РЕШЕНИЕ
№………./…...01.2020 год.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шести декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1051 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от П.А.П., адрес: ***, против „Бизнесконсулт“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Одесос"
№19, ет.2, ап.3, обективно съединени искове за осъждане на „Бизнесконсулт“ ООД
да заплати на П.А.П. сумата от 37469,64лв. (тридесет и седем хиляди
четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща заеми получени от дружеството от ищеца в периода 2015-2019 г., по
години, както следва: за 2015 г. – 5 710,30 лв.; за 2016 г. –
4 171,03 лв.; за 2017 г. – 5 213,50 лв.; за 2018 г. – 18 522,68
лв., от която сума 7 696,68 лв. представляват средства, платени в полза на
дружеството от ищеца П.П., а сумата 10 826 лв. представлява стойност на
личен труд, положен от ищеца П.П. в полза на дружеството, като задължението на
дружеството е новирано по силата на решение на общото събрание на съдружниците
в „Бизнесконсулт“ ООД от 04.08.2017 г., като е променено основанието за
задължението от задължение по договор за изработка в задължение по договор за
заем, и за 2019 г. – 3852,13 лв., ведно със законната лихва върху сумите от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане.
Ищецът
твърди, че е управител и съдружник в „Бизнесконсулт“ ООД, което притежава къща
за гости – „Вила Дива“, находяща се в гр. Варна, с.о. „Ален Мак", като
основната дейност на дружеството е отдаване под наем на стаи в къщата за гости.
Поради недостиг на средства за упражняване на дейността на дружеството, ищецът
като съдружник заплащал част от разходите на „Бизнесконсулт“ ООД със свои лични
средства. През периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. ищецът платил със
собствени средства дружествени разходи за ел.енергия, материали, възнаграждения
по трудови и граждански договори и такси за категоризация на „Вила Дива" в
размер на 5 710,30 лв. През периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. ищецът
заплатил със собствени средства дружествени разходи за материали и
възнаграждения по трудови и граждански договори в размер на 4 171,03 лв.
През периода 01.01.2017 г.до 31.12.2017 г. ищецът с лични средства заплатил
дружествени задължения и превел по сметка на дружеството общо 5 213,50 лв.
През 2018 г. ищецът платил с лични средства дружествени задължения за заплати
по договори, данъци и осигуровки и превел по сметка на дружеството с посочено
основание – заем общо 7 696,68 лв. През 2019 г. ищецът платил с лични
средства задължения на дружеството и му превел по банкова сметка *** – заем
общо 3 852,13 лв. През 2013 г. ищецът с личен труд извършил ремонт на
покривна тераса на „Вила Дива", а през 2017 г. поддържал изградена мрежа
за достъп до интернет, във всички стаи отдавани под наем във вилата. Този му
незаплатен труд с решение на общото събрание на дружеството от 04.08.2017 г.
бил признат за отпуснат от П.П. заем, в размер на 10 826 лв., със срок на
погасяване – 50 % до 01.03.2018 г. и 50 % до 01.09.2018 г. Твърди се, че по
описания начин ищецът П.П. е предоставил на „Бизнесконсулт“ ООД заеми в общ
размер на 37 469,64 лв. Иска се осъждане на ответното дружество да върне
на ищеца общо 37 469,64 лв., представляващи заеми получени от дружеството
от ищеца, ведно с лихва върху от датата на завеждане на исковата молба, както и
сторените по делото разноски.
В подаден в
срока по 367, ал.1 от ГПК отговор ответникът, чрез назначения му особен
представител, оспорва иска като неоснователен.
Оспорва наличието на договори за заем, по силата на които ищецът е
предоставил заеми на дружеството. По представения протокол от ОС от 04.08.2017
г. възразява, че е невъзможно да се приравни положеният личен труд като
отпуснат заем, тъй като не е посочен механизъм, по който да бъде изчислен и
съответно заплатен личен труд, без да е остойностен по някакъв критерий. Сочи
липса на доказателства по делото за реално дадени суми на заем на дружеството.
Моли искът да бъде отхвърлен.
В
допълнителна молба в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът уточнява, че общото
събрание на дружеството не е вземало решение за отпускане на заем. Излага, че
сравнителният анализ на представените с исковата молба хронологични регистри за
периода 2015 г. – 2019 г. и платежни нареждания, налагат извода, че П.П., като
управител на дружеството е превеждал суми от личната си банкова сметка ***, за
заплащане на текущи задължения на дружеството, когато по сметката на
дружеството не е имало налични пари. Поддържа, че движението на пари от
сметката на ищеца, към сметката на дружеството, както и получаването на
средствата от дружеството, без противопоставянето му, налагат извода, че по
смисъла на чл. 240 от ЗЗД, заемодател е П.А.П., а заемател „Бизнесконсулт“ ООД.
Счита, че право на Общото събрание на дружеството е да остойности и признае за
заем положения и незаплатен личен труд от съдружник, а с признаването от Общото
събрание на „Бизнесконсулт“ ООД заемът за получен от дружеството, ищецът има
право да иска да му бъде върната заетата сума.
В
допълнителен отговор ответникът сочи липсата на връзка между представените
документи за къщата за гости и твърдяните суми, калкулирани като полагане на
личен труд. В протокола от ОС от 04.08.2017 г., в който е записано
остойностяването, не ставало ясно как са формирани сумите, които дружеството
дължи на ищеца. Счита, че би следвало да се извърши прихващане от задълженията,
които имат съдружниците към дружеството с претендираните суми.
В
съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
изложените доводи и възражения.
Варненският
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, представени
от ищеца, както и от извършена служебна справка в търговския регистър, се
установява, че ищецът П.А.П. е съдружник в ответното дружество
„Бизнесконсулт“ ООД от учредяването му през 1996 г. и негов управител от 06.2.2014
г. Дружеството е собственик на триетажна вилна сграда със сутерен и терасовиден
етаж за сезонно ползване, построена в УПИ ХІІ-674, кв. 40 по плана на „Ален
мак“, гр. Варна. Сградата е категоризирана като къща за гости „Вила Дива“
съгласно удостоверение № 1011 от 28.10.2015 г., издадено от Община Варна.
По делото са представени хронологични регистри от
счетоводството на „Бизнесконсулт“ ООД за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019
г., от които е видно извършено кредитиране на счетоводна сметка 152/3 със суми
в общ размер, съответно, за 2015 г. – 5 710,30 лв.; за 2016 г. –
4 171,03 лв.; за 2017 г. – 5 213,50 лв.; за 2018 г. – 7 696,68
лв.; за 2019 г. – 3 852,13 лв. Представени са също 30 бр. преводни
нареждания, от които се установява извършени парични преводи от сметка на ищеца
Пл. П. по сметка на ответното дружество суми в общ размер 11058,00 лева, от
които през 2017 г. – 4108,00 лв.; през 2018 г. – 4060,00 лв. и през 2019 г. –
2890,00 лв.
Ищецът е представил като доказателство писмено
изявление до общото събрание на „Бизнесконсулт“ ООД от 25.07.2017 г., в което Пл.
П. е изложил обстоятелства относно изградена от него иновативна система за LAN
и WIFI инфраструктура, която функционирала до края на 2009 г., когато било
взето решение таксата за достъп до Интернет да се включи в цената на нощувката.
В тази връзка от м. 01.2010 г. започнало доплащане към заплатата на Пл. П. по
100 лв. в продължение на 7 месеца. От 08.2010 г., когато заплатите на
съдружниците били увеличени от 250 на 400 лева, тези суми не му се изплащали
поради недостиг на средства, въпреки че той продължавал да изпълнява
добросъвестно неговата част от договора и да инвестира средства в поддръжка,
ремонти, ъпдейти и ъпгрейди на LAN и WiFi инфраструктурата, да решава проблеми
на потребителите в продължение на 84 месеца. Освен това, в периода 10-12.2013
г. с личен труд Пл. П. направил ремонт и хидроизолация на терасата и покрива на
площ над 100 кв.м. за което била изготвена количествена сметка на извършените
СМР на стойност 2 009 лв., които трябвало да му бъдат разплатени през 2014
г., но били просрочени вече 3 години. Посочва също, че от м. 04.2012 г. било
взето решение за вдигане на заплатите от 400 лв. на 600 лв., но поради липса на
достатъчно постъпления съдружниците се договорили тези пари да се изплащат
временно само на К. П., заплащането на Елка П.а да бъде прекратено, а П.П. да
ги получи в бъдещ период. Това продължило до м.12.2013 г. (21 мес.) като
сумата, която не му била изплатена през този период била 3900 лв. Сочи още, че от
05.2013 г. трябвало да му бъде пуснат официален договор и да му се внасят
необходимите осигуровки, което не се случило и довело до спестяване на разходи
на дружеството в размер на поне 7 800 лева. Излага, че въпреки приносът му
за привличане на клиенти, в т.ч. чрез Booking.com,
за този допълнителен труд не е получил възнаграждение съгласно установената
практика за плащане на 10% комисионна. Счита, че всичко това представлява
скрито безлихвено финансиране на дружеството за негова сметка и е редно
дължимите суми да бъдат признати за заем от П.П. в полза на „Бизнесконсулт“ ООД.
Видно от протокол от извънредно общо събрание на
съдружниците на „Бизнесконсулт“ ООД от 04.08.2017 г., общото събрание е взело
решения за: признаване на средствата, предоставени от всеки съдружник през м. 05.2015
г. за обезпечаване дейността на фирмата в размер по 1000 лв. на човек, като
заем отпуснат на дружеството, със срок за връщане 01.10.2017 г.; признаване на платените от П.П. през 2015 – 2016 г. с лични средства задължения на „Бизнесконсулт“
ООД като допълнителен заем отпуснат на дружеството в размер на 3 870 лв.
със срок на погасяване: 50% до 08.08.2017 г. и 50% до 01.09.2017 г.; признаване
на положен и незаплатен поради липса на средства личен труд от П.П. за обезпечаване
на поддръжката и нормалното функциониране на Къща за гости „Вила Дива" в
размер на 10 826,00 лв. като заем отпуснат на Дружеството със срок на
погасяване: 50% до 01.03.2018 г. и 50% до 01.09.2018 г. Решенията са взети с
мнозинство 73,13 % от капитала, в т.ч. гласовете на ищеца Пл. П. – 26,87 %.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и кредитирано
от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че през периода от
01.01.2015 г. до 24.06.2019 г. П.П. е внесъл по банкова сметка ***
„Бизнесконсулт" ООД, общо 11 058,00 лв., от които през 2017 г. – 4108,00
лв.; през 2018 г. – 4060,00 лв. и през 2019 г. – 2890,00 лв. Счетоводното
отчитане на внесените суми е въз основа на документа платежно нареждане, а
задължението за връщане на внесените суми от П.П. е отчетено по кредита на ан.
сметка 152/3 „П.А.П.“ към синтетична сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“. В
счетоводството на „Бизнесконсулт" ООД е отчетено предоставянето на суми от
П.П. за погасяване на задължения на „Бизнесконсулт" ООД към трети лица, в
периода от 01.01.2015 г. до 24.06.2019 г., на обща стойност 15 585,64 лв., от
които през 2015 г. – 5710,30 лв.; през 2016 г. – 4171,03 лв.; през 2017 г. – 1105,50
лв.; през 2018 г. – 3636,68 лв. и през 2019 г. – 962,13 лв. Счетоводното
отчитане на уреждането на задълженията към трети лица е извършвано въз основа
на документите разходен касов ордер, сметка за изплатени суми, фактура с
фискален бон, извлечение от лична сметка на П.П., а задължението за връщане на
внесените суми от П.П. е отчетено по кредита на ан. сметка 152/3 „П.А.П.“ към
синтетична сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“. В счетоводството на
„Бизнесконсулт" ООД е начислено задължение към П.П., в размер 10 826,00
лв., съгласно Протокол от ОС на съдружниците на „Бизнесконсулт" ООД от
04.08.2017 г. Задължението е отчетено по кредита на ан. сметка 421/2 „По граж. договори“
към синтетична сметка 421 „Персонал“.
Така установените по делото факти
обуславят следните правни изводи по съществото на спора:
Ищецът претендира да му бъдат върнати
предоставени в заем на „Бизнесконсулт" ООД суми в общ размер 37 469,64
лв. в периода 2015-2019 г., подробно описани в представена справка по чл. 366
от ГПК (л. 56-57).
