№ 24759
гр. София, 15.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110168293 по описа за 2023 година
Ищцата Й. М. М. твърди, че на 09.03.2022 г. е сключила договор за потребителски
кредит от разстояние № 159549 със „Макроадванс“ АД. Твърди, че страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 700 лева, като кредитът следва да
бъде погасен за 24 месеца при размер на годишната лихва – 41%, а размерът на
годишния процент на разходите е 49,65%, а размерът на общата сума, която следва да
върне ищцата – 928,98 лева.
Заявява, че в чл. 10 от Договорът е посочено, че кредитополучателят дължи
неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не предостави обезпечение съгласно
условията на чл. 20 от Договора. Посочено е, че размерът на неустойката е 5,25 лева
плюс 0,250% от усвоения размер на кредита, за първия ден на забава и 0,250% от
усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.
Било уговорено в чл. 20, че в срок до три дни от сключване на договора
кредитополучателя следва да предостави поръчител, физическо лице, с брутен доход
поне 1400 лева. Твърди, че съгласно погасителния план била начислена неустойка в
размер на 1260,00 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или
друг вид обезпечение, посочени в процесния договор. Сочи, се че на ищцата била
начислена процесната неустойка, като общата сума, която е следвало да бъде заплатена
по договора е в размер на 2188,98 лева.
Твърди се, че предназначението на заемните средства е било за задоволяване на
лични нужди, поради което ищцата притежава качеството потребител и съответно
приложими са – ЗПК и ЗЗП.
Посочва, че уговорената клауза за неустойка в чл. 10 от Договор за паричен заем,
е нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е уговорена при
неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22, както и по чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП.
1
Поддържа, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения
максимален размер на ГПР. Сочи, че това вземане е посочено като обезщетение за
неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР
и така да остане под установената граница от 50 %. Твърди, че то представлява разход,
пряко свързан с договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да
се заплати от потребителя. Посочва, че това се по потвърждава и от самия погасителен
план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още с
подписването па договора. Заявява, че договарянето на този разход като неустойка има
единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално
допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е
недействителна.
Посочва, че с предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел,
че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което
изискването на допълнително обезпечение е лишено от смисъл.
Заявява, че видно от представения погасителен план, възнаградителпата лихва в
размер на 28,80% за срока па договора се равнява па 228,98 лв., а неустойката в размер
па 1260,00 лв. ,с което реалният П ГР става близо 298.42% Определянето в Договора на
сумата в размер на 1260,00 лв. като неустойка за неизпълнение па задължение цели
единствено заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна.
Сочи, че противоречи на закона и добрите нрави, като излиза извън пределите на
предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода.
Сочи, че размера на неустойката е почти 180% от предоставения заем, без да става
ясно какви вреди обезщетява. Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на
чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че с
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което не произтичат вреди.
Посочва, че клаузата на чл. 14 от Договора е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Твърди, че тази клауза не е индивидуално
уговорена. Съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Заявява, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се
приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самата
неустоечна клауза. Твърди, че кредиторът съзнателно погрешно е посочил ГПР, както
и непосочването на компонентите, които влизат в него целят заобикаляне
ограниченията на ЗПК и следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на
задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на
2
целия договор по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Твърди, че с оглед на гореизложеното за ищцата се поражда правен интерес от
предявяване на иск за обявяване на клаузата на чл. 10 от процесния договор за
недействителна поради противоречие със закона, добрите нрави , заобикаляне на
закона, както и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на платени суми при
липса на правно основание.
Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата
предвидена в чл. 10 от Договор за паричен заем № 159549, предвиждащ заплащането
на неустойка в размер на 1260,00 лева.
Моли съда на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Макроадванс“ да заплати
на ищцата Й. М. М. сумата в размер на 5 лева – предявен като частичен иск от общо
1260,00 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит № 159549, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който заявява, че доколкото са предявени два иска – установителен и осъдителен, моли
съда на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да остави исковата молба без движение и да
задължи ищцата да представи банкова сметка.По указание на съда ищецът предостави
данните на своя банкова сметка.
В условия на евентуалност ответникът заявява, че признава прогласяване на
нищожността на клаузата за неустойка, както и връщане на сумата в размер на 5,00
лева по Договора за кредит, индивидуализиран в исковата молба.. Счита, че ищцата е
допуснала техническа грешка при изписване на размера на неустойката, която би се
дължала за целия период на договора, като съгласно Погасителния план е в размер на
887,04 лева, а не в твърдения размер от 1260 лева.
Посочва, че процесното задължение е било погасено предсрочно, като общо
заплатената сума за неустойка не е в посочения размер, а в значително по – малък.
Твърди, че в този смисъл признава предявения иск за сумата от 5,00 лева, но не и общо
твърдяната сума в размер на 1260 лева, част от която се претендира в настоящото
производство.
Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли съда при
постановяване на крайния съдебен акт да възложи разноските изцяло в тежест на
ищеца.
Заявява, че в случай, че се претендират разноски на основание чл. 38 ЗА прави
възражение и твърди, че ищцата не е материално затруднено лице.
В случай, че съдът прецени, че не следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК, прави възражение относно размера на претендираното от
3
ищцовата страна адвокатско възнаграждение. Моли същото да бъде в размер, под
минималния.
Заявява, че в случай, че от ищцовата страна се иска присъждане на адвокатски
хонорар с включено ДДС счита, че такова не следва да е дължимо. Твърди, че в
хипотеза на претендирано адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА се предоставя
безплатна правна помощ, а ДДС съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС се начислява само за
възмездни сделки. Посочва, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната
страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не
съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС.
Твърди, че при обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада
със сбора от цената на отделните искове.
Моли съда да постанови решение, с което в случай, че приеме исковете за
допустими, да ги уважи относно претендираната неустойка, както и връщане на сумата
в размер на 5,00 лева въз основа на направеното признание. Претендира и разноски,
като моли съда на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК същите да останат в тежест на ищеца,
а алтернативно адвокатското възнаграждение да бъде присъдено в размер под
минималния за съответния вид правни услуги, съобразно Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, без ДДС.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2024г.
от 9:20ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5