Р Е Ш Е
Н И Е
№ .........../ 22.03.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА П.
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 3040 по описа за 2013г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХ-та от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Д.К. Д.срещу
Решението № 1220 от 21.03.2013г. по гр.д. № 5309/2012г. по описа на ВРС,
ХХVІ-ти състав, поправено с Решение № 4032 от 15.08.2013г. по същото дело, с
което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС
е допуснато да бъде извършена съдебна делба на недвижими имот, представляващ
дворно място, находящо се в с. Каменар, ул. „Хан Тервел” № 6, представляващо УПИ ІХ в кв. 48 по плана на селото, одобрен със Заповед №
Г-39/07.10.1992г. на Кмета на Община Варна, идентичен с парцел ІХ-144 в
кв. 7 от плана на селото към 1983г.,
цялото с площ от 1440 кв.м. по документ за собственост, а по скица 1622
кв.м. и при граници: улица „Хан Тервел“, УПИ X-181, УПИ III-187, УПИ IV-539, УПИ V-540 и УПИ VIII-542 в кв. 48, ведно с построените в него: 1/ жилищна
сграда, състояща се от входно стълбище, покрит вход, две антрета, четири
стаи, кухня на първи етаж със застроена площ от 73 кв.м. и таванска стая от 4
кв.м; 2/ стопанска сграда, състояща
се от три помещение със застроена площ от 54 кв.м.; 3/ стопанска сграда, състояща се от едно помещение със застроена
площ от 37 кв.м.; 4/ стопанска сграда,
в която е изградена баня със застроена площ от 32 кв.м.; 5/ лятна кухня, състояща се от две помещения и кухненски бокс със
застроена площ от 30 кв.м.; 6/ гараж
със застроена площ от 21 кв.м.; 7/
стопанска постройка със застроена площ от 27 кв.м.; 8/ външна тоалетна с площ от 2.2 кв.м.; 9/ курник със застроена площ от 2.5 кв.м. между съсобствениците при
квоти, както следва:
-
3/4 ид.ч. за З.Д.А. с
ЕГН ********** и с адрес: *** и
-
1/4 ид.ч. за Д.К. Д.с
ЕГН ********** и с адрес: ***.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение и за постановяването му при нарушение на производствени правила. По
делото е навела твърдение, че по време на брака й със З.А., са платили дела на
отказалите се от наследството на майка му С.Н.негови брат и сестра А.А. и Ж.П..
Ето защо отказът от наследството на С.Н.е недействителен, доколкото е формален
и е резултат от извършено плащане на дела им от страните по делото, от които
частта на отреклите се наследници е придобита в режим на СИО. Наред с това
постройките в имота под №№ 4, 6, 7, 8 и 9 са построени от страните след 1992г.,
поради което делбата на същите следва да се допусне при равни квоти. Моли в
тази връзка да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което
делбата се допусне при квоти 7/12 ид.ч. за З. и 5/12 ид.ч. за нея. Евентуално
моли делбата на описаните постройки да се допусне при равни квоти за всяка от
страните.
В отговор на
жалбата З.А., починал в хода на делото на 31.12.2013г., в лицето на
правоприемника му по реда на чл. 227 от ГПК С.З.С. оспорва доводите в нея и
излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението.
Поддържа, че възраженията за недействителност на отказите от наследство са
преклудирани, като заявени от въззивницата след срока по чл. 131 от ГПК, поради
което не следва да се разглеждат. Моли решението като правилно да бъде потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните заявяват, че няма спор
между тях, че постройките в имота под №№ 4, 6, 7, 8 и 9 са построени от
страните след 1992г., като молят за произнасяне в този смисъл.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от З.Д.А., п. на 31.12.2013г. в хода на делото, заместен по реда на чл. 227 от ГПК от правоприемника му С.З.С. срещу Д.К. Д.конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане
и извършване делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в
с. Каменар, ул. „Хан Тервел” № 6, представляващо УПИ ІХ в кв. 48 по плана
на селото, одобрен със Заповед № Г-39/07.10.1992г. на Кмета на Община Варна, идентичен с парцел ІХ-144 в кв. 7 от плана на селото към 1983г., цялото с площ от 1440 кв.м. по документ
за собственост, а по скица 1622 кв.м. и при граници: улица „Хан Тервел“, УПИ X-181, УПИ III-187, УПИ IV-539, УПИ V-540 и УПИ VIII-542 в кв. 48, ведно с
построените в него къща, два навеса, плевник, лятна кухня, свинарник и курник.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са
следните: страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на
11.11.1962г. е прекратен с развод на 24.10.2008г. С алеаторен договор, оформен
с НА № 142/03.06.1983г. Д.А. Н.прехвърлил на ищеца ½ ид.ч. от имота,
придобита от страните в режим на СИО. Прехвърлителят по този договор от своя
страна, придобил правото на собственост върху имота с площ от 1330 кв.м. на
основание придобивна давност, за което е издаден НА № 180/06.06.1967г. На
27.04.1974г. Д.Н.придобил още 460 кв.м. от имот пл. № 143, придадени към
собствения му имот по регулация, за което е съставен НА № 174/1974г. Към
момента на придобиването, Д.А. Н.е бил в брак със С.С. Н., сключен на 01.06.1926г. и
прекратен със смъртта на последната на 10.11.1978г. След смъртта си, С.Н.била
наследена от съпруга си Д.Н.и трите си деца – Ж.Д. П., А.Д.А. и З.Д.А.. През
1985г. Ж.П. и А.А. се отказали от наследството, останало след смъртта на С.Н.,
вследствие на което е уголемен дела на ищеца. Към този момент ищецът се е
легитимирал като собственик на ½ ид.ч. от имота, а останалата ½
ид.ч. е била притежание на страните в режим на СИО. Моли в тази връзка делбата
да се допусне при квоти ¾ ид.ч. за него и ¼ ид.ч. – за
ответницата.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК Д. Д.признала
имуществената общност между страни, както и основанието на което е възникнала
същата и претендираните права в нея за всеки от тях. Навела е също твърдения,
че част от постройките в имота са построени от страните общо.
В хода на първото по делото съдебно заседание страните
заявили, че поддържат наведените фактически твърдения.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Д.А. Н.е
сключил граждански брак със С.С. Н.на 01.06.1926г. в с. Куманово, Община
Аксаково, за което е съставен Акт № 13, видно от Удостоверение от 17.05.2012г.,
издадено от Община Варна.
С НА за
собственост на недвижим имот по давност № 180, том IV,
д. № 2006/1967г. на Нотариус С.С.при ВНС, на 06.06.1967г. Д.А. Н.е признат за
собственик по давност на недвижим имот – входно стълбище с покрит вход, входно
антре, две стаи, плевник, лятна, два навеса, клозет, заедно с дворно място от
1330 кв.м., съставляващо имот пл. № 144, в кв. 7 в с. Каменар, Варненско, при
граници: улица, Колю Георгиев Б. и наследници на Х.В..
С НА за
собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 174, том III,
д. № 1433/1974г. на Нотариус С.П., на 27.04.1974г. Д.А. Н.е признат за
собственик на основание придаване по дворищна регулация на празно място от 460
кв.м. от имот пл. № 143 на наследниците на Х.В., придадени към собствения му
парцел IX пл. № 144 в кв. 7 по плана на с. Каменар.
На
10.11.1978г. е починала С.С. Н., когато е била наследена от съпруга си Д.Н.и
низходящите си Ж.Д. П., А.Д.А. и З.Д.А. /УН
№ 33/02.06.2011г. издадено от Кметство с. Каменар/.
Видно
от Удостоверение № 257/02.10.1985г. в особената книга водена при ВРС е вписан
отказ под № 254/1985г. заявен от Ж.Д. П. и А.Д.А. от наследството на С.Н..
На
03.06.1983г. Д.А. Н.прехвърлил на сина си З.Д.А. ½ ид.ч. от недвижим
имот в с. Каменар, представляващ къща, състояща се от входно стълбище, покрит
вход, две антрета, четири стаи, кухня, баня, клозет, два навеса, плевник, лятна
кухня, свинарник и парник, с дворно място, в което е построена, цялото с площ
от 1440 кв.м., съставляващо парцел IX-144 в кв. 7 по плана
на селото, при граници: наследници на Н.Б., наследници на Г.Й., наследници на С.Р.,
срещу задължението на преобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на
живота му, при запазено право на ползване за последния.
От
Удостоверение за наследници № 34/02.06.2011г. издадено от Кметство с. Каменар
се установява, че Д.А. Н.е починал на 19.05.1987г., когато бил наследен от
децата си Ж., А. и З..
Страните
по делото са сключили граждански брак на 11.11.1962г., прекратен с развод,
постановен по гр.д. № 10680/24.10.2008г. на ВРС /видно от Удостоверение на л.
32/.
Пред
първата инстанция е проведена СТЕ, заключението на която установява, че
делбеният имот по действащ план съставлява УПИ IX
в кв. 48 по плана на с. Каменар. Имотът е с площ от 1622 кв.м. /измерени
графично по плана/, при граници: ул. „Хан Тервел“, УПИ X-181;
УПИ III-187; УПИ IV-539; УПИ V-540
и УПИ VIII-542 в кв. 48. В имота има изградени сгради,
посочени върху скицата с червени цифри от 1 до 9. Сградите описани с червен
контур – 4, 6, 7, 8 и 9, са изградени след плана от 1992г.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ.
Имуществено
правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на
вещите на общо основание се определят от основанието и момента на придобиване
на правото на собственост.
Установено
е от доказателствата по делото, че наследодателят на ищеца Д.А. Неделчев,
приживе и по време на брака си със С.С. Н., на възмездно основание придобил
правото на собственост върху делбения имот – дворно място /1330 + 460 кв.м./, ведно с изградените в него
къща и допълващи постройки. Така придобитото право е в режим на имуществена
общност на основание чл. 103 вр. чл. 13, ал. 1 от СК /в сила от 22.05.1968г. -
1.07.1985г./. Със смъртта на С.Н., починала на 10.11.1978г., имуществената
общност е била прекратена съгласно чл. 14, ал. 1 от СК/1968г. На основание чл.
14, ал. 3 от СК/1968г., съпругът Д.Н.придобил ½ ид.ч. от правото на
собственост върху имота, вследствие прекратената СИО. Съгласно чл. 14, ал. 7,
пр. II
от СК/1968г., когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия
съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Ето
защо, останалата ½ ид.ч. имуществената общност е била наследена от низходящите на починалата съпруга по равно
за всяко дете – по 1/6 ид.ч. за Ж., А. и З..
С
вписания под № 254/1985г. в особената книга на ВРС отказ от наследството на С.Н.,
заявен от наследниците й Ж.П. и А.А., делът на наследника З.А. от наследството на
майка му се е увеличил с този на отказалите се негови брат и сестра, съгласно
чл. 53 от ЗН. Недопустими, като преклудирани в тази връзка са доводите в
жалбата за недействителност на заявените от Ж.и А. откази от наследството на
майка им С.Н.. Твърдението за възмездно придобиване от страните, по време на
брака им, на дела на наследниците Ж.П. и А.А. чрез плащане на цената, е
въведено за първи път във второто по делото с.з. пред първата инстанция, същото
е преклудирано и недопустимо за разглеждане. По същество, твърдението е за
неформално придобиване право на собственост върху недвижим имот, което е
нищожно поради липса на форма /чл. 18 от ЗЗД/. Следователно, по наследяване на
майка си и увеличение съгласно чл. 53 от ЗН, ищецът е придобил ½ ид.ч.
от правото на собственост върху имота.
По
силата на алеаторен договор от 03.06.1983г., З.А. и Д. Д.придобили правото на
собственост върху ½ ид.ч. от имота в режим на СИО /чл. 13, ал. 1 от СК/1968г./. Така възникналата имуществена общност била прекратена с постановения
развод на 24.10.2008г., когато дяловете на съпрузите са били равни – по
¼ ид.ч. за всеки /§ 4 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 27 от СК /1985г./.
С
оглед установените права на страните, делбата на общия имот следва да се
допусне при квоти ¾ ид.ч. за въззиваемия / ½ по наследяване + ¼ от прекратена СИО/ и ¼
ид.ч. за ответницата /сега въззивник/. Решението на ВРС като правилно следва да
се потвърди.
По
наведеният в отговора на исковата молба и поддържан в жалбата довод, че част от
постройките в имота са изградени от страните по време на брака им след 1992г.,
поради което делбата на същите следва да се допусне при равни квоти:
Съгласно
чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Съгласно даденото в т. 4
от ПП на ВС № 5/31.10.1972г. разрешение, построената през време на брака сграда
върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска
имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Това разрешение се
основава и на предвидената в чл. 63 от ЗС възможност, правото на собственост
върху постройката да съществува отделно от собствеността върху земята, на която
е изградена. Няма спор между страните, а и от обясненията на вещото лице по
СТЕ, дадени пред първата инстанция, както и от съпоставката на приетите по
делото извадки от плановете, действали от 1962г. и от 1992г. за територията на
с. Каменар, се установява, че стопанската сграда, в която е изградена баня с
площ от 32 кв.м. /№ 4/; гараж с площ от 21 кв.м. /№ 6/; стопанска постройка с
площ от 27 кв.м. /№ 7/; външна тоалетна с площ от 2.2 кв.м. /№ 8/ и курник с
площ от 2.5 кв.м. /9/ са изградени в имота след 1992г. Всички те, с изключение
на гаража обаче, представляват допълващо застрояване по смисъла на чл. 20, ал.
1 и ал. 3 от ЗУТ – стопанските постройки под №№ 4 и 7, външната тоалетна под №
8 и курника под № 9 нямат статут на самостоятелни сгради, а съставляват допълващо
застрояване по смисъла на раздел VII от глава III от ЗУТ. Същите нямат самостоятелен характер, а като стопански
и второстепенни постройки към сградата на основното застрояване, представляват
принадлежност към основния обект, заедно с който представляват самостоятелна
архитектурна единица. Доколкото не могат да бъдат самостоятелен обект на
правото на собственост, а следват собствеността на основната жилищна сграда в
имота, то правата на страните по отношение на тези постройки следа да се
определят по идентичен начин с тези на основното застрояване. Като подобрения в
съсобствен имот, претенциите във връзка с изграждането на стопанските сгради,
външната тоалетна и курника са относими и решими във фазата по извършване на
делбата на принципа на неоснователното обогатяване.
Гаражът
представлява самостоятелен обект на вещни права. По отношение на същия, няма
спор между страните, че е изграден по време на брака им. На основание чл. 19,
ал. 1 от СК /1985г./, същия е придобит от съпрузите в режим на СИО, при
прекратяване на която дяловете на съпрузите са равни /чл. 27 от СК/1985г./. Ето
защо делбата на гаража следва да се допусне при равни квоти между страните. Обжалваното
решение следва да се отмени в частта относно квотите, при които е допусната
делба на гаража, означен с № 6 в заключението на вещото лице, като същата се
допусне при равни квоти между страните.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решението № 1220 от 21.03.2013г. по
гр.д. № 5309/2012г. по описа на ВРС, ХХVІ-ти състав, поправено с Решение № 4032
от 15.08.2013г. по същото дело, В ЧАСТТА,
с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС
е допуснато да бъде извършена съдебна делба на гараж със застроена площ от 21 кв.м., означен с червен контур и с №
6 на скицата към заключението на вещото лице по СТЕ, приложена на л. 80 от
делото на ВРС между съсобствениците при квоти 3/4 ид.ч. за З.Д.А. с ЕГН **********
и 1/4 ид.ч. за Д.К. Д.с ЕГН ********** И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА
ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА
на изградения в недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с.
Каменар, ул. „Хан Тервел” № 6, представляващо УПИ ІХ в кв. 48 по плана на
селото, одобрен със Заповед № Г-39/07.10.1992г. на Кмета на Община Варна,
идентичен с парцел ІХ-144 в кв. 7 от плана на селото към 1983г., цялото с площ
от 1440 кв.м. по документ за собственост, а по скица 1622 кв.м. и при граници:
улица „Хан Тервел“, УПИ X-181,
УПИ III-187, УПИ IV-539, УПИ V-540 и УПИ VIII-542 в кв. 48 гараж със застроена площ от 21 кв.м., означен с червен контур и с №
6 на скицата към заключението на вещото лице по СТЕ, приложена на л. 80 от
делото на ВРС, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността за всеки от
тях, както следва:
- 1/2
ид.ч. за З.Д.А. с ЕГН
********** починал в хода на делото на 31.12.2013г., в лицето на правоприемника
му по реда на чл. 227 от ГПК С.З.С. с ЕГН ********** и
- 1/2
ид.ч. за Д.К. Д.с ЕГН
********** и с адрес: ***.
ПОТВЪРЖДАВА Решението
№ 1220 от 21.03.2013г. по гр.д. № 5309/2012г. по описа на ВРС, ХХVІ-ти състав,
поправено с Решение № 4032 от 15.08.2013г. по същото дело в останалата част, с
която делбата на дворното място и жилищната сграда, ведно с подобренията
отразени на скицата на вещото лице под №№ 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8 и 9 е допусната
при квоти: 3/4 ид.ч. за З.А. и 1/4 ид.ч. за Д. Драгоева.
Скицата
на вещото лице към СТЕ, приложена на л. 80 от делото на ВРС, приподписана от
съда представлява неразделна част от настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.