Решение по дело №106/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 21
Дата: 30 януари 2020 г.
Съдия: Янита Димитрова Янкова
Дело: 20191800900106
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 21

гр. София, 30.01.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в съдебно заседание проведено при закрити врати, на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 106 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон.

Постъпила е молба от ликвидатора на „А.“ ЕООД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ликвидатора М.Д.П., за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

С молбата се твърди, че търговското дружество има изискуеми публично правни задължения към Държавата, свързани с търговската му дейност, които не е в състояние да изпълни.

С молбата се сочи, че длъжникът не притежава имущество, няма налични парични средства, както и няма разкрити банкови сметки. Изложено е още, че дружеството е в ликвидация от 2001г. и от тогава няма дейност и наличен персонал. Твърди се, че от същата година молителят – длъжник спира да плаща и задълженията си. Сочи се още в молбата на длъжника, че за последните три години последният не е обявил в ТР своите ГФО.

С молбата по чл.625 от ТЗ длъжникът е приложил препис от последния си годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата и списък на кредиторите с посочване на адресите, вида и размера на вземанията им.

Длъжникът твърди неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ – невъзможността му да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата, свързани със стопанската му дейност. Сочи, че е налице пълна липса на активи на дружеството и неговите затруднения не са временни. Претендира още откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, допускане на обезпечителни мерки за имуществото на дружеството, прекратяване на дейността му, обявяването му в несъстоятелност и спиране на производството по делото.

Длъжникът, редовно призован, се представлява от ликвидатора П. в съдебно заседание, която поддържа молбата по чл.625 от ТЗ.

            Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съдът с разпореждането си от 14.08.2019г. за насрочване на делото за разглеждане в с.з. е назначил съдебно-икономическа експертиза с оглед установяване на твърдените от длъжника обстоятелства по чл.608, ал.1 от ТЗ, респ. установяване на липсата на тези по чл.631 от ТЗ. Експертизата, след запознаване с материалите по делото и счетоводните документи на длъжника е установила следното:

Молителят – длъжник „А.“ ЕООД имал публични задължения към НАП към дата 24.06.2019 в размер на 16,00 лева с основание разходооправдателен документ /разноски/, както и 339 437,84 лева (отписани задължения по давност), в т.ч. 157 870,07 лева главница (за неплатено ДДС, ДОО, 30 и корпоративен данък) и 181 567,77 лева законна лихва. Посочено е от експерта, че не са му предоставени данни и няма публично достъпни документи за други кредитори, към които „А." ЕООД да има задължения. Видно е още от заключението на вещото лице, че съобразно съставените ГФО на „А.“ ЕООД към 31.12.2007, 31.12.2008, 31.12.2017, 31.12.2018 и 14.05.2019г., както и към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност „А” ЕООД не разполага с активи и парични средства.

Предвид изчислените коефициенти за ликвидност, финансова автономност и коефициент на задлъжнялост на „А” ЕООД, съдебната финансово-икономическа експертиза дава заключение, че дружеството за всеки един показател е извън референтни показатели към датата на изготвяне на експертизата 13.01.2020г. Посочено е от вещото лице и че „А” ЕООД не извършва търговска дейност към 13.01.2020г., не получава месечните приходи от извършване на търговска дейност и няма приходи за покриване на задълженията му.

Според публично достъпни ГФО на интернет страницата на Търговския регистър, вещото лице установява, че „А” ЕООД не извършва търговска дейност минимум от 2007г. с публикуван ГФО за 2008 г. с обозначение „в ликвидация“. От съставените ГФО към 31.12.2007, 31.12.2008, 31.12.2017, 31.12.2018 и 14.05.2019 г. на „А” ЕООД вещото лице прави извод, че дружеството няма пазарна стойност, не разполага с активни и не разполага с парични средства. Вещото лице не се ангажира с посочването на точна дата към която имуществото на „А” ЕООД да е станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения. Сочи обаче, че може да се приеме от публикувания ГФО на „А” ЕООД за 2008г., че същото не е разполагало с достатъчно имущество за покриване на задълженията му.

Установява се по делото от заключението на приетата експертиза, че задълженията на длъжника не са временни, както и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, към датата на извършване на експертизата. Задълженията на „А” ЕООД в размер на 339 437,84 лева в т.ч. 157 870,07 лева (главница) и 181 567,77 лева (законна лихва) към НАП били погасени по давност. Видно е още от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза обстоятелството, че при евентуално откриване на производство по несъстоятелност на „А” ЕООД, дружеството не разполага с налично имущество достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

За да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на твърдените материално-правни предпоставки по чл.608, ал.1 от ТЗ или 742, ал.1 от ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си – длъжникът в случая следва да установи наличието на материално-правните предпоставки по чл.608, ал.1 ТЗ – че той не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка, както и публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност, че затрудненията му не са временни или че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му към кредиторите.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи наличието на твърдените с молбата да откриване на производство по несъстоятелност изискуеми публичноправни задължения на длъжника към държавата, свързани с търговската му дейност.

С оглед на изложеното и тъй като не се установи длъжникът да е платил горните суми – 16 лева, е приложима презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ /длъжникът е спрял плащанията на изискуеми публичноправни задължения/ и неплатежоспособността му се предполага. Тъй като горната презумпция не бе опровергана, съдът на осн. чл.607а от ТЗ следва да обяви неплатежоспособността на длъжника „А” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност на същото.

По делото не беше оборена и презумпцията визирана в разпоредбата на чл.608, ал.2 от ТЗ, предвид изричното признание на длъжника, че не е обявил в ТР при АВп, ГФО за последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът следва да определи датата - 31.12.2008год. за начална дата на неплатежоспособността, тъй като от тази дата дружеството окончателно е прекратило търговската си дейност, т.е. спряло е да извършва сделки и плащания от текущ оперативен характер за покриване на текущите му задължения, съобразно заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза.

В хода на производството по делото се установи, че длъжникът не разполага с налично имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността, поради което и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ съдът следва да обяви длъжникът в неплатежоспособност, да открие производство по несъстоятелност на „А” ЕООД, да допусне обезпечение, чрез налагане на общ запор и възбрана на имуществото на дружеството, да постанови прекратяване на дейността на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по делото, като не следва да се постановява заличаване от ТР на дружеството.

В настоящата хипотеза и предвид обстоятелството, че към настоящия момент длъжникът е в открито производство по ликвидация, съдът намира, че следва да съобрази разпоредбата на чл.272а от ТЗ. В този смисъл следва да бъде спряно производството по ликвидация на длъжника, считано от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелността му.

            Воден от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОБЯВЯВА, на основание чл.608, ал.1, т.2 и ал.2 от ТЗ неплатежоспособността на „А” ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***, с начална дата 31.12.2008 год.

            ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „А” ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***.       

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на „А” ЕООД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***.

            ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на „А” ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***.

ОБЯВЯВА „А” ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес на управление *** в несъстоятелност.

ДОПЪЛВА фирмата на дружеството с добавката „в несъстоятелност”, а именно – „А” ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***.

            СПИРА производството по т.д.н. № 106/2019 год. на Софийски окръжен съд.

   СПИРА, на основание чл.272а от ТЗ, считано от 30.01.2020г. производството по ликвидация на „А” ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление ***.

Производството по ликвидация на „А” ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление *** следва да се счита прекратено от датата на влизане в сила на настоящото решение.

Решението, на основание чл.624 от ТЗ, незабавно да се изпрати за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Решението, на основание чл.633, ал.1 от ТЗ, подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Решението да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски окръжен съд.

Препис от решението, на основание чл.634в, ал.2 от ТЗ, да се връчи на длъжника.

Делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

 

СЪДИЯ: