№61
гр.
Силистра,
05.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на дванадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 142/2018 год.
по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, и чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
– Р. Р. М., чрез адвокат С.С.Ч., адвокат от Софийска
адвокатска колегия, с регистр. номер от Единния адвокатски регистър **********,
с адрес на кантората: гр. София, ул. „Клокотница" №2А, ет.8, тел.
02/9800333,02/9800001, представляващ Адвокатско дружество „Ч.,***, БУЛСТАТ
*********, per. №**********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Клокотница” №2А, ет. 8, моли съда да осъди ответника ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК
*********, адрес: гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, да му заплати
обезщетение в размер на 300 000 /триста хиляди/ лева, част от дължимото
обезщетение в размер на 600 000 /шестстотин хиляди/ лв. за претърпените
неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при
пътуване с МПС марка „Мерцедес”, с peг. № СС 6873 МС управляван от водача Б.А.,
както и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
от деня на увреждането - 17.11.2016г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира направените разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх”
№ 51,
редовно уведомен в срок депозира отговор на исковата молба, в който оспорва
исковите претенции по основание и размер. Ответникът намира, че от
представените с исковата молба писмени доказателства не могат да се направят
обосновани изводи за наличие на виновно поведение, което пък от своя страна да
обуслови отговорността на застрахователя. Ответникът сочи, че процесното ПТП е
настъпило поради спукване на гума, което характеризира причините за настъпването
му, като случайно деяние. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат предвид липсата на поставен предпазен колан от ищеца. Оспорва се още
размера на претендираното парично обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди представляващи преживени болки и страдания, както и размера
на претендираната лихва. Претендира разноски за производството.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
Претендираното
от ищцата обезщетение се основава последиците от ПТП предизвикано при следните
обстоятелства:
На
17.11.2016г. Б.Р.А. управлявал МПС марка
„Мерцедес”, модел „313 ЦДИ” с peг. № СС 6873 МС в Румъния. На Национално шосе
5, км. 35+800 край Узуну, окръг Гюргево, водачът загубил контрол над
управляваното от него МПС, което напуснало платното за движение и било реализирано
процесното ПТП.
Във
връзка с ПТП е образувано производство № 4531/Р/2016 г. по описа на Инспекторат
на полицията на окръг Гюргево.
В
следствие произшествието на ищеца били причинени телесни увреждания, поради
което непосредствено след ПТП-то същият е постъпил в безсъзнание за лечение в
болницата за спешна помощ „Багдасар - Арсени”, където са установени множество
травматични увреждания:
Травмите
на пострадалия, констатирани в болницата в Румъния, били от такъв характер, че наложили извършване на
хирургическа интервенция. Назначени били множество изследвания и терапии
включително и хирургически интервенции.
С
Експертно решение на ТЕЛК № 0619/15.03.17г. на ищеца е определена 91% трайно
намалена работоспособност поради прекараната черепно-мозъчна травма и
намаленото зрение.
По
твърдения на ищеца вместо да отшумяват, оплакванията му са се засилвали и са
продължили месеци наред. Дълго време е бил изцяло зависим от помощта на своите
близки дори при извършване на ежедневни дейности и при обслужване в битово и
хигиенно отношение. Налагало се е да прекарва дните си на легло, непрестанно му
се е виело свят и му се е гадело. Ищецът е изпитал силен стрес и уплаха. Допълнителен дискомфорт е предизвикала
невъзможността да се контролира и изпускането по малка нужда. Не виждал с
едното око, а лицето му е обезобразено с голям белег, е не можел да спортува и
да работи, чувствал се самотен, изцяло зависим от подкрепата на близките си,
изолиран и непълноценен.
За
МПС марка „Мерцедес”, с peг. № № СС 6873 МС, при управлението на който е
причинено ПТП-то, има сключена застраховка в ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********,
полица № BG/22/116000390186, валидна от 24.01.2016 г. до 23.01.2017 г.
От
представените книжа е видно, че ищецът е предявил пред застрахователя
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 1560/05.02.2018 г., по
която е образувана щета № 0000-1634- 18-600841. С Писмо с изх. №
3057/20.03.2018г. ответникът е информирал ищеца, че Застрахователно -
експертната комисия на дружеството е определила сума за обезщетение в размер на
100 000 /сто хиляди/ лв., и сумата ще бъде изплатена по посочената банкова
сметка. ***е е осъществено.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда АТЕ може да се
установи, че непосредствена причина за произшествието е спукване на предна
дясна гума на автомобила „Мерцедес“, а за механизма на уврежданията получени от
пострадалия е без значение дали същия е бил или не с поставен обезопасителен
колан.
От
заключенията на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ може да се
установи, че вследствие ПТП пострадалият М. е получил следните увреждания:
открита черепно мозъчна травма с фрактура на лицевите кости, контузия на
мозъка, слепота с лявото око, контузия на гръдния кош и белодробна контузия.
Вследствие черепно мозъчната травма ищецът е получил посттравматична
енцефалопатия, загуба на зрението с едното око и безвкусен диабет.Нараняването
на черепа е довело до постоянно общо разстройство на здравето – опасно за
живота и обезобразяване на лицето. Тежката гръдна травма е причинила белодробна
контузия, дихателна недостатъчност и разстройство на здравето временно опасно
за живота. Според експерта степента на инвалидност на ищеца получена вследствие
травмите от ПТП е 91 % без възможност за възстановяване. Според експерта при
ПТП ищеца е бил с поставен обезопасителен колан.
От
заключенията на вещото лице изготвило назначената от съда СПЕ може да се
установи, че вследствие травмите получени от ПТП пострадалият М. е претърпял
травмена деменция представляваща продължително разстройство на съзнанието с
неблагоприятна прогноза, като според експерта пълно оздравяване не би могло да
с постигне.
От
показанията на допуснатите до разпит свидетели може да се установи, че в
следствие травмите от катастрофата ищеца е променил коренно ежедневието и
начина си на живот. Свидетелите потвърждават, че същия се нуждае от помощ при
задоволяване на ежедневните си житейски потребности включително и с личния
тоалет и обслужване. Промени настъпили и в общуването му с околния свят
включително и с близките му от същото домакинство. Ищецът забравял и не помнел
нищо дори и елементарни неща свързани с ежедневието и бита му. Свидетелите
съобщават, че преди произшествието ищецът
живеел нормално и щастливо и имал множество социални контакти, а след
ПТП се затворил в себе си, не се появявал сред обществото и имал проблеми с
общуването включително и с близките си хора.
от
правна страна:
Съдът намира така предявените искове за
допустими за разглеждане, тъй като са подадени от активно легитимирано лице
имащо правен интерес от производството. Разгледани по същество ОС намира предявените
частично исковете за основателни в претендирания размер по следните причини:
По
делото липсва спор относно наличието на твърдяното ПТП, и причинно следствената
връзка между него и причинената телесна на ищцата. Липсва спор и относно
наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника
в качеството му на застраховател, като се оспорва единствено размера на
претендираното обезщетение.
Съдът счита, че са налице всички
елементи за формиране на отговорност за непозволено увреждане - действие, вина
във формата на непредпазливост, причинна връзка и вреди. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. Налице е валидно застрахователно правоотношение,
което ангажира отговорността на ответника по силата на чл. 432, ал. 1, от КЗ.
Единственият спорен въпрос по делото е размерът на следващото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди, който ответникът – ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК *********, дължи на ищеца.
Ищеца претендира пълния размер на
посоченото в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел
до преживените във връзка с получената телесна повреда и голяма степен на
инвалидност неудобства, болки и страдания са предизвикани изцяло от ПТП, което
обуславя отговорността на застрахователя за репариране на вредите.
Ответникът ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК *********, намира претендирания размер на
обезщетението за завишен. За да обоснове тезата си процесуалния представител на
ответника сочи на първо място, че процесното ПТП не е причинено виновно от
водача на авариралия автомобил, а причина за катастрофата е случайно деяние –
спукана гума. Според процесуалния представител на ответника липсата на вина
обуславя и липса на отговорност на застрахователя да обезщети вредите причинени
на трети лица, какъвто се явява ищеца. Ответникът твърди и съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, тъй като приема, че
последния е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва се и началния
момент, от който се претендира лихва върху сумата на търсеното обезщетение,
каквато ищеца е поискал от деня на увреждането. Ответника счита, че ако въобще
се дължи лихва то тя следва да започне да се начислява в срока по чл. 497 от КЗ.
Съдът не споделя аргументите на
ответника като счита, че при съвкупна преценка на събрания в хода на процеса
доказателствен материал може да се направи единствено и безпротиворечиво
извода, че е налице неговата отговорност за обезщетяване на вредите причинени
на ищеца от процесното ПТП.
Действително от събрания по делото
доказателствен материал може да се установи, че причината за настъпване на
произшествието е спуканата по време на движение предна дясна гума на
управлявания от Б.А. автомобил Мерцедес, което води на извода за случайно
деяние без вина на водача на автомобила. Тази фактология обаче не изключва
задължението на застрахователя да възмезди увредените вследствие на ПТП трети
лица съгласно текста на чл. 493, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от КЗ, според,
който текст „Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи
застрахователят покрива и вреди причинени в резултат на повреда на моторното
превозно средство, която е довела до пътнотранспортно произшествие.
От съдържанието на нормата, която
предвижда, че обект на този застрахователен договор е отговорността на
застрахованите за причиняване на вреди свързани не само с използването, но и с
притежаването на моторни превозни средства, следва че в обхвата му попадат и
случаите на безвиновна отговорност на застрахования. Тоест предмет на
застраховането е не само рискът от настъпване на вреди от виновно деяние по
чл.45 ЗЗД, но и вредите, за които застрахованото лице отговаря съгласно чл. 49 ЗЗД, и чл. 50 ЗЗД / в този смисъл, постановените по чл. 290 ГПК - Решение № 15
от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г., I т. о., ТК и Решение № 181 от
20.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 335/2012 г., II т. о., ТК/.
В случая по делото е установено, че
настъпването на ПТП се дължи на случайно събитие, което изключва вината на
водача, тоест не е налице деликт по смисъл на чл. 45 ЗЗД. Това обаче не
означава, че застраховката сключена от него не покрива и риска от вредите
настъпили в резултат на обстоятелството, че той е собственик на автомобила.
Употребата на моторното превозно средство е свързана с повишена опасност,
поради обективните му характеристики като вещ. При определени обстоятелства
тези характеристики могат да доведат до настъпване на вреди, дори те да не са
резултат от виновно поведение на водача. Такъв е настоящия случай, поради което
следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 50 ЗЗД, според който за
вредите произлезли от каквито и да е вещи, отговарят собственикът и лицето под
чийто надзор те се намират. Застрахованият е бил собственик на лекият автомобил
относно, който е сключен договора, поради което е застраховано лице по смисъла
на чл. 429, ал. 1 от КЗ. Пострадалият ищец, който е пътувал в превозното
средство, е съответно трето лице по смисъла на коментираната правна норма,
поради което причинените при настъпилия инцидент неимуществени вреди са риск
подлежащ на обезщетяване по застрахователния договор.
Съдът не приема възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат основано на твърдението, че
в момента на произшествието ищеца пътувал без поставен обезопасителен колан, с
което допринесъл за постигане на вредоносния резултат. Това становище на съда е
обусловено от заключението на вещите лица според, които ищецът е бил с поставен
колан, дори и да не е бил механизма на
ПТП и начина на причиняване на уврежданията му са такива щото дори и с поставен
колан щяха да бъдат същите.
Съдът кредитира възражението на
ответника относно началния момент от който се претендира лихва върху сумата на
търсеното обезщетение, каквато ищеца е поискал от деня на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380, а именно – лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на
претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по
която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с
претенцията са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ,
застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл. 108,
ал. 1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.
496, ал. 1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл. 409 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ, освен в случаите на чл. 380,
ал. 3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по
чл. 108, ал. 1-3 или ал. 5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства
по чл. 106 от КЗ, се прилага срокът по чл. 496, ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай ищецът
е предявил пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение с вх. № 1560/05.02.2018 г., по която е образувана щета № 0000-1634-
18-600841. С Писмо с изх. № 3057/20.03.2018г. ответникът е информирал ищеца, че
Застрахователно - експертната комисия на дружеството е определила сума за
обезщетение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв., и сумата ще бъде изплатена по
посочената банкова сметка.
***, че е изискал допълнителни
доказателства по заведената при него щета № 0000-1634- 18-600841,
то съдът приема, че от датата на входиране на претенцията, 05.02.2018
год., е започнал да тече срокът по чл. 108,
ал. 1 от КЗ за произнасяне по същата /15 работни дни/, който е изтекъл на 06.03.2018
год., от която дата ответникът дължи лихви върху дължимото обезщетение и от
същия момент обезщетението може да се претендира по съдебен ред с прекия иск по
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Отчитайки предмета на застрахователно
покритие по този вид имуществена застраховка, следва извода, че съдържанието и
размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица
вреди, зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 ЗЗД. При приложение
на този законово установен принцип ОС намира, че следва да съобрази в
достатъчна степен последователната практика на касационната инстанция за
определянето на критерия за справедливост и от икономическата конюнктура в
страната, както и от общественото възприемане на справедливостта на всеки
отделен етап от развитието на обществото. В този смисъл е налице задължителна
практика на ВКС, Търговска колегия, II отделение, постановена по новия
съдопроизводствен ред - така, напр. Решение № 749 от 05.12.2008 г., Решение №
124/11.11.2010г. Икономическата конюнктура е в основата и на непрекъснатото
нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през
съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. В този смисъл е
даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, цитирана в определението
по чл. 288 ГПК, а именно - Решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 795/2008 г.
на ВКС, II т.о. на ВКС, както и Решение № 1 от 26.03.2012г. на ІІ, т.о. на ВКС.
С оглед на горните съображения и най –
вече сравнително младата възраст и високата степен на инвалидност на
пострадалия ищец настоящият съдебен състав приема, че справедлив размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди и с оглед точното приложение
на чл. 52 ЗЗД, следва да бъде в претендирания размер от 300 000 /триста
хиляди/ лева.
Предвид установената основателност на
основната искова претенция се явява основателна и акцесорната такава по чл. 86
от ЗЗД, за законната лихва върху присъдените главници от 06.03.2018 год., - петнадесет
дни след датата на предявяване на застрахователната претенция пред
застрахователя до окончателното изплащане на дължимото.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
ответника, следва да заплати дължимата за производството държавна такса,
определена съобразно уважената част от исковите претенции и чл. 71, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, и чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 24000 /двадесет и
четири хиляди/ лева. Ответника следва да бъде осъден да плати в приход на
бюджета по сметката на ОС – Силистра и сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/
лева представляваща заплатената от бюджета на съда сума за възнаграждения на
вещи лица изготвили експертизи по искане на ищеца.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и §
2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на процесуалния
представител на ищеца сумата от 7530 /хиляда сто и тридесет/ лева адвокатски
хонорар изчислен съобразно размера на присъдената сума и чл. 7, ал. 2, т. 5 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ведно с 20 % ДДС върху посочената сума в размер на 1506 /хиляда петстотин и
шест/ или общо 9036 /девет хиляди тридесет и шест/ лева. С оглед размера на
сумата представляваща минимума по тарифата съдът намира направеното от
ответника възражение за прекомерност за неоснователно. Претендираната сума от
лева и 10 /десет/ лева такса за издаване на 2 /два/ броя съдебни удостоверения
не следва да се присъжда в тежест на ответника предвид обстоятелството, че
ищецът е освободен изначално от заплащането й по силата на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх”
№ 51,
да заплати на Р. Р. М.
парична сума в размер на 300 000 /триста
хиляди/ лева претендирана частично, като обезщетение в размер на 600 000
/шестстотин хиляди/ лв. за претърпените неимуществени вреди, настъпили
вследствие причиняване на телесни увреждания при пътуване с МПС марка
„Мерцедес”, с peг. № СС 6873 МС управляван от водача Б.А., както и компенсаторна
лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от 06.03.2018
год. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх”
№ 51,
да заплати, в приход
на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата от 24000
/двадесет и четири хиляди/ лева
държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗК
„Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх”
№ 51,
да заплати, в приход
на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра, сумата общо
от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева възнаграждения на вещи лица изготвили
експертизи по искане на ищеца.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, адрес: гр. София, Район Лозенец, бул. „Черни връх” № 51, да заплати, на процесуалния представител на ищеца адв. С.Ч. от Софийска адвокатска колегия сумата от 9036 /девет хиляди тридесет и шест/ лева с включен ДДС, адвокатски хонорар.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………