Р Е Ш Е Н И Е
11.01.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV н.о.
Районен съд – Дупница състав
21 ноември 2018
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 1448 2018
дело № по описа за година.
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано
е Наказателно постановление № 61 от 25.09.2018г., на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр.Кюстендил, с което на „Парчето-1214”ЕООД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Дупница,община
Дупница,област Кюстендил,ул.”Марин Дринов”№9,ет.1,представлявано от управителя Т.З.А.
с ЕГН **********, на основание чл.42, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/, за нарушение по чл.12,
ал.1 от Закона за храните.
Жалбоподателят
моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се
явява лично,а изпраща представител-.адвокат Орешарски който моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
За Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Кюстендил-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН се явява упълномощен
представител, като оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като
неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В
съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
Районен съд Дупница, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
При извършена проверка на 12.06.2018г., на работещ обект-обект
за търговия с храни Сладоледена къща,находяща се на адрес гр.Дупница,площад
„Свобода”№1,община Дупница,област Кюстендил, служители на въззиваемата страна
установили следното, а именно че проверявания обект павилион не е регистриран
по реда на чл.12,ал.1 от Закана за храните,въпреки, че в обекта се извършва
предлагане на стоки и храни.В момента на проверката лицето Миглена Илиева
Михайлова-работещо в олекта,извършва продажба на сладолед във вафлена фунийка
на клиент,за което издала касов бон от касов апарат на обекта.В хладилните
съоръжения са се съхранявали следните храни:-фреш маркет сладка царевица,9 броя
опаковки по 2,5 кг,със следната информация на етикета:най-добър до август
2019г., партиден № 22.03.2018г.,дистрибутор за България+Белла България АД”
гр.София,сладолед с вкус на банан,една опаковка от 2,5 кг,партиден № L 80888622,годен за употреба до края на 3/2020,сладолед с
вкус на тирамису 41,6% и сладолед с вкус на маскарпоне 41,6%,с пандишпанови
кексчета с кафе 3,3 %,гарнирани с мока сироп 13,5%,2 броя опаковки по 2,5
кг,партиден № L 8110822,годен за употреба
до края на 4/2020., сладолед със солен карамел,един брой опаковка от 2750 кг,
най-добър до 31.07.2019г.,,., сладолед с течен шоколад 11%,партиден № L 80878622,годен за употреба до края на 03/2020.При
направената проверка на комисията е предоставен фискален бон,издаден от касов
апарат в обекта.На фискалния бон се съдържа следната информация: „Парчето-1214”ЕООД,гр.Дупница,
ул.”Марин Дринов”№9,ет.1, ЕИК *********,Сладоледена витрина гр.Дупница,площад
„Свобода”№1.
Описаната дейност –представяне за продажба на храни по
смисъла на §1 ,т.60 от Допълнителните разпоредби на Закона за храните са
търговия и жалбоподателя извършва търговия с храни в проверявания обект.
За констатираното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №01791 от 10.09.2018г., въз основа на
акта е издадено и атакуваното наказателно постановление.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ю.Ю.Б.
и на свидетелите А. Влентинова Костадинова,Г.Т.М.– свидетели при установяване
на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите
следва да се кредитират като последователни, без
противоречиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.12,
ал.1 от Закона за храните /ЗХ/, производство и търговия с храни в страната се
извършва само в обекти, регистрирани по реда на този закон, като реда за
регистрация е подробно описан в разпоредбите на ал.2 – ал.8 на цитираната
правна норма. Регистрацията на обект за производство или за търговия с храни, с
изключение на обектите за производство на бутилирани натурални минерални,
изворни и трапезни води, се извършва от областната дирекция по безопасност на
храните /ОДБХ/ по местонахождението на обекта – аргумент от нормата на чл.12,
ал.2 от ЗХ.
При проверката, осъществена от служители на ОДБХ-гр.Кюстендил,
жалбоподателят не е представил документ, удостоверяващ регистрацията на обекта
за търговия с храни, съобразно правилото на чл.12, ал.1 от ЗХ, поради
което срещу него е съставен акт за установяване на административно нарушение.
Правилен и съответен на закона е
изводът на административно-наказващия орган за безспорна установеност на
приписаното на жалбоподателя неизпълнение на административно задължение по
смисъла на чл.42, ал.2 от ЗХ. Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗХ, търговията с храни в обект,
нерегистриран по реда на ЗХ, подлежи на санкциониране, като който произвежда
или търгува храни в обект, нерегистриран по този закон, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва - с глоба от 2000 лв. до 4500 лв. В случая
безспорно установено е обстоятелството, че жалбоподателят стопанисва обект – Сладоледена
къща,находяща се на адрес гр.Дупница,площад „Свобода”№1,община Дупница,област
Кюстендил. Както към момента на проверката, така и впоследствие не е било
представено удостоверение за регистрация на обекта по реда на чл.12, ал. 1 от ЗХ, което е
достатъчно основание за квалифициране на дейността на жалбоподателя като съставомерна по приложения от
административно-наказващия орган административно-наказателен състав, визиран
в чл.42, ал.2 от ЗХ. Ето защо, с оглед формулировката на
цитираните разпоредби, съдът намира, че действително санкционираното лице е
допуснало неизпълнение на административно задължение, визирано в чл.12, ал.1 от
Закона за храните административно нарушение.
В тази връзка съдът съобрази и дадената легална
дефиниция на понятието „търговия” в §1, т.60 от Допълнителните
разпоредби на Закона за храните. По смисъла на легалната дефиниция
на “търговия" е процес на внос, износ, съхранение, транспорт,
продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за
обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри
на храни, т.е. продажбата е едно от действията, включени в легалното
определение на понятието „търговия” в цитираната правна норма. От установената
фактическа обстановка се налага изводът, че жалбоподателят безспорно може
да се квалифицира като „търговец на храни” по смисъла на легалната дефиниция на
§1, т.60 от ДР на Закона за храните. Логично е, щом търговията се извършва
в „нерегистриран” обект, същата да се счита за „нерегламентирана”, поради което
настоящия съдебен състав намира, че правото на защита на жалбоподателя, не е
нарушено и за него е ясно за какво нарушение му се търси отговорност.
Въведеното в закона изискване за търговия с храни в страната да се извършва
само в обекти, регистрирани по реда на този закон е в интерес на потребителите
и цели да се гарантира качеството на продаваните стоки и да се
осъществява контрол върху производителите на хранителни стоки, както и
създаване на гаранции за съответствие на обектите с хигиенните изисквания и
безопасността на предлаганите храните, поради което правилно административно
наказващия орган е ангажирал отговорността на нарушителя. Ето защо, с
оглед формулировката на цитираните разпоредби съдът намира, че жалбоподателя
следва да бъде субект на административно-наказателна отговорност по чл.42, ал.2
от Закона за храните. При безспорно установеното нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал.2, за нарушение на разпоредбата на. чл.12, ал.1 от ЗХ, правилно на
жалбоподателя е била наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2000.00
лева /две хиляди лева/.
Освен това, настоящият съдебен състав, не споделя, че
санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно
задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. В този смисъл съдът съобрази
обстоятелството, че процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да
подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на
това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос
и по-специално ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което
когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
В настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална
дефиниция на понятието „маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите,
визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението
и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав счита,
че доколкото в конкретния казус липсва регистрация на обекта, в който се
продават хранителни стоки, т.е. липсват гаранции, че обектът отговаря на
хигиенните изисквания и не са налице и гаранции, че те са безопасни за употреба, конкретното деяние на
жалбоподателя не следва да бъде определено като маловажен случай. Тъй като
обектът е нерегистриран, компетентните органи са били лишени от правомощието си
да проверят дали условията, при които се търгува с тези стоки, могат да
гарантират хранителните му качества. Така се разчита само и единствено на
субективните разбирания на продавача за „годност на продукта” и на „добрата му
воля” да осигури условия за съхраняването му. Това крие огромен риск за
здравето на неограничен кръг лица, а последното е благо, което се ползва с
особена защита от закона – аргумент от разпоредбата на чл.1а, т.1 от ЗХ.
Изискването на нормата на чл.12, ал.1 от ЗХ търговията с храни да бъде
извършвана само в обекти, които са регистрирани по реда на закона, е с оглед
създаване на гаранции за съответствие на обектите с хигиенните изисквания и
безопасността на предлаганите храните.
Ето защо правилно
административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
а е наложил административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 200.00 лева.
Ето защо съдът счита, че
административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени
процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно
нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното
наказателно постановление – тези на чл.53 от ЗАНН.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде оставена
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №61 от 25.09.2018г.,
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Кюстендил, с
което на „Парчето-1214”ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Дупница,община Дупница,област Кюстендил,ул.”Марин
Дринов”№9,ет.1,представлявано от управителя Т.З.А. с ЕГН **********, на основание
чл.42, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000.00 лева /две хиляди лева/, за нарушение по
чл.12, ал.1 от Закона за храните, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: