РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Кърджали, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Пенка Вълкова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140101549 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ЛЕНД СТИЙЛ” АД против „МОНЕК-ЮГ“ АД, с
правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 25.06.2018г., между „Ленд Стийл“ АД и ответника „Монек-юг“
АД е сключен договор за доставка, обективиран във фактура № ********/25.06.2018г.,
съгласно който на „Монек-юг“ АД са доставени 1.650 тона отпадъчно желязо-чугун на цена
650 лв. на тон на обща стойност 1072.50 лв. Материалът предмет на договора за доставка е
предаден на ответника и приет от него без възражения. Сочи, че за ответника „Монек-
юг“АД е възникнало задължение да заплати цената на доставените материали, която е на
обща стойност 1072.50 лв. За целите на плащането е изготвена и подписана фактура
№********/25.06.2018г., в съдържанието на която са обективирани количеството, вида и
стойността на доставения материал, както и датата на която следва да бъде извършено
плащането. Сочи, че фактурата е осчетоводена надлежно в счетоводството на дружеството-
ищец. От датата на падежа на паричното задължение, „Ленд Стийл“АД многократно е
търсило връзка с ответника под предлог заплащане на дължимата продажна цена на
доставеният материал, но и до сега това не е сторено.
Сочи, че по подадено от „Ленд Стийл“ АД, заявление за издаване на заповед за
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответника „Монек-юг“ АД, е издадена
Заповед № ***/27.09.22г. на PC Кърджали постановена по ч.гр.д. № ****/22г. по описа на
КРС, съгласно която длъжникът следва да заплати на „Ленд Стийл“ АД сумата в размер на
1
1072.50лв.-главница, представляваща незаплатена продажна цена на доставени 1.650 тона
отпадъчно желязо-чугун на цена 650 лв. на тон на обща стойност 1072.50лв., за което е
издадена фактура № ********/25.06.2018г. с падеж на паричното задължение-25.06.2018г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 26.09.2022г.-датата на предявяване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Сочи, че срещу издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение в срок от длъжника, което обуславя правния
интерес на заявителя от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо
ответника „МОНЕК-ЮГ“АД, съществуването на вземане на „ЛЕНД СТИЙЛ” АД, за сумата
в размер на 1072.50 лв.-главница, представляваща незаплатена продажна цена на доставени
1.650 тона отпадъчно желязо- чугун на цена 650 лв. на тон на обща стойност 1072.50лв., за
което е издадена фактура № ********/25.06.2018г. с падеж на паричното задължение-
25.06.2018г., ведно със законните лихви за забава, считано от 26.09.2022г.-датата на
предявяване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, за което е
издадена заповед №***/27.09.2022г. на PC Кърджали за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № ****/22г. по описа на същия съд,
както и разноските по ч.гр.д. № ****/22г. по описа на КРС възлизащи в размер на общо
425лв. Претендира за направените разноски в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска като
неоснователен, като заявява, че претендираната главницата в размер на 1072.50лв. е
заплатена на дата 03.10.2022г., като задължението е изплатено от „СИЕСАЙЕФ" АД, което
дружество притежава 98.07% от капитала на „Монек юг"АД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че
претендираната сума за главница в размер на 1072.50лв. е заплатена на дата 03.10.2022г. от
„СИЕСАЙЕФ" АД. В хода на процеса ищеца признава изрично плащането на претендирата
сума за главница, като заявява, че не е заплатена дължимата законна лихва, считаното от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда до датата на плащането, което
искане поддържа и предвид плащането в хода на процеса претендира разноски.
Ответникът независимо от разпределената доказателствена тежест не представя
доказателства за заплащане на дължимата законна лихва върху претендираната главница,
считатано от датата на постъпване не заявлението по чл.410 ГПК в съда до датата на
плащането.
2
Поради настъпилото плащане в хода на процеса /след образуване на заповедното
производство/, към момента на приключване на съдебното дирене, вземането на ищеца се
явява погасено поради плащане, който факт е от значение за спорното право и като настъпил
в хода на процеса следва да се вземе предвид на осн.чл.235 ал.3 от ГПК, с оглед на което
искът, като неоснователен следва да се отхвърли.
Тъй като плащането на задължението е станало след предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК, ответникът дължи заплащане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на заявлението в съда 26.09.2022 г. до датата на погасяване на
задължението 03.10.2022г. Поради това предявения установителен иск следва да се отхвърли
за претендираната главница като погасен поради плащане, като се признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане за законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до датата на плащане.
По въпроса за разноските:
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца
в производството разноски в заповедното и настоящото производство.
В процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, която изисква кумулативно наличие на две предпоставки, за да бъде освободен
ответникът от отговорността за разноски-да не е станал повод за завеждане на делото и да
признае иска. В случая ответникът с поведението си е дал повод за предявяването му, тъй
като плащането на процесната сума е направено след предявяване на заявлението по чл.410
ГПК, както и не е заплатената законна лихва върху дължимата главница. В случая са налице
новонастъпили след предявяването на иска независещи от него, а от ответника,
обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, поради което отговорен за
разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК, с
оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника
е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса, по което отпада с
погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази
насока се основава само на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на
задължението.
3
Поради това, ще следва на основание чл.81 във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство,
които са в общ размер на 625 лв., от които 25 лв. за дължима държавна такса и 600 лв. за
адв. възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство в общ
размер на 425 лв., от които 25 лв. за д.т. и 400 лв.за адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК, по отношение на „МОНЕК-ЮГ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.К., общ.К., обл.К., бул. “Б.“ *** с, представлявано от изпълнителния
директор С. А. С., че дължи на „ЛЕНД СТИЙЛ” АД, с ЕИК**********, със седалище и
адрес на управление в гр.К., общ.К., обл.К., ул. “Я.“ *, представлявано от изпълнителния
директор М. Г. К., законна лихва върху главницата от 1072.50 лв, представляваща
продажна цена на доставени 1.650 тона отпадъчно желязо-чугун на цена 650 лв. на тон на
обща стойност 1072.50лв., за което е издадена фактура № ********/25.06.2018г., считано от
26.09.2022г.-датата на постъпване на заявлението в съда до датата на окончателното
изплащане на главницата /03.10.2022г. /, за което е издадена Заповед №***/27.09.2022г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №
****/22г. по описа на PC-Кърджали, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за признаване
на установено съществуването на вземане за главницата от 1072.50 лв., представляваща
незаплатена продажна цена на доставени 1.650 тона отпадъчно желязо- чугун на цена 650
лв. на тон на обща стойност 1072.50лв., за което е издадена фактура №
********/25.06.2018г, поради погасяването й чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „МОНЕК-ЮГ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
гр.К., общ.К., обл.К., бул. “Б.“ ***, представлявано от изпълнителния директор С. А. С., да
заплати на „ЛЕНД СТИЙЛ” АД със седалище и адрес на управление в гр.К., общ.К., обл.К.,
ул. “Я.“ * с ЕИК*********, представлявано от изпълнителния директор М. Г. К., сумата от
650 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 450 лв.,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на РС –
Кърджали, за които е издадена Заповед № ***/27.09.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
4
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5