Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
гр. Велико
Търново, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
при
секретаря Д.С..и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10305/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по касационна жалба
на Регионална дирекция със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ към
Комисия за защита на потребителите /РД – Русе към КЗП/, срещу Решение № 443 от
09.10.2019 г. по НАХД № 1206 от 2019 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 2019-0046477/
27.06.2019 г. на директора на РД – Русе към КЗП, с което на „Теленор България“
ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, кв.
„Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, за извършено в условията на
повторност административно нарушение по чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, и на основание чл. 231, вр. с чл. 222а от ЗЗП, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 лева. В касационната жалба
се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяване му в
нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се
мотиви, че дори и стоката /мобилен апарат/ да е предмет на лизинг, то следва да
се има предвид, че лизингополучателят представлява „потребител“ по смисъла на §
13q т. 1 от ДР на ЗЗП,
с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока,
съгласно уговореното, а в случай на неизправност – и правото на рекламация, на
което кореспондира неотменното задължение на търговеца да приведе стоката в
съответствие със сключения договор. В този смисъл, твърди че защитата на
правната сфера на потребителя е въздигната в основна цел на закона, видно от
съдържанието на чл. 1 от ЗЗП. Касаторът подчертава, че не следва
законовите разпоредби да се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат
отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата
връзка между тях, което по същество изключва възможността в обхвата на чл. 113
от ЗЗП да попада само договорът за продажба. От съда се иска да отмени
обжалваното решение на РС – Велико Търново и да се произнесе по съществото на
спора, като потвърди наказателното постановление, издадено от директора на РД - Русе към КЗП. В съдебно заседание, касаторът,
редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба –
„Теленор България“ ЕАД – гр. София, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не изразява становище по същество на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура –
В. Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на районния съд е правилно и не страда от пороци, представляващи
касационни основания за неговата отмяна, а по същество – че
административнонаказващите норми са санкционни и като такива не могат да се
тълкуват разширително и да се прилагат по аналогия. С тези мотиви предлага
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е основателна.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се
установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния
съд. Установено е, че на 13.02.2018 г. е бил
сключен договор за лизинг между „Теленор България“ ЕАД и потребителя Й.Д.Д., по
силата на който дружеството предало на потребителя вещ - мобилен телефон „Samsung Galaxy J7“, срещу задължение на последния да заплати договорената
лизингова цена, с възможност след заплащане на цената да придобие
собствеността, с договор за изкупуване на устройството. На 12.01.2019 г.,
потребителят е предявил рекламация пред търговеца - поради петно на дисплея, за
което бил издаден Протокол за приемане на устройството № 50203559/ 12.01.2019
г., в който били посочени като особени белези – петно от лявата страна на
екрана. Устройството било изпратено в централен сервиз на „Теленор“, където бил
отказан гаранционен ремонт, поради следи от механично повреден дисплей. Била
предложена цена за смяна на дисплея - 220 лв., видно от сервизен протокол от
21.01.2019 година. Потребителят Д. подала жалба по електронен път до КЗП на
14.02.2019 г., с основно оплакване за неспазване срока на гаранционно
обслужване. Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на Акт № К-0046477 от 26.03.2019 г., издаден от Т.К.Н., ***, срещу
„Теленор България“ ЕАД, за това че при направена проверка на 15.02.2019 г., в
магазин в гр.Велико Търново, ул. „Оборище“ № 18, по повод постъпила жалба от
потребител и извършена рекламация е установено, че от 12.01.2019 г. до
12.02.2019 г., търговецът не е привел стоката /мобилен телефон „Samsung J7“/ в съответствие с договора за продажба, в едномесечен
срок от предявяването на рекламацията, в нарушение на чл. 113, ал.2 от ЗЗП. Въз
основа на съставения акт, от директора на РД на КЗП, със седалище в гр. Русе е
издадено наказателно постановление НП № 2019-0046477 от 27.06.2019 година.
Тази фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на
свидетелите Т.К.Н.и М.С.З.. В производството пред въззивната инстанция
санкционираното лице е навело твърдения за допуснати процесуални нарушения и
такива на материалния закон. С обжалваното решение Районен съд – Велико
Търново, е приел, че е налице
неправилно приложение на материалния закон. При анализа на чл. 113, ал. 2 от
Закона за защита на потребителите, тълкуван самостоятелно и системно - във
връзка със задължението на продавача да предаде на потребителя стоката в
съответствие с договора за продажба /чл. 105 от ЗЗП/ и уреденото в следващите
разпоредби производство по рекламация, съдът е достигнал до извод, че това
задължение касае само продажбата, като правна сделка и способ за прехвърляне на
право на собственост. Тъй като в случая се касае за договор за лизинг, съдът е
приел, че за него не намира приложение разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
Развил е съображения, че отношенията възникнали по договора за лизинг се
уреждат от клаузите на самия договор и общите условия на търговеца, като по
отношение на гаранцията и рекламациите следва да важат договорките, като
източник на правото за уреждане на отношенията между страните. Въз основа на
тези изводи въззивния съд е отменил процесното наказателно постановление.
Постановеното решение е неправилно и
като такова следва да бъде отменено. Касационната жалба, с оплакванията,
формулирани в нея, е основателна.
При извършената проверка настоящата
инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
длъжностни лица, в рамките на определената им с чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП
компетентност. АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете чл. 34 от ЗАНН и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени
в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, вкл. посочване на момента
на извършване на нарушението. Отразената в акта фактическа обстановка е
намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Актът
и НП са редовно връчени на „Теленор България“ ЕАД. Не са налице нарушения на
процедурата по установяване на административното нарушение и ангажиране на
съответната отговорност.
По същество и след преценка
законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира
решението на Районен съд – Велико Търново за неправилно. Извършеното от
„Теленор България“ ЕАД деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна
страна признаците на нарушение на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, изразяващо се в
неспазване на установеното в посочената норма задължение на продавача, при
предявяване на рекламация от потребителя, да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията. Не могат в тази връзка, да бъдат споделени развитите
от въззивния съд доводи, че в случая са
налице отношения по договор за лизинг, който е разновидност на договора за наем
и за него не намира приложение разпоредбата на чл.113, ал. 2 от ЗЗП. Фактът, че е
налице договор за лизинг, а не договор за покупко-продажба, не променя
качеството и предназначението на стоката като потребителска, съгласно
разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Независимо от вида на договора, за
предлагащия стоката е налице задължение тя да съответства на определени
характеристики, за които страните са се договорили, като без значение за защита
правата на потребителя е дали същият е придобил право на собственост върху
стоката. В тази връзка следва да се отбележи, че в Глава пета, Раздел II от ЗЗП, озаглавен „Гаранция на потребителската
стока“, законодателят употребява както понятието „продавач“, така и понятието
„търговец“, очевидно без да провежда някакво принципно разграничение помежду им /напр.
чл. 117, ал. 1 от ЗЗП/. Тази нормотворческа непрецизност не може да бъде
тълкувана във вреда на потребителите, доколкото самата цел на конкретния закон
е именно защитата на техните основни права, вкл. право на защита при
предоставянето на гаранции за стоките /чл. 1, ал. 2 от ЗЗП/. От друга страна
разпоредбите на чл. 113 от ЗЗП нямат санкционен характер, за да бъде изключено
а приори тяхно тълкуване, съответстващо в най-голяма степен на разума на закона
и да се налага ограничително такова. Единодушно е разбирането, че
лизингополучателят също притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР към ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната
технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност и
правото на рекламация, на което кореспондира неотменимото задължение на
търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор /в този
смисъл Решение № 312 от 20.11.2019 г. на АС - Шумен по к.а.н.д. № 208 от 2019
г., Решение от 17.01.2017 г. на АС - Русе по к.а.н.д. № 401 от 2016 г. и
други/.
Едновременно с това разпоредбата на чл.
113, ал. 2 от ЗЗП въвежда едномесечен срок за изпълнение на задължението от
търговеца. В рамките на този срок същият дължи и произнасяне по направената
рекламация, като не може да се вменява в задължение на потребителя, той
ежедневно, в рамките на този едномесечен срок за удовлетворяване на
рекламацията, да посещава търговеца, за да провери дали междувременно телефонът
му не е ремонтиран. В тежест на търговеца е, за да се освободи от
неблагоприятните последици, които законът свързва с неудовлетворяването на
рекламацията в едномесечен срок от заявяването й, да положи обичайно присъщите
усилия да информира потребителя за резултатът от предявената рекламация.
Безспорно в случая, не са представени годни и убедителни доказателства в тази
посока, като представеният сервизен протокол /без печат и подпис/ не е
достатъчен, за да се обоснове вина на потребителя. Нещо повече, дори въпросният
протокол да е станал достояние на търговеца в посочения по-горе срок,
последният очевидно не е намерил за необходимо да уведоми потребителя или да
предприеме каквито и да било други действия в тази посока. Обстоятелството, че
търговецът не е създал организация по спазване изискванията на ЗЗП в собствения
си търговски обект, не може да се вменява във вина на потребителите.
Съдът не намира, че са налице основания
за намаляване на санкцията към законовия минимум, тъй като от писмените
доказателства по делото се установява и че с подробно изброените от АНО
наказателни постановления на директора на РД - Русе към КЗП, влезли в сила,
„Теленор България“ ЕАД вече е санкционирано за извършвани нарушения по чл. 113,
ал. 2 от ЗЗП. Всъщност, касае се за повторно нарушение по смисъла на § 13, т.
21 от ДР на ЗЗП - извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателно постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото
по вид нарушение. Извършеното деяние осъществява фактическия състав на
визираната в наказателното постановление норма и е основание за реализирането
на административно-наказателната отговорност. Наказващият орган е извършил
правилна квалификация на деянието, издирил е нарушената материалноправна
разпоредба на закона и е наложил съответното за извършеното нарушение
наказание. Същото е към средния предвиден в закона размер и предвид
установяващите се от доказателствата по делото многобройни и редовни нарушения
на ЗЗП, извършвани от „Теленор България“ ЕАД, се явява дори твърде лека
санкционна мярка, съобразно степента на обществената опасност на деянието. В
този смисъл, като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление
Районен съд – Велико Търново неправилно е приложил закона.
По тези съображения обжалваното решение
следва да бъде отменено по касационен ред. Делото е изяснено от фактическа
страна, поради което настоящият състав следва да постанови решение по същество,
с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Отменя Решение № 443/ 09.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 1206/ 2019 г. по описа на Великотърновския районен съд и
вместо него постановява:
Потвърждава Наказателно постановление № 2019-0046477/ 27.06.2019 г. на
директора на РД – Русе към КЗП, с което на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, кв. „Младост“
№ 4, Бизнес парк София, сграда 6, за извършено в условията на повторност
административно нарушение по чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, и на основание чл. 231, вр. с чл. 222а от ЗЗП, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.