Номер 84623.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София7-ми наказателен
На 23.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601262 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Л. Д. ,
ЕГН:********** срещу протоколно определение №260079 от 27.10.2020г. по
ч.н.д. №523/20г. на Окръжен съд- Кюстендил, с което е оставена без уважение
молбата му за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка
от наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 2 /два/ месеца и 3 /три/ дни
към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
В частната жалба л.св. Д. изразява своето недоволство от така
постановеното определение на ОС- Кюстендил и е отправено искане същото
да бъде отменено като неправилно и необосновано по съображения, подробно
изложени в жалбата и да бъде постановено предсрочното му условно
освобождаване.
Преписи от частната жалба са връчени на Окръжна прокуратура- гр.
Кюстендил и на Началника на Затвора- гр. ***, като отговор не е постъпил по
делото.
Софийски апелативен съд, след като разгледа частната жалба,
материалите по делото и служебно провери правилността на атакуваното
пределение на ОС- Кюстендил, намери за установено следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна.
Окръжен съд- Кюстендил е бил сезиран от лишения от свобода Л. Д. с
молба за постановяване на предсрочно условно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“. Видно от данните по делото по отношение на Д. е допуснат
трансфер на осъденото лице от Република Австрия в Република България, а с
влязло в сила определение №637/13.12.2019г. по ЧНД №534/2019г. на ОС-
Кюстендил е приета за изпълнение влязла в сила на 14.11.2018г. присъда по
дело №63/HV 214/18t от 28.04.2016г. на Областен съд за наказателни дела
Виена, с която Д. е осъден на „лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години
за извършено престъпление „търговия с наркотици” посредством участие в
организирана престъпна група, извършено в периода от месец март 2007г. до
11.07.2007г. в гр.Виена- престъпления по §28а, ал.1, пр.4 и пр.5, ал.2, т.2, ал.4,
т.3 от Закона за наркотичните вещества на Република Австрия, съответстващо
на престъплението по чл.321, ал.3, т.2 от НК на Република България, а именно
участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши
престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК на РБ (разпространение на
наркотични вещества в големи размери).
Приспаднато е времето, през което Л. Д. е бил задържан в
производството по ЕЗА и по мярката за неотклонение „задържане под
стража”, считано от 23.03.2018г. до 16.07.2018г.- времето на фактическото му
предаване на австрийските власти; времето на изтърпяното наказание в
държавата, в която е постановена присъдата – от 17.07.2018г. (в това число и
престоя му в предварителен арест) в затвор в Република Австрия до
14.11.2019г., когато е приведен в Република България; както и изтърпяната
част от наказанието на Д. от 15.11.2019г. до влизане на определението в сила
(определение №637/13.12.2019г. по ЧНД №534/2019г. на ОС- Кюстендил е
влязло в сила на 31.12.2019г.).
Според данните по делото, Л. Д. след трансфера му от местата за
лишаване от свобода в Република Австрия, на 15.11.2019г. е постъпил в
Затвора- гр. ***, а впоследствие на 16.01.2020г. е настанен в ЗООТ „***” за
2
доизтърпяване на остатъка от наказанието му.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по
чл.437 - чл.440 НПК, ОС- Кюстендил е разгледал подадената от осъдения
молба и след като е преценил всички приложени по делото материали,
основателно е счел, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето
на Л. Д. по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови исканото условно
предсрочно освобождаване.
Правнорелевантните факти по делото са безспорни и са правилно
установени от първоинстанционния съд. ОС- Кюстендил е приел като
доказателствени източници по делото: доклад от 30.09.20г. на ИСДВР във вр.
с молбата за УПО, първоначален план на присъдата, схема за оценяване на
вероятност за ново осъждане и профил на нуждите, докладна записка от
07.11.2019г., издадена от Затвора ***, справка на МП Затвора- гр. ***,
личното затворническо досие на Л. Д. .
От данните по делото и най- вече от представените докладна записка от
07.11.2019г., издадена от Затвора *** и справка на МП Затвора- гр.*** (л. 4 и
л.16 от първоинстанционното производство) е видно, че безспорно е налице
първата предпоставка по чл.70, ал.1 НК, необходима за постановяване на
условно предсрочно освобождаване, осъденият Л. Д. е изтърпял фактически
повече от половината от наложеното му наказание, а именно към 27.10.2020г.
същият е изтърпял фактически 2г., 7 месеца и 4 дни, от работа 2 месеца и 23
дни или всичко 2г., 9 месеца и 27 дни, като неизтърпяният остатък е 2 (два)
месеца и 03 (три) дни.
От друга страна втората кумулативна предпоставка по чл.70, ал.1 от НК
изисква и наличието на доказателства за поправянето на л.св. Л. Д. . На база
събраните по делото доказателства ОС- Кюстендил правилно е констатирал,
че не може да се направи категоричен и несъмнен извод за поправянето на Д.
до степен, необходима за предсрочното му условно освобождаване. Съдът е
взел предвид, че представените във връзка с молбата за УПО становище на
Началника на Затвора- гр. *** и експертен доклад на ИСДВР изразяват
отрицателна позиция в тази връзка. Отчетено е, че не са очертани дефицитни
зони, а гранична зона е „взаимоотношения“. Първостепенният съд е
съобразил, че рискът от рецидив и рискът от вреди за обществото остават с
3
непроменени първоначални стойности. И към настоящия момент рискът от
рецидив е 27 т. (нисък), а рискът от вреди е със средни стойности, определен
на база отношението към правонарушението, т.е. не е налице промяна в тези
обстоятелства, независимо от корекционната дейност, която се извършва по
отношение на л.св. Д.. Освен това по делото има данни (видно от
приложеното в личното затворническо досие експресно психологическо
заключение), че осъденият е некритичен към осъщественото от него
неправомерно поведение. Счита себе си за жертва на несправедливо
отношение на институциите, на заговор и т.н., като настоящата съдебна
инстанция кредитира тези констатации в цитираното заключение като
обективни и достоверни, тъй като кореспондират и със заявеното от Д.
впоследствие и в открито съдебно заседание пред ОС-Кюстендил
(посредством видеоконферентна връзка от Затвора-гр. ***), а именно: „...не
съм направил нищо лошо. Делото ми е от 2007г., за което съм с тригодишна
присъда...”. Очевидно, че и по тези въпроси отношението на осъдения Д.
остава постоянно и непроменено. От друга страна не без значение е и
обстоятелството, че режимът на изтърпяване на наказанието му не е
променян- остава и към момента първоначално определения общ режим.
Освен това в експертното становище на ИСДВР се посочва и че не е
изпълнена докрай прогресивната система- не е проследено поведението на Л.
Д. извън общежитието чрез ползването на отпуск по режим или въз основа на
награда. От данните по делото се установява също, че Д. има едно наложено
дисциплинарно наказание (писмено предупреждение, наложено на 30.04.20г.
за неспазване на режимните ограничения), макар и впоследствие наказанието
да е заличено (на 11.09.20г.), се налага констатацията, че не са изпълнени в
цялост и целите, заложени в първоначалния план на присъдата, а от друга
страна следва да се отчете, че у Д. е налице едно колебливо поведение, като
всичко това става в един относително кратък период преди настоящия момент
на произнасяне. В допълнение на горното е и посоченото от ИСДВР в
доклада от 30.09.20г., че демонстрираното уважително отношение към
служителите и останалите лишени от свобода, се преценява като привидно и
по- скоро с цел облекчаване и съкръщаване на престоя му в изолация, а не
може да се преценява като категоричен индикатор за наличие на трайна
промяна на личността, ориентирана към спазване на законите и добрите
нрави.
4
Обобщено казано, анализирайки доказателствения обем обосновано ОС-
Кюстендил е приел, че с оглед данните за поведението на осъдения в
пенитенциярните заведения, не са налице убедителни и еднопосочни
доказателства, че Л. Д. се е поправил преди изтичане на неизтърпяната част
от срока на наложеното му наказание.
Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия
момент не са налице всички кумулативно предвидени от закона предпоставки
за постановяване на претендираното от осъдения Л. Д. условно предсрочно
освобождаване, поради което обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от
НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №260079 от 27.10.2020г. на
ОС- Кюстендил, постановено по ч.н.д. №523/20г. по описа на същия съд, с
което е оставена без уважение молбата на осъдения Л. Д. , ЕГН:********** за
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 2 /два/ месеца и 3 /три/ дни
към датата на постановяване на атакувания съдебен акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5