М О Т И В И
към Присъда до НЧХД № 253 по описа за 2017 година на
ПРС
Настоящото производство е
образувано по тъжба на И.С.Л. с ЕГН **********
против Е.А.А. с ЕГН ********** с която Е.А.
е обвинен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК за това, че на
13.08.2016г. в с.В., общ.М., обл.П., ул.“Т.“ № ** умишлено да е причинил на
тъжителя И.Л. лека телесна повреда – разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в множество отоци, охлузвания и кръвонасядания по главата, гърба и горните
крайници.
Съдът намери, че това е конкретното
обвинение, по което се води наказателното производство след като се съобрази с
приетите по делото доказателства и изслуша страните.
В наказателното производство съдът
допусна за съвместно разглеждане предявеният от И.С.Л. против Е.А.А. граждански
иск за сумата от 5000 / пет хиляди / лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на извършеното престъпление.
На основание чл.84 и следващите от НПК, съдът конституира в качеството на граждански ищец по делото, частния
тъжител И.С.Л..
Частния тъжител И.С.Л. редовно призован се явява и лично участва в
наказателното производство. Поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение срещу
подсъдимият.
Адв.М.К. – М. повереник на тъжителя пледира доказаност на
обвинението и за признаване подсъдимия за виновен с налагане на съответното
справедливо наказание. По отношение на предявения граждански иск пледира за
доказаност като основание и по размер и за неговото уважаване изцяло.
Подсъдимият Е.А.А. редовно призован, в съдебно заседание се
явява и лично участва в наказателното
производство. Не признава вина. Дава обяснения по обвинението за влошени
отношения с тъжителят, за негово агресивно поведение по отношение на самия него
и съпругата му в явно пияно състояние.
Подсъдимият посочи за обаждане на телефон 112 и търсене на съдействие от
полицейските органи, както из взето
отношение чрез предупреждение на тъжителя и неговото последващо задържане в
полицейското управление, поради неговото агресивно поведение. По отношение на
посочените телесни увреждания от тъжителя, подсъдимият посочи че същите са
причинени при опитите за неговото възпиране да не навлиза в дома на подсъдимия
и възпиране от опити за причинява телесни увреждания на съпругата на подсъдимия,
както и на самия подсъдим. При последната си дума поиска да бъде признат за
невинен.
Защитникът на подсъдимия – адв.Д.А.
пледира недоказаност на обвинението по отношение на неговия подзащитен, за
неговото признаване за невинен и оправдаване.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Е.А.А.
е роден на *** ***, б., български гражданин, с висше образование, неосъждан,
безработен, ЕГН **********.
Тъжителят И.С.Л. е баща на В.И.Л. с която подсъдимият А. е
живял на семейни начала, и което съжителство е било прекратено поради смъртта
на В. Л. на 28.01.2014г./ извлечение от акт за смърт – лист 6 от делото/.
На 27.06.2014г. като продавачи И.С.Л.
и неговата съпруга Й.Г.Л. са продали на Е.А.А. следния свой съсобствен недвижим
имот / нотариален акт / лист 7 от делото/а именно: поземлен имот с адрес с.В.,
п.к. ***, ул.Т. № **, с площ на имота 1421,00 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10
м./, ведно със сградите, които попадат върху имота: а именно: 1. Сграда със
площ 78,00 кв.м. брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2.
Сграда, със застроена площ от 53,00 кв.м. , брой етажи 1, предназначение –
жилищна сграда – еднофамилна; 3. сграда със застроена площ от 24,00 кв.м. ,
брой етажи 1, предназначение: стопанска
сграда за сумата от 9500 лева, която купувачите са получили от продавача
изцяло при подписването на нотариалния акт. При така извършената продажба
продавачите И.Л. и Й.Г.Л. са запазили за себе си правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху сграда със застроена площ от 53, 00 кв.м. жилищна,
еднофамилна сграда, за двамата и поотделно.
В последствие отношенията между
тъжителят и подсъдимият се влошили. Предмет на споровете било ползването на
имот, както и ползването на изградената в имота водопроводна инсталация.
Подсъдимият А. ползвал жилищната
сграда с площ от 78 кв.м. лично и със свидетелката А.В.с която съжителствал, и
която към инкриминираната дата била бременна. За осигуряване безопасност на
жилището подсъдимият го бил оборудвал с външна охранителна видеосистема.
На 13.08.2016г. след обяд
подсъдимият И.Л. и свидетелката А.В., с която съжителствувал, били в
с.Войводиново, в имота си. По същото
време там бил и тъжителят, в ползваната от него и съпругата му сграда. Преди
инкриминиравано с тъжбата деяние между подсъдимият и тъжителят също така имало
спорове, поради което от подсъдимия и свидетелката В. било търсено съдействие
чрез телефон 112 на полицейски служители, с обаждане в 14:00:58 часа от
подсъдимия и осъществена конферентна връзка с дежурен по РУ МВР – Труд / лист
43 от делото – справка от Районен център 112-Кърджали/.
Адреса в с.Войводиново бил посетен
от полицейски служители от полицейски патрул при РУ МВР – Труд, които извършили
проверка и дали предписание за въздържане от действия с Протоколи за
предупреждение съгласно чл.65 от ЗМВР.
Около 16,50 часа подсъдимият и
свидетелката В. излезли извън имота и се отдалечили от него ползвайки лек
автомобил. Веднага след напускането на имота, тъжителят който бил пред сградата
и възприел пряко и непосредствено излизането на подсъдимият и свидетелката В.
отишъл до стопанската сграда, която била ползвана като гаражна клетка / лист 99
– 101 от делото/ и взел чук, с който разбил капака на водомерна шахта, находяща
се в дворното място, след което изнесъл от къщата която ползва три кофи и едно
канче. По същото това време подсъдимият и свидетелката В. се завърнали с
ползвания от тях автомобил, и станали свидетели на действията на тъжителят.
Подсъдимият затворил шахтата и направил забележка на тъжителят Л.. Тези
действия на подсъдимият не били одобрени от тъжителят, който тръгнал с вдигната
дясна ръка към свидетелката В.. Подсъдимият възпрял тъжителят от приближаване
към свидетелката В.. Подсъдимият взел кофите които тъжителят изнесъл от къщата, след
което заедно със свидетелката В. тръгнали
към сградата която ползвали. Тъжителят
ги последвал, като опитал дори да влезе в къщата но бил избутан от входа на
къщата назад от подсъдимият. Тъжителят не прекратил своите действия по отношение
на подсъдимия и свидетелката В., а продължил да замахва със свита длан
на дясната ръка към подсъдимия А.. Избутан назад от подсъдимият А.,
тъжителят загубил равновесие и седнал на земята, но не прекратил своите
физически действия, при което последвало сборичкване между подсъдимия и
тъжителят.
Поради случващото се свидетелката В.
подала сигнал чрез телефон 112 който бил приет в 16:56:06ч. и осъществена
конферентна връзка с дежурен по РУ МВР –Труд.
На място пристигнал полицейски патрул, в състав С.И. и Л.Д., които взели отношение по
препратения сигнал на телефон 112
в 14 часа. При пристигането си полицейските служители установили че
тъжителят Л. е на земята и че го държи подсъдимият А.. Въпреки присъствието на
полицейските служители тъжителят на прекратил своето агресивно поведение,
поради което по отношение на него били приложени помощни средства – белезници и
отведен за изясняване на случая в полицейското управление.
Във връзка със заявление на Е.А. / лист 70 и следващи от делото / е била
образувана преписка № 620700-4542/2016г.
по описа на полицейското управление. Била са снети обяснения от Е.А.,
както и изготвена докладна записка от полицейските служители посетили
мястото. На 13.2016г. против И.Л. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение / лист 74 от делото/
за неизпълнение на полицейско разпореждане с което виновно е нарушил чл.257, ал.1 от ЗМВР.
На 16.08.2016г. по негово искане,
тъжителят Л. е бил освидетелствуван от д-р З.Н., която съставила СМУ №
40/2016г. / лист 11 от делото / съгласно което при прегледа на И.Л. е
установено: множество отоци, охлузвания
и кръвонасядания по главата, гърба и горните крайници, следствие на което му са
били причинени болка и страдание.
В срока по НПК е подадена частна
тъжба до РС Пловдив от И.С.Л. против Е.А.А. и повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В хода на проведеното наказателно
производство се представи справка от Регионален център 112 – Кърджали, ведно
със запис на осъществена кореспонденция / лист 43 и 44 от делото/.
В страна на подсъдимият А. се
представи флашка със запис от външна охранителна камера от 13.08.2016г. от дома
на подсъдимия в с.Войводинов.
Съгласно заключението на вещо лице
инж.Л.Г.Ш. по назначена съдебно – техническа експертиза / лист 58 - 60 от
делото/ информационните файловете съдържащи се в записа от флашката са
автентични, в тях няма наслагвания, прекъсвания или друга намеса, както и че
времевото отразяване е правилно.
Вещото лице посочва че флашката
съдържа 4 броя информационни
файлове
наименовани: 1. Папка И. гуми 2. папка И. напада 3. Задната ни врата 4. Снимки.
С оглед посоченото съдържание на
файловете и предмета на настоящето дело вещото лице посочва в папка И. напада
че съдържа два файла: 1. 2016.08.13, начало 16:47 часа при което е видно както
тъжителят взема чук и отива до шахтата за вода. Отваря я, а после се прибира в
къщата. След минута излиза с четири кофи за вода. Семейството се прибира и му
взимат кофите. Той тръгва след тях и посяга на жената и мъжът. Двамата мъже се
сбиват. Известно време са извън обсега на камерата.
и 2. 2016.08.13 начало 17:18 часа
времетраене 3 мин. – тъжителят лежи на земята. Върху него е седнал подсъдимия и
го държи за ръцете. В 17:20 часа пристигат двама полицаи. Слаган на тъжителя
белезници и го отвеждат. След тях излизат мъжът и жената.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област. Същото
не се оспори от страните.
Съгласно заключението на вещото лице
д-р М.К.Б./ лист 111 – 121 от делото / по назначената СМЕ се установява че на И.Л. му е било причинено:
кръвонасядания по долния клепач на дясното око, по дясната скула, по левия
долен клепач, в тилната област на главата с лек оток, по дясната поястна
област, охлузвания по лявата половина на челото, по лявото слепоочие, по дясна
буза към крилото на носа, по гърба централно, по дясната гривнена става,
задната повърхност на левия лакът, по лявата предмишница които по отделно и по
съвкупност са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
По отношение механизма на
причиняване на установените увреждания вещото лице е посочило че са причинени
от действие на твърд, тъп предмет, от удар или притискане със или върху такъв
или неговото тангенциално действие, като и от тангенциалното действие на твърд
тъпоръбест предмет.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област. Същото
не се оспори от страните.
В съдебно заседание в присъствие на
страните се възпроизведе съдържанието на ВД – запис от камери от дома на
подсъдимия А./ лист 99 – 101 от делото /.
За да приеме за установена посочената
по-горе фактическа обстановка съдът изхожда от обясненията на подсъдимия А. в
кредитираната от съда част, от показанията на разпитаните свидетели М.Н.Л., Е.Е.Г.,
А.В.В., С.И.И., Л.Г.Д., в кредитираната от съда част, както и от приетите по
делото писмени доказателства – приложените съдебно-медицински документи,
изисканата от съда справки от Регионален Център 112—Кърджали, полицейска
преписка, № № 620700-4542/2016г. по описа на РУ МВР-Труд,
както и СМУ на тъжителя.
За обосноваване
на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени
доказателства, чието съдържание не се оспори от страните и съдът кредитира
изцяло.
Няма спор относно датата и мястото,
посочени в тъжбата – установява се както от показанията на разпитаните по
делото свидетели, така и от обясненията на подсъдимия А.. Не е спорно и причината за възникване на
конфликтната ситуация между тъжителя Л. и подсъдимия А., а именно предхождащи
случката влошени отношения между тях относно ползването на имота, доколкото
това се установява безспорно от гласните доказателства.
Спорните обстоятелства по делото
се свеждат до поведението на всеки един от участниците в спора и начина на
причиняване на телесните увреждания по тъжителя Л.. В тази връзка се
отграничават две позиции – тази на тъжителя, подкрепена от показанията на свидетелката
М.Л. от една страна и от друга – обясненията на подсъдимия, подкрепени от
показанията на свидетелката В..
По отношение на показанията на свидетел Г. съдът намира че същите не
следва да бъдат предмет на обсъждане от съда по делото, тъй както самия
свидетел заяви в съдебната зала, той не е бил очевидец на случилото и за него
му е било разказано от свидетелката М.Л..
По отношение показанията на
полицейските служители И. и Д. съдът намира че същите са обективни, логични и
последователни, тъй като представляват преразказ на действията им предприети при
изпълнение на служебните им задължения, подкрепени са от представените по
делото писмени доказателства съдържащи се в приложената полицейска преписка.
Свидетелите не са заинтересувани от изхода на делото и в показанията си
посочиха, че са били изпратени на мястото два пъти по повод сигнали за скандал
и побой, както и че при отиването им при втория сигнал тъжителят се е държал
агресивно дори към тях, псувал и не изпълнявал полицейските разпореждания
поради което и е бил обезопасен с помощни средства – белезници. Свидетелите
посочиха и за установеност употреба на алкохол от тъжителят преди тяхното
отиване по мириса на алкохол който се излъчвал от тъжителя. Поради не наличие
на основание съдът кредитира показанията на свидетелите И. и Д. като обективни,
логични и последователни, потвърдени от приетите по делото други доказателства.
За установеността на изложената фактическа
страна, съдът ползва и приетите по делото гласни доказателства каквито са
обясненията на подсъдимия Е.А., и показанията на свидетелите А.В.а, С.И. и Л.Д.
изложени устно и непосредствено в хода на настоящето производство.
Обясненията на подсъдимия, както и
показанията на свидетелите са средство за събиране на доказателства предвидено
от НПК, чрез което се установяват факти и обстоятелства възприети от подсъдимия
и свидетелите имащи значение за делото.
За да бъдат обясненията на подсъдимия преценени като
достоверни, законът не изисква те да се подкрепят от останалите доказателства
по делото, а единствено да не се опровергават от тях.
В хода на настоящето производство
подсъдимият А. даде обяснения които съдът кредитира изцяло като достоверни, тъй
като не установи нито едно друго доказателство което да ги оборва.
Свидетелските
показания са процесуално средство за събиране на
доказателства, предвидено от НПК. Свидетелят давайки
показания представя, излага твърдения за
съществуването на конкретни факти от действителността, които факти следва да са
достатъчно конкретизирани по съдържание, по времеви и пространствени параметри,
както и по отношение на лицата, които са негов адресат, така че да може да се
извърши проверка за тяхната истинност.
Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от
съзнанието на познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили, определени
по време и място събития, състояния, предмети на външния мир и на човешкия
душевен живот.
Дадено
обстоятелство е достатъчно конкретизирано, ако проверката за неговата истинност
като конкретен реален факт, определен по време, място и съдържание не е „непреодолима“ или „прекомерно
затруднена“ поради неясните му фактически граници и параметри.
Както се посочи по горе, свидетел Г.
посочи че не е бил очевидец на случилото се и същия е бил уведомен за станалото
от свидетелката Л., с която е в родствени връзки / съпруга на моя чичо/.
Свидетелят добросъвестно изложи фактите така както е бил уведомен от Л., поради
което и неговите показания не са обективно годни за преценка относно тяхната
достоверност със средствата на НПК.
Следва да се обсъдят показанията на
свидетелката Л., която бе поискана да бъде разпитана като свидетел от тъжителят
и призована на адреса на който живее а
именно с.В., ул.Б.К. № **.
Н о
съдът счита, че не следва да кредитира нейните показания като достоверни
и произтичащи от очевидец на случилото се поради следните обстоятелства:
Първо, по време на инцидента
свидетелката М.Л. ***, / показания на свидетел Г. – лист 48, страница първа,
първи ред/, и след като са получили известие за това къде се намира калекото на
свидетел Г., била взета от свидетел Г. и с лек автомобил отишли в РУ МВР –
Труд, където относно случилото научили от полицейските служители и от
тъжителят.
Второ, при справка в Гугъл Мап относно
картографията на улиците в с.Войводиново се установи, че улица „Б.К.“ е
перпендикулярно обособена към улица Т., както и че между началото/края на улица
Б.К., до недвижим имот с адрес с.В., ул.“Т. № ** има обособена улица „Хеброс“,
както и няколко недвижими имота със сгради в тях, които са с адрес ул.Т., т.е
че имотите на улица Б.К. са реално на отстояние изключващо съседство,
независимо от кои граници на имота на ул.Т. № 4, както и обективната възможност
на физическо лице или лица да бъдат очевидци на случилото се като съседи по
живеене.
Поради
изложеното съдът не кредитира показанията на свидетелката М.Л. като доказани по
надлежния ред и не ползва при постановяване на своя съдебен акт.
Показанията на свидетелката А.В.съдът счита
като обективни, логични и достоверни, тъй като се потвърждават от другите
приети по делото доказателства, включително и от възпроизведеното в съдебно
заседание ВД – запис от камерите от дома на подсъдимия А..
При така установената безспорна фактическа
обстановка, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Е.А.А. е осъществил
формално от обективна страна състава на чл.130, ал.2 от НК, като на 13.08.2016г.
в с.Войводино, обл.Пловдив е причинил на И.С.Л. болка и страдание, без разстройство
на здравето. Същият е предприел активни действия, изразяващи се в отблъскване
на пострадалия с ръце в областта на гърдите, при което като логичен
противоправен резултат са настъпили констатираните телесни увреждания – кръвонасядания
по долния клепач на дясното око, по дясната скула, по левия долен клепач, в
тилната област на главата с лек оток, по дясната поястна област, охлузвания по
лявата лявата половина на челото, по лявото слепоочие,у по дясна буза към
крилото на носа, по гърба централно, по дясната гривнена става, задната повърхност
на левия лакът, по лявата предмишница.
Съгласно т. 18 от Постановление № 3/27.09.1979г. по н.д. 6/1979г. на ПВС
когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно
лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една
повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Когато с
деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни
увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед
на най-тежкия резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е
така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия
принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко
еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не
и за квалификацията на деянието.
От заключението на вещото лице д-р Балтов /
лист 121 от делото/ по назначената СМЕ, подкрепено и в съдебното производство е
надлежно установено, че установените увреждания у тъжителят по отделно и в
съвкупност му са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето,
което от обективна страна определя и заключението на съда че правната
квалификация на деянието предмет на разглеждане по настоящето дело е по чл.130,
ал.2 от НК, а не както се посочи от повереника на тъжителя по чл.130, ал.1 от НК.
Същевременно
съдът намира, че в разглеждания случай поведението на подсъдимия А. осъществява
всички признаци на неизбежната отбрана – чл. 12, ал.1 от НК – за да защити
подсъдимият от непосредствено противоправно поведение личността си, както и
личността и физическата цялост на свидетелката А.В.В. с която съжителствал,
бременна към инкриминираната дата, като е причинил на тъжителя вреди в рамките на необходимите предели.
В
случая подсъдимият е възприел поведението на тъжителят Л. като пряко и непосредствено нападение срещу телесната неприкосновеност на свидетелката В.,
както и срещу неговата такава, и възприемайки агресивното му намерение за разправа, предприема физически
действия с ръце за възпиране на тъжителя и отдалечаването му от свидетелката В., за възпиране от непозволяване влизане в дома му на тъжителя, включително и за притискане на тъжителя към земята пред къщата
в която живее и държане на ръцете му а ограничаване на неговото агресивно
поведение. Физическите действия от страна на подсъдимия са били осъществени
изключително с ръце, като целта му е била да възпре тъжителят Л. то
продължаване на агресивното му поведение.
Безспорно за съда е че подсъдимият А. е приел поведението на тъжителя Л.
като нападение срещу него самия и свидетелката В., която е била бременна към
инкриминираната дата, срещу неговата и на свидетелката В. телесната
неприкосновеност. . Т.е. възприел го е като реална заплаха срещу свидетелката В.
и срещу самия него. Поведението на тъжителят Л. е било не само
общественоопасно, доколкото е било насочено срещу закриляни от закона
обществени отношения /свързани с телесната неприкосновеност на свидетелката В.,
както и на подсъдимия/, но и противоправно, тъй като е правно недопустимо и тъжителят Л. е нямал право да го върши, а и в случая
подсъдимият е нямал право да търпи това поведение. Безспорно нападението на тъжителят Л. било непосредствено, започнало е и не е било
преустановено към момента, в който подсъдимия А. е предприел активни действия по отблъскването му.
В
случая подсъдимият А. е реализирал правото си на защита, като не е необходимо
според теорията и възприетата съдебна практика / да бяга или да се укрива, като
противното разбиране чувствително ограничава ефективността на защитата му.
Активната защита е позволен от закона начин за отблъскване на противоправното
нападение върху личността, като в настоящия казус защитата е била съобразена с
характера и опасността на нападението. Употребените средства при неизбежната
отбрана в случая са еднакви – физически действия с горните крайници на тъжителя
и подсъдимия. Тъжителят е първи е
предприел активни физически действия против свидетелката В., при което
подсъдимият А. го е отблъснал. В последствие когато действия на тъжителят се
насочили пряко към подсъдимия, той му е
отвърнал със същото и макар в случая нападателят да е получил увреждане, то не
е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като категорично не може
да се приеме, че защитата не съответства на характера и опасността на
нападението. Защитата не се определя от силата на удара, тъй като абсолютна
съразмерност на силата на разменените удари е почти невъзможна.
Характерът на нападението се определя от обществените интереси, които
последното застрашава – в случая свързаните с телесния интегритет на личността,
а опасността на нападението – зависи от вероятността за увреждане на
застрашените интереси, която то създава при конкретните условия на неговото
извършване. Като преценява интензивността, силата и насочеността на нападението
на тъжителя Л. в разглежданата фактология – същият изненадващо се насочва към свидетелката
В., след което е отблъснат от подсъдимия, след което когато насочва своите
действия спрямо подсъдимия, който отговаря по същия начин, поради което съдът
намира, че употребената от подсъдимия А. защита напълно съответства на
характера и опасността от противоправното поведение на тъжителя. От друга
страна деецът е допускал настъпването на
противоправните последици. В случая поведението на подсъдимия А. не е
общественоопасно, а напротив - общественополезно и правомерно, поради което и
съобразно нормата на чл.12, ал.1 от НК същото не съставлява престъпление, а
подсъдимият следва да бъде признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В хода на настоящето производство не се доказа подсъдимият А. да е
превишил пределите на неизбежната отбрана, то и безпредметно е да се обсъжда
дали е действал в състояние на уплаха или смущение.
За
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес на основание чл.45 от ЗЗД
тъжителят е предявил против подсъдимия А. граждански иск за сумата от 5000 лв.,
представляващ обезщетение за причинените му от престъплението по чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че следва да отхвърли предявения от тъжителя
граждански иск и против подсъдимия А. поради това, че увреждащото нападателя
деяние е правомерно и обществено оправдано, то не обосновава нито наказателна
отговорност, нито гражданска такава за обезщетяване на причинените вреди,
съобразно ЗЗД. Ето защо предявеният
осъдителен иск за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени вреди,
не се явява доказан по основание и следва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.