Решение по дело №609/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………06.2017 год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:         КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                                   МАЯ НЕДКОВА   

 

при участието на секретаря ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 609 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Й.Т.Й. ***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 204/21.12.2016 год., постановено по гр. дело № 570/2016 год. по описа на РС – Девня, с което в производство по чл. 415, ал. 1 ГПК е отхвърлен предявения от въззивника Й.Й. против Г.Ш.Н. *** установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Г.Н. дължи на ищеца Й. Й. сумата от 900 лева, съставляваща неустойка за неизпълнение на договор за изработка, скл. на 11.06.2016 год. , ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда /15.06.2016 год./, до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 228/15.06.2016 год. по ч. гр. дело № 402/2016 год. по описа на РС – Девня.

         В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените разноски.

           Писмен отговор на жалбата не е подаден.

           В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддъжа жалбата.

           Въззиваемият Г. Н. в съдебно заседание оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено.

           Съдът съобрази следното:

           Предявен е иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.

            В исковата си молба ищецът Й.Й. твърди, че на 11.06.2016 г. е сключил с ответника договор за изработване на къща „груб строеж-втори етаж” в с. Приселци, общ. Варна, обективиран в Разписка от 11.06.2016 г., изд. от ответника за авансово получена сума. Твърди, че след получаване на сумата ответникът не се е явил на обекта, за да изпълни задълженията си. Съгласно сключения договор ответникът Г. Н. се задължил при неизпълнение на задължението си да заплати на ищеца сумата от 900 лева. Въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца Й.Й. срещу длъжника Гюнайсън Назиров е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 228/15.06.2016 год. по ч. гр. дело № 402/2016 год. по описа на РС-Девня. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е депозирал възражение, че не дължи посочената сума, което обуславя и правния интерес от иска на ищеца за установяване на вземането му срещу ответника.

           Отправено е искане да се приеме за установено в отношенията между  страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 900, 00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор за изработка, обективирано в Разписка от 11.06.2016 г. за авансово получена сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.           

           В съдебно засдедание ищецът лично и чрез представител поддържа иска си., претендира и присъждане на сторените разноски.  

           В писмен отговор поддържан в съдебно заседание ответникът оспорва иска. Твърди, че с ищеца са имали устна уговорка ответникът да извърши строителни работи по изграждане на плоча срещу възнаграждение от 2200 лева, ответникът изградил около 40 кв. м. тухлена зидария на височина от около 105 см. и за работата получил 300 лева. Посочва, че разписката не представлява договор, за да е налице договор трябва да се поемат задължения от възложител и изпълнител и да носи подписите на двете страни по договора. Настоява за отхвърляне на иска.   

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По частно гражданско дело № 402/2016 г. на ДРС е издадена Заповед № 228/15.06.2016 год., с която Г.Ш.Н. ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на Й.Т.Й., ЕГН **********,*** сумата от 900, 00 лв. /деветстотин лева/, представляваща неизпълнение на задължение по договор за изработка, обективирано в Разписка от 11.06.2016г. за авансово получена сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноските за заповедното производство.

            Видно от представена по делото разписка от 11.06.2016г., издадена от Г.Ш.Н., същият е получил сумата от 300 лева като авансово плащане  за изграждане на къща в с. Приселци, УПИ ХХ-130 кв.12 по плана на с. Приселци, обл. Варна, с инвеститор Й.Т.Й. ***. Според отразеното в разписката, с получаването на авансовата сума от 300 лева, ответникът се е задължил да завърши етапа, описан по – горе, а именно: завършен груб строеж на втори етаж на къща в с. Приселци, УПИ ХХ-130, кв. 12 по плана на селото. В случай, че не изпълни това свое задължение към инвеститора Й. Й., ответникът се е задължил да плати безусловно получената сума в троен размер, а именно сумата от 900 лева. 

           Видно от разписка от 21.06.2016г. Д.С.Ж.е получил от Й.Й. сумата от 500 лева, представляваща плащане за извършена работа във връзка с изграждането на къща в с. Приселци, УПИ ХХ-130,кв.12 по плана за регулация на с. Приселци, изразяваща се в извършване на следните дейности: цялостно изграждане на зидария /външна и вътрешна/ на етап „груб строеж-втори етаж”, цялостно изграждане на кофраж-колони и шайби-етап „груб строеж-втори етаж”, полагане и монтаж на арматурна заготовка за колони и шайби-груб строеж втори етаж, полагане на бетон В 25-6.60 м колони и шайби груб строеж-втори етаж, декофраж на колони и шайби етап груб строеж-втори етаж.

           Видно от разписка завършен етап „груб строеж-втори етаж” от 29.06.2016г. Д.СЖ.е получил сумата от 1300 лева от Й.Т.Й. за извършване на „Груб строеж-втори етаж” УПИ ХХ-130 в кв.12 с. Приселци.   

           Не е спорно, че писмен договор между ищеца и ответника с предмет - строеж на втори етаж на къща в с. Приселци, УПИ ХХ-130, кв. 12 по плана на селото – няма сключван.

           С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: 

           Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; уговорена неустойка. Неустойка се дължи само ако е налице онази форма на неизпълнение, за която е била уговорена.

          В случая от твърденията на ищеца и от анализа на писмените доказателвства може да се заключи, че между страните е бил сключен устен договор за строителство – за изграждане на втори етаж от къща /строеж от пета категория по чл. 137 ЗУТ/, който договор е вид договор за изработка. Разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ изисква императивно взаимоотношенията между участниците в строителството да се уреждат с писмени договори, т. е. формата на такава сделка е ad solemnitatem (за валидност). В случая писмен договор между ищеца и ответника не е сключван, поради което и сключеният устен договор помежду им с предмет – изграждане на втори етаж от къща в с. Приселци, обл. Варна – е нищожен поради липса на форма. Нито една от страните не е търговец по смисъла на ТЗ и по отношение на сключения помежду им договор, разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ е неприложима. 

           Предвид нищожността на главното задължение, то й неустоечната клауза, която има акцесорен характер, е нищожна.

          Поради изложеното искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

           В обобщение първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.   

           Водим от  горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 204/21.12.2016 год., постановено по гр. дело № 570/2016 год. по описа на РС – Девня, с което е отхвърлен предявения от Й.Т.Й. *** против Г.Ш.Н. *** установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Г.Н. дължи на ищеца Й.Й. сумата от 900 лева, съставляваща неустойка за неизпълнение на договор за изработка, скл. на 11.06.2016 год. , ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението в съда /15.06.2016 год./, до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 228/15.06.2016 год. по ч. гр. дело № 402/2016 год. по описа на РС – Девня.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:1.     

 

 

  

              2.