О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
21.03.2019 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и първи
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.ч.гр.д. № 162 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „М.С.“ ЕООД, подадена
чрез пълномощник – адв. Р. Ташев, против Определение № 2/02.01.2019 г.,
постановено по гр. д. № 517/2018 г. по описа на РС – Сливница, V-ти състав, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател и е прекратено
производството по делото гр.д. № 517/2018 г. по описа на РС – Елин Пелин.
Решаващите мотиви на районния съд, за да прекрати
производството са, че с Решение № II-74-236/25.01.2016 г., постановено по гр.д. № 22687/2013 г. по описа на СРС, 74-ти състав,
потвърдено изцяло с влязло в сила Решение № 7486/13.10.2016 г., постановено по
в.гр.д. № 5077/2016 г. по описа на СГС, по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК е
формирана сила на пресъдено за вземането, предмет на настоящата
искова претенция.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на
съда. Твърди, че не е налице идентичност между претенциите в двете
производства, както и че по горецитираното дело на СРС не е навеждано
възражение за прихващане по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК, поради което за него
липсва формирана сила на пресъдено нещо.
Жалбата е основателна.
Видно от представения пред настоящата инстанция заверен
препис от искова молба по гр.д. № 22687/2013 г. по описа на СРС и от Решение № II-74-236/25.01.2016
г., постановено по гр.д. № 22687/2013 г. по описа на СРС,
74-ти състав, потвърдено изцяло с Решение № 7486/13.10.2016 г., постановено по
в.гр.д. № 5077/2016 г. по описа на СГС, частният жалбоподател „М. С.“ ЕООД е
предявил против „В.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира
дружеството ответник да бъде осъдено да му заплати сумата от 23 720.20
лв., представляваща неизпълнената част от задължение по Фактура №
113/05.12.2012 г., издадена от „М. С.“ ЕООД, както законна и мораторна лихва върху нея. От обстоятелствената част на
посочената исковата молба се установява, че „М. С.“ ЕООД твърди, че общото
задължение по Фактура № 113/05.12.2012 г. е в размер на 46 518.60 лв., от
които 9 000 лв. са прихванати като задължение за наем, 13 798.40 лв.
са частично платени от „В.“ ЕООД, поради което претендира неплатения остатък по
фактурата– 23 720.20 лв.
С Решение № II-74-236/25.01.2016 г., постановено по гр.д. № 22687/2013 г. по описа на СРС, 74-ти състав „В.“
ЕООД е осъдено да заплати на „М. С.“ ЕООД сума в размер на 14 720.20 лв.,
представляваща дължима главница по Фактура № 113/05.12.2012 г., ведно със
сумите, представляващи законна и мораторна лихва, като искът по чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 23 720.20 лв.
С Решение № 7486/13.10.2016 г., постановено по в.гр.д. №
5077/2016 г. по описа на СГС, Решение № II-74-236/25.01.2016
г. на СРС е потвърдено изцяло.
При преглед на посочените актове се установява, че не е
формирана сила на пресъдено нещо по наведено
възражение за сумата от 9 000 лв., предмет на настоящото производство, в
което се претендира, че дружеството ответник е извършило без основание
извънсъдебно материално прихващане. Липсва изричен диспозитив
в Решение № II-74-236/25.01.2016
г. на СРС по направено възражение за съдебно прихващане,
липсва и отправено искане за пресъждането на
посочената сума с исковата молба, т.е. тя не е била предмет на разглеждане в
производството пред СРС. Различни са и основанията, на които се претендират
вземания в двете производства. Пред СРС ищецът „М.с.“ ЕООД е предявил
осъдителен иск „В.“ ЕООД да заплати неизпълнената част от цената по Фактура №
113/05.12.2012 г. в размер на 23 720.20 лв. В настоящото производство
ищецът претендира ответникът „В.“ ЕООД да бъде осъден да заплати сумата от
9 000 лв., за която твърди, че без основание последният е осъществил
извънсъдебно материално прихващане. Известно е, че пределите на силата на пресъдено нещо се простират до същите страни, за същото
искане и основание. В случая единствено страните са идентични, поради което не
може да се приеме, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за
предявяване на настоящия иск.
Вярно е, че в мотивите на въззивното
решение СГС е посочил, че за процесната сума е
направено извънсъдебно прихващане, но те не се обхващат от силата на пресъдено нещо. Освен това изложеното е отговор на наведено
възражение или аргументация за пълнота на изложението, без представлява
произнасяне по същество на отправена искова претенция или наведено възражение.
Трябва да се посочи, че на ищеца следва да бъдат дадени
указания да изложи конкретни фактически твърдения, за да изясни защо
квалифицира договора за наем като симулативна сделка.
Единствено по този начин е възможно да бъде дадена точна правна квалификация на
предявения иск за неоснователно обогатяване.
По изложените съображения на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 271, ал. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА Определение
№ 2/02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 517/2018 г. по описа на РС – Сливница,
пети състав.
Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.