МОТИВИ по НОХД № 2949/2018г. по описа на СГС - НК, 2 състав
В
Софийски градски съд е внесен за разглеждане обвинителен акт срещу И.Г.А. за
това, че на на 02.08.2017г. около 05.30 часа в
гр.София, кв. „Горна баня“ при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Рено” модел „Клио” с регистрационен номер *******по ул. „Пладнище“ с
посока на движение от ул. „Дъга“ към ул. „Ухо“ и в района на №27 нарушил
правилата за движение – чл.15, ал.1 ЗДвП
– „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента“ и чл.20, ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ като
водачът на лекия автомобил – И.А. загубил контрол върху управлявания от него
автомобил като се отклонил наляво спрямо посоката си на движение и напуснал
пътното платно на ул. „Пладнище“, вследствие на което реализирал ПТП като
самокатастрофирал в отводнителен канал и дърво и по непредпазливост причинил
смъртта на пътника в лекия автомобил - А.Т.С., която починала на 10.08.2017г. в
УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ град София като настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната
причинно – следствена връзка с травматичните увреждания, получени при
настъпилото ПТП, а именно тежката черепно-мозъчна травма, причинила изпадане в
протрахирано коматозно състояние, настъпване на генерализиран оток на мозъка и
последвала дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, довела до смъртен изход въпреки
изпълнената в пълен обем терапевтична и реанимационна схема като деянието е
извършено в пияно състояние като А. е бил с наличие на алкохол в кръвта в
концентрация 1.40g/L и не е имал необходимата
правоспособност за управление на МПС – престъпление
по чл.343, ал.3, б. „б“ вр. ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
По искане на подсъдимия А. и неговия
защитник, делото бе разгледано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението, считайки,
че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се обосновава от
събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства. В пледоарията си
коментира, че е установено наличието на употреба на определено количество
алкохол от страна на подсъдимия преди деянието, липса на негова
правоспособност, както и нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.
15, ал.1 ЗДвП и чл. 20, ал.1 ЗДвП, с което е причинил смъртта на пътничката в
лекия автомобил А. С., настъпила впоследствие в болнично заведение. Коментира
от кои налични доказателствени източници се обосновава фактическата обстановка
и моли подсъдимият И.А. да бъде признат за виновен като му бъде определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което, при условието на
чл. 58а, ал.1 НК, бъде намалено на четири години.
Процесуалният представител на частния обвинител Н.Д. –
адв. Д., се солидаризира с позицията на прокурора
като единствената отлика е в претендирания размер на наложеното наказание,
чийто справедлив размер повереникът преценява на 7 години и 6 месеца лишаване
от свобода, което, след приложение на чл. 58, ал.1 НК, да бъде фиксирано на пет
години лишаване от свобода.
Другият процесуален представител на частния обвинител–
адв. Д. подържа позицията на своя колега.
Частният обвинител Н.Д. – редовно уведомена, не се
явява, за да заяви личното си становище пред съда.
Защитникът на подс. А. – адв. З. изразява позицията
си, че от събраните по делото доказателства се обосновава вината на неговия
подзащитен, която е и призната от него. Моли при определяне на наказанието да
бъде взета предвид младата възраст на А., предстоящият факт на раждане на първо
негово дете по време на съдебното заседание като наказанието бъде определено в
размер на три години „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с 1/3.
Подсъдимият И.А. се ползва от правото си съгласно чл.
371, т. 2 от НПК да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразява искрено съжаление за случилото се и заявява
желанието си да помогне на невръстното дете на пострадалата. Моли за налагане
на „по-леко наказание“.
При дадената възможност на подс. А. за последна дума,
същият изразява съжалението си за случилото се.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие, проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК, доказателства,
както и доводите на страните в процеса, установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.Г.А.
е роден на ***г***, български гражданин, неженен, с начално образование,
осъждан, ЕГН **********.
На 02.08.2017г. около 05.30 часа
сутринта подс. И.А. управлявал лек автомобил „Рено“, модел „Клио“
с ДКН *******в гр. София, кв. „Горна баня“ по ул. „Пладнище“ с посока на
движение от ул. „Дъга“ към ул. „Ухо“. Като пътник в лекия автоомбил на предна
дясна седалка се намирала и А. С.. А. управлявал автомобила с 40 км/ч. Той нямал
и никога не е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство като преди да шофира упоребил известно количество алкохол, довело до алкохолна
концентрация в неговата кръв – 1.4 промила. Пътят, по който се движел
автомобилът, бил предназначен за движение на моторни превозни средства в едната
посока и бил покрит с дребнозърнест асфалт без неравности, дупки и посипаности
с наклон- спускане. Асфалтовата покривка била суха, а пътната лента била с
ширина 3 метра, а вдясно от десния край на пътното платно имало тревна площ,
вляво от левия край на платното – отводнителен канал с ширина 1.5 метра, след
него – тревна площ и дърво. При управлението на лекия автомобил в района на №
27 на ул. „Пладнище“ подс. И.А. изгубил контрол върху моторното превозно
средство, отклонил го наляво спрямо своята посока за движение и излязъл извън пътното
платно, удряйки се в отводнителния канал и дърво. При удара А. С. излетяла
напред спрямо посоката на движение на автомобила и ударила с главата си
неговото челно стъкло, счупвайки го. В резултат на удара тя получила тежка
черепно-мозъчна травма, довело до изпадане в протрахирано коматозно състояние,
настъпване на генерализиран оток на мозъка и последвала дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност. Това довело и до смъртта й на 10.08.2017г. в
УМБАЛ „Царица Йоанна“, където непосредствено след пътно-транспортното произшествие
била откарана и били предприети спешни и адекватни медицински мерки. Загубвайки
контрол върху управлението на лекия автомобил, подсъдимият нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в нормите на чл. 15, ал.1 ЗДвП и чл. 20, ал.1 ЗДвП: „На пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“ и
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието, направено от подсъдимия И.А. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от показанията на
свидетелите Н.Н., С.И., Р.М.и Н.Д., заключенията на
съдебно-медицинските експертизи /л.32 и л.45 от материалите по досъдебното
производство/, заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза
/л.117 от досъдебното производство/, заключението на автотехническата
експертиза /л.55 от материалите по делото/, химическа експертиза /л.65/, протокол
за оглед на местопроизшествие ведно с албум и скица на местопроизшествие /л.11
от досъдебното производство/, както и от писмените доказателства – констативен
протокол /л.10/, писмо – справка от Дирекция „Национална система“ 112, Районен
център 112 – София /л.72/, справка от ОД МВР – гр. Кюстендил, препис –
извлечение от акт за смърт на А. С., удостоверение за раждане на А. С., заповед
за настойничество и попечителство от 14.02.2018г. /л.133 от материалите по
досъдебното производство/, удостоверение за наследници на А. С. и справка за
съдимост на подсъдимия.
Основните си фактически изводи съдът изгражда въз
основа на самопризнанията на подсъдимия, които намира за съответни на събрания
в досъдебното производство доказателствен материал.
Самопризнанията на подсъдимия А. се подкрепят от
показанията на свидетелите Н.Н., С.И. и Р.М.–
полицейски служители, пристигнали на местопроизшестивето по подаден сигнал. Те,
макар и непреки очевидци на инцидента, свидетелстват за обстоятелства от
значение за предмета на доказване по делото. Показанията им хвърлят светлина върху
времето и мястото на случилото се пътно-транспортно произшествие и участващите
в него лица, както и относно състоянието на автомобила след осъществения сблъсък
с дърво и попадане в отводнителен канал встрани от пътното платно за движение.
Свидетелите описват и физическото състояние на участвалите в инцидента лица
като за водача на автомобила посочват, че не са възприели видими наранявания, а
относно спътничката му – мястото, където е установена от тях – зад лекия
автомобил и тежкото й безпомощно състояние.Тези свидетели коментират
еднопосочно и изявления, депозирани пред тях от подсъдимия А., че той е управлявал
автомобила, че е бил във видимо разстроено емоционално състояние, молейки за
помощ, както и че отказал проверка с дрегер за констатиране липса или не на
алкохона концентрация в тялото му. Напълно последователни и непротиворечиви са
изявленията на свидетелите, че подсъдимият не е притежавал свидетелство за
управление на моторно превозно средство, а след извършена от тяхна страна
проверка в информационните масиви на КАТ било установено, че такова никога не
му е било издавано. Тези показания настоящият състав кредитира като обективни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия, събран по делото, доказателствен
материал.
От показанията на св. Н.Д. (майка на пострадалото и
впоследствие починало лице) не се установяват релевантни за предмета на
доказване по делото факти, свързани с механизма на осъщественото
пътно-транспортно произшествие, но Д. свидетелства за състоянието на дъщеря си
в болничното заведение и настъпилата впоследствие нейна смърт.
Механизмът на осъществяване на пътно-транспортното
произшествие е изведен от специалистите–автотехници в заключението на
изготвената от тях комплексна медико-автотехническа експертиза (взимайки
предвид получените травматични увреждания на пострадалия пътник, конкретната
пътна обстановка в района на произшествието, регистрираните щети по катастрофиралия
автомобил, фотоалбума от района на
произшествието и техническите характеристики на автомобила, с който се е движел
подсъдимият). Така изведения механизъм на произшествието съдът възприе изцяло
като прецени заключението на експертите в тази му част като обективно, компетентно,
пълно и ясно, относимо към предмета на доказване в настоящото производство и
подкрепено от останалите доказателства по делото.
От изготвената комплексна експертиза се установява също
мястото на удара – на около 4 метра вляво от ориентира, приет при извършвания
оглед на местопроизшестиве и на 3.3 метра преди линията на ориентира,
скоростта, с която се движел подсъдимият преди загубата на управление на
автомобила – около 40 км/ч. При изграждане на изводите си по
фактите относно скоростта на движение на процесния лек автомобил в района на
произшествието, за съда не възникна съмнение, че вещите лица, изготвили
експертизата, са направили изчисленията си добросъвестно и компетентно. В
комплексната експертиза е изчислена и опасната зона за спиране на управлявания
от подсъдимия автомобил за конкретните пътни условия и скорост на движение - 30
м. Настоящият съдебен състав възприема изцяло установените от експертизата
обстоятелства като оценява заключението
като обективно и компетентно изготвено и в тази му част.
Комплексната медико-автотехническа експертиза дава
отговор и на въпроса за причината за смъртта на пострадалото от катастрофата лице
– А. С.. Експертите са стигнали до извода, че причината за смъртта на лицето е тежката
черепно-мозъчна травма, причинила изпадане в протрахирано коматозно състояние,
настъпване на генерализиран оток на мозъка и последвала дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност. Според експертите /включително и тези, дали
заключение по съдебно-медицинска експертиза на труп/ смъртта на А. С. е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.
С оглед заключенията на изготвените по делото и
кредитирани от съда експертизи се установява, че отклоняване на автомобила на
подс. А. наляво, излизането извън пътното платно и последвалите удари на колата
в отводнителния канал и дървото се дължат на субективното поведение на водача
на автомобила – негови действия или бездействия с органите за управление на
превозното средство. Именно последвалото пътно-транспортно произшествие е довело
до смъртта на А. С., с оглед установената пряка причинно-следствена връзка
между леталния изход и
получената при инцидента травма.
Останалите писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на досъдебното производство и приети в хода на съдебното следствие, сред които са протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с албум и скица на местопроизшествие, констативен
протокол, справка от ОДМВР – Кюстендил за подсъдимия, справка от Национален
телефон 112, удостоверение за наследници и родствени връзки на А. С., препис –
извлечение от акт за смърт на А. С. и справка за съдимост на подсъдимия, съдът
кредитира изцяло като прецени, че същите кореспондират по категоричен начин с
останалите доказателства по делото и ги оценява като подкрепящи повдигнатото
обвинение и направеното от подсъдимия самопризнание.
Въз основа на изследваните доказателствени източници
настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият И.Г.А. е осъществил от обективна и субективна
страна състав на престъплението, за което прокуратурата му е предявила
настоящото обвинение – престъпление по чл. 343, ал.3, б.“б“ вр. ал. 1, б. „в“
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 02.08.2017г.
около 05.30 часа в гр.София, кв. „Горна баня“ при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Рено” модел „Клио” с номер *******по ул.
„Пладнище“ с посока на движение от ул. „Дъга“ към ул. „Ухо“ и в района на №27
нарушил правилата за движение – чл.15,
ал.1 и чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А.Т.С.,
настъпила на 10.08.2017г. като деянието е извършено в пияно състояние и без да
има необходимата правоспособност за управление на МПС.
Съгласно нормата на чл.15, ал.1 ЗДвП: „На пътя водачът
на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента“. В конкретния случай движението по ул. „Пладнище“ е
било еднопосочно като, отклонявайки вниманието си, подсъдимият А., движейки се
вдясно на пътното платно и въздействайки върху уредите за управление на
автомобила, е отклонил вляво пътното превозно средство, напускайки платното и
удрайки се в дърво и отводнителен канал, намиращи се от лявата страна на пътя.
По този начин той е нарушил визираната правна норма, както и тази на чл. 20,
ал.1 ЗдвП: „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“. Именно липсата на контрол от страна на И.А. и
констатираното от експертите „действие или бездействие“ с уредите за управление
е довело до последвалия удар на лекия автомобил с намиращите се извън пътното
платно дърво и отводнителен канал, в които лекият автомобил „Рено“ „Клио“ е
самокатастрофирал. На следващо
място съдът счита, че безспорно е доказана и връзката между нарушаване на тези
правила за движение по пътищата и последвалия удар в дървото и отводнителния
канал. Според заключението на вещите лица отклоняването на автомобила наляво и
последвалият удар на колата се дължат на субективното поведение на водача, а
именно изгубен контрол над автомобила при управлението му за конкретната пътна
обстановка, както и предприетите от него действия или бездействия с органите на
управление.
С оглед горните констатации категорично се доказва, че
неправомерните действия на подсъдимия А. са довели до реализираното пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което на пострадалата са били причинени травматични
увреждания, които са довели впоследствие и до смъртта й на 10.08.2017г.
Подсъдимият И.А. е управлявал автомобила и след
употреба на алкохол – обстоятелство, обективирано в заключението на химическата
експертиза, от което се установява концентрация на алкохол в неговата кръв 1.4
промила. Това заедно с факта на управление на моторното превозно средство без
притежание на изискуемата за това правоспособност – видно от справката от ОД на
МВР – Кюстендил сектор „Пътна полиция“, определя и наличие на квалифициращите
белези на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“ НК, визирани в разпоредбата на
чл. 343, ал.3, б.“б“ НК.
От субективна страна подсъдимият И.Г.А. е извършил деянието
при форма на вината непредпазливост. Деецът не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да
го стори. Подсъдимият при извършване на деянието си не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но в конкретната обстановка -
тъмна част на денонощието, пътуване по наклон, шофиране без свидетелство за
управление на МПС и след употреба на алкохол, е бил длъжен и е могъл да
предвиди, че те ще настъпят, поради което е налице проявена от него престъпна
небрежност.
В санкционната част на разпоредбата
на чл. 343, ал.3, б.“б“ вр. ал. 1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК е визирано
наказание “лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Следва да бъде
съобразена и процедурата, по която протече съдебното следствие пред настоящата
инстанция, при която, съобразно правилата на чл.58а, ал.1 НК, съдът е длъжен да
намали с 1/3 определения размер на наказанието на подсъдим, направил
самопризнание по реда на чл.371, т.2 НПК.
При определяне размера на
наказанието съдът прецени критичното отношение на подсъдимия към извършеното от
него, обстоятелството, че същият е изразил искрено съжаление за случилото се
при предоставената му от съда възможност по време на съдебните прения, като
смекчаващи вината обстоятелства, които биха могли да мотивират налагане на
наказание под средния размер, визиран в приложимата правна норма. Съдебният
състав прецени и факта, че със своите дейстивя подс. А. е причинил смърт на
своя приятелка, заявявайки, че желае да помага и за останалото сираче след
нейната смърт невръстно дете. В противовес на това съдебният състав отчита и
данните за нарушения от страна на А. на правилата за движение по пътищата преди
настоящото деяние, липсата на множество негови осъждания и наличието на два
квалифициращи признака в правната квалификация на извършеното от него. При
балансиране на преценените смекчаващи и отегчаващи неговата наказателна отговорност
обстоятелства съдът определи размер на наказанието - шест години „лишаване от
свобода”, който след приложението на чл.58а, ал.1 НК и редуцирането му с 1/3 бе
рамкиран на четири години „лишаване от свобода”.
На
основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така наложеното
наказание ще способства в пълна степен за постигане целите на наказанието –
спрямо подсъдимия да бъде оказано необходимото възпиращо и превъзпитателно
въздействие, насочено към спазване на установения в страната правов ред.
При произнА.не
на своята присъда настоящият съдебен състав прецени и данните, отразени в
справката за съдимост на подс. И.А., както и информацията, предоставена от
пенитенциарното заведение, където той в момента изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ и приложи разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 НК,
групирайки наложеното по НОХД 6091/2018г. на Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 114 състав наказание „лишаване от свобода“
за срок от 11 месеца и наложеното по настоящото производство наказание,
определяйки общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири
години. Това бе сторено, тъй като деянието, по което е налице влязло в сила на
30.05.2018г. определение по НОХД 6091/2018г. на СРС-НК, е осъществено на
18.01.2018г., т.е. настоящото деяние – предмет на това производство е осъществено
преди да е постановен съдебният акт по делото на районен съд. На основание чл.57,
ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС бе определен първоначален строг режим за изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“. На основание чл.
25, ал.2 НК от размера на така определеното общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ бе приспадната изтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД
6091/2018г. на СРС-НК, 114 състав.
При този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.Г.А. (със снета по делото
самоличност) да заплати в полза на Държавата по сметка на МВР направените
разноски по досъдебното производство в размер на 1066.85 лева /хиляда и
шестдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, както и 5.00 лв. държавна
такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: