Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 09.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Н.Първанова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 6926 по описа за 2018
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeн е от И.Р.Р. против „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“
АДиск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ Ищецът твърди,
че на 13.11.2016 г. по път ПП-I, Е 79 в посока
гр.Кресна към гр.Симитли настъпило ПТП по вина на водача на л.а „Опел Кадет“ с
рег. № ****– С.С.Т., чиято отговорност била застрахована от ответното
дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на
пътно-транспортното произшествие на Р. били причинени следните телесни повреди: мозъчен
оток; мозъчно сътресение; лицеви натъртвания; фрактура на шийката на лявата
бедрена кост; субтрохантерна фрактура на лявата бедрена кост; фрактура в
долната част на пубисната кост. Твърди, че от телесните
повреди претърпял неимуществени вреди, които се изразили в болки и страдания. Счита,
че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 150 000
лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв., представляващи част от 150 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва ищецът да е претърпял описаните в ИМ
вреди; оспорва механизма на настъпване на ПТП; твърди, че поведението на
сочения от ищеца деликвент не било противоправно и виновно; оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените от ищеца вреди; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, който в състояния на тежко
алкохолно опиване, предприел внезапно пресичане на необозначено място на
пътното платно, без да се съобрази с движещите се превозни средства; оспорва
размера на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По иска с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./: За да бъде уважен предявеният
иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за
наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика
на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното
дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на
водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно
деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/
за размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че отговорността
на водача на л.а „Опел Кадет“ с рег. № ****е била застрахована по договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество към датата на
пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава и от служебно извършена
от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд. Видно
от влязло в сила решение от 09.05.2019 г. по НАХД № 147/2019 г. на
РС-Благоевград, подсъдимият С.С.Т. е признат за
виновен в това, че на 13.11.2016 г., около 22.45 часа, на Главен път Е-79, в района на километър 380+500, пътен
възел „Брежани“, преди разклона за с.Черниче, Община-Симитли, при управление на
моторно превозно средство / лек автомобил марка и модел „Опел кадет“ с рег.№ ****,
негова собственост/, в посока на движение от гр.Кресна към гр.Симитли, е
нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП /чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.
20, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП/, като е управлявал МПС с несъобразена
скорост и при възникнала опасност за движението не е успял да спре автомобила,
загубил е контрол върху него, навлязъл е в срещуположната лента за движение и в
следствие на нарушенията на ЗДвП е реализирал пътно-транспортно произшествие,
като е блъснал движещия се отдясно наляво пешеходец И.Р.Р., и по непредпазливост му е причинил средна телесна
повреда по смисъла на чл.129. ал.2 от НПК, изразяваща се в счупване на лявата
бедрена кост под големия трохантер, счупване на долния клон на лявата срамна
кост на таза, което е причинило на пострадалия Р. трайно затруднение на движението
на левия долен крайник за срок по-голям от един месец, като деянието е
извършено при условията на независимо съпричиняване с
пострадалия И.Р.Р., който по същото време и на същото
място при пресичане на пътното платно, е нарушил правилата.за движение по
чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП, представляващо престъпление по чл.343, ал.1 б. „б“ пр.2
от НК вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК във връзка с чл.16, ал.1,т.1 ЗДвП, връзка
с чл.20, ал.1 ЗДвП във връзка с чл.20, ал.2 ЗДвП, за което на основание чл.78а,
ал.1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1500 лв. На основание чл.78а, ал.4 от НК, му е
наложил и кумулативно административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 4 месеца.
Съгласно
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на
горецитираното влязло в сила решение на наказателния съд, настоящият състав
приема, че е установено противоправното поведение на водача С.С.Т., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на
престъплението/причинените средни телесни повреди на И.Р.Р./,
и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и
вредоносния резултат.
От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че
в резултат на катастрофата ищецът е получил следните телесни повреди: счупване
на шийката на лява бедрена кост; счупване на лявата бедрена кост в горната част
на средна трета от костта; счупване на долния клон на лявата срамна кост;
сътресение на мозъка с оток; контузия и множество охлузвания по лицето и
главата, счупване на коронките на 11, 12 и13-ти зъби. Счупването на лявата
бедрена кост е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок, повече от 30 дни. Счупването на долния клон на лявата срамна
кост, поради функционалната свързаност с долния крайник, е довело до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок, повече от 30 дни. Сътресението
на мозъка с оток е довело до разстройство на З.то, временно опасно за живота. Контузията
и охлузванията по лицето и главата са довели до болка. Счупването на коронките
на 11, 12 и 13-ти зъби са довели до затруднение на дъвченето и говоренето. През
периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първите 3 месеца
болките са били с по-голям интензитет. Спрямо пострадалия е било проведено
оперативно лечение на счупването на бедрената кост, което се е изразило в
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен
пирон и винтове. При нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периодът на възстановяване при подобен вид травми е
около 12 месеца. Ищецът не се е явил пред вещото лице за извършване на личен
преглед. Според експерта, уврежданията в областта на лявата страна на таза и
лявото бедро най-вероятно са получени от удара в калника на автомобила. Уврежданията
в областта на главата и лицето най-вероятно са получени от контакта на тялото
на ищеца с терена. В заключението е посочено, че няма разлика между описаните в
исковата молба телесни повреди и уврежданията, отразени в приложените
медицински документи. По делото няма представени документи за извършени
контролни прегледи на ищеца. С протокол №1101/14.11.2016 г., описан в
констативния протокол, е установено алкохолно съдържание в кръвта на пострадалия
от 2,78%о. В специализираната литература е възприета скалата на Дубовски
относно алкохолното опиянение. В нея при алкохолно съдържание от 2,50 до 3,00 %о.
се приема средна степен на алкохолно опиване. При тази степен на алкохолно опиване
при пациента се наблюдават значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентироваността, координацията на движенията,
залитаща походка, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост,
сърдечносъдови разстройства, признаци на значително потискане на централната
нервна система с понижение на чувствителността за болка, дезориентация,
психическа обърканост, световъртеж, потиснатост и раздразнителност; засилени
емоционални състояния от апатия и летаргия до ярост; нарушения на зрението -
двойно виждане; нарушения на възприятията за цвят, форма, движение и размери. След
провеждането на оперативно лечение на ищеца е било необходимо да се осъществи и
рехабилитация за по-бързо и правилно възстановяване. По делото няма данни пострадалият
да е провел рехабилитация. Не са приложени документи за наличието на
придружаващи и предхождащи катастрофата заболявания на ищеца, които биха могли
да повлияят върху начина на протичане и продължителността на лечебния процес. При така събраните доказателства съдът
приема, че е осъществен съставът на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. От решението
на наказателния съд се установи, че поведението на водача на л.а „Опел Кадет“ с
рег. № ****– С.С.Т. при катастрофата на 13.11.2016 г. е било противоправно
и виновно и е причинило на ищеца травматични увреждания, а от медицинската
експертиза се установи, че Р. е претърпял неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с получените при катастрофата травми.
При определяне размера на обезщетението
съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на катастрофата
– 26 г.; вида на причинените травми, установени от заключението на медицинската
експертиза – няколко средни телесни повреди, изразили се в счупване на шийката
на лява бедрена кост, счупване на лявата бедрена кост в горната част на средна
трета от костта и счупване на долния клон на лявата срамна кост; сътресение на
мозъка с оток, което е довело до разстройство на З.то, временно опасно за
живота и леки телесни повреди, изразили се в контузия и множество охлузвания по
лицето и главата. Съдът съобрази вида на проведено лечение – болнично лечение
през периода 14.11.2016 г. - 21.11.2016 г., през който е осъществено оперативно
лечение на счупването на бедрената кост, чрез открито наместване на счупването
и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. Съдът отчете общия
възстановителен период от 12 месеца, както и периодът на интензивни болки и
страдания - през първите 3 месеца. Съдът
съобрази трудностите, които е изпитвал ищецът в хигиенно-битовото си обслужване
по време на лечението и възстановителния период, когато е бил безпомощен и е
зависел от чужда помощ в ежедневието. Съдът отчете преживения от ищеца стрес и
типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания. От друга страна,
по делото бе установено, че пострадалият е възстановен, липсват данни да са
останали трайни последици за неговото З..
При определяне на обезщетението съдът не обсъжда травматичните
увреждания, изразили се в счупване на коронките на 11, 12 и 13-ти зъби, тъй
като ищецът в исковата молба не е описал такива увреди, респ. не търси
обезщетение за тях в настоящото производство.
С оглед на горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на Ж.в страната през 2016 г., на
основание чл.52 от ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по
справедливост,
в размер на 45 000 лв.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа в
хода на делото възражения за съпричиняване на вредите от ищеца, който в състояния
на тежко алкохолно опиване, предприел внезапно пресичане на необозначено място
на пътното платно, без да се съобрази с движещите се превозни средства.
Възраженията за
съпричиняване на вредите са основателни, поради следните съображения:
От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване
на катастрофата: На 13.11.2016 г., около 22:45 ч., в тъмната част на
денонощието, лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ****се е двмижел
по главен път Е-79 в посоката от град Сандански към град Благоевград със
скорост от 93 км/ч. В същото време пешеходците Р. и Д. са се намирали в района
на пътен възел „Брежани” до лентата за движение в посока към град Благоевград
(в близост до моста, надлез над главен път) с намерение да пресекат пътното
платно. В момента, когато лекият автомобил се е намирал в района километър 380+500
в района на пътения възел, водачът е забелязъл, че пешеходците пресичат
лентата за движение към град Благоевград, поради което е насочил автомобила
наляво и е предприел аварийно спиране. Настъпил е удар със скорост от около
64,22 км/ч между пешеходеца Р. и автомобила. Сблъсъкът е бил между предния
десен габарит на автамобила в зоната на десния фар и мигача и левия крак на
ищеца в областта на коляното. След първоначалния контакт е последвал удар на
тялото на Р. отгоре върху калника на автомобила, което почти веднага е било
съчетано с блъскане на тялото му в тялото на другия пешеходец Д.. Вследствие на
контакта между пешеходците Д. е залитнал и е паднал на около 3,0 - 4,0 метра в
близост до дясната спирачна следа на МПС. След удара л.а „Опел Кадет“ е
продължил напред, а тялото на пешеходеца Р. се е плъзнало към челното стъкло и
се е ударило най-вероятно с лявото рамо в стъклото, при което то се е счупило в
долния десен ъгъл. След удара в челното стъкло тялото на пешеходеца е придобило
голяма кинетична енергия, от която вследствие от отрицателното ускорение на
автомобила, бързо се е изравнило по стойност с тази на моторното превозно
средство. Последвало е плъзгане и отхвърляне на пешеходеца Р. в посока напред и
вдясно от спиращия автомобил. При това отхвърляне тялото на пешеходеца се е ударило
в дясното огледало, което се е счупило, а ищецът е паднал върху асфалтовата
настилка. След като Р. е паднал встрани, спиращият автомобил е продължил и е излязъл
върху банкета, където е преустановил движението си. Място на ПТП се намирана на
главен път Е-79, на километър 380+500,, в района на пътен възел
преди село Черниче в участъка след надлеза към село Полето, гледано в посока
към град Благоевград. При огледа на местопроизшествието не са описани пътни
знаци, които да са от значение за процесното пътно-транспортно произшествие. Главен
път Е-79 в района на пътния възел е двупосочен, с по една лента за движение във
всяка посока, които са разделени помежду си от единична бяла непрекъсната
разделителна линия (маркировка М1 ). Пътното платно е ограничено от двете
страни с непрекъсната линия М1. Лек автомобил „Опел Кадет“ с рег. № ****е
оставил спирачни следи, вследствие на аварийното спиране. Скоростта му преди
настъпване на процесното ПТП е била 93 км/ч. Скоростта му в момента на удара е
била 64,22 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на автомобила е била 95,99
м. Ударът е настъпил върху предната дясна част на лекия автомобил в зоната на
преден десен фар. Материалните щети по лекия автомобил са следните: деформиран
десен калник на предния ръб на калника, счупен десен фар и мигач, липсва дясно
огледало за обратно виждане, предното панорамно стъкло е счупено в долния десен
ъгъл. Мястото на пресичане на пътното платно от пешеходците Р. и Д. не е било
обозначено с пешеходна пътека и не е било предназначено за пресичане. Според
вещото лице, причина за настъпване на
катастрофата е както поведението на водача на автомобила, така и поведението на
ищеца. Водачът на автомобила се е движел със скорост, която не му е
позволявала при възникнала опасност на пътя да спре в рамките на осветената си
зона пред автомобила (осветеност до 75 м. пред дясната страна на автомобила и
дължина на опасната зона 95 м.). Водачът е извършил маневра “отклонение
наляво“, като по този начин на практика е „догонил“ пресичащите пешеходци.
Пешеходците са допринесли за настъпване на катастрофата, тъй като са пресичали
главен път на място, необозначено за пресичане, и по време, когато не е било
безопасно за тях и за другите участници в движението. Ищецът е имал възможност
да възприеме приближаващия автомобил от голямо разстояние - 300 – 350 м. и е
имал възможност да не предприема пресичане на пътното платно на главен път Е 79
в момент, когато това не е било безопасно.
От показанията св.Д. /очевидец на катастрофата/ се установява, че заедно
с ищеца в качеството на пешеходци пресичали магистрала/главен път Е 79/ в
посока Благоевград. На място имало отбивка, „една
постройка“. Катастрофата настъпила близо до постройката. Прибирали се с ищеца
от село Полето за село Черниче и при пресичане на магистралата ги блъснала кола.
Произшествието настъпило между 20:30 - 21:00 часа. Не валял дъжд, нито имало мъгла
или сняг. Имали добра видимост. На място имало лампи, отсреща имало къща,
където живеели хора, и светело. Лампите обаче били ниско долу и горе на
високото не се виждало много добре, но колата
се виждала. Същевременно свидетелят
твърди, че не знаел от къде точно им дошла колата. Ударът настъпил в края на банкета. Д. се събудил в болницата и
не знаел как ги е ударила колата, не може да каже дали ги е ударила отпред, отстрани или отзад.
Не знае колко човека са пътували в нея. Впоследствие
в болницата, когато дошъл в съзнание, разбрал че ги е ударила кола „Опел Кадет“.
Преди да ги удари, тя се движела в посока от Сандански за София. В момента на
удара се намирали от лявата част на платното за движение. В същата лента, в която се движели,
настъпил ударът между ищеца и лекия автомобил. Свидетелят заявява, че колата ударила ищеца с предната част, но не е
сигурен, защото изгубил съднание. Ищецът бил ударен в дясно, в областта
на десния крак, кръста и отзад на гърба вдясно. Лицето му било обезобразено.
Бил ударен и в главата, имал сътресение на мозъка. Свидетелят също пострадал в
областта на черния дроб и получил
сътресение на мозъка. Почти цялата дясна страна на тялото на ищеца била
ударена. След удара водачът спрял, но свидетелят не може да каже в каква
посока, тъй като изгубил съзнание. После научил, че водачът останал на място и
им оказал помощ. След удара тялото на ищеца „изхвръкнало“ може би на 2 метра от
колата, но свидетелят не може да каже точно къде се е намирало след удара.
Преди да предприемат пресичане на пътното платно двамата пешеходци се огледали
в двете посоки. След като стъпили на пътното платно, ударът станал за секунди.
Не видели как се е приближил автомобила до тях. Не може да каже с каква скорост
се е движела колата. На 13.11.2016 г. преди настъпването на процесното произшествие
с ищеца заедно употребили алкохол, но употребеното количество не им пречело да
се ориентират в пространството и да разбират какво се случва. Били общо пет
човека, като изпили общо 1 литър ракия, по 200-300 грама на човек „горе-долу“. Катастрофата настъпила около час – два след
като приели алкохола. Не знае каква е причината, за да не забележи по-рано автомобила,
защото участъкът бил прав и нямало завои. Ако автомобилът приближавал с
нормална скорост, щели да го видят.
От показанията на св.Т.
/водач на процесния автомобил/ се установява, че някъде близо до Симитли
настъпило произшествието, късно вечерта. Пътувал на къси фарове и в последния
момент видял пред себе си хора на пътното платно. Свидетелят счита, че се е
движел с около 80 км/час, но впоследствие експертиза установила, че се е движел
с 59 км/час. Пътувал в дясната лента и като видял хората се опитал да ги
избегне, насочил автомобила наляво и ударил спирачки. Всичко се случило в края
на самата дясна лента или в средата. Хората били облечени в тъмни дрехи и само
дънките им били по-светли, били с черни якета и дънки. Те пресичали, но докато
се движели, имало забавяне от тяхна страна, застой и след това тръгнали като
попаднали пред колата. Нямало насрещно движение. След произшествието двамата пешеходци
„хъркали“, усетил миризма на алкохол. В момента, в който ги видял, използвал
спирачки и едновременно с това завил. В първия момент не видял ясно
пешеходците, по-скоро видял дънките, защото били по-светли. Пешеходците били на
около 15 метра пред свидетеля, пресичали пътното платно.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите относно механизма на настъпване на катастрофата, поведението
на пешеходците и обстоятелството дали ищецът е употребил алкохол преди
произшествието, тъй като са непротиворечиви и се подкрепят от автотехническата
и медицинска експертизи.
При така събраните
доказателства съдът приема, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпвнае
на катастрофата. От показанията на св. Д. и Т., както и от медицинската
експертиза се установи, че пострадалият преди катастрофата е употребил алкохол,
като е бил в състояние на средна степен на алкохолно опиянение, което се
характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, координацията на движенията на пациента.
Наблюдава се залитаща походка, силно забавени реакции, афекти, понякога
сънливост, сърдечносъдови разстройства, признаци на значително потискане на
централната нервна система с понижение на чувствителността за болка,
дезориентация, психическа обърканост, световъртеж, потиснатост и
раздразнителност, засилени емоционални състояния от апатия и летаргия до ярост,
нарушения на зрението - двойно виждане, нарушения на възприятията за цвят,
форма, движение и размери. Ищецът е имал видимост към автомобила от разстояние
300 – 350 м., но е предприел пресичане на главен път Е 79 в тъмната част на денонощието/22:45 ч./, макар
пресичането да е било забранено за пешеходци, при това по време, когато не е
било безопасно за него и за останалите участници, с което е допуснал нарушение
на чл.55, ал.1 от ЗДвП и чл. 113, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Като отчете механизма на
настъпване на катастрофата и съпостави
поведението на водача на автомобила с поведението на пешеходеца съдът прие
процент на съпричиняване на вредите от ищеца – 40 %.
Тъй
като съдът прие процент на
съпричиняване на вредите от пострадалия
от 40 %,
стойността на дължимото обезщетение за ищеца възлиза
на 27 000 лв. /45 000 лв. х
60 %/, до който размер
искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 100 000 лв., представляващи част от 150 000
лв., следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 2861.60 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
При определяне размера на разноските за ответника съдът не уважи
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3530
лв., колкото е минималният размер на адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Р.И.М. ***, на основание
чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в
размер на 1143.72 лв. с ДДС, съобразно
уважената част от предявения иск.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер 1080 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 67.50 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.Р.Р., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 27 000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни повреди: счупване на
шийката на лява бедрена кост; счупване на лявата бедрена кост в горната част на
средна трета от костта; счупване на долния клон на лявата срамна кост;
сътресение на мозъка с оток; контузия и множество охлузвания по лицето и
главата, причинени на 13.11.2016 г., в следствие на пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водача С.С.Т.,
при управление на л.а „Опел Кадет“ с рег. № ****, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 13.11.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 100 000 лв., представляващи част от 150 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.Р.Р. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:
Ж.и З.“ АД, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2861.60 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД,
ЕИК ****, да заплати на адв.
Р.И.М.,***, адрес за призоваване: гр.София, п.к. 1000, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 1143.72
лв. с ДДС, съобразно уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД,
ЕИК ****, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 1080 лв., а на СГС разноски за вещи
лица в размер на 67.50 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :