№ 1878
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110103194 по описа за 2021 година
Предявен е от КР. Д. Б., ЕГН ********** с адрес **** срещу ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
3552,31лева, частичен иск от целия в размер на 4017,22лева /след допуснато изменение в размера
на иска с протоколно определение от 15.11.2021г./, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «Сузуки гранд витара», с рег. № В 1607 НР,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 03.12.2020г. около 10,40ч. в гр. Варна, бул.
Христо Смирненски по вина на водача на л.а «Рено сценик» с рег. № В 4841 НС,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/02/120001065683 и 120лева, представляваща платена сума за разглобяване на
автомобила за извършване на повторен оглед, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на уведомяване на застрахователя- 03.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Сузуки гранд витара», с рег. № В 1607 НР. На 03.12.2020г. около
10.40ч. при управление на автомобила от Ю.Р. в гр. Варна по бул. Христо Смирненски
посока от бул. Владислав Варненчик към бул. Сливница, настъпило ПТП с участието и по
вина на водача на л.а «Рено сценик» с рег. № В 4841 НС. Последният при движение не е
успял да спре безопасно, след като Р. е спряла поради спиране на движещите се пред нея
автомобили, при което е настъпил сблъсък в задната част на автомобила. За ПТП е бил
съставен двустранен КП, с който за виновен е бил определен водачът на л.а «Рено сценик» с
рег. № В 4841 НС. Ответникът като застраховател на виновния водач е бил уведомен от
1
ищеца за настъпилото събитие на 03.12.2020г. Образувал щета № **********, в описа по
която като увреждания били записани- облицовка задна броня с отвори за датчици
парктроник и капак резервна гума. Изискал автомобилът да се разглоби и извърши
допълнителен оглед. На 08.12.2020г. бил извършил допълнителен оглед на автомобила в
опис заключението, по който били вписани следните увреждания: врата на багажник,
държачи задна броня средни долни метални, гърне задно и задна теглителна кука. За
разоборудването на автомобила за извършване на допълнителния оглед ищецът платил
сумата от 120лева. Към настоящия момент не бил получил застрахователно плащане, което
обосновава заявяване правата му пред съда, ведно със законната лихва считано от датата на
уведомяване на застрахователя. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а «Рено
сценик» с рег. № В 4841 НС, в срока на която е образувал щета № **********. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, вината и противоправността на поведението на водача на
застрахования автомобил. Твърди, че виновен за ПТП е водачът на увредения автомобил,
предвид предприетото от него внезапно спиране, при което ударът е бил непредотвратим.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва иска по размер като
твърди, че исканото обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на
вредите. В тази връзка сочи, че нужната стойност за покриване на вредите е 947,89лева,
колкото е определена с извършената от него калкулация. Твърди и че автомобилът не е
отремонтиран и не следва ремонтът да се извършва в оторизиран на марката сервиз, тъй
като към датата на ПТП е бил над 14г. в експлоатация. Оспорва сочените увреждания да са
настъпили в резултат на соченото събитие. Счита, че обезщетението следва да се определи
по методиката приета с Наредбата по чл. 504, ал.2, т.2 КЗ предвид липсата на доказателства
за отремонтиране на вещта. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на разноски.В с.з. исковата молба се поддържа.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество в с.з. чрез процесуален представител оспорва исковата
претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
2
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника;
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния
договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди,
съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. Ответникът пък следва да
установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения
по иска, в т.ч., възражението си за съпричиняване.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
че между собственика на л.а «Рено сценик» с рег. № В 4841 НС и ответника е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност» № BG/02/120001065683;
че в срока на действие на застраховката е настъпило на 03.12.2020г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен на
03.12.2020г. и за което е изготвил опис по щета № **********.
Нямало е спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява,
че ищецът е собственик на л.а «Сузуки гранд витара», с рег. № В 1607 НР , което обуславя
извод за материалната му легитимация по така предявения иск. Ответникът като застраховател на
увреждащото МПС л.а «Рено сценик» с рег. № В 4841 НС по полица „Гражданска отговорност“
валидна към датата на ПТП- 03.12.2020г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така
заявения иск.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На
03.12.2020г. е настъпило ПТП с участието на л.а «Сузуки гранд витара», с рег. № В 1607 НР
и л.а «Рено сценик» с рег. № В 4841 НС, последният управляван от водача Преслав М..
Съставен е бил двустранен констативен протокол, в който е документирано, че виновен е
водачът на л.а «Рено сценик». Протоколът е подписан от двамата участници, като за
участник 1 /виновният/ от водача на застрахования от ответника автомобил. Описани са
видими щети по двата автомобила. На същата дата ищецът е уведомил ответника за
настъпилото ПТП. Ответникът е образувал щета № **********. Направени са били
първоначален оглед и последващ такъв, след разоборудване на автомобила, както и описи
на уврежданията. С калкулация на щетата, застрахователят е определил застрахователно
обезщетение от общо 947,89лева, в т.ч. и сумата от 120лева допълнителни разходи по
разоборудване на автомобила.
За установяване механизма на настъпване на произшествието, вида на
уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието
заключение на назначена САТЕ, както и гласни доказателствени средства.
Свидетелят Ю.Р. е управлявала л.а «Сузуки гранд витара», с рег. № В 1607 НР в
момента на ПТП. Разказва, че се е движила в лява лента по бул. Христо Смирненски в
посока Затвора. Пред нея имало други автомобили, като на 20-30м. след потегляне от
светофара, колите пред нея започнали да намаляват скоростта и спрели. Спряла и тя.
3
Веднага след това усетила удар отзад. Излязла от колата, за да види какво става. Била
ударена от л.а Рено, от който излязло момче, което започнала да се извинява. Обяснил й, че
се загледал в аварирал автомобил в насрещната лента и не видял, че е спряла. Изместили си
колите и момчето се обадило на КАТ, откъдето им казали да пишат двустранен протокол.
Уврежданията по автомобила били по задната броня, вратата и ауспуха. По другия
автомобил били повече, тъй като бил нисък и влязъл под нейния. След като отбили отстрани
видели, че напред на пътя има ремонт, който не бил обозначен, с което се обяснява и
спирането на движещите се пред нея автомобили. Посочва, че не е спирала внезапно, а
постепенно. Св. ПР. М. е управлявал л.а «Рено сценик» в момента на ПТП. Карал след жената,
която впоследствие блъснал. Имало голяма дистанция между тях, движил се с 40-50км./ч. Разсеял
се за няколко секунди, докато гледа в насрещното движение и когато погледнал колата отпред,
ударил рязко спирачка, но не успял да спре и се блъснал в нея. Пред нея имало други коли и
ремонт на пътя с дупка, което наложило да се спре рязко. Нямали спор помежду си кой е виновен,
обадили се на полицията, откъдето отказали да посетят произшествието, след като няма
пострадали и увредени съоръжения на пътя.
От приетото заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира като
компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото
доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на
застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение, се
установява, че съпоставката на получените увреждания по двете МПС обосновават извод, че
реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между двете МПС движещи се едно
зад друго, като задното застига и удря движещо се пред него. Уврежданията по л.а «Сузуки
гранд витара» са в задната му част и е възможно да се дължат на настъпилото ПТП.
Извършването на допълнителен оглед на автомобила е наложило разглобяването му, с цел
осигуряване визуален достъп до увредените детайли, тяхното установяване и документиране
от застрахователя. Както от показанията на разпитаните свидетели, които биват кредитирани
в цялост като отразяващи преки и непосредствени впечатления, така и от експертното
заключение следва извод, че ПТП е настъпило по вина на водача на л.а Рено сценик.
Категорично установено е, че водачът на л.а Рено сценик не е изпълнил задължението
вмененото му в чл. 20 ЗДвП да контролира непрекъснато ППС, което е управлявал и това в
чл. 23 ЗДвП да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Водачът е отклонил вниманието си от пътя за кратък период от време, наблюдавайки коли в
насрещното платно, което е препятствало възможността му своевременно да възприеме, че
ППС пред него спира, съответно той да предприеме действия по намаляване на скоростта и
безопасно да спре. Това му невнимание е довело до бързо намаляване дистанцията му с
движещия се пред него автомобил и го е лишило от възможност да избегне удара.
Поведението му се определя като противоправно. Резултат от това е настъпилият удар
между двете превозни средства и причиняването на вреди на това на ищеца. Уврежданията
по автомобила са документирани, както в изготвения двустранен протокол, така и в описите
на застрахователя и тяхното причиняване се намира в причинно- следствена връзка с
4
въпросното ПТП предвид местоположението им. Исковата претенция се явява доказана в
своето основание.
Съдът приема за недоказано направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Доказателствената
тежест е била на ответника. За да е налице хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51
ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в причинна връзка с ПТП и поведението на
водача за намаляването им. Принципно не всяко поведение на пострадалия, действие или
бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В
случая, от събраните по делото доказателства бе установено, че спирането на увредения
автомобил е било обосновано от спирането на движещите се пред него автомобили. Водачът
на увреждащия автомобил поради собственото си поведение /отвличане вниманието от пътя/
се е лишил от възможност да спре и да избегне удара. Съобразявайки изложеното,
настоящият състав приема, че в случая не са налице предпоставките даващи основание да се
приеме, че е налице съпричиняване на вредите.
Стойността на труда и материалите нужни за отстраняване на уврежданията, се
установява от заключението на в.л. По средни пазарни цени на труд, материали и резервни
части към датата на събитието тя е 3552,31лева. Тази стойност следва да се приеме за
меродавна при определяне размера на дължимото обезщетение, а не тази изчислена като за
оригинални части, доколкото проведено доказване от ищеца частите да са били оригинални
няма. Няма основание и изчисленията да се извършват на база методиката по реда на
Наредба № 49/2014г. или при съобразяване възрастта на автомобила. При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на
тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната
стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която макар
и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
5
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 60135/15.11.2021г. по т.д.
№ 1821/2020г. на ВКС и др/. Исковата претенция се явява доказана до размера от
3552,31лева, което обосновава извод, че следва да се уважи в цялост.
С оглед установяване на всички увреждания по автомобила се е наложило
допълнителен оглед, за което автомобилът е бил разглобяван. Това е станало по указание на
застрахователя, който на 08.12.2020г. е извършил и допълнителния оглед и опис на щети. За
тази дейност ищецът е реализирал разход от 120лева, който е бил признат от застрахователя
и включен в изготвената от него калкулация по щетата. Плащането на този разход е
извършено на 08.12.2020г. видно от представените фактура и касов бон. На основание чл.
397 КЗ, този разход следва да се поеме от застрахователя, като имащ пряко отношение по
установяване на причините и размера на вредите и са били предварително одобрени от
застрахователя.
Заявена е претенция за присъждане на обезщетение за забава, считано от 03.12.2020г.-
датата на уведомяването. Отговорността на застрахователя за обезщетяване вреди
причинени от застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493,
ал. 1, т. 5 КЗ изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по
чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, т. е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта
произтича от правилото на чл. 84, ал.3 ЗЗД. В чл. 429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите
за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на
отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. Т.е, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на закона се поема от застрахователя
от един по- късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие. В казуса отговорността на застрахователя е възникнала считано от датата на
уведомяването му от увредения за процесното застрахователно събитие, която съвпада с
тази на настъпване на събитието- 03.12.2020г., по който факт страните не спорят, а и от
образуваната щета, бива категорично установен. На основание чл. 429, ал.2, т. 2 КЗ, това
обезщетение за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение/така решение по
т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО, решение по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО/. В заключение,
законната лихва върху определеното обезщетение се дължи считано от 03.12.2020г.
Законната лихва върху обезщетението по чл.397 КЗ обаче не се следва от тази дата. Този
разход е бил предварително одобрен от застрахователя, извършен е допълнителен оглед от
него, предоставен му е разходно-оправдателен документ и той е включен в изготвената
калкулация на щета. Това обезщетение има пряко отношение по установяване от
застрахователя на причините и размера на вредите, чието обезщетяване е поискано от
6
застрахования на 03.12.2020г. и не се покрива в рамките на отговорността по чл. 429 КЗ. В
плащането му застрахователят следва да изпадне в забава считано от датата следваща
извършването на разхода, т.е от 09.12.2020г.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, такива се дължат в полза на ищеца. Представил е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 192,09лева - платена ДТ, 150лева-
депозит на вещо лице, 20лева депозит на свидетел и 700лева платено адв. възнаграждение с
ДДС, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 01.10 и 12.11.2021г.
Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът преценява за
неоснователно, тъй като е в минималния му размер определен по чл. 7, ал. 2, т.2 и ал.9 от
Наредба № 1/2004г. Така, на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в
размер на 1062,09лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на КР. Д. Б. , ЕГН ********** с
адрес **** сумата от 3552,31лева, частичен иск от целия в размер на 4017,22лева,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Сузуки гранд
витара», с рег. № В 1607 НР, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 03.12.2020г.
около 10,40ч. в гр. Варна, бул. Христо Смирненски по вина на водача на л.а «Рено сценик» с
рег. № В 4841 НС, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/02/120001065683, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на уведомяване на застрахователя- 03.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 120лева, платена за разглобяване на автомобила за
извършване на повторен оглед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля искането за присъждане
на законна лихва върху сумата от 120лева считано от 03.12.2020г., на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на КР. Д. Б., ЕГН ********** сумата
от 1062,09лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7