Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
Гр. Пловдив, 06,08,2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдия Ботев адм.
дело № 2731 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.215
ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на и. д. кмет
на район „Централен“ при община Пловдив, упълномощен със Заповед №
РД-19-583/28.06.2019 г. на кмета на район „Централен“ при общ. Пловдив, против
писмо изх. № ПД-1696-02-336/11.06.2019 г. на заместник началника ДНСК, с искане
за прогласяване на неговата нищожност.
С жалбата се твърди, че в конкретния
случай ДНСК не е компетентният орган за издаване на процесния
административен акт, тъй като остава неясно, дали авторът на писмото твърди, че
са налице нарушения при издаването на строителните книжа, доколкото
компетентната да извърши проверка РДНСК-ЮЦР не е упражнила правомощията си по
чл.156 ал.3 от ЗУТ в предвидените от закона срокове и разрешението за строеж е влязло
в сила, нито пък има данни за установени други нарушения на ЗУТ по смисъла на
образувани от органите на ДНСК административнонаказателни
производства. На следващо място се твърди, че правомощия в тази насока имат
общинските органи, определени в чл.223, чл.224а и чл.225а от ЗУТ, като се
изключва всякаква възможност кметът на общината да издава по искане на граждани
или юридически лица актове за забрана на достъпа, ползването, захранването и
премахването на незаконни строежи. На трето място се твърди, че не по различно
следва да се характеризира и нареждането по т.1.2. за издаване на заповед за
възстановяване на разрушената сграда в целия й обем и външен вид, съгласно
издаденото Разрешение за строеж № 50/26.03.2019 г., доколкото същото е за
реконструкция и възстановяване на строеж, който вече не съществува на
място.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител юриск. С., поддържа
жалбата по доводи, подробно изложени в представената писмена защита. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – заместник началник
на ДНСК – София, чрез процесуалния си представител юриск.
А., оспорва жалбата по доводи, изложени в представената по делото писмена
защита и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – „Неокор билдинг“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. А., счита жалбата за основателна и моли съда да я
уважи.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Административното производство е
открито със самосезиране на Дирекция за национален
строителен контрол /ДНСК/ - София от публикации в медиите за съборена
емблематична къща „Куцоглу“, представляваща паметник
на културата с категория „ансамблово значение“, находяща
се в защитена от закона зона на Централната градска част на гр. Пловдив. В тази
връзка заместник началника на ДНСК – София изпраща до кмета на общ. Пловдив с
копие до Регионална дирекция за национален строителен контрол – Пловдив към
Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК писмо изх. №
ПД-1696-02-336/11.06.2019 г., което е предмет на настоящото съдебно
производство. В писмото се посочва, че от публикация на 06.06.2019
г. е установено събарянето на описаната по-горе къща, като са изнесени данни,
че събарянето е незаконно. Посочено е, че строежът е четвърта категория и
съгласно издаденото разрешение за строеж, собствениците да задължени за запазят
обема и фасадата на сградата, представляваща паметник на културата и съгласно
чл.222 ал.2 т.3 и т.7 от ЗУТ, ДНСК има правомощието да констатира нарушения при
издаването на строителните книжа, както и да установява друг вид нарушение на
строителното законодателство при всички категории строежи, поради което и на
основание чл.221 ал.4 от ЗУТ е разпоредено кметът на
общ. Пловдив да издаде заповеди за: 1. Спиране изпълнението на строеж: „Ремонт,
реконструкция и възстановяване на съществуваща сграда“, с административен
адрес: - гр. Пловдив, ул. „Гладстон“ № 12, и 2. За
възстановяването на разрушената сграда в целия й обем и външен вид, съгласно
издаденото разрешение за строеж № 50/26.03.2019 г. за „Ремонт, реконструкция и
възстановяване на съществуваща сграда“, с административен адрес: - гр. Пловдив,
ул. „Гладстон“ № 12. 3. При установени нарушения е
указано да се образуват административнонаказателни
производства срещу нарушителите по ЗАНН и ЗУТ, както и 4. в 15-дневен срок,
ДНСК да бъде уведомен за резултатите по изпълнението на горните
разпореждания.
Към
административната преписка са приложени: - Констативен протокол от 06.06.2019 г с изх. № 24-00-126/12.06.2019 г. на министерство
на културата , с който са дадени указания за последващи
действия, включително и изпращане на копие от протокола на ОИкръжна
прокуратура – Пловдив по компетентност; Постановление за отказ да се
предприемат действия по реда на надзора за законност от 21.08.2019 г. на
Районна прокуратура – Пловдив; писмо изх. № 7000-17458/1 от 01.04.2019 г. на
главния архитект на район „Централен“ при общ. Пловдив до РО „НСК“ – Пловдив –
РДНСК-ЮЦР - Пловдив, с което е изпратено разрешение за строеж № 50/26.03.2019
г., ведно с копие на скица-виза от 28.06.2019 г. върху извадка на ПУП, одобрен
със Заповед № ОА – 1868/10.12.1999 г.
Протокол № 01/10.01.2019 г. и Протокол № 07/07.03.2019
г. на РЕСУТ при район „Централен“ на общ. Пловдив; Заявление за разрешение за
строеж от 14.12.2018 и от 26.02.2019 г., подадено от „Неокор
билдинг“ ЕООД; становище на министерство на културата, издадено на основание
чл.84 ал.1 и ал.2 във връзка с чл.83 от Закона за културното наследство и
проект за ремонт, реконструкция и възстановяване на съществуваща сграда в УПИ
X-724, кв.78 по плана на Централна градска част – гр. Пловдив.
От така приложените материали по
преписката се установява, че след подаване на заявление за разрешение за строеж
от 14.12.2018 г., ведно с приложените към него документи, РЕСУТ, на свое
заседание на 10.01.2019 г., е разгледал проекта и на основание чл.142 ал.6 т.1
от ЗУТ е отказал да го приеме, като е предложил на главния архитект на район
„Централен“ при общ. Пловдив да го върне на заявителя със забележки по
констативната част на протокола. Управителят на „Неокор
билдинг“ ЕООД е надлежно уведомен за това решение, като му е указан редът, по
който следва да се изтегли проекта от община Пловдив.
На 26.02.2019 г. „Неокор
билдинг“ ЕООД подава ново заявление за издаване на разрешение за строеж вх. №
7000-17458/3/, ведно с приложени документи и строителни книжа. На 06.063.2019
г. в район „Централен“ при общ. Пловдив е постъпило и становище от министерство
на културата изх. № ЗЗ-НН-118, с което изразява съгласуването на проекта при
спазване и на изискванията за дейности , свързани с нарушаване на земния пласт
съобразно чл.160 ал.2 от Закона за културното наследство /ЗКН/. На 07.03.2019
г. РЕСУТ при район „Централен“ на общ. Пловдив е разгледал отново коригирания
проект и с Протокол № 07 от същата дата, е ободрил проекта и е предложил на
главния архитект на района да издаден разрешение за строеж.
Същото е издадено на 26.03.2019 г.
под № 50 и с писмо изх. № 7000-17458/1/ от 01.04.2019 г., главният архитект на
район „Централен“ при общ. Пловдив е уведомил РО „НСК“ – Пловдив при РДНСК-ЮЦР
– Пловдив за издаването му на основание чл.149 ал.5 от ЗУТ.
Разрешението за строеж не е обжалвано
и е влязло в сила.
В хода на съдебното производство не се представят нови доказателства.
При
така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.215 ал.4 от ЗУТ, от лице с
правен интерес, за което оспореният административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество същата е основателна.
Няма спор между страните, че се касае
до индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, както и по
смисъла на чл.214 от ЗУТ, както и, че строежът е четвърта категория, паметник
на културата с категория „ансамблово значение“.
Разпоредбата на чл.214 ЗУТ дава
определение и визира изчерпателно индивидуалните административни актове по този
закон. Тази разпоредба, като част от устройствения закон
е специална и се прилага приоритетно спрямо общата разпоредбата на чл.21 АПК, в
случаите на сезиране на компетентните административни органи за издаване на
индивидуални административни актове по устройство на територията. Актовете за
административен контрол по устройството и строителството и недопускане и
отстраняване на незаконно строителство са изведени в самостоятелна т.3 на
цитираната разпоредба, съгласно която индивидуални административни актове са
само заповедите за спиране, за забрана за ползване и за премахване на незаконни
строежи. Отказите за издаване на актове от тази категория, изрични или
мълчаливи, не са изрично посочени, не представляват индивидуални
административни актове и защото правомощията си по контрол , недопускане и
отстраняване на незаконното строителство съответният административен орган
упражнява служебно, по своя преценка, не дължи процедиране на проверка по
сигнал на граждани или юридически лица, нито издаване на претендираната
в сигнала заповед.
Поставеното на съдебен контрол в
настоящото производство писмо изх. № ПД-1696-02-336/11.06.2019 г. е постановено
на основание и в хипотезата, както на чл. 222 ал.2 т.3 и т.7 от ЗУТ –
съответно, констатирани нарушения при издаването на строителни книжа за всички
категории строежи и установяване други нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове по прилагането му за всички категории строежи,
така и на чл.221 ал.4 от с. з., а именно - заповедите, предписанията и
нарежданията на органите на Дирекцията за национален строителен контрол,
издадени в рамките на тяхната компетентност, са задължителни за лицата, за
които се отнасят.
Съгласно чл.222 ал.2 т.1 от ЗУТ,
органите на Дирекцията за национален строителен контрол съобразно своята
компетентност констатират незаконни строежи и строежи с нарушения от първа,
втора и трета категория. т.3 от същата алинея, органите на Дирекцията за национален
строителен контрол съобразно своята компетентност констатират нарушения при
издаването на строителни книжа за всички категории строежи, а съгласно т.7 на
същия текст, установяват други нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове по прилагането му за всички категории строежи.
От своя страна, чл.223 ал.1 от ЗУТ
пък определя компетентния орган по незаконно строителство и строежи с нарушения
за тези от четвърта, пета и шеста категория, и това е кметът на общината
(района) или упълномощено от него лице, а съгласно ал.2 на същия член,
контролът по строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория се
осъществява от служителите за контрол по строителството в администрацията на
всяка община (район).
Чл.224а и чл.225 от ЗУТ пък определят
компетентното лице и реда и начините за спиране на изпълнението, забраната за
достъп и издаване на заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта,
пета и шеста категория, а това е кметът на общината или упълномощени от него
лица.
Съгласно чл.17 ал.1 от ЗКН, кметовете
на общини организират и координират осъществяването на политиката по опазване
на културното наследство на територията на съответната община, като оказват
съдействие при извършването на дейности по издирване, изучаване, опазване и
популяризиране на културните ценности съобразно правомощията си, както и
извършват други дейности, определени в този закон.
Според чл.74 ал.3 от ЗКН недвижимата
културна ценност се реконструира въз основа на представената документация по
ал.1 и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл.84 ал.1 и ал.2, според
който съгласуването става чрез с писмено становище и заверка с печат върху
графичните материали и от министъра на културата или оправомощени
от него длъжностни лица.
Каза се по-горе, строежът е четвърта
категория, паметник на културата. Каза се също така, че РС № 50/26.03.2019 г. е
издадено след повторно внасяне на проекта в РЕСУТ при район „Централен“ на общ.
Пловдив с оглед корекция в проекта, съобразен с обстоятелството, че сградата е
паметник на културата. Същото това разрешение е било изпратено на РО „НСК“ –
Пловдив при РДНСК –ЮЦР – Пловдив на основание чл.149 ал.5 от ЗУТ с оглед
извършване на служебна проверка по чл.156 от ЗУТ.
Съгласно чл.156 ал.2 от ЗУТ, органите
на ДНСК проверяват служебно съответствието на издадените разрешения за строеж и
одобрените инвестиционни проекти, когато такива се изискват, с предвижданията
на действащия подробен устройствен план. От анализа
на цитираната законова новела се налага изводът, че органите на ДНСК
императивно са задължени в хода на служебната проверка да проверят
съответствието на издаденото РС и на инвестиционните проекти с предвижданията
на действащия за съответния имот подробен устройствен
план, какъвто в случая няма. Доказателства за това обаче, не са представени по
делото. Това, от една страна.
От друга страна, ал.5 на чл.156 от ЗУТ е категорична, че влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на
отмяна.
Изложеното обуславя въпроса – защо
след като органите на ДНСК не са изпълнили задълженията си по чл.156 от ЗУТ
своевременно още при получаване на разрешението за строеж през м.април 2019
г., не са приложили и разпоредбите на
чл.222 ал.2 от ЗУТ към онзи момент, а три месеца по-късно, в резултат на публикации
в медиите решават, че следва да се разгледа въпросът за законността на
издадените строителни книжа или други нарушения. В случая, контролът по
строителството в общината следва да бъде
осъществен от служителите за контрол по строителството в администрацията
на район
„Централен“ при общ. Пловдив, съгласно разпоредбата на чл.223 ал.2 т.5
от ЗУТ, доколкото разпоредбите на чл.222 ал.2 т.3 и т.7 от ЗУТ лимитират случаите, при които служители на ДНСК могат да
установяват нарушения на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане за строежи първа, втора и трета категория.
Съгласно трайната съдебна практика на
ВАС, преценката дали да бъде издадена
заповед за спиране на строителството по ЗУТ, е предоставена изцяло на
оперативната самостоятелност на компетентния административен орган и той няма
как да бъде задължен от друг орган да издаде такъв или какъвто и да било друг
административен акт по ЗУТ (Определение №15463/15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12621/2010, II О.; Определение № 298/11.01.2017
г. на ВАС по адм. д. № 13413/2016 г., II О.).
Като е издал оспореният в настоящото
съдебно производство индивидуален административен акт заместник началникът на
ДНСК е издал акт, за който не разполага с правомощията за това, поради което
жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореният
акт обявен за нищожен.
При този изход на спора и претенциите
на страните за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че такова се следва на жалбоподателя и същото се
констатира в размер на 100.00 (сто) лв.
на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното Адимнистративен съд – Пловдив, V
състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО писмо изх. № ПД-1696-02-336/11.06.2019 г. на заместник началника
ДНСК, с което е разпоредено на кмета на район
„Централен“ при общ. Пловдив да издаден заповеди за: 1. спиране на
изпълнението на строеж: „Ремонт,
реконструкция и възстановяване на съществуваща сграда“ с административен адрес:
ул. „Гладстон“ № 12, гр. Пловдив и 2. за
възстановяване на разрушената сграда в целия й обем и външен вид, съгласно
издаденото РС № 50/26.03.2019 г. за „Ремонт, реконструкция и възстановяване на
съществуваща сграда“ с административен адрес: ул. „Гладстон“
№ 12, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА ДНСК – София да заплати на
община Пловдив сумата от 100.00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: