Решение по дело №185/2017 на Районен съд - Нови пазар

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №116

 

гр. Нови пазар, 04.05.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Районен съд – Нови пазар, в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №185 по описа на НПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от страна на ищците М.Б.М. и С.М.М., двамата от с. Т.И., обл. Ш. против ответника Н.А.М. ***.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с. Т.И., а именно дворно място, представляващо УПИ */* от кв. * по регулационния план на с. Т.И., одобрен през 1984 г., ведно с построените в дворното място къща, сайвант и гараж, като имотът е с административен адрес ул. „Л.К.“ № *. Съгласно плана за застрояване и регулация на селото от 1966 г. имотът представлявал УПИ VІ -791 от кв.109, а съгласно плана за застрояване и регулация от 1936 г. имотът представлявал УПИ V-23 от кв.153, който урегулиран съдържа 1600 кв.м. Ответникът бил собственик на съседния на ищците имот, представляващ УПИ VІ-789 от кв.* по плана от 1984 г. Този имот по плана от 1966 г. представлявал УПИ VІІ-789 от кв. 109, а по плана от 1936 г. представлявал УПИ VІ-22 от кв.153. По-голямата част от имота на ищците бил образуван от стар имот с пл. №23 по плана от 1936 г., като част от този имот в източната му част била предвидена за придаване към съседния имот – този на ответника. В годините назад имотът на ищците бил владян от неговия баща, който получил владението от своя баща, а през 2014 г. ищецът се снабдил с нотариален акт за собственост на имота по давностно владение. Към този момент той бил в граждански брак с ищцата и по тази причина двамата се легитимирали като собственици на имота в режим на съпружеска имуществена общност. Снабдявайки се със скица за имота за целите на обстоятелствената проверка ищците нямали представа за това, че границата между техния имот и този на ответника е изчертана некоректно, като регулационната граница била дадена като съвпадаща с имотната. Ищците били във владение на имота си над 20 години и те владяли и част от придаващия се по регулация дял към имота на ответника. Стойността на тази придаваща се част не била платена от ответника или неговите праводатели и за тази владяна от ищците част регулацията не била приложена и не се стигнало до завземане на придаваемата част от ответниците. Тази владяна от ищците част била с площ от 83, 46 кв.м., заключена в полето обозначено с жълт цвят на изготвената комбинирана скица от вещото лице И.Г.И. към съдебно-техническа експертиза, представена пред ОС – Шумен, като границата между имота на ищците и ответника и източна граница на претендирана площ започвала от север от улицата към т.3 на скицата, след нея на изток до червената линия и на юг по линията ограничаваща площта в жълто, завършваща в точка А и пресичаща регулационната линия. По посочената граница между имотите имало поставена дървена ограда. Така ищците владяли имота в тази източна граница до края на 2014 г., когато ответникът съборил съществуващата между двата имота дървена ограда. Предвид изложените обстоятелства ищците претендират да бъдат признати по отношение на ответника за собственици на горепосочената реална част от имота, и съдът с решението си да осъди ответника да им предаде владението на тази част от недвижимия имот.

Ответникът оспорва исковата претенция. Твърди, че към момента на одобряване на регулационния план през 1984 г. ищците не се легитимират като собственици на УПИ */* от кв.*, тъй като към този момент не може да се счита, че са владяли имота. Заявява, че той е владелец на придаваемата към имота му част и е владял спорната част от 1995 г., като от 2004 г. до предявяване на исковата молба е изтекъл необходимия давностен срок. Така изрично се позовава, чрез възражение, на придобивна давност. Разпитаните по реда на обстоятелствената проверка по издаване на нотариалния акт на ищците свидетели заявявали пред нотариуса, че ищецът владее точно 840 кв.м. Така било посочено и в молбата на ищеца до нотариуса по повод нотариалното производство. Също така при издаване на нотариалния акт на наследодателя на ответника имотът му – УПИ VІ-789 от кв.* вече бил с приложена регулация. Наследодателят на ответника придобил този имот по давност, а след смъртта му ответникът го наследил и в издадения констативен нотариален акт на ответника за имот, придобит по наследство, УПИ VІ-789 от кв.* бил посочен като урегулиран с площ от 1123 кв.м. Към този момент, съгласно действащия ЗТСУ /отм./ влезлият в сила регулационен план имал непосредствено отчуждително действие и придаваемата част към имота на ответника се считала за преминала в негова собственост. В случая били налице предпоставките на чл.33, ал.1 и 2 от ЗТСУ /отм./, защото придаваемата част към имота на ответника била заета в актуалните й регулационни граници още от наследодателя на ответника и от заемането й до влизането в сила на ЗУТ изтекъл период от десет години. Ответникът оспорва твърдението на ищците, че между двата имота имало монтирана от ищците ограда, минаваща между имотите по посочената от ищците граница. Отрадата била разположена частично в двора на ответника, но не по посочената от ищците линия. Наред с това ответникът счита, че в случая дори и да се приеме, че дворищната регулация не е била приложена, то не могат да се приложат условията на §8 от ЗУТ, тъй като той владеел спорната част от 1995 г. и я придобил по давност по силата на чл.200 от ЗУТ. По тези съображения, развити подробно в отговора на исковата молба и впоследствие в хода на делото, ответникът моли съдът да отхвърли предявената искова претенция.

            Като съобрази всички посочени и събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците М.Б.М. и С.М.М. са собственици на следния недвижим имот, а именно: дворно място, представляващо УПИ */* от кв. * по регулационния план на с. Т.И. от 1984 г., ведно с построените в дворното място къща, сайвант и гараж, като имотът е с административен адрес ул. „Л.К.“ №*. Те са придобили този имот по давностно владение, като след проведена обстоятелствена проверка са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №*, том *, рег. №*, дело №*/* г. на нотариус П. А, с район на действие РС – Нови пазар.

Ответникът Н.А.М. е собственик на съседния недвижим имот, представляващ УПИ VI-789 от кв. * по плана на с. Т.И. от 1984 г. Той е придобил имота по наследство от своя баща А. М.Х. и се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство №*, том *, рег. №*, дело №*/* г. на нотариус П. А. От своя страна А. М.Х. е станал собственик на имота по давност, за което е имал нотариален акт №*, том *, дело №*/* г. на НпРС.

В периода от 1936 г. и до момента за с. Т.И. са действали три одобрени регулационни плана, с които е била засегната регулацията между двата имота. Съгласно плана от 1936 г. имотът на ищците е представлявал УПИ V-23 от кв.153, а имотът на ответника е представлявал УПИ VІ-22 от кв.153. Съгласно този план кадастралните граници на имотите не съвпадат с регулационните им граници, съответно с пл.№23 и пл.№22, което е отразено и в скиците-приложения към изготвените по делото съдебно-технически експертизи. Съгласно плана за застрояване и регулация от 1966 г. имотът на ищците представлява УПИ VІ-791 от кв.109, а на ответниците – УПИ VІІ-789 от кв. 109. С този план регулационната граница между двата имота е преместена на изток и навлиза в имота на ответника, т.е. част от имота на ответника е придаден към този на ищците. Няма данни за уредени сметки по регулация между собствениците на имотите към този момент. С плана за застрояване и регулация от 1984 г., действащ и понастоящем имотът на ищците представлява УПИ */* от кв.*, а на ответниците – УПИ VІ-789 от кв. *, като регулационната граница между двата имота е изместена на запад и навлиза в имота на ищците. С одобряването на този план част от имота на ищците се включва в имота на ответника, като почти изцяло се връща границата между имотите от 1936 г. Няма данни по делото с каква площ са тези части, които са били придавани към имотите с плановете от 1966 г. и от 1984 г. След одобряването на плана от 1984 г. също няма данни за уредени регулационни сметки между собствениците на имотите.

Към момента, в който ищците и ответника са установили владение на имотите, съответно ищците на УПИ */* от кв.* и ответниците на УПИ VІ-789 от кв.*, е бил вече в сила плана от 1984 г. Ответникът е установил владение над имота си през 1995 г., което е видно от представения по делото в заверено копие договор за покупко-продажба на недвижим имот със заверка на подписите рег. №149 от 17.11.1995 г. на кмета на с. Т. Икономово. Няма категорични данни кога точно ищците са установили владение над имота си, но отчитайки датата на издаването на нотариалния акт за собственост по давност, то това следва е десет години назад, а именно през 2004 г., а в случай, че ищецът е получил владението от своя баща преди това, то това би могло да стане от момента, в който ищецът е навършил пълнолетие, а това е през 1988 г. Следователно и ищците и ответникът за започнали да владеят имотите си при действието на регулационния план от 1984 г. Към онзи момент фактически владението на имотите от страните, а и от предходните им собственици, не е било в точните регулационни граници на никой от одобрените планове. Между двата имота е имало поставена дървена ограда още от времето на предходните собственици на двата процесни имота, която представлявала тяхната граница и която съществувала до края на 2014 г. Местоположението на тази ограда е посочено на комбинираната скица от кадастрални и регулационни планове на част от с. Т.И. М1:*0, изготвена като приложение към съдебно-техническата експертиза, назначена и приета по в.гр.д. №420/2016 г. по описа на ОС – Шумен, находяща се на стр.74 от делото на ШОС. Тази граница е следната: започва от север от улицата към т.3 на скицата, след нея на изток до червената линия и на юг по линията ограничаваща площта в жълто, завършваща в точка А и пресичаща регулационната линия.

В края на 2014 г. ответникът решил да трасира границите на собственият си имот, при което установил, че съгласно регулационния план границата между двата имота преминава не по изградената дървена ограда, а е навътре в имота на ищците. Извършено било трасиране, дървената ограда била премахната и от ответника била поставена нова ограда от телена мрежа, която преминава по регулационната граница на плана от 1984 г.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от събраните по делото доказателства – горепосочените писмени доказателства, както и от заключенията на всички назначени по делото съдебно-технически експертизи. Фактите относно владението на имотите в горепосочените граници, наличието на дървена ограда между тях и периода на владение в тази граница се установява от показанията на свидетелите Я.В.Я. и А. А.А., между чиито показания няма съществени противоречия. При така установените факти от значение за спора, съдът счита, че се налагат следните прави изводи:

За произнасянето по ищцовата претенция е от значение да се установи статута на имотите на страните и на спорната част, съгласно трите действащите регулационни плана от 1936 г. до момента, независимо от обстоятелството, че ищците се позовават на право на собственост, придобито по давност, което е първично основание за придобиване на собственост, без позоваване на правоприемство. Проследяването в случая се налага, за да бъде изяснено дали при владението върху имота си ищците са владяли урегулиран парцел, с придаваемо, или не място, и с уредени, или не, регулационни сметки, за да може да се направи извод дали за ищците са били налице предпоставките да придобият реално обособена част от имота по давност.

Към момента на първия действащ план за с. Т.И. от 1936 г. и до влизането в сила на ЗТСУ /отм./ действащите нормативни актове, относими към казуса са Законъ за благоустройството на населените места въ К.Б., действал от 1905 г. до 31.05.1941 г.; Законъ за благоустройство на населените места, действал от 1941 г. до 1950 г. и Закон за плановото изграждане на населените места, в сила от 1950 г. до 1973 г. Съгласно тези нормативни актове имотите, придадени по регулация към парцели на други лица се считат отчуждени с влизането в сила на регулационния план и няма изискване на уреждане на регулационни сметки, за да настъпи отчуждението. Но за да се счете регулацията за приложена придаденото място следва да бъде завзето, а в някои от законите завземането е обусловено от уреждането на регулационните сметки /напр. чл.107 от закона от 1941 г., съгласно който “Никой недвижимъ имотъ, отчужденъ по улично-регулационния или дворищно-регулационния планъ (чл. 47), не може да бъде фактически заетъ преди обезщетяване на собственика по реда на този законъ.“ При действието на Закона за териториално и селищно устройство от 1973 г., действал до 2001 г. отново регулационният план е имал отчуждително действие, независимо от уреждането на регулационните сметки. Но за да се счита регулацията приложена следва придаденото място да бъде завзето, за да може да настъпи трансформация на регулационните граници в имотни. С приемането на Закона за устройството на територията отпада отчуждителното действие на регулационния план. По силата на §6, ал.2 от ПЗР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона, т.е от 31.03.2001 г. По силата на ал.4 на същия параграф след влизане в сила на дворищнорегулационните планове по ал. 3 /проекти, подлежащи на обявяване/ могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането им в сила. А съгласно §8 от ПЗР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.

В настоящия случай предвид горните законови правила и предвид установените факти по делото, следва да се направи извод, че регулационният план от 1984 г. е неприложен – няма данни за уредени сметки по регулация, няма данни придадената част от имота да е трансформирана в имотна граница. Няма данни и регулацията да е приложена в срока по §6 от ПЗР на ЗУТ. Предвид това отчуждителното действие на регулационния план от 1984 г. следва да се счита прекратено.

Регулационния план от 1966 г. също не е бил приложен, или поне не изцяло, тъй като по делото няма категорични данни дали владението, което е установено от ищците, в границата по поставената дървена ограда, е съществувало и към онзи момент и е упражнявано от тогавашния собственик на имота.

Така при неприложената регулация и при прекратеното отчуждително действие на регулационния план от 1984 г., за да могат ищците да придобият реална част от съседния им имот по давност, следва да са налице условията на чл.200 от ЗУТ. Тази разпоредба поставя изискването при придобиване на реално обособена част от поземлен имот, той да отговаря на условията по чл.19 от ЗУТ, т.е. на изискванията за самостоятелен парцел, което в случая не е налице. Но последното предложение на втората алинея на цитираната разпоредба предвижда, че това изискване не е необходимо, когато този парцел се придава към съседен имот. В настоящия случай именно такива са фактите. Независимо чия собственост е била преди време реално обособената част, предмет на спора, ищците са я придобили по давност в резултат на непрекъснато, необезпокоявано и явно владение повече от 10 години и тази част е била придаваема по регулация – първо към имота на ищците с плана от 1966 г., а след това към имота на ответника с плана от 1984 г. Без значение е в случая, че тази част не съвпада изцяло с регулационните граници. Така установената граница между имотите, като имотна граница, е съществувала повече от 10 години, поради което следва да се приеме, че е придобита от ищците по давност.

Предвид горните изводи съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан и намира, че като такъв той следва да бъде уважен. Съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по давностно владение в режим съпружеска имуществена общност на следната част от недвижим имот с площ от 83, 46 кв.м., находяща се между УПИ */* и УПИ VІ-789 от кв.* по плана за застрояване и регулация на с. Т.И. от 1984 г., обозначена на комбинираната скица от кадастрални и регулационни планове на част от с. Т.И. М1:*0, изготвена като приложение към съдебно-техническата експертиза от вещото лице И.Г.И., назначена и приета по в.гр.д. №420/2016 г. по описа на ОС – Шумен, находяща се на стр.74 от делото на ШОС, която реално обособена част е със западна граница кадастралната граница между имотите /с черен цвят на скицата/ и с източна граница, която започва от север от улицата към т.3 на скицата, след нея на изток до червената линия и на юг по линията ограничаваща площта в жълто, завършваща в точка А и пресичаща регулационната линия, като скицата следва да се подпише от съдията-докладчик и да се счита неразделна част от решението по настоящото дело.

 При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски. По повод направеното възражение от ответника, чрез процесуалния му представител, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, направено при предходното разглеждане на делото, съдът счита, че същото е неоснователно. Платеното от ищците адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания и положените от двамата представители труд и усилия. Предвид това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноските по делото от 1*4 лв. /направени при първото разглеждане на делото/, както и сумата от 650 лв. /разноски пред въззивната инстанция/, или общо сумата от 2424 лв.

            Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Н.А.М. с ЕГН ********** ***, че ищците М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** и двамата от с. Т.И., обл. Ш., ул. „Л.К. №* СА СОБСТВЕНИЦИ по давностно владение в режим на съпружеска имуществена общност на част от недвижим имот с площ от 83, 46 кв.м., която част се намира между УПИ */* и УПИ VІ-789 от кв.* по плана за застрояване и регулация на с. Т.И. от 1984 г., обозначена на комбинираната скица от кадастрални и регулационни планове на част от с. Т.И. М:*, изготвена като приложение към съдебно-техническата експертиза от вещото лице И.Г.И., назначена и приета по в.гр.д. №420/2016 г. по описа на ОС – Шумен, находяща се на стр.74 от делото на ШОС и подписана от съдията-докладчик по настоящото дело, която част е обозначена на скицата в жълт цвят, а именно със западна граница - кадастралната граница между имотите /с черен цвят на скицата/ и с източна граница - започва от север от улицата към т.3 на скицата, след нея на изток до червената линия и на юг по линията ограничаваща площта в жълто, завършваща в точка А и пресичаща регулационната линия, като скицата се счита неразделна част от решението по настоящото дело.

ОСЪЖДА Н.А.М. с ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ на М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** и двамата от с. Т.И., обл. Ш., ул. „Л.К. №* владението върху гореописанта част - с площ от 83, 46 кв.м., която част се намира между УПИ */* и УПИ VІ-789 от кв.* по плана за застрояване и регулация на с. Т.И. от 1984 г., обозначена на комбинираната скица от кадастрални и регулационни планове на част от с. Т.И. М1:*0, изготвена като приложение към съдебно-техническата експертиза от вещото лице И.Г.И., назначена и приета по в.гр.д. №420/2016 г. по описа на ОС – Шумен, находяща се на стр.74 от делото на ШОС и подписана от съдията-докладчик по настоящото дело, която част е обозначена на скицата в жълт цвят, а именно със западна граница - кадастралната граница между имотите /с черен цвят на скицата/ и с източна граница - започва от север от улицата към т.3 на скицата, след нея на изток до червената линия и на юг по линията ограничаваща площта в жълто, завършваща в точка А и пресичаща регулационната линия, като скицата се счита неразделна част от решението по настоящото дело.

ОСЪЖДА Н.А.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ М.Б.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН ********** и двамата от с. Т.И., обл. Ш., ул. „Л.К. №* направените по делото разноски от 2 424 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и четири лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: