опасност за интересите на кредитора.
В конкретния случай не е налице
първата хипотеза на цитираната законова разпоредба – финансовите затруднения на
ответното дружество нямат временен характер. Това е така, тъй като според
горепосочените данни и счетоводни показатели финансовото състояние на
дружеството – ответник е влошено значително още към 31.12.2014г. Показател за
временния характер на затрудненията е само и единствено съотношението между
паричните задължения и очакваните парични вземания от длъжника. А към
31.12.2014г. съотношението между паричните задължения – 1 984 000лв. /съответно 9 152 000лв. включая и
задълженията, за които са образувани изпълнителни производства за вземания на
„Инвестбанк“ АД/ към парични вземания – 31 000лв., изключва извод да се
касае за временни затруднения.
Не е налице и втората
хипотеза на чл.631 ал.2 от ТЗ, като визираните две предпоставки в тази хипотеза
следва да са налице кумулативно. Съотношението между
общата стойност на краткотрайните активи /материални запаси, вземания и
парични средства/– към 30.04.2015г. –стоково-
материални запаси на обща
стойност 399 000лв.;
вземания от клиенти в размер на 26 000лв.; парични средства - 130 000лв., от които 15 000лв. в брой, но 115 000лв. в
запорирани банкови сметки и задължения, които съгласно текущите
счетоводни регистри са в размер на 34 309 000лв.,
а с включване на задължения по
образуваните изпълнителни дела с взискател „ИНВЕСТБАНК“АД - 42 805 000лв. - обективира състоянието неплатежоспособност,
тъй като размерът на задълженията многократно надхвърля размера на
краткотрайните активи. Дружеството разполага с имущество /дълготрайни
материални активи/, но при преценка на способността му да покрива задълженията
си, следва да се имат предвид само краткотрайните активи, чието съотношение със
задълженията, се посочи по-горе. Състоянието на неплатежоспособност се обуславя и от
необорената презумпция на чл.608 ал.2 от ТЗ, съгласно която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията се дължи именно на това състояние
на длъжника, при което същият не е във възможност да посрещне изискуемите си
парични задължения и това спиране е обективирано към всички кредитори. Съгласно
заключението от СИЕ през 2015г. са извършени разходи – т.е. – плащания за
закупуване на стоки и за консумативи. Касае се обаче за незначителни разплащания. През анализирания период обаче не са извършвани плащания на
данъци, осигуровки, възнаграждения на персонала. А спиране на плащанията представлява това състояние на длъжника, при което същият не е във
възможност да посрещне изискуемите си парични задължения. „Инцидентното заплащане“ на някой от дълговете и по отношение само на лимитиран брой кредитори, като размерът на изплатените задължения е незначителен
спрямо общия размер на същите,
като други изискуеми задължения въобще не се
обслужват, включително
и плащането на текущи сметки за битови консумативи, не изключва състоянието на „спиране на плащанията“. /Решение № 217 от 22.04.2008г. на ВКС по т.
д. № 550/2007г., ТК, I т. о., докладчик съдията Е.
М./. В този смисъл е
и законовата разпоредба – чл.608 ал.3 от ТЗ, съгласно която
неплатежоспособността може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Или
презумпцията на чл.608 ал.2 от ТЗ е
необорена – налице е неплатежоспособност като материалноправна предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност. Не без значение е
и фактът, че самият длъжник не оспорва състоянието на неплатежоспособност,
както и наличието на изискуеми парични задължения.
При
така изложените данни от фактическа страна искането за откриване на
производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, се явява основателно.
/В този смисъл не следва да се разглежда евентуално предявеното искане за
откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост/.
Началната дата на
неплатежоспособността се определя
при съобразяване на показателите относно общото
икономическо състояние на длъжника, като следва да се преценява наличието на всички
признаци, които характеризират неплатежоспособността. Когато липсват данни за
конкретна начална или крайна дата на спиране на плащанията или когато длъжникът
продължава да плаща, макар и селективно, следва да се съобразят показателите,
характеризиращи финансовото състояние на дружеството и преди всичко
показателите за ликвидност и автономност. Както се посочи по-горе,
показателите, определящи финансовото състояние на дружеството, сочат на влошено
такова още към 31.12.2014г. Коефициентите на ликвидност и финансова автономност
сочат, че затрудненията при погасяването на краткосрочните задължения и
абсолютната зависимост на търговеца от кредитори датират от 2014г.
Ето защо като начална дата на неплатежоспособността
следва да бъде определена 31.12.2014г., към която финансова година са проявени
признаците, характеризиращи състоянието на неплатежоспособност.
Преценката
относно реда, по който следва да се открие производството по несъстоятелност
следва да се направи на база коркретните данни по делото, като съдът намира за
основателно искането на молителя за обявяването на длъжника в несъстоятелност и
постановяване прекратяване на дейността му едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.630 ал.2 от ТЗ. В разпоредбата на чл.630
ал.2 от ТЗ е
регламентирана основната предпоставка за обявяване на длъжника в
несъстоятелност с прекратяване на дейността му: когато е очевидно, че
продължаването на дейността би увредила масата на несъстоятелността. Преценката за увреждане масата на несъстоятелността при
продължаване на дейността на длъжника е не само обективна, но и субективна, въз
основа на критерии, които не е необходимо да установят действително увреждане,
а е достатъчно да предпоставят извод за възможност от бъдеща увреда. Такава възможност се предполага
от факта, че длъжникът не е в състояние да кумулира средства от собствено
производство, според предмета му на търговска дейност, което намалява и
възможността за предлагане на оздравителен план. Увреждане интересите на
кредиторите може да е в резултат на всякакъв вид действия, включително и
бездействия, водещи като цяло до намаляване патримониума на длъжника. А такова бездействие е предполагаемо с оглед факта, че
понастоящем дружеството е със заличен управителен орган /обусловил и
необходимостта от назначаването на особен представител в настоящето
производство.
За временен
синдик следва да бъде назначен М.И.Н.,
който е включен в утвърдения от министъра на правосъдието списък на лицата,
които могат да бъдат назначени за синдици, /утвърден със Заповед
№ЛС-04-72/2006г., ДВ бр.16/21.02.2006г./ следователно отговаря на изискванията
по чл.655 от ТЗ. Същият е посочен от кредитора, по чието искане е образувано
настоящето производство в съответствие с чл.628 ал.4 от ТЗ – с молбата за откриване на производство
по несъстоятелност. В съдебно заседание присъдединилият се кредитор сочи за
временен синдик Светлана Павлова, но това искане не е своевременно заявено с
оглед разпоредбата на чл.628 ал.4 от ТЗ.
Временният
синдик следва да представи декларация по чл.655 от ТЗ и да даде писмено
съгласие за това – в 3-дневен срок от получаване на съобщението.
Следва
да бъде определено възнаграждение на временния синдик в размер на 1 000лв.,
платими от масата на несъстоятелността.
Следва да бъдат постановени обща възбрана и
запор върху имуществото на дружеството.
Следва
да бъде определена дата на първо събрание на кредиторите на дружеството – 07.09.2015г. от 13.30ч.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК във вр. с чл.621 от ТЗ ответникът следва да заплати
на кредитара „ВИП БИЛДИНГ БГ“ АД направените по делото разноски в размер на 1 450лв.,
а на „Инвестбанк“ АД – 400лв.
На
основание чл.622 от ТЗ, решението подлежи на вписване в Търговския регистър на
Агенцията по вписване.
Водим
от изложеното и на основание чл.630 ал.2 от ТЗ във връзка с чл.608 от ТЗ,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „Соло екс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
с. Памидово 4459, общ. Лесичово, обл.
Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на
неплатежоспособността – 31.12.2014г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Соло екс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
с. Памидово 4459, общ. Лесичово, обл.
Пазарджик.
ОБЯВЯВА длъжника „Соло екс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
с. Памидово 4459, общ. Лесичово, обл.
Пазарджик В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и постановява ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА МУ - на осн.чл.630 ал.2 от ТЗ.
ПРЕКРАТЯВА правомощията
на органите на длъжника.
ЛИШАВА длъжника
от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и
запор върху имуществото на „Соло
екс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Памидово 4459, общ. Лесичово, обл. Пазарджик.
ПОСТАНОВЯВА
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността
и разпределение на осребреното имущество.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик на „Соло екс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Памидово 4459, общ. Лесичово, обл. Пазарджик М.И.Н. с ЕГН ********** ***,
тел. *********.
Временният
синдик следва да представи декларация по чл.655 от ТЗ и да даде писмено
съгласие за това – в 3-дневен срок от получаване на съобщението.
Определя месечно възнаграждение
на временния синдик М.И.Н. в размер на 1 000лв. /хиляда лева/,
платими от масата на несъстоятелността.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ДАТА
на първо събрание на кредиторите – 07.09.2015г. от 13.30ч., което ще се проведе
в сградата на Съдебна палата – гр.Пазарджик, ул. „Хан Крум“ №3 при дневен ред
по чл.672 от ТЗ.
ОСЪЖДА „Соло екс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
с. Памидово 4459, общ. Лесичово, обл.
Пазарджик, да заплати на „ВИП БИЛДИНГ БГ“
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, бул.
„България“ №12, ет.1, ап.7, представлявано от управителя В.П., направените по
делото разноски в размер на 1 450лв.
ОСЪЖДА „Соло екс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление
с. Памидово 4459, общ. Лесичово, обл.
Пазарджик, да заплати на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“ бул. „България“ №85,
представлявано от изпълнителните директори П.М. и Р.Н.., направените разноски по делото в размер на 400лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в 7-дневен срок от датата
на вписване в Търговския регистър.
Решението
подлежи на вписване в Търговския регистър на Агенцията по вписване.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от решението да се връчи на
страните и временния синдик М.И.Н..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: