Решение по дело №158/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 304
Дата: 10 март 2023 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20233100500158
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500158 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на И. Н. И.
чрез адвокат И. Д. срещу решение № 3333 от 04.11.2022 г., постановено по
гр.д.№ 11543 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав,
в частта, с която е определил режим на личен контакт на майката Т. Р. И. с
детето Е. И.ва И., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от
сряда след приключване на учебните занимания според училищния график за
деня до 20 часа в неделя; всяка първа и трета седмица от месеца – всеки
делничен ден от сряда до петък между 17 и 20 часа, а ако училищните
занимания на детето приключват след 17 часа – от часа на приключването им
до 21 часа; всяка нечетна година с преспиване за три дни Коледните празници
- за времето от 10 часа на 24-ти декември до 18 часа на 27-ми декември; всяка
четна година за два дни за Новогодишните празници - от 10 часа на 31.12. на
четната година до 18 часа на 02.01. на следващата четна година; всяка четна
година на Великденските празници с преспиване за времето от 10 часа на
Разпети петък до 18 часа на Светли Понеделник; през лятото майката ще
взема детето с преспиване за 20 дни през време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата; както и в частта, с която е отхвърлил иска му
против Т. Р. И. за заплащане в полза на детето Е. И.ва И. чрез неговия баща и
законен представител И. Н. И. месечна издръжка за разликата над
1
присъдените 220 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда /09.08.2021 г./ до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, с падеж всяко двадесето число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, до пълния претендиран размер от 250 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваните му части, като моли да бъде
отменено и да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето
по следния начин: всяка трета събота и неделя в месеца от 8 часа в събота до
20 часа в неделя с преспиване; всяка сряда от седмицата между 17 и 20 часа;
всяка четна година за два дни по Новогодишните празници – от 10 часа на
31.12. до 18 часа на 02.01.; както и да бъде осъдена майката да заплаща
месечна издръжка в размер на 250 лева.
Съображенията на въззивника се свеждат до това, че определния режим
на лични отношения е притеснителен за детето и би довел неминуемо до
трудности при подготовката му за училище, респективно до понижаване на
успеха му. При майката децата ще трябва да делят обща стая, а майката
работи от дома си, което ще поставя детето в затруднително положение
относно подготовката му, което към настоящия етап е важно, тъй като Е. е в
11-ти клас. Също така във връзка с иска за издръжка излага, че
първоинстанционният съд не е отчел разходите за заплащане обучението на
Е. по корейски език, за което представя доказателства с въззивната жалба, а тя
се е записала и да изучава и испански език към настоящия момент.
Въззиваемата Т. Р. И. в писмен отговор е оспорила жалбата като
неоснователна. Подробно се излагат аргументи за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и се иска неговото
потвърждаване. Основно се набляга на обстоятелството, че с оглед характера
на работа на бащата същият понякога дава нощни смени, което означава, че
детето остава само. Отделно се сочи, че доходите на двамата родители са
идентични, но въззиваемата живее на квартира.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба ищецът И. И. твърди, че с решение № 2705 от
17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 3621/2019 г. по описа на ВРС – 48-ми
състав, е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на Е. И.ва И. на майката, местоживеенето на детето е определено при нея,
бащата е осъден да заплаща в полза на детето чрез неговата майка месечна
издръжка в размер на 150 лева с падеж 20-то число на месеца, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и е определен на режим
2
на лични отношения между бащата и детето както следва: всеки делничен ден
между 17 часа и 20 часа, както и всяка първа събота и неделя в месеца от 8
часа в събота до 20 часа в неделя с преспиване. Излага се, че след
постановяване на посоченото решение от октомври 2020 г. Е. постоянно
живее при него, като преместването било продиктувано от осигуряване на
възможност за провеждане на онлайн обучение. Сочи, че детето се чувства
добре при него и той основно полага грижите за него. Иска родителските
права да му бъдат предоставени, като се определи режим на лични контакти с
майката, които да гарантират повече време, което двете деца на страните да
прекарват заедно. С оглед миналия период от време след постановяване на
предходното съдебно решение и съобразно промяната във възрастта и
потребностите на Е. иска определяне на издръжка от 250 лева месечно, която
да бъде плащана от ответницата.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от Т. И.. Оспорва се допустимостта на иска за издръжка, предявен от
ищеца като представител на детето, тъй като последното е непълнолетно и
следва да действа лично и със съгласието на родителя си. Не оспорва иска за
предоставяне на родителските права на ищеца и определяне на
местоживеенето на Е. при него. По отношение на искането за определяне на
издръжка в размер на 250 лева, намира че същото е неоснователно, като
заявява готовност за заплащане на издръжка в минималния по закон размер.
Във връзка с издръжката излага съображения, че за двете деца на страните
издръжката следва да е в сходен размер, както и че до момента и в бъдеще ще
прави разходи за осигуряване на децата на всичко необходимо за тях извън
определената съдебно издръжка, включително в периодите, в които се
осъществяват личните им контакти. Изразено е съгласие с предложения от
ищеца режим на лични контакти, като същият да бъде допълнен, както
следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 08 часа в събота
до 20 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, което не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред
въззивната инстанция доказателства.

По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
3
пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59,
алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Под
"интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания
са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му
в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен
гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК е
примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет
предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1,
точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането
в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само до
навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени, съобразявайки се
с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психо-емоционалните способности и потребности на детето. При
неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки
родител да иска изменението им или определянето на нови.
Основен и водещ критерий при определяне най-добрия интерес на детето
в конкретния случай следва да е възрастта на Е. /ще навърши 17 години на
15.03.2023 г./, степента на зрялост и развитие, както и специфичния
интензитет от житейски нужди, зависимостта й от родителя, полагащ
непосредствената грижа. Установено бе, че връзката майка-дете към
настоящия момент е прекъсната от страна на детето поради връзката й с друг
мъж /по думи на майката/, което обстоятелство не бе оспорено от бащата,
който присъства в съдебноп заседание. В резултат на това са налице начални
признаци на синдром на родителско отчуждение спрямо майката, който не е
провокиран от бащата. Съдът намира за уместно да подчертае важността на
съдействието на двамата родители за възстановяване на доверителната връзка
на детето с майката и възобновяване на контактите помежду им, в каквато
насока са висшите интереси на непълолетното дете, както и за изключително
тежките последици за нормалното развитие на Е. при липсата на такова
съдействие. Житейски оправдано е слабата понастоящем емоционална връзка
с майката да бъде стимулирана, тъй като е в интерес на детето да контактува и
с двамата си родители. Доказано е, че родителският капацитет на майката е
достатъчен и пълноценен, като тя се е грижела за него до месец октомври
2020 г. От друга страна детето трябва да разчита на сигурност и установеност.
Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото то не
живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е
рисково, каквато установеност по делото не само, че не се доказа, а и не се
твърди. В случаите на отчуждаване задължително в интерес на детето е бъдат
предприети действия по възстановяване на връзката с родителя. За
4
преодоляване на създадената дистанция между майката и детето и с оглед
възрастта на детето, установеното отношение към неговите родители
поотделно /близостта с бащата и прекъснати всякакви контакти с майката/, от
значение за неговото емоционално състояние и душевно равновесие е да бъде
определен по-разширен режим на лични отношения с оглед сближаване на
майката и детето.
Прави впечатление, че и двамата родители не разграничават личния
конфликт от отношенията с детето. Това поведение не следва да бъде
одобрявано и съдът обръща специално внимание, че сериозният конфликт
при осъществяване на режима на лични отношения неминуемо се отразява на
психо-емоционалното сътояние на детето. Недопустимо е незачитането на
родителските права, сред които е взимането на решения относно
непълнолетното дете, както и действия, които уронват авторитета на другия
родител.
Също така следва да бъде отчетено, че Е. е ученичка в единадесети клас в
езикова гимназия и режим на лични отношения с майката, при който тя ще
трябва да прекарва време през учебни дни при нея ще повлияе на учебния
процес. Поради това настоящият състав на въззивния съд намира, че времето,
в което детето ще осъществява контакти с майката, следва да е съсродоточено
в почивните дни.
С оглед на изложеното решението в частта, с която е определен режим на
личен контакт на детето с майката всяка втора и четвърта седмица от месеца
от сряда след приключване на учебните занимания според училищния график
за деня до 20 часа в неделя, следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго с определен режим на личен контакт от петък след
приключване на учебните занимания според училищния график за деня до 20
часа в неделя.

По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
5
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
Е. е на 17 години, не страда от хронични или тежки здравословни
проблеми. Детето посещава извънкласни занимания по корейски език, който
курс се заплаща от бащата. С оглед на това и обществено–икономическата
обстановка в страната, както и предвид презумптивното бъдещо увеличение
на нуждите с всяка изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите
на детето да определи размер на месечната издръжка в размер на 220 лева,
като няма спор между страните, а и се доказва от събраните по делото
материали, че издръжката до навършване на пълнолетие от страна на Е. вече е
платена от майката. Също така следва да се отбележи, че майката полага
непосредствените грижи за другото, родено от брака дете, за което бащата е
осъден да заплаща издръжка, но същият не го прави чрез майката като
законен представител на детето, а я превежда по карта Револют на името на
детето К.. Това негово поведение не кореспондира с целта на закона,
доколкото издръжката е за нуждите на детето, но за всички негови такива,
включително за храна, комунални разходи за електричество, телефон и т.н, а
не само за дрехи, книги и забавления на детето.
С оглед изложените мотиви следва да се потвърди
първоинстанционното решение в частта му досежно издръжката.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3333 от 04.11.2022 г., постановено по гр.д.№
11543 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, в
частта, с която е определил режим на личен контакт на майката Т. Р. И. с
детето Е. И.ва И., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от
сряда след приключване на учебните занимания според училищния график за
деня до 20 часа в неделя, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на майката Т. Р. И. ЕГН
********** от *** с детето Е. И.ва И. ЕГН ********** от ***, както следва:
всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък след приключване на
учебните занимания според училищния график за деня до 20 часа в неделя.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3333 от 04.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 11543 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав, в
останалите обжалвани части.

Решението в частта му досежно режима на лични отношения може
да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
6
съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на
обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7