Р Е Ш Е
Н И Е
№ 150
гр.
Габрово, 16.11.2017
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в
открито съдебно заседание от първи ноември,
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радослава Кънева,
постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 172 на Административен съд Габрово
по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 5 от ЗМДТ, във вр. с чл. 107 от ДОПК.
Същото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-905 от 19.06.2017 г. по описа на ГАС,
подадена от К.И.К. *** с ЕГН: **********, против Решение № МДТ-02-1 г. от 3.02.2014 г. на Директор
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, с което е изменен Акт за
установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № А000660 от 5.08.2013 г. на
старши специалист МДТ при същата Община, като е отменена сумата за задължения
на жалбоподателя за 2005 г.- 2007 г., вкл. на основание чл. 173 от ДОПК поради
изтекъл давностен срок и актът е оставен в сила в останалата му част.
С горепосочения АУЗД се
установява размер на задължения за данъци по видове, периоди и лихви за
просрочие към тях, изчислени към 17.01.2013 г.
по отношение на жалбоподателя относно дължим данък върху превозни
средства – автомобили, по съответни данъчни периоди /календарни години/ от 2008
г. до 2012 г., включително. По делото не са представени данни за датата на
получаване на акта от неговия адресат, поради което ГАС приема, че този факт не
е установен.
След като получил покана за
изпълнение – за плащане на дължими данъци за МПС, г-н К. е подал жалба срещу
акта, в която той се оспорва с мотивите, че един от автомобилите, *****, бил
конфискуван и продаден на търг в полза на държавата и той не е имал възможност
по тази причина да го ползва. Сред процесните МПС имало мотоциклети с
историческа стойност, които жалбоподателят колекционирал и на които бил
собственик от 1960 г., като са били спрени от движение. Друг автомобил – ****,
бил откраднат и до момента не му бил върнат.
Въз основа на тази жалба
ответната страна се е произнесла с процесното Решение, с което оставя в сила
оспорения АУЗД, изменяйки го в частта за 2005 г. – 2007 г., като по отношение
на тези периоди „отменя сумата“ поради изтекъл давностен срок, вкл. за лихвите.
В това Решение се сочи, че въпросните МПС са декларирани в Д „МДТ“ от К.. За
четири броя превозни средства същият е прекратил регистрацията и е представил
информация за това в общината на 15.12.2010 г., като партидите са били
своевременно закрити. За останалите МПС, за които няма данни, че вече не са
негова собственост или че са отрегистрирани по друга причина /напр. бракувани,
откраднати/, данъкът остава дължим. В заключение се посочва, че размерът на
задължението към 3.02.2014 г. е 596.42
лв., а лихвата към същата дата е 268.23 лв., като се „отменя сумата на
основание чл. 173 от ДОПК“ за 2005 г., 2006 г. и 2007 г.
Решението е било изпращано
няколко пъти до адресата, но на известията за доставка е посочено само, че
същият не е открит или че пратката не е потърсена от получателя, без да е
налице отбелязване кога са правени посещения, от кого, колко, в какъв интервал,
поради което съдът е приел, че няма достоверни данни относно датата, на която К.
е узнал за решението, поради което и с тези мотиви ГАС е счел, че жалбата не е
просрочена и следва да се разгледа по същество.
Причината, поради която К.
атакува процесния ИАА, е твърдяна от него липса на фактическо основание за
неговото издаване. В жалбата си той разказва за съдбата на негов лек автомобил *****,
който му бил конфискуван на границата преди десет години, за което той
представил документ в данъчната администрация, но кога точно е станало това и
какъв е бил този документ, от коя дата – не посочва. Също така твърди, че преди
седем години му бил откраднат друг автомобил – **** 106, но извършителят не бил
установен. Освен това той притежавал колекция от старинни мотоциклети, някои от
които били „данъчно пострадали“, поради „деформация в наредбата за заплащане на
данък и на спрените от движение МПС.“. За така посочените МПС той не счита, че
данъкът е дължим. Не оспорва определения му размер, а принципната му дължимост.
Ответната страна, в лицето
на Директор Д“МДТ“ при Община Габрово, оспорва депозираната жалба, като
акцентира на това, че данъците са определени въз основа на подадени от
жалбоподателя декларации за придобиване собственост върху посочените МПС и
липса на информация за тяхното прехвърляне, отчуждаване на друго основание или
бракуване.
В проведени по делото
открити съдебни заседания жалбоподателят се явява лично и поддържа така
депозираната жалба.
Ответната страна, Директор
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, се представлява от юрисконсулт
М., която оспорва жалбата.
На
основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извърши служебна проверка не само по
отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, но и за
наличието на всички основания за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146
от кодекса.
С
Определение № 519 от 17.07.2017 г. Съдът е указал на органа по приходите, че
следва да представи всички подадени от К. декларации, които са във връзка с
процесните МПС, както и приложените към тях договори или други документи,
удостоверяващи придобиването на вещни права върху тях или отчуждаването на
такива. ГАС е указал със същия съдебен акт, че в тежест на жалбоподателя е да
докаже своите твърдения - конкретно за конфискуването и кражбата на двата
посочени от него в жалбата автомобила и основанието, поради което не следва да
дължи данък върху мотоциклети, които е декларирал като собствени.
Повторни
такива указания съдът е дал и в о.с.з. от 19.09.2017 г.
Разгледана
по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От
фактическа страна по делото се установява наличието на следната обстановка:
Според
съдържанието на АУЗ от 5.08.2013 г. данък върху превозните средства – МПС, е
начислен в тежест на К.И.К. за следните автомобили:
1.Рег № *****/л.
а. *****“/
2.Рег № *****
/л. а. „*****“/
3.Рег № *****/л.
а. „*****“/
4.Рег № *****/мотоциклет
„*****“/
5.Рег № *****/мотоциклет „*****“/
6.*****/мотоциклет
„***/.
За тези
автомобили е начисляван данък през 2008 г. и 2009 г.
7. Рег № *****
/л. а. **** 106/ – за него е започнало начисляване на данък през 2010 г., а за
предходните шест през същата е продължило това начисление.
През 2011
г. данък е начислен на автомобил Рег. № *****, както и на *****, *****.
През 2012
г. данък е определен за ***** и *****.
За
измененията на обстоятелствата относно така цитираните МПС през периода 2008 г.
– 2012 г. съдът е изискал подадените от К. декларации и други документи, които
ги касаят. От приложените към преписката такива се установява следното:
Актът е
издаден от ст. експерт в Д„МДТ“ при Община Габрово Л.С.Т., определена за
служител, извършващ дейностите по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ със Заповед № 1595 от
28.08.2012 г. на Кмета на Община Габрово, която на основание ал. 3, има пр***мощията
на орган по приходите, който на основание чл. 107 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал.
1 от ЗМДТ установява задължения въз основа на подадена данъчна декларация. Въз
основа на това ГАС намира, че актът е издаден от компетентен орган.
За всеки
един от автомобилите, посочени по-горе, са представени документи от следния вид
и със следното съдържание:
1.
Декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1427 от 13.04.2007 г., с която е
заявено придобиването на л. а. *****“ с рег. № *****. Към нея е приложено
свидетелство за регистрация на името на К., като негов собственик. На
24.01.2014 г. до Община Габрово собственикът подава декларация, че превозното
средство е „продадено, унищожено, откраднато“ /без конкретизация на основанието/
от 30.08.2013 г., но съставеният акт за установяване на данъчни задължения не
касае нито 2014 г., нито 2013 г., поради което декларацията се явява и
неотносима, и такава, с неясно съдържание, поради некоректното й попълване с
неотразяване на съществени реквизити.
2.
Декларация вх. № 5379 от 12.12.2006 г. по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, с която е
заявено придобиването на ***** комби, произведена 1969 г., с № на шаси 537058 и
№ на двигател 983111. Към нея е приложен договор за покупко-продажба от
7.11.2006 г., в който е посочен и рег. № на автомобила – ****. Тази кола е
продадена на 15.11.2010 г. с писмен договор с нотариално заверени подписи
/л.57/, като в договора е посочен нов ДК № ****, но със същите номера на шаси и
двигател.
3. Декларация
вх. № 6701 0723 от 22.03.2004 г. по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, с която е заявено
придобиването на л. а. ***** *** 24, бензинова, произведена 1977 г. с № на шаси
0412218 и № на двигател 0658689. Към нея е приложен договор за покупко-продажба
на същото МПС, по силата на който К. го закупува на 22.03.2004 г. Този
автомобил не е описан в акта.
4. По
отношение на автомобил с шаси 206476 и № на двигател 273558, ДК № *****не е
налице декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, но има подадена такава на
15.12.2011 г., с която се удостоверява, че на 8.12.2011 г. това МПС е „унищожено“, а на приложеното свидетелство за
регистрация е направена отметка, че регистрацията на този автомобил е
прекратена от тази дата. От това свидетелство е видно, че автомобилът е със
собственик К.И.К. от 20.09.2005 г., когато е издаден документът на негово име.
5.
Декларация вх. № 1907 от 17.04.2006 г. за придобиване на мотоциклет „*****“ с
ДК № *****, № рама 103353, № на двигател – А 31808. Към нея е приложен договор
за покупко-продажба от 15.04.2006 г. с купувач – жалбоподателя. За това МПС е
издадено Удостоверение № 24515 от 6.12.2002 г., от което е видно, че е било
спряно от движение същата година. МПС е бракувано на 330.08.2010 г., видно от
отметката, направена върху свидетелството за регистрацията му /л.65/.
6.
Декларация вх. № 3962 от 2.11.2005 г. за придобиване на Мотокупе „*****“ *** с № на шаси – 571000 с договор за покупко-продажба от
10.08.2005 г., по силата на който К. става негов собственик. Същото е бракувано
/отписано от КАТ/ на 30.08.2010 г., както е отразено на свидетелството му за
регистрация /л.70/.
7.
Декларация вх. № 1439 от 4.10.2007 г. за мотоциклет ***, ДК № *****, закупено
от К. с договор от 1.10.2007 г. МПС е бракувано /отписано от КАТ/ на 30.08.2010
г., видно от направеното отбелязване върху свидетелството за регистрация
/л.76/.
8.
Декларация вх. № 618 от 11.02.2005 г. за **** 106 с дата на придобиване –
25.01.2005 г. Няма данни за бракуване или отчуждаване на автомобила.
От 2011 г.
за трите мотоциклета, поради бракуването им, не е начисляван и данък.
Въз основа
на двукратно даваните от съда указания за установяване на направените с жалбата
твърдения, К. представя Опис на МПС /л. 95/, в който е посочено, че автомобил *****
с ДК №*****, собственост на К., е „описан“ на 6.06.2006 г. на основание чл. 156
от НПК – опис при оглед, което не означава, че е бил конфискуван. Освен това
няма данни описът да е бил представян в Д“МДТ“ при Община Габрово за
информация. Този документ не установява релевантни за спора факти.
Въз основа
на гореизложеното ГАС намира за установено по несъмнен начин, че за изброените
в Акта за установяване на задължения МПС са налице подадени декларации, които
задължават К. да заплати дължимите за тях данъци. Актосъставителят е отчел, че
някои от тях са били бракувани през 2010 г. и не е начислявал данък за периоди
след това за същите. Недоказани остават твърденията на жалбоподателя за
откраднат и конфискуван леки автомобили, поради което съдът не може да ги вземе
предвид, произнасяйки се по депозираната жалба.
В Раздел четвърти от ЗМДТ е
регламентиран данък върху превозните средства, с който се облагат регистрирани такива
за движение по пътната мрежа в Република България. Горепосочените МПС отговарят
на тази хипотеза. Според чл. 53 от закона данъчно задължено лице се явява
техният собственик, в случая – жалбоподателят. Размерът на данъка се определя
от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на
пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и
се съобщава на данъчно задълженото лице. Според чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ собствениците
на превозни средства декларират пред общината по постоянния им адрес притежаваните
от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им, което К. е
направил. За да бъдат освободени от данък или да им бъде определен по-малък по
размер такъв, те подават също декларация /ал. 6/, т.к. общините не са в
състояние да знаят за обстоятелствата, които им дават такива права. Същото важи
и за прекратяване на регистрацията на превозното средство /ал. 7/ - и в този
случай данъчно задълженото лице представя документ от компетентен орган. От
преписката е видно, както бе посочено и по-горе, че при заличаване на
регистрацията в КАТ за някои от МПС, собственост на жалбоподателя, данъчната
администрация е взела предвид обстоятелството, като е преустановила
начисляването на съответните данъци за тях. Талоните за брак К. е представил в
общината на 15.12.2010 г., видно от негово искане от тази дата /л.75/, поради
което отписването им от партидата е станало едва тогава и неначисляването на
данъци за тях е започнало веднага от следващия месец – януари, 2011 г.
По делото няма спор и че
посочените в процесния акт данъци не са били платени в срок, вкл. и до
момента.
Данъчно задълженият субект
се е възползвал от възможността си да оспори акта пред Директора на Д“МДТ“ при
общината, който е оставил на практика в сила първичния ИАА. Процесното Решение
е издадено също от компетентен, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, орган –
ръководител на звеното за местни приходи.
По отношение на определения
размер на данъчните задължения съдът е преценил, че същият следва да бъде
проверен от вещо лице - икономист, т.к. се касае за по-голям брой МПС с
различна история /време на възникване на пр***то на собственост върху тях,
както и дерегистрация/, като за целта е назначил такова. Освен това
нормативната уредба, касаеща този проблем, е била изменяна за тези периоди,
като до 2008 г. данъкът е бил определян изцяло по закон, а от началото на 2009
г. по и до сега действащата Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на Община Габрово, която
пък е претърпяла изменения в релевантната за спора част през 2011 г. и 2013 г.
Съдът е приложил подзаконовия нормативен акт в цялост при първото му приемане,
както и тези последващи изменения в съответния неин раздел и приложение № 5.
Според приетата и
неоспорена от страните експертиза жалбоподателят К. е придобил горепосочените
/и отразени в акта/ седем броя превозни средства, като е подал в Д“МДТ“ и
декларации за това. Експертът подробно е описал начина на изчисление на
дължимите данъци за всяко едно от тях, позовавайки се на съответните приложими
нормативни правила и налична документация, удостоверяваща вида и релевантните
параметри на всяко от процесните МПС. Според направените крайни изчисления
цялостният размер на задължението на К. се равнява на 881.80 лв. За сравнение
същият размер на дълга, посочен в Решението, се равнява на 864.65 лв. В
проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице е нанесло малки
корекции, при които дължимата сума излиза дори на още по-голяма – 897.08 лв. С
оглед неутежняване положението на жалбоподател съдът намира, че не може да
измени процесният Акт за установяване на данъчно задължение по декларация и
потвърдителното Решение в насока увеличаване на задължението. Тъй като същите
се явяват действителни, издадени от компетентни административни органи, при
спазена процедура, фактически и правно обосновани и материално законосъобразни,
ГАС намира, че следва да бъдат оставени в сила. Данъците са реално дължими,
адресатът на акта се явява данъчно задължено лице, а основно конституционно
задължение и правен принцип е изпълнението на данъчните задължения от всички
граждани на Република България.
Предвид
изхода на спора, ГАС следва да разгледа и своевременно направеното от
процесуалния представител на ответната страна искане за присъждане на разноски.
Оставянето на жалбата без уважение наведжа на извода за неоснователно заведен
правен спор, който ангажира както съда, така и ответника, който прави разноски
при участието си в процеса. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят
следва да заплати на Община Габрово същите, които в случая възлизат на стойност
450.00 /четиристотин и петдесет/ лв., от които 150.00 /сто и петдесет/ лв. разноски
за експертиза и 300 /триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно, във вр. с ал.1, чл. 143,
ал. 3 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО по жалба вх. № СДА-01-905 от 19.06.2017 г. по описа на същия съд на
К.И.К. ***, с ЕГН: **********, на Решение изх. № МДТ 02-1 от 3.02.2014 г. на
Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово, с което е изменен
Акт за установяване на задължение по декларация № А000660 от 5.08.2013 г., като
сумата е отменена за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. на основание чл. 173 от ДОПК
/погасяване по давност на вземанията/ и се определя нов размер на задължението
за данък върху превозните средства на жалбоподателя – главница 596.42 лв. и
лихва към 3.02.2014 г. – 268.23 лв.
ОСЪЖДА К.И.К.
***, с ЕГН: **********,*** сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ лв.,
съставляваща разноски, направени от ответната страна за производството пред
настоящата съдебна инстанция, състоящи се от 150.00 /сто и петдесет/ лв. хонорар
за вещо лице и 300.00 /триста/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА