№ 4
гр. Враца, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Т.
П. П. Петрова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500451 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 4413/25.08.2022 г., подадена от М. Е. С. -
лично, от В. В. С., участващ в процеса лично и със съгласието на своите
родители М. Е. С. и В. В. С., и от В. В. С. - лично, чрез пълномощника им
адв.Р. М., против Решение № 190/12.08.2022 г. по гр.д.№ 235/2022 г. по описа
на Районен съд-Козлодуй в частта, в която са отхвърлени предявените от
въззивниците искове за неимуществени вреди над уважените размери до
пълните претендирани такива, както и в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за имуществени вреди.
В жалбата се поддържа, че в обжалваните части решението е
немотивирано и необосновано. Изразява се несъгласие с изложените от
районния съд мотиви за отхвърляне на иска за имуществени вреди, като се
навеждат доводи, че съдът не разполага с компетентност да извършва
преценка дали ищците са имали нужда от психологическа помощ. По
отношение определения размер на обезщетенията за неимуществени вреди се
сочи, че е нарушен принципа на справедливостта, като това становище се
подкрепя с философски, морални и социални аргументи и се извършва
позоваване на практика на ВКС на РБ и на окръжни и районни съдилища.
Прави се искане за отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на предявените искове изцяло. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивниците заявява, че не се претендират разноски за
въззивната инстанция.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 5924/25.10.2022
г. от ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД, чрез пълномощника му адв.Т. Т., в който
се оспорва основателността на въззивната жалба и се поддържа, че районният
съд е постановил правилно и безпристрастно решение, кореспондиращо на
събраните по делото доказателства.
Възиваемият счита, че при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди са взети предвид вида и характера на претърпените
физически и психически травми, възрастта на ищците, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания. Изразява несъгласие с
твърденията в жалбата, че са налице данни за нуждата от психологическа
помощ. Изтъква, че в с.з. вещото лице А. е изказал мнение, че не смята, че е
била нужна такава помощ, тъй като острата стресова реакция отшумява в
период от 24 ч. до 48 ч. Счита, че не са доказани твърденията на ищците за
получаване на паник атаки и за нуждата от специализирана помощ. Споделя
изводите на съда, че след като се твърди, че най-изплашено от ПТП е било
детето В. С., то логично е било то да посещава психолог, но такива данни не
са налице. Счита за недоказани и твърденията, че на ищците се е наложило да
правят лечебни процедури и да посещават различни лечебни заведения.
В отговора се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение
като неоснователна и на въззиваемото дружество да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим
в обжалваните части.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на М. Е. С., В. В. С., и
В. В. С., участващ в процеса лично и със съгласието на родителите си М. Е.
С. и В. В. С., с която против ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, са предявени
четири иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди, както следва: 1/ На М. В.а С. - обезщетение в размер на
5000.00 лева за претърпени неимуществени вреди; 2/ На В. В. С. -
обезщетение в размер на 5000.00 лева за претърпени неимуществени вреди; 3/
На В. В. С. – обезщетение в размер на 5000.00 лева за претърпени
неимуществени вреди; 4/ На В. В. С. – обезщетение в размер на 230.00 лева
за претърпени имуществени вреди. Претендира се присъждане на законната
лихва върху тези суми, считано от 08.05.2021г. до окончателното им
изплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 08.05.2021 г. ищците са претърпели
ПТП, при което са им причинени следните телесни увреждания:
- кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците за
пострадалата М. С.;
- масивно кръвонасядане /хематом/ на лицето, кръвонасядания и
охлузвания по тялото и крайниците за пострадалия В. С.;
- отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците
за пострадалия В. С..
2
Наред с тези телесни увреждания се сочи, че В. С. е преживял и
посттравматичен психологически стрес.
Твърди се, че причина за ПТП са действията на С. М. Г. от гр.Враца,
който при управлението на лек автомобил „Мерцедес“ с ДК № ВР *** ВХ с
несъобразена скорост блъска отзад друг автомобил и по този начин навлиза в
насрещното за него платно за движение, като реализира ПТП с автомобила, с
който са се движили ищците. Посочва се, че е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №000-7201 от 16.06.2021г. на ОДМВР-Враца, в
който са описани причините за настъпване на ПТП, както и вината за него.
Твърди се, че автомобил ДК№ ВР *** ВХ е бил със сключена
задължителна застраховка „ГО“ в ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД-BG
/23/120002451490, действаща към датата на ПТП, поради което е отправена
претенция по чл.380 от КЗ до ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД за изплащане на
обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди, но по
отправените заявления ищците М. С. и В. С. са получили крайно
несправедливи предложения от застрахователната компания, а ищецът В. С.
дори не е получил предложение за обезщетяване.
В исковата молба се твърди, че след претърпяното ПТП ищците са
преживели период на лечение и рехабилитация, касаещ както телесните им
увреждания, съпътствано от дискомфорт, лечебни процедури, посещение на
лечебни заведения, така и стрес и психологически проблеми от паник атаки,
вследствие преживения шок, което наложило специализирано
психологическо консултиране и лечение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, който оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер.
Ответникът оспорва вината на водача С. Г. за причиняване на
вредоносния резултат като твърди, че от една страна принос за ПТП има
водачът на МПС „БМВ“, който е спрял рязко или е намалил рязко в
нарушение на чл. 23 от ЗДвП, поради което е станал причина за настъпване
на ПТП, а от друга страна ищецът В. С. е управлявал автомобила си с
несъобразена скорост, поради което не е могъл да спре или да предприеме
спасителна маневра, с която да не допусне настъпване на процесното ПТП.
Твърди също, че ищците са пътували без поставени предпазни колани, с
което са допринесли за настъпването на вредоносния резултат.
В отговора се оспорва механизмът на настъпване на ПТП, като се сочи,
че по делото е представен единствено Констативен протокол, в който не е
описан нито механизмът на ПТП, нито причините за настъпването му. Твърди
се, че действителният механизъм на ПТП не кореспондира с описания в
исковата молба.
На следващо място се оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за
ищците са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди.
По отношение на исковете, предявени от ищеца В. С., се изразява
становище за неоснователност предвид факта, че същият не е вписан като
пострадало лице в Констативния протокол, като се твърди че той не е
пострадал в процесното ПТП и не притежава активна материална
легитимация за предявяване на иск. Твърди се също, че ищецът В. С. не е
отправил претенция по чл.380 от КЗ за изплащане на обезщетение от
ответното дружество, поради което предявеният от него иск е и недопустим.
3
Предявените искове за неимуществени вреди се оспорват и по размер,
като се твърди, че са прекомерно завишени и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът оспорва и предявения иск за имуществени вреди като
твърди, че сумата от 230 лева за платена психологическа консултация е
прекомерно завишена и е безпредметно извършена.
Оспорва се претенцията по акцесорните искове за лихви, както и
началният момент, от който същите се претендират. Излагат се доводи, че
ищците неправилно претендират законна лихва от момента на настъпване на
процесното ПТП. Твърди се, че има множество съдебна практика, която
гласи, че застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в чл. 496, ал. 1 КЗ срок за
произнасяне по предявената претенция. Ответникът счита, че ищецът В. С.
може да претендира законната лихва от датата 18.11.2021 г., когато е изтекъл
тримесечния срок за произнасяне по претенцията за заплащане на
обезщетение по чл. 380 КЗ, а М. С. и В. С. могат да претендират законната
лихва от дата 09.09.2021г. На отделно основание счита акцесорните искове са
неоснователни, тъй като ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД не е изпаднало в
забава и не дължи лихва върху претенцията, както за имуществени, така и
върху тези за неимуществени вреди.
При тези доводи ответникът счита, че не са налице предпоставки за
ангажиране на отговорността му като застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни и необосновани и да му бъдат присъдени направените
деловодни разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства. Допусната и изслушана е комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е
прието от съда.
След като е обсъдил подробно събраните доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка,
въз основа на която е направил изводи за частична основателност на исковите
претенции и с обжалваното Решение № 190/12.08.2022 г. по гр.д.№ 235/2022
г. по описа на РС-Козлодуй е осъдил ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД
да заплати следните обезщетения:
1/ На ищцата М. Е. С. – сумата 1 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП на
08.05.2021 г., причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен №
ВР***ВХ, ведно със законната лихва от 01.06.2021 г. до изплащането, като е
отхвърлил иска за претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 5000 лв. и искането за законна лихва за периода от
08.05.2021г. до 01.06.2021г.;
2/ На ищеца В. В. С., лично и със съгласието на родителите му М. Е.
С. и В. В. С., - сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 08.05.2021 г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ лек
автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен № ВР***ВХ, ведно със
законната лихва от 18.08.2021 г. до изплащането, като е отхвърлил иска за
4
претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
5000 лв. и искането за законна лихва за периода от 08.05.2021г. до
18.08.2021г.;
3/ На ищеца В. В. С. - сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие ПТП на 08.05.2021 г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ лек
автомобил „Мерцедес Б170“, с регистрационен № ВР***ВХ, ведно със
законната лихва от 22.06.2021 г. до изплащането, като е отхвърлил иска за
претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от
5000 лв. и искането за законна лихва за периода от 08.05.2021г. до
22.06.2021г.;
4/ Отхвърлил е предявения от В. В. С. иск за претърпени имуществени
вреди в размер на 230 лв.
Както бе посочено, решението на РС-Козлодуй се обжалва само в
частта, в която са отхвърлени предявените искове за неимуществени вреди
над уважените размери до пълните претендирани такива, както и в частта, в
която е отхвърлен предявения иск за имуществени вреди. В останалата част, в
която на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, т.е. между страните със
сила на присъдено нещо е разрешен спора относно съществуването на
елементите от фактическия състав на чл.432 КЗ, а именно – наличието на
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата
и ответника-застраховател; виновното увреждане на ищците от
застрахования; причинно-следствената връзка между претърпените вреди и
противоправното поведение на застрахования; спазването на изискванията на
чл.380 КЗ, както и спора относно направените от ответника възражения за
съпричиняване.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда единствено до размера
на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищците М. Е. С., В. В. С. и В. В. С., както и до
дължимостта на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца
В. В. С..
Настоящият съдебен състав намира, че този спор следва да бъде
разрешен при съобразяване на следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост – чл.52 ЗЗД. Според приетото в ППВС № 4/23.12.1968
г., понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова разпоредба
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са: характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата,
при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна
практика на ВКС (напр. Решение № 151 от 12.11.2013 г. по т.д.№ 486/2012 г.,
ТК, ІІ т.о., Решение № 130 от 09.07.2013 г. по т.д.№ 669/2012 г., ТК, ІІ т.о.,
Решение № 174 от 27.10.2016г. по т. д. № 2960/2015г., ТК, I т. о., Решение №
157 от 28.10.2014г. по т. д. № 3040/2013г., ТК, II т. о., Решение № 141 от
5
28.01.2016г. по т. д. № 1398/2014г., ТК, II т. о. и мн.др.) се приема, че при
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент.
При определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, въззивният съд взема предвид
следните обстоятелства:
1/ По иска на М. Е. С.:
От приложения към исковата молба лист за преглед на пациент е
видно, че след ПТП на 08.05.2021 г. ищцата М. Е. С. е постъпила в ЦСМП при
МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр.Враца, където е престояла около 40 минути.
При снемане на анамнезата е отразено, че има спомен на случилото се, не е
губила съзнание, няма главоболие, повръщане и световъртеж, както и че
съобщава за болка в областта на гръдния кош на мястото на преминаване на
предпазния колан. Като обективно състояние е отразено, че е контактна,
ориентирана за време и място, както и наличие на лека хиперемия в областта
на гръдния кош на мястото на преминаване на предпазния колан.
Направената е рентгенография на гръден кош, при която не са констатирани
травматични изменения. Изписана е без да се определя лечебна терапия.
Представено е и СМУ № 20/11.05.2021 г., издадено от д-р П. Г., в
което е отразено, че като последица от ПТП на 08.05.2021г. ищцата М. Е. С. е
получила травматични увреждания, които са описани подробно от съдебния
лекар и най-общо се изразяват в кръвонасядания и охлузвания по различни
части на тялото, които е възможно да са резултат от автомобилна травма в
следствие удари от/върху части от автомобилното купе при рязката промяна
на скоростта и посоката на движение на автомобила, в срок, начин и по
давност, съобщени от пострадалата. В удостоверението е посочено, че
описаните травматични увреждания са причинили на С. разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота, със срок на оздравяване 2-3
седмици при липса на усложнения, за каквито няма данни.
В заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза в
медицинската й част е отразено, че предвид вида на уврежданията не се
определя оздравителен период в смисъл на временна нетрудоспособност, а
уврежданията самооздравяват за период от 6-9 дни, а пълният срок на
възстановяване е 9-10 дни, като болките са най-интензивни първите 1 до 3
дни, след което започват да отслабват. Вещото лице е посочило, че С. трябва
да е напълно възстановена, тъй като при този вид увреждания не е
необходимо лечение, както и че няма данни тя да е провеждала такова.
Към исковата молба е приложено е психологическо становище,
изготвено в Медицински център "Салвебис" ООД, от което се установява, че
М. Е. С. и В. В. С. са посетили психолог на 11.05.2021 г. и 20.05.2021 г. с цел
психо-социална подкрепа вследствие кризисно събитие /ПТП/. Отразено е, че
по време на първата среща М. С. е била силно тревожна, психомоторно
възбудена, с честа смяна на настроенията. Споделила е, че не може да спи
добре, има загуба на апетит, чести промени в настроенията, страх от
6
затворено и тясно пространство. При втората среща е споделила, че няма
промяна в състоянието й, трудно заспива, а когато заспи – има тревожни
сънища, че по време на пътуването с автомобил до гр.София е имала
постоянни натрапливи мисли, свързани с инцидента и преживява картината
на катастрофата, че е ограничила излизанията си от дома, тъй като изпитва
страх. Становището на психолога е, че вследствие на ПТП се е влошило
емоционалното и социалното функциониране на лицето и е необходимо да се
окаже фармакологична и психотерапевтична подкрепа с цел превенция
развитието на посттравматичен стрес.
От показанията на свидетелката Н. Л., която е майка на ищцата М. С.,
се установява, че дъщеря й се е обадила веднага след инцидента и плачейки е
казала, че са катастрофирали. Свидетелката и съпруга й са отишли до Бърза
помощ, гр.Враца, където са били закарани дъщеря им и внука им, закарали са
ги до мястото на произшествието, взели са оттам и В. С., след което са ги
прибрали вкъщи. Според свидетелката, на другия ден всички са били ожулени
и в синини, не са искали да ходят на работа и са си взели отпуск.
Свидетелката посочва, че са били на лекарствено лечение, като дъщеря й още
пие лекарства, тъй като от удара й се завива свят. Посочва, че са ходили при
психолог в гр.София, както и при невролог в гр.Козлодуй. Според
свидетелката, и към момента ищците не пътуват спокойно и не ходят на
почивка.
В същия смисъл са и показанията на свидетелката П. С., която е майка
на ищеца В. С. и която установява, че след катастрофата ищците са били
травмирани, като и до настоящия момент не могат да се възстановят напълно
и изпитват страх при пътуване.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелките, въпреки
близката родствена връзка с ищците, тъй като преценени във връзка с
останалите събрани по делото доказателства, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са и пресъздават непосредствени
възприятия относно здравословното състояние на ищцата С. и изживените
след пътния инцидент физически и психически болки и страдания.
Като взема предвид вида на получените от М. С. травматични
увреждания, свеждащи се единствено до кръвонасядания и охлузвания по
различни части на тялото; краткият възстановителен период за тези увреди до
10 дни; липсата на болнично лечение; възрастта на пострадалата, която е била
на 40 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, което
предполага относително бързо възстановяване от травмите; настъпилото
пълно възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след приключване
на оздравителния процес настъпилите увреждания не биха оказали влияние
върху здравословното състояние на ищцата в бъдеще, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 1
500, 00 лв. При определянето на този размер съдът отчита и факта, че освен
физическото неразположение, ищцата е претърпяла и негативни психически и
емоционални изживявания – тревожност, честа смяна на настроенията,
проблеми със съня, страх при пътуване. Размерът е съобразен и с обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – 2021 г., и наложилите се морални
норми в обществото, респ. съдебната практика справедливият размер за
7
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на
обезщетението, тъй като не се доказаха изложените в исковата молба
твърдения за проведено лечение и рехабилитация, касаещи телесните
увреждания, съпътствани от лечебни процедури и посещения на лечебни
заведения, както и психологически проблеми, изразяващи се в паник атаки от
преживения шок, които са наложили лечение.
Като е достигнал до същия извод относно справедлив размер от 1 500
лв. на обезщетението за претърпените от М. С. неимуществени вреди и е
отхвърлил исковата претенция над този размер до пълния претендиран размер
от 5 000 лв., районният съд е постановил правилен и законосъбразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
2/ По иска на В. В. С.:
От приложения към исковата молба лист за преглед на пациент е
видно, че след ПТП на 08.05.2021 г. ищецът В. В. С. е постъпил в ЦСМП при
МБАЛ "Христо Ботев" АД, гр.Враца, където е престоял около 50 минути. При
снемане на анамнезата е отразено, че има спомен на случилото се, не е губил
съзнание, няма главоболие, повръщане и световъртеж, както и че съобщава за
болка в областта на гръдния кош на мястото на преминаване на предпазния
колан. Като обективно състояние е отразено, че е контактен, ориентиран за
време и място, както и наличие на лека хиперемия в областта на гръдния кош
на мястото на преминаване на предпазния колан. Направената е
рентгенография на гръден кош, при която е констатирано, че има фрактура в
областта на VІІ-мо дясно ребро по аксиларна линия. Изписан е без да се
определя лечебна терапия, като е посочено, че майката отказва болнична
терапия.
Представено е и СМУ № 19/11.05.2021 г., издадено от д-р П. Г., в
което е отразено, че като последица от ПТП на 08.05.2021г. ищецът В. В. С. е
получил травматични увреждания, които са описани подробно от съдебния
лекар и най-общо се изразяват в масивно кръвонасядане (хематом) на лицето,
кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците, които е възможно да са
резултат от автомобилна травма в следствие удари от/върху части от
автомобилното купе при рязката промяна на скоростта и посоката на
движение на автомобила, в срок, начин и по давност, съобщени от
пострадалия. В удостоверението е посочено, че описаните травматични
увреждания са причинили на В. С. разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота, със срок на оздравяване 2-3 седмици при липса на
усложнения, за каквито няма данни.
В заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза в
медицинската й част е отразено, че предвид вида на уврежданията
продължителността на възстановителния процес е около 3-4 седмици, като
болките са най-интензивни веднага след получаване на увреждането и най-
вероятно са започнали да отшумяват на втората-третата седмица. Срокът на
пълно възстановяване е 4 седмици. Вещото лице е посочило, че В. С. трябва
да е напълно възстановен, с оглед възрастта му към момента на получаване на
травмите, като възстановяването на този вид травма е с изключително
благоприятна прогноза. Вещото лице е отразило, че по делото няма данни за
провеждано каквото и да било лечение.
8
От показанията на свидетелките Н. Л. и П. С. се установява, че след
инцидента внукът им В. се е страхувал да ходи и е издърпвал блузата си
напред, вероятно поради болката, която е изпитвал от спуканото ребро.
Свидетелката Л. установява, че когато са го прибирали от Бърза помощ в
гр.Враца се е страхувал и не е искал да се качи в колата, като според
свидетелката С. това състояние продължава и към момента.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелките, въпреки
близката родствена връзка с ищеца В. С., тъй като преценени във връзка с
останалите събрани по делото доказателства, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са и пресъздават непосредствени
възприятия относно здравословното състояние на ищеца и изживените след
пътния инцидент физически и психически болки и страдания.
Като взема предвид вида на получените от В. С. травматични
увреждания, свеждащи се до фрактура на VІІ-мо дясно ребро, масивно
кръвонасядане (хематом) на лицето, кръвонасядания и охлузвания по тялото
и крайниците; възстановителният период от около 4 седмици, но без да е
провеждано болнично лечение; възрастта на пострадалия, която е бил на 14
години при настъпване на процесното застрахователно събитие, което
предполага бързо възстановяване от травмите; настъпилото пълно
възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след приключване на
оздравителния процес настъпилите увреждания не биха оказали влияние
върху здравословното състояние на ищеца в бъдеще, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца В.
С. болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 3
000, 00 лв. При определянето на този размер съдът отчита и факта, че освен
физическото неразположение, ищецът е претърпял и негативни психически и
емоционални изживявания – изразяващи се най-вече в страх от пътуване.
Размерът е съобразен и с обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2021 г., и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на
обезщетението, тъй като не се доказаха изложените в исковата молба
твърдения за проведено лечение и рехабилитация, касаещи телесните
увреждания, съпътствани от лечебни процедури и посещения на лечебни
заведения, както и психологически проблеми, изразяващи се в паник атаки от
преживения шок, които са наложили лечение.
Като е достигнал до същия извод относно справедлив размер от 3 000
лв. на обезщетението за претърпените от В. С. неимуществени вреди и е
отхвърлил исковата претенция над този размер до пълния претендиран размер
от 5 000 лв., районният съд е постановил правилен и законосъбразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
3/ По иска на В. В. С. за неимуществени вреди:
По делото няма данни този ищец да е посетил медицинско заведение
непосредствено след инцидента. Представено е СМУ № 21/11.05.2021 г.,
издадено от д-р П. Г., в което е отразено, че като последица от ПТП на
08.05.2021г. ищецът В. В. С. е получила травматични увреждания, които са
описани подробно от съдебния лекар и най-общо се изразяват в отоци,
9
кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците, които е
възможно да са резултат от автомобилна травма в следствие удари от/върху
части от автомобилното купе при рязката промяна на скоростта и посоката на
движение на автомобила, в срок, начин и по давност, съобщени от
пострадалата. В удостоверението е посочено, че описаните травматични
увреждания са причинили на В. С. разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота, със срок на оздравяване 2-3 седмици при липса на
усложнения, за каквито няма данни.
В заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза в
медицинската й част е отразено, че предвид вида на уврежданията не се
определя оздравителен период в смисъл на временна нетрудоспособност, а
уврежданията самооздравяват за период от 6-9 дни, а пълният срок на
възстановяване е 9-10 дни, като болките са най-интензивни първите 1 до 3
дни, след което започват да отслабват. Вещото лице е посочило, че В. С.
трябва да е напълно възстановен, тъй като при този вид увреждания не е
необходимо лечение, както и че няма данни той да е провеждал такова.
Към исковата молба е приложено е психологическо становище,
изготвено в Медицински център "Салвебис" ООД, от което се установява, че
М. Е. С. и В. В. С. са посетили психолог на 11.05.2021 г. и 20.05.2021 г. с цел
психо-социална подкрепа вследствие кризисно събитие /ПТП/. Отразено е, че
по време на първата среща В. С. е бил силно тревожен, психомоторно
възбуден с чести промени в настроенията, имал е нужда да сменя няколко
пъти мястото, на което седи, поради нахлуването на спомени, свързани с
катастрофата. Споделил е, че не може да спи добре, има загуба на апетит,
страх от затворено и тясно пространство. При втората среща е споделил, че
няма промяна в състоянието му, трудно заспива, а когато заспи – има
тревожни сънища, че по време на пътуването с автомобил до гр.София е имал
постоянни натрапливи мисли, свързани с инцидента и преживява картината
на катастрофата, че е ограничил излизанията си от дома, тъй като изпитва
страх. Становището на психолога е, че вследствие на ПТП се е влошило
емоционалното и социалното функциониране на лицето и е необходимо да се
окаже фармакологична и психотерапевтична подкрепа с цел превенция
развитието на посттравматичен стрес.
Освен описаните по-горе оплаквания на тримата ищци, свидетелката
П. С. установява, че и до момента сина й В. С. няма сила в китките и не може
да върши тежка работа.
Като взема предвид вида на получените от В. С. травматични
увреждания, свеждащи се до отоци, кръвонасядания и охлузвания по главата,
тялото и крайниците; краткият възстановителен период за тези увреди до 10
дни, без провеждане на болнично или друго лечение; възрастта на
пострадалия, който е бил на 44 години при настъпване на процесното
застрахователно събитие, което предполага относително бързо
възстановяване от травмите; настъпилото пълно възстановяване и
благоприятната прогноза, тъй като след приключване на оздравителния
процес настъпилите увреждания не биха оказали влияние върху
здравословното състояние на ищеца в бъдеще, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 1
500, 00 лв. При определянето на този размер съдът отчита и факта, че освен
10
физическото неразположение, ищецът е претърпял и негативни психически и
емоционални изживявания – тревожност, честа смяна на настроенията,
проблеми със съня, страх при пътуване. Размерът е съобразен и с обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – 2021 г., и наложилите се морални
норми в обществото, респ. съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични
увреждания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на
обезщетението, тъй като не се доказаха изложените в исковата молба
твърдения за проведено лечение и рехабилитация, касаещи телесните
увреждания, съпътствани от лечебни процедури и посещения на лечебни
заведения, както и психологически проблеми, изразяващи се в паник атаки от
преживения шок, които са наложили лечение.
Като е достигнал до същия извод относно справедлив размер от 1 500
лв. на обезщетението за претърпените от В. С. неимуществени вреди и е
отхвърлил исковата претенция над този размер до пълния претендиран размер
от 5 000 лв., районният съд е постановил правилен и законосъбразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
4/ По иска на В. В. С. за имуществени вреди:
Към исковата молба са приложени заверени копия от фактура №
943/20.05.2021 г. и касова бележка, от които се установява, че В. В. С. е
заплатил сумата 230,00 лв. за психологическа консултация в полза на
Медицински център "Салвебис" ООД.
Настоящият съдебен състав намира, че тези разходи са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като са свързани с
необходимостта от получаване на психо-социална подкрепа след това
кризисно събитие. Не могат да бъдат споделени изводите на районния съд, че
не са налице обективни обстоятелства, налагащи ползването на
психологическа помощ, както и че в случай, че такава е била необходима,
ищците е следвало да бъдат насочени от медицински специалисти. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че след инцидента
ищците са били във влошено емоционално и психично състояние. Както бе
посочено, съдът дава вяра на показанията на свидетелките Л. и С., тъй като
същите се подкрепят от приложените писмени доказателства, в т.ч. от
психологическото становище; житейски логични са, тъй като е нормално след
подобен инцидент при всеки субект да настъпи остра стресова реакция;
базират се на непосредствени възприятия относно психичното състояние на
ищците. Преценката за преодоляване на изживения стрес чрез срещи с
психолог може да бъде извършена и лично от пострадалото лице, без да е
необходимо насочване от медицински специалист, доколкото психологът не е
медицинско лице и работата му е свързана най-вече с оценка на
психологическото състояние, а не толкова с лечение. Отново въпрос на
индивидуална преценка е дали такава помощ да бъде потърсена само за
родителите или и за пострадалото дете. От обстоятелството, че не е потърсена
оценката на психолог за детето В. С., не може да бъде направен извод, че
такава не е била необходима и за неговите родители. Що се касае до
наведените в отговора на жалбата доводи, че според вещото лице А. не е била
нужна такава помощ, тъй като острата стресова реакция отшумява в период
11
от 24 ч. до 48 ч., следва да бъде отбелязано, че това разяснение е принципно
за острата стресова реакция, а не експертно заключение, относимо към
конкретния случай. Самото вещо лице пояснява, че е възможно да има и
други последици, както и че не разполага с компетентност да дава
заключение за психическото състояние на пострадалите.
При изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение на РС-Козлодуй следва да бъде отменено, в частта, в
която е отхвърлен предявения иск за сумата 230,00 лв., представляваща
претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП от 08.05.2021 г. Вместо
това следва да бъде постановено решение, с което тази искова претенция се
уважава, като бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от
22.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
5/ По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ищците следва
да бъдат присъдени допълнителни разноски за първата инстанция в размер на
24,32 лв., съразмерно с допълнително уважения иск за сумата 230,00 лв.
Ищците не претендират разноски за въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция ,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която
ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за
първоинстанционното производство над 1 267,56 лв. Пред настоящата
съдебна инстанция въззиваемото застрахователно дружество е направило и
претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1 368,00 лв. с вкл.ДДС. Процесуалният представител на
въззивниците е направил възражение за прекомерност на така договореното
адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за
неоснователно. Фактурата и платежното нареждане за изплащане на
адвокатското възнаграждение са от 14.10.2022 г. Съгласно действалата към
този момент редакция на чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
минималният размер на възнаграждението при интерес от 5000 до 10 000 лв. е
580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. В случая обжалваемият интерес е 9
230 лв., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение е
791,50 лв., а договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 140 лв.
без ДДС, т.е. налице е надвишаване на минималния размер, което обаче не е
значително с оглед броя на предявените искове и обусловената от това
фактическа и правна сложност на делото. От договореното и изплатено
възнаграждение в размер на 1 368,00 лв. с ДДС, на въззиваемия следва да
бъде присъдена част, съответстваща на отхвърлената част от жалбата, а
именно – 1333,91 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 190/12.08.2022 г. по гр.д.№ 235/2022 г. по описа
на Районен съд-Козлодуй в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. В.
С. иск за сумата 230,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
12
имуществени вреди, както и в частта, в която М. Е. С., В. В. С. и В. В. С.,
лично и със съгласието на родителите са М. Е. С. и В. В. С., са осъдени да
заплатят на ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД деловодни разноски за
първоинстанционното производство над 1 267,56 лв., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, сумата от 230,00 (двеста и тридесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие ПТП на
08.05.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.06.2021 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190/12.08.2022 г. по гр.д.№ 235/2022 г.
по описа на Районен съд-Козлодуй в останалите обжалвани части, в които е
отхвърлен предявеният от М. Е. С. иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер от 1 5000 лв. до пълния
претендиран размер от 5 000 лв.; е отхвърлен предявеният от В. В. С.,
действащ лично и със съгласието на своите родители и законни
представители М. Е. С. и В. В. С., иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над уважения размер от 3 000 лв. до пълния
претендиран размер от 5 000 лв.; е отхвърлен предявеният от В. В. С. иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от
1 500 лв. до пълния претендиран размер от 5 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.
Е. С., с ЕГН ********** с адрес: гр. ***, на В. В. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** и на В. В. С. с ЕГН **********, лично и със съгласието на родителите
му М. Е. С. и В. В. С., допълнително сумата от 24,32 лв. – деловодни разноски
за първата инстанция, съразмерно с уважената искова претенция от въззивния
съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Е. С., с ЕГН ********** с
адрес: гр. ***, В. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и В. В. С. с ЕГН
**********, лично и със съгласието на родителите му М. Е. С. и В. В. С., ДА
ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, сумата 1333,91 лв., представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция,
съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280,
ал.3, т.1 ГПК, и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13