Определение по дело №145/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 740
Дата: 14 юни 2019 г.
Съдия: Диляна Николова Йорданова
Дело: 20192100900145
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   №740

гр. Бургас, 14.06.2019г.

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН   СЪД,  търговска колегия,  в закрито заседание на четиринадесети юни,  две хиляди деветнадесета година, в състав:

                                                            Окръжен съдия: Диляна Йорданова

като разгледа докладваното от съдията търговско  дело N 512 по описа за 2018 година,  за да се произнесе, съобрази  следното: 

Производството по делото е образувано по искова молба, с която са обективно кумулативно съединени искове от Д.И.Д. ***, чрез адв. Д.Р. ***, съдебен адрес ***, срещу ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК121718407, със седалище гр. София, район „Триадица“, бул. Витоша №89Б, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на 14.02.2018г. на автомагистрала „Хемус“, край Нови пазар, на км..369+168, поради нарушаване на правилата на движение от Радостин Здравков Владимиров, при управлението на МПС марка „Рено“, модел „Реган“, ДК №СН5242ВН, както и сумата от 884,19 лева-имуществени вреди за лечение и медикаменти, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.02.2018г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че  с влязло в сила решение №113 от 06.12.2018г. на РС Нови пазар по чл.78а от НК, имащо характер на влязла в сила присъда, причинилият ПТП водач Владимиров е признат за виновен за нарушение на правилата за движение на чл.6, т.1 и чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като се е движил с превишена скорост  и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пътника в автомобила Д.И.Д.-престъпление по чл.343а, ал.1, б“а“, пр. последно от НК вр. чл. 343, ал.1, б“б“ от НК вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. Посочва се, че ищецът е получил множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, причинено му е трайно затруднение на движението на снагата с възстановителен период от 12 месеца.  Поддържа се,  че първоначално е ползвал болнични в продължение на шест месеца, след това е бил насочен към ТЕЛК, който удължил периода на възстановяването му с още два месеца. Изнася данни, че след това е излязъл в платен годишен отпуск, но като се върнал на работното си място не бил възстановен и не можел да изпълнява трудовите си функции по длъжностна характеристика. С експертно решение на ТЕЛК е бил удължен периодът на временната работоспособност на ищеца, дадени са указания за трудоустрояването му. Заявява, че вследствие на инцидента е преместен на длъжност с  по-ниско трудово възнаграждение, а след това  заради продължилата дълго време трудова неработоспособност е прекратено трудовото правоотношение с едностранна заповед на работодателя. Твърди, че нанесената му средна телесна повреда е донесла значителен дискомфорт, затруднения в чисто битов план, не е могъл да се обслужва самостоятелно първите три месеца без чужда помощ, в продължение на повече от година и към момента носи ортопедичен колан. Посочва, че вече се  върнал на робота, но лесно се уморява, при продължително стоене на едно място, пътуванията на дълги разстояние са вече непосилни за него, походката му и двигателната функции на гръбнака не са възстановени напълно. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

 

 

 

 

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който възразява по редовността на исковата молба, като счита, че липсва описание и конкретизация на посочените от ищеца неимуществени вреди. Възразява и по допустимостта на производството, като твърди, че е вече е бил сезиран извънсъдебно от ищеца с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като му е заплатил такова в размер на 18 000 лева. При условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, че ищецът е получил множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, като според ответника тазът не е засегнат и фрактурите са на първи и втори прешлен. Намира, че обстоятелството, че ищецът е преместен на друга позиция, с по-ниско възнаграждение и по-късно работодателят е прекратил трудовото правоотношение не се намира в причинна връзка продължителния болничен и поведението на ответника. Посочва, че трудовият договор е прекратен поради неспазване с работата. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер, като счита предявеният от ищеца размер за силно завишен. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, като твърди, че е пътувал на предната седалка без поставен предпазен колан. Счита, че от представените фактури и касови бонове за претърпени имуществени вреди не става ясно за какво е бил извършен разход, бил ли е необходим  и по лекарско предписание ли е направен, поради което оспорва искът за неимуществени вреди по основание и по размер. Възразява, че не следва да дължи  закъснителни лихви от датата на деликта, като излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Депозирана е допълнителна искова молба в срока по чл.372, ал.1 от ГПК от ищеца, с която изразява становище за неоснователност на въведените от ответника оспорвания с отговора. Ангажира допълнителни доказателства.

По делото е постъпил допълнителен писмен отговор от ответника в законоустановения срок по чл.373, ал.1 от ГПК., с който се поддържат възраженията в първоначалния отговор. Прави се възражение за недопустимост поради предявяване за същите вреди на иск срещу работодателя от ищеца, за което е образувано гр.д.№2559/2019г. на БРС, като се моли производството по делото да бъде спряно на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК. Счита, че застрахованият не може да получи общо обезщетение, което да е в повече от действително претърпените вреди. Твърди, че ищецът е имал хронични заболявания и дегенеративни изменения преди настъпилото на 14.02.2018г. произшествие, като не е налице причинна връзка между посочените в исковата молба вреди и процесното ПТП. Оспорва механизма на получаване на твърдяните от ищеца увреждания, както и, че работодателят е предложил да го премести на друга позиция, но с по-ниско възнаграждение и е прекратил трудовото му правоотношение. Излага, че на 06.02.2018г. ищецът е подал молба за напускане, с включено предизвестие за прекратяване. Ангажира допълнителни доказателства.

 

 

Съдът счете за неоснователно възражението на ответника за нередовност на исковата молба предвид липсата на описание и конкретизация на посочените от ищеца неимуществени вреди. Когато се иска присъждане на парично обезщетение за причинени вреди достатъчно изискване за редовност на исковата молба е посочването, че същите са неимуществени, с което предметът на спора се счита очертан в рамките на обичайните негативни преживявания. Съдът е редовно сезиран, независимо дали същите са подробно описани и индивидуализирани от ищеца. При болки и страдания над обичайните или специфични увреждания, извън обичайните, те следва да се  посочат изрично в исковата молба, за да станат предмет от иска. В случая твърдения за претърпени неимуществени вреди над обичайните за така описаното телесно увреждане, изразяващо се в множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, ,не са формулирани в исковата молба. Не води до недопустимост на производството обстоятелството, че ответникът вече е сезиран извънсъдебно от ищеца с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и е извършил плащане в определен от него размер, от който пострадалият не е удовлетворен. Неоснователно е възражението за недопустимост на предявените искове поради висящото производство, образувано пред БРС по искове с правно основание чл.200 от КТ. Следва да намери приложение разрешението, дадено в ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС при удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на работодателя на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия против застрахователя  се явява неоснователна, но не и недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална предпоставка за неговото  надлежно упражняване. Освен това по отношение на отговорността на застрахователя по гражданска отговорност и на работодателя по повод на причинените от процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, не е налице солидарност. Всеки от тях отговаря спрямо увредения на различно основание, без да са солидарно отговорни длъжници за заплащане на обезщетението, независимо, че правото на обезщетение е възникнало за едни и същи вреди Само ако работодателят извърши плащане на делинквента на претендираното обезщетение за вреди, то трябва да бъде отчетено при ангажиране на отговорността на ответника – застраховател по иска с правно основание чл.432 от КЗ. Работодателят, срещу когото е предявен иск по чл.200 от КТ, може да привлече по реда на чл.219 от ГПК като трето лице-помагач както делинквента, така и застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, спрямо които има регресни права. Тогава регресните права на работодателя срещу привлечените лица ще са в постановения от съда размер на обезщетението по чл. 200 от КТ. За участието на ДЗИ Общо застраховане ЕАД като трето лице-помагач не се излагат твърдения, нито се ангажират доказателства от страните. Когато застрахователят не е бил привлечен, за да помага на работодателя в производството по предявения иск за обезщетение от трудова злополука, той по никакъв начин не е обвързан от влязлото в сила решение по чл.200 от КТ /в този смисъл решение №395 от 10.12.2012г. на ВКС по гр.д.№.1538/2011г. на ВКС, IV ГО/. По изложените съображения липсва връзка на преюдициалност и не са налице предпоставките да спиране на делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на производството по гр.д.№2559/2019г. на БРС с влязъл в сила съдебен акт.

          Съдът е сезиран с искове по чл. 432, ал.1 вр. чл. 493 от Кодекса за застраховането вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, които са допустими предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ.

        По разпределението на доказателствената тежест

 

 

 

 

Ищецът следва да докаже при пълно и главно доказване за ангажиране на отговорността на застрахователя, че към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “гражданска отговорност”, сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да докаже и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. За възникването на деликтната отговорностт е необходимо наличието на вреда, вредоносно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредата, които елементи на деликта, следва да бъдат установени от ищцата при пълно и главно доказване. Следва да докаже и претенциите си по размер.

Ответникът следва да докаже всички изключващи, погасяващи, отлагащи или унищожаващи спорното материално право възражения, които прави в настоящото производство, в това число възражението си за съпричиняване, а именно, че с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултнат.

По делото липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.

Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора и следва да бъдат допуснати.

По делото следва да бъде допуснато извършването на комплексна съдебна авто-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба,  в писмения отговор и в допълнителната искова молба. На ищцата следва да бъде указано в едноседмичен срок от съобщението да посочи по делото какви обстоятелства ще установява с всеки един от исканите трима свидетели, както и при какъв режим същите да бъдат допуснати, като в случай, че се искат при режим на призоваване да посочи трите им имена и адреси за призоваване, както и въпросен лист във връзка с искането за разпита им по делегация.

Мотивиран от горното съдът,

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството по делото поради наличие на преюдициален спор по гр.д.№2559/2019г. на БРС.

ДОПУСКА представените от ищеца с исковата молба и допълнителната искова молба  и от ответника с отговора и допълнителния отговор писмени доказателства.

ДОПУСКА извършването на съдебно - медицинска експертиза, която да отговори на поставените въпроси в исковата молба и в писмения отговор и допълнителния отговор след преглед на ищеца и запознаване с медицинската документация, както и постъпване на медицинското му досие от МБАЛ Шумен АД.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението по сметка на БОС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Параско Парасков.

ДОПУСКА двама свидетели на ищеца за първото съдебно заседание.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото молба с препис до третото неучастващо лице МБАЛ Шумен по чл. 192 от ГПК.

ДА СЕ ИЗИСКА от РС-Нови пазар НАХД№353/2018г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  исканото съдебно удостоверение на ответника с допълнителния отговор, което да му послужи пред РП-Нови Пазар, след представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на 5 лева по сметка на БОД.

ДА СЕ ИЗИСКА справка по гр.д.№2559/2019г. на БРС конституирано ли е ДЗИ Общо Застраховане ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника-работодател.

ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото молби с преписи до третите неучастващи лица по чл. 192 от ГПК, които иска да бъдат задължени по делото с допълнителния си отговор. 

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да посочи разполага ли с документите, по отношение на които ответникът иска да бъде задължена страната с допълнителния отговор.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ искания от ответника свидетел с допълнителния отговор Радостин Здравков Владимиров, след внасяне държавна такса в размер на 20 лева по сметка на БОС

По необходимостта от назначаване на комплексна експертиза съдът ще се произнесе след пристъпване към изясняване на делото от фактическа страна със събиране на гласните доказателства и изслушване на медицинската експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ  УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изключване на представеното съдебно-медицинско удостоверение от доказателствения материал, доколкото оспорването е свързано с доказателствената сила на документа, което е въпрос по същество на делото.

           СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.

ПРИКАНВА страните към медиация или към друг способ за доброволно уреждане на спора.

          ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.09.2019г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, свидетеля Владимиров, както и вещото лице Парасков, след внасяне на депозита.

            ПРЕПИС от определението да се връчи на страните. На ищеца с препис от допълнителния отговор

 

 

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :