№ 580
гр. Варна, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500594 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 10141/15.02.2022г. от
В. Д. П. ЕГН ********** от г***, против решение № 169/24.01.2022г. по гр.д. № 40/2022г.
на 24-ти състав на ВРС, в частта, в която е отстранен от съвместно обитаваното с
пострадалите лица ИР. Ц. П., ЕГН **********, Д. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН
********** и тримата с адрес: *** жилище, находящо се в *** за срок от 18 месеца
/осемнадесет месеца/, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН; в частта в която му е забранено да
приближава на по-малко от 20 метра лицето ИР. Ц. П., ЕГН **********, *** за срок от 18
месеца /осемнадесет месеца/, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН; в частта в която му е
забранено да доближава на по-малко от 20 метра лицата Д. В. П., ЕГН ********** и М. В.
П., ЕГН **********, *** за срок от 6 месеца /шест месеца/, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗЗДН; в частта в която му е забранено да доближава на по-малко от 20 метра жилището
на ИР. Ц. П., ЕГН **********, Д. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН ********** и
тримата с адрес: ***, в находящо се в *** на по-малко от 20 метра за срок от 18 месеца
/осемнадесет месеца/, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН и в частта, в която е осъден да
заплати по сметка на Районен съд - Варна глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, на
осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Счита решението на ВРС в обжалваните части за незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, като са нарушени процесуални норми и материалния закон.
1
Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части. Иска съпругата и децата
му да бъдат преместени в ***, а не той отстранен от съвместно обитаваното жилище в г***,
защото жилището е трудно достъпно през зимата без високопроходим автомобил, улиците
не са осветени и е опасно да се обитава от сама жена с две деца. Там е и работното му място
с оборудван кабинет. Периодът от 18 месеца, в който му е забранено да доближава до
съпругата си, би имал негативен ефект за брака им. Моли да бъде намален. Болезнено голям
е и периода от 6 месеца, в който следва да бъде разделен от децата си. Моли да бъде
намален. Моли да бъде намален и размера на наложената му глоба от 500.00лв. на
минималния такъв от 200.00лв.
В писмени възражения ИР. Ц. П. ЕГН **********, в лично качество и като майка и
законен представител на Д. В. П. ЕГН ********** и М. В. П. ЕГН **********, тримата със
съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Ч. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Решението
на ВРС е законосъобразно и в интерес на децата. Бракът им е изчерпан отдавна от
съдържание. Мерките и срока им на действие са правилно определени и адекватни. Моли се
постановеното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените
разноски.
ДСП-Варна не изразяват становище.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда ИР. Ц. П., действаща в лично качество и като майка и законен
представител на децата Д. В. П. ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН **********, е посочила,
че с ответника В. Д. П. са съпрузи и той е баща на децата. Излага, че от години съпругът й
упражнява насилие спрямо нея.
На 09.12.2021г. в жилището им, находящо с в *** между нея и ответника възникнал
спор за вида на приготвеното от нея ястие, на което през деня съпругът й изпратил снимка.
Тя се ядосала и отговорила, че е вкусно. Той продължавал да я обвинява, че не съответства
на снимката. Тя заявила, че повече няма да готви исканото от него и може той да приготви
вечеря по тази рецепта. Започнал да я обижда и я напсувал. Тя повишила тон, за да спре
вербалното насилие и псувните. Той тръгнал към нея и с голяма сила я ударил с главата си в
носа. Получила обилно кръвотечение и се разплакала. П. се стреснал. Била клекнала в
кухнята, а съпругът й се опитал да измие кръвта. В този момент чула детето Д. да казва
„спри“ на баща си, но вероятно грешно е възприело поведението му. Не разбрала кога са
пристигнали децата. Съпругът й я завел в банята да се измие, където видяла изкривения си
нос и бързо променящото й се лице. Разбрала, че носът й е счупен. Опитали се да успокоят
децата. Те били изплашени и се страхували за нея. На другия ден отишла в „Съдебна
медицина“, където лекарят потвърдил, че носът й е счупен след рентгеново изследване и й
издал удостоверение. Лицето й било в ужасен вид и не се прибрала вкъщи, за да не стресира
децата. Останала у приятелка до 20.12.2021г., но се прибрала заради децата. При
завръщането си предложила на съпруга си да се разделят, като тя с децата се преместят да
живея в апартамента му в гр. Варна, но той не се съгласил. Обещал да предприеме мерки,
като започнал да посещава психиатър и психолог. Тя осъзнавала, че от години живеят в
2
насилие. След съответния инцидент, за период от няколко месеца отношенията им се
развивали добре, но настъпвал следващият акт на насилие. И в момента съпругът й
демонстрирал добро поведение, но не знае докога ще продължи и дали следващият път няма
да е още по-жестоко посегателството.
Моли се да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени мерки по чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДН по отношение на нея и децата Д. и М.. Моли да бъде задължен
извършителя да се въздържа от насилие по отношение на тях тримата, както и да бъде
задължен да посещава специализирани програми за работа с извършители на домашно
насилие и програма „Подкрепа за деца и семейства преживели насилие“., като му бъде
наложена глоба в минимален размер от 200.00лв. Претендира присъждане на разноските.
В писмена молба вх. № 3074/18.01.2022г., депозирана преди о.с.з. на 21.01.2022г. В.
Д. П. признава заявеното от съпругата му в молбата за защита, изказвайки съжаление за
случилото се. Представя доказателства, че посещава психолог и психиатър. Изказва желание
да запази брака си, с обещанието, че случилото се няма да се повтори.
ДСП-Варна не са изразили становище по молбата за защита.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори и се установява от приложените по делото писмени
доказателства, че ИР. Ц. П. и В. Д. П. са съпрузи и те са родители на децата Д., р.
05.09.2010г. и М., р. 08.04.2014г. Изпълнени са следователно условията за предоставяне на
защита по ЗЗДН, визирани в разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН.
От приложените на л. 12 от първоинстанционното дело декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е видно, че под страх от наказателна отговорност молителката ИР. Ц. П. е декларирала
обстоятелствата, свързани с инцидента от 09.12.2021г. в дома им в ***, при който съпругът
й й отправил обиди и й счупил носа с удар с глава, като децата им станали неволни
свидетели.
От приложеното по първоинстанционното дело медицинско удостоверение №
1347/2021г., изд. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ е видно, че съдебният медик е установил
травматичен оток и ожулвания в областта на лицето на освидетелстваната ИР. Ц. П. и
счупване на носните кости.
Със заповед за незабавна защита № 5/06.01.2022г. са постановени на осн. чл. 18, ал. 1
от ЗЗДН мерки за защита срещу домашно насилие, като В. Д. П. е задължен да се въздържа
от домашно насилие по отношение на ИР. Ц. П., Д. В. П. и М. В. П., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗЗДН, забранено е на В. Д. П. да доближава на по-малко от 20 м. лицата И. Ц. П., Д. В. П.
и М. В. П., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН и е забранено на В. Д. П. да доближава
на по-малко от 20 м. жилището на лицата ИР. Ц. П., Д. В. П. и М. В. П., на осн. чл. 5, ал. 1,
т. 3, предл. 2 от ЗЗДН.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
3
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителката ИР. Ц. П., действаща лично и като майка и законен представител на
детето Д., р. 05.09.2010г. и детето М., р. 08.04.2014г., понастоящем въззиваема е да докаже,
че съпругът й В. Д. П. е осъществил твърдяния от нея акт на домашно насилие на сочената
от нея дата, в присъствието на децата Д. и М., с оглед подадената от нея молба за защита.
Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето
случилото се между ИР. Ц. П. и В. Д. П., в присъствието на децата им на 09.12.2021г. Съдът
прави тези изводи при съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства,
подписаната от ИР. Ц. П. декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и признанието на ответника,
направено с молба вх. № 3074/18.01.2022г. В. Д. П. е осъществил акт на домашно насилие
по отношение на съпругата си ИР. Ц. П., причинявайки й психически и физически тормоз,
свидетели на последния от които неволно са станали децата им Д. и М..
Неоснователни са всички оплаквания във въззивната жалба.
В това производство съдът може единствено да предприеме мерки за защита на
пострадалото лице, сред тези, посочени в чл. 5 от ЗЗДН, като примерно отстрани
извършителя от съвместно обитаваното жилище, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, каквато
мярка е предприел ВРС, но не е в състояние да „премества“ пострадалата му съпруга и
децата им в друго, посочено от извършителя негово жилище, а мярката за отстраняването му
от съвместно обитаваното жилище да бъде отменена. Неоснователни се явяват опасенията
му, че съвместно обитаваното жилище се намира в отдалечен район, което е
труднодостъпно, особено при зимни условия, предвид обясненията на ИР. Ц. П., че е в
състояние да се справя с посочените затруднения.
ВРС правилно е преценил сериозността на извършеното от П. на 09.12.2021г., като е
наложил мерките по отстраняването му от съвместно обитаваното жилище и е забранил да
приближава на по-малко от 20 метра съпругата си в максимално допустимия по
продължителност в закона срок от 18 месеца, а по отношение на децата Д. и М.-само 6
месеца. Съдът е отчел, че за осмисляне на извършеното, но и за трайно преустановяване на
извършването на актове на насилие е необходим по-продължителен период от време. Това
не би било постигнато единствено с разкаяние, нито само с участието в специализираната
програма, която се предоставя от Фондация „Ес-О-Ес семейства в риск“ с продължителност
от три месеца и която П. посещава. Необходима е усърдна и продължителна работа с
психолог, за да бъде преодоляно трайно поведението му, свързано с прояви на насилие. С
наложената мярка следва да бъде осигурено също така и спокойствие на лицата, понесли
4
насилие, като им се предостави възможност за пълно възстановяване от преживяното. Не
следва да бъде прието, че мерките за защита на съпругата, предприети за 18 месеца, биха
имали негативен ефект върху брака им, от една страна поради направените от нейна страна
оспорвания, че бракът им вече е изчерпан от съдържание поради насилническото поведение
на съпруга, но и защото е съобразен от съда с определените в ЗЗДН срокове. За да не бъде
нарушена обаче връзката на бащата с двете момчета, съдът е наложил мярка за защита да не
ги приближава на по-малко от 20 метра за срок от само 6 месеца, който срок клони към
минималния. По-кратък срок не би способствал за постигане на целите на закона.
Наведеното твърдение, че в съвместно обитаваното жилище е оборудвано работно място за
В. Д. П. не може да бъде основание да не се наложи мярката за отстраняване на извършителя
от жилището, въпреки, че е наложителна. Той може при нужда да изнесе необходимата му
техника и обзаведе кабинет в собственото си жилище, находящо се в *** или на всяко
друго място, където се установи да живее.
Неоснователна е жалбата и в частта, в която е определена глоба от 500.00лв., на осн.
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Размерът се определя от съда като вземе предвид тежестта на деянието,
условията при които е било извършено, последиците за пострадалия. Тежестта на деянието е
голяма, станало е достояние на децата на страните, които са се изплашили, наложило се да
бъде опериран счупения нос на пострадалата, тя е останала в дома на приятелка до
20.12.2021г., докато се възстанови и не тревожи с вида си децата. От значение за спора е
също така размера на месечните доходи на страната. По делото не са събрани такива
доказателства. Следва да бъде прието, че той има високи месечни доходи, предвид
професията, която упражнява-„Системен инженер“. Размерът от 500.00лв. на наложената на
ответника глоба съответства на изброените и обсъдени по-горе обстоятелства, от значение
за преценката на съда.
Въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС д.т. за подадената от него
въззивна жалба в размер на 12.50лв., на осн. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Няма искане за присъждане на разноски от страна на П., поради което съдът не
дължи произнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169/24.01.2022г. по гр.д. № 407107/2020г. на 8-ми
състав на ВРС, в следните части, както следва: наложени са мерки за защита срещу
домашно насилие, упражнено от В. Д. П. ЕГН ********** от г***, като е отстранен от
съвместно обитаваното с пострадалите лица ИР. Ц. П., ЕГН **********, Д. В. П., ЕГН
********** и М. В. П., ЕГН ********** и тримата с адрес: *** жилище, находящо се в ***
5
за срок от 18 месеца /осемнадесет месеца/, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН; в частта в която му
е забранено да приближава на по-малко от 20 метра лицето ИР. Ц. П., ЕГН **********,
*** за срок от 18 месеца /осемнадесет месеца/, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН; в
частта в която му е забранено да доближава на по-малко от 20 метра лицата Д. В. П., ЕГН
********** и М. В. П., ЕГН **********, *** за срок от 6 месеца /шест месеца/, на осн. чл. 5,
ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН; в частта в която му е забранено да доближава на по-малко от 20
метра жилището на ИР. Ц. П., ЕГН **********, Д. В. П., ЕГН ********** и М. В. П., ЕГН
********** и тримата с адрес: ***, в находящо се в *** на по-малко от 20 метра за срок от
18 месеца /осемнадесет месеца/, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН и в частта, в която е
осъден да заплати по сметка на Районен съд - Варна глоба в размер на 500 лв. /петстотин
лева/, на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
В останалата си част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. Д. П. ЕГН ********** от г***, да заплати по сметка на ВОС
държавна такса за въззивното производство в общ размер на 12.50лв., на осн. чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6