Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното
от съдия Митева АНД № 1006 по описа на
Добричкия районен съд за 2018 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.А.К. с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат Ю.Д.М. от Адвокатска колегия - Добрич, ул. „*, срещу Наказателно
постановление № * г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова
инспекция гр. София, с което на П.А.К. с ЕГН **********, с адрес: ***, с
месторабота към датата на извършване на нарушението: „*” АД – гр. Д*, област Добрич,
на длъжност изпълнителен директор, за нарушение по чл. 101а, ал. 2 във вр. с
чл. 14, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр.
28/06.04.2004 г., изм. и доп. бр. 79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016
г., в сила от 15.04.2016 г.), на основание чл. 129, ал. 5 от Закона за
обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм. и доп. бр.
79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), във
вр. с чл. 53, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания и Заповед № ЗМФ-458/11.05.2017 г. на министъра на финансите е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител
счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения
7 - дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
В процесния случай административно-наказателното
производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 11-01-132/20.02.2018 г. Актът за установяване на административно
нарушение /АУАН/ е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 261, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ в
присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един
свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по
чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото
си на обяснения и възражения, като е изписал: „Имам възражения” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието
само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени
в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази
хипотеза. От друга страна въобще не може да се говори за процесуално нарушение,
още повече – съществено, тъй като разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН
повелява, че когато нарушението е установено въз основа на официални документи,
какъвто е настоящия случай, актът може да се състави и в отсъствие на
свидетели.
АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези
срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на
нарушителя и от извършването на нарушението. Сроковете, съобразно
задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари
2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на
ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи
от вида на нарушението, като в настоящия случай тя е шест месеца от откриване
нарушителя и три години от извършване на нарушението, съгласно чл. 261, ал. 1
от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, която норма се явява специална спрямо
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения /ЗАНН/ и
като такава следва да намери приложение.
В конкретния случай административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, извършено на 04.01.2016
г. /датата, на която с фактура № * г., издадена от „Ф*” ЕООД е документирана
първата извършена доставка за 2016 г./, като АУАН е бил съставен при извършване
на финансова инспекция на „*” АД – гр. Д*, възложена със Заповед № * г., в хода
на която са били представени справка за отговорните длъжностни лица при „*” АД
за периода от 01.01.2015 г. до 04.12.2017 г. с изх. № *** г., справка за
доставените и фактурирани строителни материали във „ВиК” Д* през 2016 г. и
справка за доставените и фактурирани строителни материали във „ВиК” Добрич през
2015 г. с изх. № ВиК – * г.
Посочените справки са станали достояние на органите на
Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ на 13.02.2018 г. /, която дата
съвпада с датата на изготвянето им/, видно от приложения по делото констативен
протокол от 13.02.2018 г., поради което въззивната инстанция намира, че
нарушението е било открито именно на дата 13.02.2018 г. Нарушителят също е бил
открит на 13.02.2018 г., т.е. на датата на изготвяне на справката за
отговорните длъжностни лица и на която дата справката е станала достояние на
контролните органи.
При съпоставка на тези дати – датата на откриване на
нарушителя /13.02.2018 г./, датата на извършване на нарушението /04.01.2016 г./
и датата на образуване на административно наказателното производство /20.02.2018
г./, се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 261,
ал. 1 от ЗОП, която е и приложимата правна норма в случая.
Ето защо, настоящият съдебен състав не споделя
доводите на жалбоподателя, че административно-наказателната му отговорност е била
реализирана извън законоустановените срокове.
Наказателното постановление е издадено в рамките на
давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това
административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 261, ал. 2 от ЗОП
и приложената по делото Заповед № ЗМФ-458/11.05.2017 г., съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон съдът установи следното:
„В и К“ АД, гр. Д* е със седалище:
гр. Д*, бул. „*. Същото е вписано в Търговския регистър под ЕИК: *. Управител
на „В и К“ – Д* за периода от * г. /управляващ и представляващ дружеството по
силата на договори за възлагане управление на еднолично дружество с ограничена
отговорност с държавно участие в капитала, сключен с Министърът на регионалното
развитите и благоустройството, и дружествен договор/, а от 24.08.2016 г. до 21.03.2017 г. изпълнителен директор е П.А.К. /договор за
възлагане на управление от 04.08.2016 г./.
При извършената
финансова инспекция се установило, че през 2016 година във
"ВиК", гр. Д* са извършени разходи за доставка на строителни
материали /боя, арматура, бетон, гасена вар, разредител, минерална вата, цимент и други/ общо в размер на 62 082,67 лева без ДДС, видно от справка изх.
ВиК- *** г., изготвена от длъжностни лица на „ВиК“
АД, гр. Д*. Всички закупени строителни материали са
заприходени в складовете на дружеството, с номенклатурен номер/код за всеки
вид; номер на фактурата; доставчик; ед. цена; количество и стойност. Доставките
са извършвани въз основа на фактури, издавани от различните доставчици при
режим на директно възлагане.
Първата доставка на строителни материали за 2016 година е
извършена на 04.01.2016 г., въз основа на фактура № *** г. на „*** ЕООД, на обща
стойност 565.08 лв. без ДДС, в т. ч. 98.30 лв. без ДДС
за доставени боя, кореселин и бодлива тел. Закупените строителни материали са
заприходени в дружеството със складова разписка № 9/31.01.2016 г. в
склад № 44 Материали-Балчик, по счетоводна сметка 302
„Материали“, аналитична 108 „Строителни материали“.
Стойността на извършените през 2016 г. разходи за доставка на
строителни материали в размер на 62 082,67 лева без ДДС попада в стойностния
праг по чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.), съгласно който възложителите могат да не
провеждат процедурите по закона, но са длъжни да приложат условията и
реда на глава осем „а” при обществени поръчки за доставки на стойност от 20 000
до 66 000 лв. без ДДС.
В хода на проверката във „В и К” АД гр. Д* проверяващите инспектори не са установили наличие на
документи за проведена процедура за възлагане на обществена поръчка или събрани
оферти чрез публична покана по реда на ЗОП за избор на доставчик на строителни
материали през 2016 година.
За периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. вкл., съгласно
изготвена справка изх. ВиК-* г., във „ВиК” АД, гр, Д* са осъществени
доставки на строителни материали /боя; арматура; бетон; гасена вар; разредител;
минерална вата; цимент и други/, на обща стойност 54 707.03 лева без ДДС,
попадащи в стойностния праг на чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.) - доставки на
стойност от 20 000 до 66 000 лева без ДДС. Доставките са извършени от различни местни доставчици, без сключени договори, доказани с
първични платежни документи.
Така описаната
фактическа обстановка се потвърждава от приложените по делото писмени
доказателства: Наказателно постановление № 11-01-132/09.08.2018 г.; АУАН № 11-01-132/20.02.2018 г., заповед № ЗМФ-458/11.05.2017
г.; Справка за отговорните длъжностни лица при
„ВиК” АД - гр. Добрич, Покана от М.М. от 13.02.2018 г.; известие за
доставяне; Констативен протокол от 15.02.2018 г.; Справка № ВиК-5907-40/13.02.2018
г. относно доставените и фактурирани строителни материали във „ВиК“ Добрич през
2016 г.; Справка № ВиК-5907-41/13.02.2018 г. относно доставените и фактурирани
строителни материали във „ВиК“ Добрич през 2015 г.; Фактура № **********/04.01.2016
г. Складова разписка 2016 януари
0009/31.01.2016 г.; Констативен протокол от 13.02.2018 г.; Заповед №
ФК-10-1167/28.11.2017 г.; Заповед № ФК-10-1242/18.12.2017 г.; Заповед №
ФК-10-23/08.01.2018 г.; Заповед № ФК-10-83/25.01.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка, която съдът намира за безспорно установена въз основа на
приложените по делото писмени доказателства и която не се оспорва, наказващият
орган е приел, че към 04.01.2016г. (датата, на която с фактура № *********
/04.01.2016г., издадена от „***ЕООД е документирана първата за 2016 г. извършена доставка на
строителни материали във „ВиК” ЕООД, гр. Д*), П.А.К. в качеството си на
управител на „ВиК” ЕООД, гр. Д* - възложител на обществени поръчки по смисъла
на чл. 7, т. 5, във връзка с чл. 7б от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ (отм.) и лице по чл. 8, ал.
3 от ЗОП /отм./ не е събрал оферти чрез публикуване на покана при условията и
по реда на Глава Осма „а” от ЗОП за възлагане на обществена поръчка за доставка
на строителни материали, въпреки че са били налице всички законови основания за
това, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 101а, ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 4, т. 2 от Закона за
обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм. и доп. бр.
79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.).
Както вече бе посочено, описаната фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Както с жалбата, така и в съдебно
заседание се навеждат доводи от негова страна, че ставало въпрос за разнородни
материали, които били предназначени за различен вид СМР, като доставките били
извършени от различни доставчици, поради което било абсолютно невъзможно да се
обяви обществена поръчка, респективно не били налице предпоставките за
обявяване на обществена поръчка. В тази насока ангажира и гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите П*И*П* и И.Д. И*.
Съдът, за да се произнесе по доводите на страните взе
предвид следното:
За да възникне основание за възлагане на обществена
поръчка по реда на ЗОП, в т. ч. и чрез събиране на оферти с
публикуване на покана по Глава осма „а” от ЗОП, следва задължително да са
налице кумулативните изисквания по отношение на обект, субект и стойност на
обществената поръчка.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОП, възложителите или
упълномощени от тях длъжностни лица организират и провеждат процедурите за
възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях, а когато
възложителят е колективен орган или юридическо лице, на основание ал. 3 от
същия член, тези правомощия се осъществяват от лицето, което го представлява.
„ВиК” - гр. Д* е секторен възложител на обществени
поръчки по чл. 7, т. 5 от ЗОП (отм.), извършващ дейност по чл. 7б от ЗОП
(отм.). Управителят на „ВиК” ЕООД/ООД - гр. Д*, като представляващ търговското
дружество по силата на чл. 8, ал. 3 от ЗОП (отм.) е задължен да организира и
провежда процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключва договорите за
тях. През проверявания период, управителят на дружеството - П.А.К. не е
упълномощавал други длъжностни лица да организират и провеждат процедури за
възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях, на основание чл.
8, ал. 2 от ЗОП (отм.)
Доставката на
строителни материали е обект на
обществена поръчка по смисъла на чл 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП (отм.) /с основен CPV КОД 44110000-4 Строителни
материали/. Възложените през 2016 г. доставки по своето естество и начин на
извършване /доставките са осъществени през един продължителен период от
време/ имат характера на периодично повтарящи се, поради което при определяне
стойността на обществената поръчка е приложима нормата на чл. 15, ал. 2, т. 2,
б. „а от ЗОП /отм./. Съгласно цитираната разпоредба,
при периодично повтарящи се договори за доставки, стойността на обществената
поръчка се изчислява на база действителната обща стойност на подобни договори,
сключени през предходната финансова година и коригирани
с предвидените промени в количеството или стойността на съответната доставка.
За периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. вкл., съгласно
изготвена справка изх. № ВиК-*** г., във „ВиК” АД, гр. Д* са осъществени
доставки на строителни материали /боя, арматура, бетон, гасена вар, разредител, минерална вата, цимент и други/, на
обща стойност 54 707.03 лева без ДДС, попадащи в стойностния праг на чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП (отм.) -
доставки на стойност от 20 000 до 66 000 лева без ДДС. Доставките са извършени от различни местни доставчици, без сключени договори, доказани с
първични платежни документи.
Предвид текста на чл. 15, ал. 2, т. 2, б. „а” от ЗОП /отм./ и с
оглед стойността на извършените разходи за доставка на строителни материали за
предходната 2015 г. в размер на 54 707.03 лева без ДДС попадащи в стойностния
праг по чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП /отм./, за възложителя е било задължително да приложи условията и реда на
глава осма „а” от ЗОП /отм./.
Съгласно чл. 101а, ал. 1 от глава осма ,,а” „Възлагане на
обществени поръчки чрез публична покана“ на ЗОП (отм.), условията и редът по
тази глава се прилагат при възлагане на обществени поръчки по чл. 14, ал. 4 - за доставки или услуги на
стойност от 20 000 лв. до 66 000 лв. без ДДС,
като възложителят следва да събере оферти чрез публикуване на „публична
покана”.
Ето защо, съдът
намира, че са били налице трите
предпоставки - обект, субект и стойност, предвидени в ЗОП, задължаващи
управителя на „ВиК”, гр. Добрич, в
качеството си на представляващ възложител на обществени поръчки по чл. 7, т. 5 от ЗОП (отм.) да възложи
обществена поръчка за доставка на строителни материали през 2016 г., чрез събиране на оферти с публикуване
на „покана” при условията и реда на Глава осма „а” от ЗОП (отм.), вместо да възлага същите по реда на свободно договоряне въз основа
на първични платежни документи.
Като не е събрал оферти чрез „публична покана” при условията и по
реда на Глава Осма „а” от ЗОП за възложените през 2016 г. доставки на
строителни материали на обща стойност 62 082,67 лв. без ДДС, при наличие на законовите основания за това, П.А.К., в качеството
си на управител на „ВиК”, гр. Д* - възложител по чл. 7, т. 5 от ЗОП и лице
по чл. 8, ал. 3 от ЗОП е нарушил разпоредбите на чл.101а, ал. 2 във връзка с
чл. 14, ал. 4 т. 2 от ЗОП (отм. ДВ, бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016г.).
С оглед изложеното и предвид доказателствата по
делото, П.А.К. не е бил длъжен да провежда задължителните процедури по ЗОП, но
е бил длъжен да приложи условията и реда на Глава осма „а” от ЗОП, като отправи
публична покана, в каквато насока липсват доказателства. Неизпълнението на това
му задължение води до извършване на административно нарушение и прилагане на
съответната санкционна норма, като показанията на разпитаните по делото
свидетели П*И*П*и И.Д. И* са правноирелевантни. В тази насока е и константната
съдебна практика /Виж: Решение № 317 от 19.11.2015 г. по к.а.д. № 593/2015 г.
на АдмС – Добрич, Решение № 38 от 18.02.2016 г. по к.а.д. № 748/2015 г. на АдмС
– Добрич, Решение № 108 от 19.04.2016 г. по к.а.д. № 95/2016 г. на АдмС –
Добрич, Решение № 76 от 01.04.2015 г. по к.а.д. № 100/2015 г. на АдмС – Добрич, Решение № 57 от 22.02.2019 г. на АдмС - Добрич по к.
а. н. д. № 741/2018 г.; Решение № 181 от 25.04.2019 г. по к.а.д. №
194/2019 г. на АдмС –
Добрич/.
Извършвайки проверка за съответствието на
наказателното постановление с материалния закон, съдебният състав, имайки
предвид нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, установи следното:
Съгласно принципа, прокламиран в чл. 3, ал. 1 от ЗАНН,
за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в
сила по време на извършването му. Ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя /чл. 3, ал. 2 от ЗАНН/.
Както вече бе посочено, с виновното си поведение
/бездействие/ П.А.К. е нарушил разпоредбите на чл. 101а, ал. 2 във връзка с чл.
14, ал. 4, т. 2 от ЗОП /отм. ДВ, бр. 13/2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, тъй
като е бил длъжен да възложи обществена поръчка за доставка на строителни
материали чрез събиране на оферти с публикуване на покана при условията и реда
на Глава осма „а” от ЗОП (отм.). За това нарушение, извършено от лице по чл. 8,
ал. 2 или 3, предвиденото наказание съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от
ЗОП /отм./, действала към момента на извършването му е глоба в размер от 500 до
1000 лв.
Аналогично задължение е предвидено и в действащия към
момента чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП. Така например, съгласно
разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОП, възложителите са длъжни да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице
основанията за това. От своя страна разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП
вменява в задължение на възложителите да прилагат реда за възлагане чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените
поръчки имат прогнозна стойност при доставки и услуги, с изключение на услугите
по приложение № 2 – от 30 000 лв. до 70 000 лв.
От друга страна, с нормата на чл. 256, ал. 1 от новия
ЗОП /Обн. – ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, за нарушението по
чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП е предвидено наказание глоба в
размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма
писмен договор – глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото
задължение за извършване на разход, но във всички случаи не повече от
10 000 лв. Следователно, наказуемостта на деянието не е отпаднала.
За това нарушение, съобразно новата правна уредба, би
следвало да бъде наложена глоба в размер на 620,83 лв., предвид че стойността
на разхода е 62 082.67 лв.
При така извършената съпоставка на приложимите
санкционни разпоредби, в конкретния казус по-благоприятна санкционна норма по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН се явява нормата на 129, ал. 5 от ЗОП /отм./,
действала към момента на извършването му, тъй като предвижда по-благоприятно
наказание, а именно – глоба в размер от 500 лв. до 1 000 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказващият орган
правилно е приложил закона, налагайки на П.А.К. административно наказание глоба
в размер на 500 лв. – предвидения в закона минимум в разпоредбата, действала
към датата на извършване на нарушението.
Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен
случай по следните съображения:
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се
прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т. е.,
маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на
нарушението от страна на съда, респективно на административно-наказващия орган,
в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените нарушения от този вид. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по
административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо
по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се
касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл.
28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния
текст от ЗОП, респ., всяко първо нарушение при осъществяване на деянието на
която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се
явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. Липсват
и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на
нарушението.
Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения – осигуряване на
ефективност при разходването на средствата, свързани с извършването на дейности
в сектора на водоснабдяването, както и с оглед съблюдаване принципите,
прокламирани в чл. 2 от ЗОП, конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-132/09.08.2018 г., издадено от Директора на Агенцията за
държавна финансова инспекция гр. София, с което на П.А.К. с ЕГН **********, с
адрес: ***, с месторабота към датата на извършване на нарушението: „*” АД – гр.
Д*, област Добрич, на длъжност изпълнителен директор, за нарушение по чл. 101а,
ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки (обн. ДВ,
бр. 28/06.04.2004 г., изм. и доп. бр. 79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр.
13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), на основание чл. 129, ал. 5 от
Закона за обществените поръчки (обн. ДВ, бр. 28/06.04.2004 г., изм. и доп. бр.
79/13.10.2015 г., отм. ДВ, бр. 13/16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), във
вр. с чл. 53, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения
и наказания и Заповед № ЗМФ-458/11.05.2017 г. на министъра на финансите е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: