Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2018г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на двадесет
и пети септември 2018г.,
в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Христиана Тонева
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело № 3512 по описа на съда за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК вр. чл. 149, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на С.Х.С. против Ревизионен акт № РА
*********/10.04.2014г. издаден от орган по приходите
при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 341/24.09.2014г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно
управление на Националната агенция за приходите, с който са установени на жалбоподателката задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ
в размер на главницата 2077.94лв. и в
размер на лихвата 624.43 лева.
Жалбоподателката в жалбата оспорва РА с доводи, че
преди ревизирания период е имала средства от получен заем, с които е покривала
разходи направени в ревизирания период, поради което не е налице превишение на
разходите над приходите и неправилно е обложена по особения ред. Моли РА да
бъде отменен. Релевира чрез процесуалният си представител довод, че жалбата е
подадена в срок, тъй като решението на директора на ДОДОП при ЦУ на НАП не й е
връчено на посочения в жалбата до него адрес.
Ответната страна, Директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр.Варна, чрез процесуалния си представител релевира довод за недопустимост на производството поради просрочие на жалбата в алтернатива оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация, след законоустановения срок и в предвидената форма и е допустима
само в частта за проверка на валидността на ревизионния акт. Разгледана по
същество е неоснователна.
Ревизионния акт е издаден в предписаната от закона
форма от компетентен орган в срок при спазване на процесуалните правила и е
валиден акт, годен за съдебна проверка.
Ревизионното производство е с обхват задължения по
чл.48 от ЗДДФЛ на С.Х.С. за д.п. от
01.01.2010г. до 31.12.2011г.
С ревизионния акт на жалбоподателката са
установени задължения по чл.48 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди в общ размер на
главницата 2077.94лв. и в размер на лихвата 624.43 лева. В хода на
установителното производство органът по приходите е констатирал, че
ревизираното лице и съпругът му за ревизираните периоди са превишили размера на
получените приходи с извършените разходи и е прието наличие на недеклариран
доход в данъчните периоди, който е обложен на годишна данъчна основа.
Както беше посочено предмет на проверка в
настоящото производство е само валидността на РА. Актът
е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в писмена
форма. При данните по делото настоящият състав намира, че липсват основания за
нищожност, т.к. не са налице такива съществени пороци при издаването на РА,
които да обосноват този най-тежък порок на акта. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога
същият води до унищожаемост: 1). Всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта;
2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да
бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е
самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и
неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност
или унищожаемост) се определя от степента на порока;
3). Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са
основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според
правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос ("Административно
право", издание 2009 г., проф. К. Л.);
4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото
основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. -
нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност
е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло
от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано -
административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,
когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от
гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали
до неговата унищожаемост.
Жалбоподателката оспорва РА с доводи относно неправилно установяване на задължението в РА. Съдът приема, че наведените основания не са такива за нищожност, а представляват основания за отмяна на акта като унищожаем. За решаващия съд обаче тази възможност за отмяна е недопустима поради просрочие на жалбата.
Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на жалбоподателката относно начина на връчване на решението на
Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП. Връчването и изобщо
постановяването на решение на директора на дирекция ОДОП не е поставено като
императивно условие за допустимост на жалбата срещу РА. Условието за подаване
на жалба до съда е да е извършено оспорване по административен ред, при което
решаващият орган да не е отменил РА. При липса на надлежно връчено решение на
решаващият орган жалбоподателката е
следвало да подаде жалба в срока по ал.5 от чл.156 от ДОПК. Като не е
съобразила разпоредбите на чл.156, ал.1 до ал. 5 от ДОПК жалбоподателката, с
действията си е преклудирала възможността да оспори акта по същество пред съда.
За яснота следва да бъде посочено, че РА е и
правилен. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства за
наличие на суми преди ревизирания период в сочените от жалбоподателката
размери. Ангажираните свидетелски показания не водят до различен извод. Съдът
констатира противоречие в свидетелските показания – двамата свидетели сочат, че
са близки на жалбоподателката в ревизирания период и знаят за лични неща като
вземане на кредит и за какво ще бъде ползван този кредит, но не са наясно какво
работи жалбоподателката. От тези показания се налага извод, че свидетелите не
са имали близки отношения с жалбоподателката в посочения период и техните
показания не могат да служат за установяване на начално салдо на паричния поток
на жалбоподателката в ревизирания период.
Съдът не следва да се произнася по наведените
доводи за компенсиране на касовата наличност на съпруга, доколкото същите
относими към правилността на РА.
Жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора и при съобразяване, че
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно
– с.д. 9488/23.05.2018г., на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 419.17лв.
Така мотивиран, съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалбата на С.Х.С. против Ревизионен
акт № РА *********/10.04.2014г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 341/24.09.2014г. на Директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно
управление на Националната агенция за приходите
ОСЪЖДА С.Х.С. да заплати на Директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно
управление на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 419.17лв.
Решението подлежи на оспорване пред Върховния съд
на Р България по реда на АПК.
Съдия: