Р Е Ш Е Н И Е
№………………..…./…………………….г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю. БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
МЛ.С. ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Кунева
възз. гр. дело №
781 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е жалба вх. № 20903/24.10.2018 г.
на взискателя К.И.К., като родител и законен
представител на детето Илия Лъчезаров И., чрез адв. Д.Б., срещу отказ на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808,
с район на действие – ВОС, постановен на 20.06.2018 г. по изпълнително дело № 20178080400930, с който е оставена
без уважение молба вх.№ 7878/17.04.2018г. на взискателя за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
В жалбата се излага, че адвокатският хонорар
е заплатен на процесуалния представител на страната във връзка с изготвено от
него становище по депозирана от длъжника молба, с която оспорва издръжката.
Сочи, че след извършената справка се установило, че за разликата от 140 до 175
лева, или по 35 лв. на месец, считано от 05.07.2017 г. до м. октомври 2017 г., ведно
със законната лихва не е заплатено, поради което е дължима, каквото становище е
изразил адвоката на взискателя. Настоява, че така длъжникът е станал причина за
заплащане на допълнително възнаграждение. Моли за отмяна и присъждането на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
В срока по чл. 436,
ал. 2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника Л.И.Л..
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Захари
Димитров е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените
процесуални действия по изпълнителното дело.
Изложил е и доводи за неоснователност на жалбата поради липса на
фактическа и правна сложност на делото.
Настоящият съдебен състав на ВОС, като взе предвид
данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за
установено следното от фактическа
страна:
Изпълнително дело № 20123120400194 e образувано в
СИС при РС – Девня въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. №
1756/2011 г., с което Л.Л. е осъден да заплаща
месечна издръжка в полза на детето Илия И. в размер на 140 лева, чрез неговата
майка и законен представител К.К., платими от първо
до десето число на месеца, считано от датата на влизане в сила на решението до
настъпване на условията за прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 от СК.
Изпълнителното дело е прехвърлено за продължаването на изпълнителните действия
при ЧСИ Захари Димитров под № 20178080400070 по писмеа
молба на К.К..
В
хода на изпълнителното дело видно от представените по доказателства в полза на взискателя са присъждани разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение въз основа на молба от 12.06.2013 г. –
300 лева, от 31.03.2017 г. – 400 лева, 31.05.2017 г. – 400 лева, 12.12.2017 г. – 200 лева.
На
12.12.2017 г. изпълнително дело № 20178080400930 е
присъединено към из.д. № 201780807400070.
Изпълнително
дело № 20178080400930 е образувано въз основа на изп.лист
по гр.д. №175/2011 г. по описа на РС – Девня, с което е увеличена дължимата
издръжка от 140 лв. на 175 лева, считано от 05.07.2017 г.
С
молба вх. №6440/04.04.2018 г. длъжникът е представил
доказателства за извършени плащания за периода от м. 10.2017 г. до м.03.2018 г.
Препис
от молбата е изпратена за становище на взискателя с указания да депозира
отговор по същата.
С
молба от 17.04.2018 г. взискателят чрез процесуален представител е изразил
становище за дължимост на издръжка за разликата от 35
лева за периода от 05.07.2017 г. до м. октомври 2017 г. Представен е договор за
правна защита и съдействие видно от който са заплатени разноски в размер на 100
лева за изготвяне на становище.
На
08.01.2019 г. е депозирана нова молба за извършване на опис и продажба на
собствен на длъжника имот.
Постъпил
е писмен отговор от Л.Л., чрез адв.
Д., с който се признава, че сумата от по 35 лева не е заплатена за периода от
05.07.2017 г., а именно за 01.08.2017 г. и за 01.09.2017г. Възразява срещу
насочването на принудително изпълнение спрямо собствения му имот. Изразява
становище за неоснователност на искането за присъждане на разноски.
С
разпореждане от 27.06.2018 г. съдебният изпълнител е постановил отказ да
присъди претендираните разноски от 100 лева по
съображения за липса на фактическа и правна сложност при водене на делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК (съобщението за разноските е връчено редовно на жалбоподателя на 23.10.2018
г., а жалбата депозирана на 24.10.2018 г.), от процесуално легитимирана страна
– взискател в изпълнителния процес, срещу акт на съдебния
изпълнител, с който се е произнесъл по направено искане за присъждане на
разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство, като е отказал да
го уважи. Разгледана по
същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, насрещната страна може да иска от съда да
присъди по-нисък размер на претендираното адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност, като съобрази фактическата и правна сложност на делото. В случая,
изпълнителното производство е на такъв етап, че не може да се прецени какви
действия ще бъде необходимо да се предприемат за удовлетворяване на взискателя
и с каква фактическа и правна сложност окончателно ще се характеризира делото,
за да се направи извод за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар по него. Освен това независимо
от интереса по делото, в случая производството е висящо и е налице възможност
да се предприемат последващи действия от страна на
процесуалния представител на взискателя с цел събиране на вземането, каквито
доказателства са и налице предвид постъпилата на 08.01.2019 г. молба за
прилагане на нови изпълнителни способи за събиране на вземането.
От
представените доказателства по изпълнителното дело е видно, че с постъпилото
становище от 17.04.2018 г. за дължимост на сума по
изпълнителен лист в периода от 05.07.2017 г. до месец октомври 2017 г. е
изразено съгласие от длъжника, т.е. същият не отрича, че тези суми са останали
незаплатени и впоследствие представя доказателства за удовлетворяването им. За
изготвеното становище взискателят е сторил разходи за заплатено възнаграждение,
като за това причина е станал именно длъжникът по изпълнението. Настоящият
състав на съда, намира, че с оглед общите разпоредби относно отговорността за
разноските по чл. 78 от ГПК, длъжникът отговаря за разноските на взискателя,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение не само за образуване на
производството, а и за процесуално представителство, консултация, защита и
оказано съдействие по изпълнителното дело, каквото съдействие безспорно
представлява изготвянето и депозиране на становища по подадени в хода на
изпълнителното дело молби от длъжника. Отделно от това, настоящият състав на
съда намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева
не е прекомерно предвид предвидения в чл.10, т.4 от Наредба №1/2004г. минимум.
По
изложените съображения, жалбата е основателна, поради което обжалваното
разпореждане на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането за признаване на
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя в
размер на 100 лева следва да бъде отменено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 20903/24.10.2018 г. на взискателя
К.И.К., като родител и законен представител на детето Илия Лъчезаров
И., чрез адв. Д.Б., отказ на ЧСИ Захари Димитров,
рег. № 808, с район на действие – ВОС, постановен на 20.06.2018 г. по изпълнително
дело № 20178080400930,
с който е оставена без уважение молба вх. № 7878/17.04.2018 г. на К.К., като родител и законен представител на детето Илия Лъчезаров И., чрез адв. Д.Б., за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: