РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 02.12.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 27 ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
При секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
с участието на прокурора КРЕМЕНА КОЛИЦОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 322 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от ЕТ „К. -
М.К.”, със седалище: гр. Бяла, област Русе, депозирана чрез адвокат-пълномощник
В. Л. ***, против Решение № 614/19.08.2019 г., постановено по АНД № 1150/2019
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 38-0000586 от 20.05.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на дружеството за нарушение на
чл. 7а, ал. 2, пр. последно от ЗАвПр, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №
36/15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 (три
хиляди) лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението
на РС - Русе и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени изцяло
наказателното постановление.
Ответната в производството страна -
ИА АА – ОО АА-Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, РС - Русе е приел, че с даденото в
установената по делото фактическа обстановка деяние, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение, за което
правилно е индивидуализирано и наложеното му наказание, като последното е
определено от законодателя в абсолютен размер. Счел е също така, че липсват
предпоставки в конкретния случай да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление
като законосъобразно и обосновано.
Решението на РС
– Русе е правилно.
По делото е безспорно установено, че
на 29.03.2019 г. касаторът, в качеството му на лицензиран превозвач, е допуснал
водачът Венцислав Великов Великов да извършва международен обществен превоз на
товар с товарен автомобил от категория N3, марка „МАН“ с рег. № Р8878КА, без
да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – удостоверението за психологическа годност на
водача е било с изтекъл срок на валидност към тази дата.
Съгласно визираната като нарушена
материалноправна разпоредба на чл. 7а, ал. 2, пр. посл. от ЗАвПр, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Посочената от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания разпоредба на чл. 8, ал. 1 гласи, че при всяко
постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари,
както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
психологическа годност.
Според приложимата в случая
санкционна норма на чл. 96г, ал. 1, предл.2 от ЗАвПр, който допусне водач,
който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лева.
При постановяване
на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че
санкционираното дружество е осъществило състава на административното нарушение
по чл. 96г, ал. 1,
предл. 2, във връзка с чл. 7а, ал. 2, пр. посл. от ЗАвПр, във вр. с чл. 8, ал.
1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, като съдът е достигнал до този извод
след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от които
безспорно се установява нарушението.
Описаното
нарушение както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е
конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. Посочени
са всички необходими обективни фактически елементи от състава на посоченото
нарушение – както като словесно/текстово описание, така и като цифрова
квалификация.
В случая ЕТ „К. - М.К.“, в качеството му на лицензиран
превозвач, е санкционирано за неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7а,
ал. 2, пр. посл. от ЗАвПр да осъществява превоз на товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съществуването на това нормативно препращане не
означава, че процесното нарушение е по посочената наредба или ЗДвП.
Правото
на защита на санкционираното дружество не е било нарушено от текстовете на
съставения АУАН и издадено НП, в които освен законовата разпоредба на чл. 7а,
ал. 2, пр. последно от ЗАвПр е изписана и тази от подзаконовия акт – чл. 8, ал.
1 от Наредба № 36/2006 г., тъй като ясно и еднозначно е повдигнато обвинение и
е санкционирано транспортното предприятие за това, че е допуснало да се
извършва превоз от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност.
В решението на
районния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената
административна санкция, като е прието, че административният орган се е
съобразил с изискванията на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя санкция в посочения
размер. Съдът е приел, че случаят не е маловажен, тъй като не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, както
и че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Настоящата инстанция изцяло споделя
мотивите на въззивния съд и в тази насока.
С оглед гореизложеното касационният съд счита, че като е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление Районен съд - Русе е постановил
правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 614 от 19.08.2019 г., постановено по АНД № 1150/2019
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 38-0000586 от 20.05.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.