Определение по дело №1100/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на „.Е., с адрес на управление гр.Р., ул.”Б. Р.”№12, .4, А., против „. Г.О., с адрес на управление гр.С., р-н „Т.” ул.”К. Б.”№89, .1 ,А., подадена чрез процесуални представители,с пр. осн.чл.327, ал.1,вр. с чл.79 ЗЗД от ТЗ.

Сочи се от ищеца, че са продали на ответното дружество стоки по четири фактури, цената за които е следвало да се заплати по банков път.Единствено по фактура №775/03.07.08г купувача е превел 25 414,74лв.Останалата част от цената въпреки многобройните покани не е изплатена.Поради това ищеца настоява за осъждането на ответника да им заплати 86 649,59лв, с включен ДДС, представляващи стойността на получените стоки, ведно с направените по делото разноски.

Ответника не изразява становище по иска.

Съда след като прецени наведените от страните доводи,закона и материалите по делото,намира за установено от фактическа страна следното:

Според представените фактури №№757/03.07.08г, 857/01.08.08г, 1003/19.09.08г и 1635/09.09.09г ищцовото дружество е доставило на ответното подробно описани стоки и услуги. Стоките и услугите от първите три фактури са предадени от „.Е. на „. Г.О. с приемо-предавателни протоколи №№1,2 и 3, които са подписани от представители на двете страни.

Видно от фактурите, цената на стоките и услугите, с включен ДДС, възлизащи съответно на 30 497,69лв 41 912,76лв, 34 413,08лв, е следвало да се плати по банков път.

Съдебно-счетоводната експертиза установява, че така описаните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца според изискванията на ЗСч.На 11.07.08г вещото лице констатира, че по разплащателна сметка на „. ЕОО е постъпил банков превод от ответното дружество в размер на 24 414,74лв и като основание за плащане в банковото бордеро е записано:плащане но фактура №775/03.07.08г.Този факт се признава от ищеца.След приспадане на така постъпилата сума, експерта сочи, че дължимата от ответника сума по фактурите възлиза общо на 86 649,59лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Иска е допустим и разгледан по същество е частично основателен.

Уважаването на иска за реално изпълнение по арг. на чл.79, ал.1 ЗЗД, към който препраща чл.288 ТЗ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на облигационно отношение, неизпълнение на задълженията по него и реалното изпълнение все още да е възможно.

От събрания доказателствен материал се установи, че между страните по делото е извършена търговска продажба по см. на чл.318 и сл. от ТЗ. На това сочат представите фактури №№775/03.07.08г 857/01.08.08г и 1003/19.09.08г, които освен чисто счетоводните функции, удостоверяват и основните параметри на търговската сделка. В тях подробно са описани видовете стоки – вещи, предназначени за пазара, услугите, цената за всяка от тях и страните по сделката.Отделно от това приемо-предавателните протоколи към горните три фактури допълнително индицират посочените обстоятелства, като доказват и предаването на стоките на ответното дружество. При това положение и по арг. на чл.327, ал.1 ТЗ „. Г.О. дължи плащане на цената при предаване на стоката, което впредвид представените доказателства, е следвало да извърши както следва: сумата от 30 497,69лв по първата фактура - на 03.07.08г, сумата от 41 912,76лв по втората фактура – на 01.08.08г и 34 413,08лв по третата – на 19.09.08г. Според заключението на вещото лице и признанието на ищец от ответната страна е извършено частично изпълнение, с плащането единствено 25 414,74лв.Данни за изпълнение на останалата част от паричното задължение липсват.

Освен така преведената сума от общо посочените в исковата молба за дължими, следва да се приспадне още сумата по последната фактура №1635/09.09.09г – 5 240,80лв. Както се изтъкна фактурата освен чисто счетоводните си функции може да изпълнява и други, стига да са отразени в нея.За разлика от останалите, тази фактура не съдържа подпис на получател.При това положение и с оглед отсъствието на други данни за предаване стоките,респ. документи, на купувача, даващи му право да получи вещите,за същият липсва задължението по чл.327, ал.1 да плати,вкл. и след посочения във фактурата срок(вж.фактурата на л.13). Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не променя горните изводи, тъй като осчетоводяването на фактурите при продавача, само по себе си не поражда автоматично задължение за купувача да плати.

В предвид изложеното исковата претенция се явява основателна и доказана до размера на 81 408,79лв, в какъвто и ще следва да се уважи.Докато в останалата част е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Искането на ищеца за присъждане на разноските не намира опора в закона, тъй като страната не представи изискуемият от чл.80 ГПК списък.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „. Г.О., с адрес на управление гр.С., р-н „Т.” ул.”К. Б.”№89, .1 ,А. да заплати на „.Е., с адрес на управление гр.Р., ул.”Б. Р.”№12, .4, А., сумата от 81 408,79лв, представляващи цената на закупените стоки и услуги, с вкл. ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на цялата сума, като ОТХВЪРЛЯ искът в останалата му част над уважения, както и искането за разноски,като НЕОСНОВАТЕЛ НИ.

Решението може да се обжалва пред АС-С. в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

СЪДИЯ: