Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №260006
гр. ВРАЦА, 14.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско
отделение в публичното заседание на 15.07.2020г. в състав:
Председател:РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
в присъствието на:
секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдията Пеловска
в.гр.дело N273
по
описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Р.К.С. ***, чрез упълномощения си адвокат Д.К., е предявил въззивна жалба против решение
№216/09.04.2020г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №5158/2019г., с
което е отхвърлени предявените от него против „Водоснабдяване и
канализация“ООД-гр.Враца, обективно съединени искове за прогласяване
нищожността на определение №996/30.04.2018г.по гр.дело №1070/2018г.на РС-Враца
и определение №469/09.07.2018г.по гр.дело №296/2018г.на ОС-Враца, както и за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 712,16 лв., като събрана
въз основа на нищожни съдебни актове.
Във въззивната жалба се развиват оплаквания, че обжалваното решение не
съдържа анализ, съпоставка и оценка на събраните по делото доказателства и не
съдържа мотиви защо едни доказателства се приемат, а други не. Поддържа се, че
представените от ищеца доказателства-протоколи от 11.07.2008г. и 24.02.2015г.,
са достатъчни, но не са обсъдени в решението, а от своя страна доказателства от
ответника не са били ангажирани. Според жалбоподателя представените от него
протоколи установяват, че сумата не се дължи, поради което районният съд е бил
длъжен или да назначи експертиза или да изиска справка от ответника. Поддържа
се също, че за воденото против него дело жалбоподателят узнал едва с получаване
на призовка за доброволно изпълнение. Сочи се, че основанията за нищожност на
съдебните решения, посочени в ТР №1/2012г. не са изчерпателно изброени, а
атакуваните съдебни актове са именно нищожни, а не неправилни. Сочи се също, че
няма пречка иска за прогласяване на нищожност на съдебните актове да бъде
съединен с осъдителен иск.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове с
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Иска се също при отмяна на
обжалваното решение да бъде издаден обратен изпълнителен лист.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответника „Водоснабдяване и
канализация“ООД-гр.Враца е ангажирал писмен отговор, че оспорва жалбата.
Поддържа се, че в нея не се сочат сериозни основания, въз основа на които може
да се оспори правилността на решението и с предявяването й се прави опит да се
заобиколи закона, като се атакуват стабилни съдебни актове. Твърди се, че
районният съд е приложил правилно закона и е съобразил, че атакуваните съдебни
актове не страдат от пороци по валидността. Иска се обжалваното решение на
районния съд да бъде потвърдено, като се присъдят направените във въззивното
производство разноски.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с иск на
Р.К.С. ***, предявен против „Водоснабдяване и канализация“ООД-Враца, за
прогласяване нищожност на определение №996/30.04.2018г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №1070/2018г., както и на определение №469/09.07.2018г.на
Окръжен съд-Враца, постановено по гр.дело №296/2018г. Към така предявеният иск
е съединен обусловен иск за сумата от 712,16 лв., като събрана въз основа на
нищожен съдебен акт.
В исковата молба ищецът поддържа, че в проведено против него производство
по чл.410 от ГПК правата му са били нарушени, тъй като не е била спазена
надлежно процедурата по призоваване и ищецът е разбрал за издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист едва при получаване на покана за доброволно
изпълнение от ДСИ по образувано изпълнително производство. Твърди се, че при
постановяване на атакуваните съдебни актове съдът не е обсъдил приложените по
делото доказателства, като не бил отчел обстоятелството, че сумите са
начислявани на предишния собственик на имота. Ищецът излага, че отговаря за
задължения в имота едва от 27.07.2008г., когато влязъл фактически във владение
на същия, след като съсобственикът, който имал право на ползване, починал.
Счита, че с определението на РС-Враца са нарушени правата му, тъй като съдът е
следвало служебно да приеме, че подаденото писмено волеизявление има характер
на възражение по чл.423 ГПК и да го
препрати на компетентния съд. Възразява, че е допуснато производството да се
води срещу него, въпреки че от представените доказателства се установявало, че
задълженото лице е друго. Определенията били нищожни, тъй като ищецът не бил
консумирал посоченото количество вода и не бил задължен към ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – Враца. Издадената заповед за изпълнение
била в грубо нарушение на закона, тъй като не били изискани от съда
доказателства за произхода на отчетеното количество вода. Бил изтекъл и
погасителния давностен срок по отношение на тези вземания. Моли да бъдат
прогласени за нищожни посочените съдебни актове, като след това бъде издаден
обратен изпълнителен лист за сумата от 712,16 лева, която е била събрана по
образуваното изпълнително дело срещу него като недължима.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „Водоснабдяване и канализация“ООД-гр.Враца
е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват. Подържа се, че
прогласяване на нищожност може да се иска само на съдебните решения, но не и на
определенията. По основателността на иска са изложени съображения за
необоснованост на исковата молба. Излага се, че в практиката и доктрината
безпротиворечиво са установени основанията за нищожност на съдебен акт, като
пороците, водещи до това са изброени. Твърди, че ищецът нито сочи конкретно
някой от тях, нито излага доводи и доказателства в тази насока.Ответникът счита,
че доводите на ищеца имат характер на оспорвания, отнасящи се до съществото на
спора, което може да бъде предмет на инстанционен контрол, не и на настоящото
производство. Намира, че ищецът чрез подадения иск цели да постигне оспорване на
влязла в сила заповед за изпълнение, като не се позовава на нововъзникнали или
новоузнати обстоятелства, които биха му дали такова право.
При така постъпилите искова молба и отговор, в първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства, след преценката на които
поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият въззивен състав приема за
установено следното от фактическа страна:
По силата на заповед №1955/04.07.2016г.за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело №2878/2016г.по описа на РС-Враца и
издаден въз основа на заповедта изп.лист от 12.09.2016г. ищецът Р.С. бил осъден
да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ООД-гр.Враца сумата от 272,74 лв.
главница, представляваща неплатени В и К услуги за периода
28.07.2008г.-12.05.2014г., законна лихва върху тази сума, считано от
08.06.2016г.до окончателното й изплащане, сумата от 209,54 лв.мораторна лихва
за периода 27.08.2008г.-06.06.2016г. и сумата от 25 лв.деловодни разноски.
Между страните не се спори, а това е видно и от представеното копие от нот.акт
№145, том ІV, рег. №5719, дело №701/2008г.на нотариус Г.Х., че задълженията по
издадената заповед за изпълнение са свързани с потребявани ВиК услуги в имот,
находящ се в гр.Бяла Слатина, който е придобит от ищеца на 06.08.2008г. Видно
от приложеното по делото копие от уведомление изх.№1858/22.02.2018г., издадено
по изп.дело №20181420400059 по описа на ДСИ при РС-Враца, за събиране на
вземанията по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изп.лист, е
образувано изпълнително дело.
Видно от представените по делото копия от искова молба
вх.№3682/16.03.2018г. и от определение №996/30.04.2018г.на РС-Враца,
постановено по гр.дело №1070/2018г., пред РС-Враца ищецът Р.С. предявил
отрицателен установителен иск против „Водоснабдяване и
канализация“ООД-гр.Враца, за признаване за установено, че не дължи вземанията
по издадения в заповедното производство на 12.09.2016г.изпълнителен лист.
С атакуваното определение №996/30.04.2018г., постановено по гр.дело
№1070/2018г., РС-Враца е приел така предявения отрицателен установителен иск за
недопустим, при което е прекратил производството по гр.дело №1070/2018г. Така
постановеното от РС-Враца определение е потвърдено от Окръжен съд-Враца с
определение №469/09.07.2018г., постановено по в.ч.гр.дело №296/2018г., за което
ищецът също твърди, че е нищожно. Определението на РС-Враца е постановено от
съдия от РС-Враца и е подписано от него, а определението на ОС-Враца е
постановено в състав от трима съдии на въззивния съд и е подписано от тях.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Както правилно е приел районния съд, Гражданският процесуален кодекс не
съдържа определение за нищожност на съдебните актове, в т.ч. на решенията и
определенията, но основанията за нищожност се извличат от конкретни императивни
норми на закона, уреждащи изискванията
за валидност на съдебните актове. Правната теория и практика, в т.ч. и Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г.,
постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, са последователни във виждането си, че нищожни са онези съдебни
решения /в т.ч. и определения/, които са постановени от лице/лица, които не са
овластени да издават съдебни актове, вкл.надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав /чл.20 ГПК, чл.235, ал.1 ГПК/, постановени са извън пределите на правораздавателната власт на съда
/чл.14 ГПК/, не са в писмена форма и не са подписани /чл.235, ал.4 и чл.236,
ал.3 ГПК/, както и тези, които са постановени при
абсолютна неразбираемост на волята на съда дори и при тълкуване. Нищожното
решение не е годно да породи правни последици, поради което този порок, освен
по пътя на обжалването, може да се релевира чрез възражение или по исков ред
безсрочно /чл.270, ал.2 ГПК/.
От друга страна, решения, които не отговарят на изискванията, при които
делото може да се реши-постановени при липса на право на иск, при липса на
положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка, не са
нищожни, а са недопустими. Не са нищожни и недопустими, а са неправилни онези
решения, които макар да са валидни и допустими, противоречат на действителното
правно положение.
В разглеждания случай ищецът атакува два съдебни акта-определения на
РС-Враца и на ОС-Враца, като поддържа твърдения за техни пороци, изразяващи се в неправилно прилагане на
процесуалния закон от страна на решаващите съдебни състави, включително и в
рамките на предхождащото заповедно производство, както и за игнориране на доказателствата, свързани с
твърденията на ищеца за недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист.
Така наведените от ищеца твърдения обаче не съставляват основания за нищожност
на атакуваните определения, а съставляват твърдения за неправилност на
посочените актове. Ето защо и доколкото се касае до влезли в законна сила
определения, в производството по иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК навежданите
от ищеца доводи за неправилност не могат да бъдат обсъждани, а съдът е задължен
служебно да изследва налице ли са законовите основания за прогласяване
нищожността на определенията- постановени
ли са от лице/лица, които не са овластени да издават съдебни актове,
вкл.надлежен орган, функциониращ в
ненадлежен състав, постановени ли са извън пределите на правораздавателната
власт на съда, в писмена форма ли са и подписани ли са от членовете на съдебния
състав, абсолютно неразбираема ли е волята на съда, в т.ч. и при тълкуване.
При проверка на атакуваните определения настоящият съдебен състав не
констатира наличието на пороци в тях, водещи до нищожността им. И двете
определения са постановени от съдии, на които делото е възложено за решаване,
като първоинстанционното определение е постановено в състав от един съдия, а
въззивното определение е постановено в изискуемия състав от трима съдии. И
двете определения са постановени в рамките на правораздавателната власт на
съда, тъй като са постановени в рамките на гражданско дело във връзка с
повдигнат от ищеца гражданскоправен спор, в писмена форма са и да подписани от
членовете на състава. Определенията са абсолютно разбираеми и волята на съда е
ясно изразена, като в случая тя се свежда до направени изводи за недопустимост
на предявения от ищеца отрицателен установителен иск.
С оглед изложеното въззивният съд намира,
че предявените искове по чл.270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на
определение №996/30.04.2018г. по гр. д. №1070/2018г. по описа на РС-Враца и
определение №469/09.07.2018г. по ч.гр.д. №296/2018г. на ОС-Враца правилно са
били отхвърлени от районния съд като неоснователни, поради което обжалваното
решение ще следва да бъде потвърдено в тази му част при пълно споделяне на
изложените от районния съд мотиви.
Обжалваното решение се явява правилно и в останалата му част, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 712,16
лв. Както сам ищецът твърди, а в тази насока са и представените по делото доказателства,
посочената сума е заплатена от него в рамките на изпълнително дело №№20181420400059
по описа на ДСИ при РС-Враца, което е образувано за събиране на вземанията по
издадения въз основа на заповедта за изпълнение изп.лист. Следователно, основанието,
на което сумата е заплатена, е влязлата в сила заповед за изпълнение №1955/04.07.2016г.,
издадена по ч.гр.дело №2878/2016г.по описа на РС-Враца. Тази заповед не е била
оспорена от длъжника и настоящ ищец в предвидените от закона срокове и ред,
поради което се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила. Предвид
прекратяването на гр.дело №1070/2018г.по описа на РС-Враца, поради
недопустимост на предявения иск по чл.124 от ГПК обвързващата сила на заповедта
за изпълнение не е отпаднала и тя съставлява съществуващо и годно основание за
извършеното плащане, което не е отпаднало. Ето защо, заплатената от ищеца сума
от 712,16 лв.не подлежи на връщане от ответника и предявеният иск по чл.55,
ал.1 от ЗЗД правилно е бил отхвърлен от районния съд.
С оглед на изложените доводи, касаещи основанието за заплащане на исковата
сума от 712,16 лв. следва да се отбележи също, че дори искът за прогласяване
нищожността на определение №996/30.04.2018г. по гр. д. №1070/2018г. по описа на
РС-Враца и определение №469/09.07.2018г. по ч.гр.д. №296/2018г. на ОС-Враца, да
бе основателен, то искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД отново не може да бъде уважен,
тъй като между двата иска няма връзка на обусловеност. Нищожността на двете
определения би довела евентуално до ново разглеждане на предявения иск по
чл.124 от ГПК, но не влече отпадане на основанието, въз основа на което е
извършено плащането на исковата сума.
Изложените съображения налагат потвърждаване на обжалваното решение на
РС-Враца в неговата цялост, като правилно, валидно и допустимо.
При този изход на въззивното
производство жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна „Водоснабдяване и
канализация“ООД-гр.Враца деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на поискания минимален размер от 100 лв., на основание чл. 78, ал.8 ГПК,
вр. чл.37 ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 НЗПП.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №216/09.04.2020г.на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №5158/2019г.
ОСЪЖДА Р.С. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД- гр.Враца, ЕИК *********
сумата от 100,00(сто) лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
В частта, досежно иска за прогласяване нищожността на определение
№996/30.04.2018г. по гр. д. №1070/2018г. по описа на РС-Враца и определение
№469/09.07.2018г. по ч.гр.д. №296/2018г. на ОС-Враца настоящето решение подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните. В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........