Предявените осъдителни искове
са с правно основание чл. 240 от ЗЗД, чл. 107 от ЗЗД във вр. с чл. 240 и чл. 86
от ЗЗД.
При така
формулираната искова претенция ищецът носи тежестта да докаже възникнали
правоотношения между страните по силата на договори за заем за всяка една от
предоставените суми и реалното предаване на всяка от сумите от ищеца на
дружеството. По отношение на сумата в размер на 10 826,00 лв., за която се
твърди, че представлява стойност на личен труд, положен от ищеца П.П. в полза
на дружеството, която страните са се съгласили да счита за предоставен заем, ищецът
следва да докаже валидно възникнало задължение на ответника да заплати на ищеца
стойността на положения личен труд, вида, обема и стойността на личния труд за
всяка от сочените дейности, валидно сключен договор между ищеца и дружеството
за замяна на задължението за заплащане на стойността на личния труд със
задължение по договор за заем.
С оглед
извършеното оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си,
които е релевирал в срока за отговор на исковата молба.
Фактическият състав на
договора за заем включва съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост
на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне и реално
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Договорът е неформален,
реален, едностранен, като при предаване в собственост на уговорената парична
сума за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане
на дадената сума – в същата валута и размер.
В случая, ищецът П.П. е
едновременно представляващ ответното дружество „Бизнесконсулт" ООД,
следователно при предоставяне на суми на дружеството същият е договарял сам със
себе си. Доколкото по делото не е представен писмен договор за заем, в т.ч. договори
за всяка отделна сума, волята на страните следва да се извлече от съвкупната
преценка на всички приети по делото доказателства.
Безспорно е установено, че
ищецът е превел от личната си сметка по сметка на „Бизнесконсулт" ООД суми
в общ размер 11 058,00 лева, от които през 2017 г. – 4108,00 лв.; през
2018 г. – 4060,00 лв. и през 2019 г. – 2890,00 лв. За част от сумите изрично е
посочено като основание за превода „заем“, докато за друга част липсва указание
на какво основание са преведени сумите.
Установено е още, че в периода
от 01.01.2015 г. до 24.06.2019 г., е извършено погасяване на задължения на
„Бизнесконсулт" ООД към трети лица, на обща стойност 15 585,64 лв., от
които през 2015 г. – 5710,30 лв.; през 2016 г. – 4171,03 лв.; през 2017 г. – 1105,50
лв.; през 2018 г. – 3636,68 лв. и през 2019 г. – 962,13 лв.
Ищецът, който изразява
едновременно личната си воля и волята на дружеството като негов органен
представител, заявява в исковата молба, че основанието за извършване на всички
преводи по сметка на дружеството е предоставяне на заем. Волята на страните
трябва да е изразена при сключване на договора, поради което това изявление
следва да се прецени във връзка с останалите събрани по делото доказателства.
В отговора на исковата молба
ответникът не е възразил, че сумите, платени за погасяване на задължения на
дружеството към трети лица, не са заплатени от ищеца П.П.. Такова възражение е
направено едва в хода на устните състезания, поради което е преклудирано.
Съдът намира, че по съгласие
между страните по договора за заем, предоставянето на паричната сума може да
бъде извършено както директно чрез предаването й на заемателя, така и
индиректно – чрез погасяване на задължение на заемателя към трето лице.
В случаите на погасяване на
задължение към трето лице, при липса на изрична уговорка, правоотношението би
се квалифицирало като неоснователно обогатяване, и би намерило правно основание
в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Следва да се има предвид, обаче, че
общият състав на неоснователното обогатяване се прилага субсидиарно – когато
няма друг иск, с който обеднелият може да се защити (чл. 59, ал. 2 от ЗЗД).
В настоящия случай волята на „Бизнесконсулт"
ООД за сключване на
договори за заем за всяка получена сума, в т.ч. и сумите платени директно в
полза на трети лица, за погасяване на задължения на дружеството, е обективирана в счетоводните книги на ответника
чрез кредитиране на аналитична сметка 152/3 „П.А.П.“ към синтетична
сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“. По този начин са отразени счетоводно
както получените по банковата сметка на дружеството суми, преведени от сметката
на ищеца, така и сумите, с които са заплатени задължения на дружеството към
трети лица.
В хода на процеса не е направено
възражение, съответно не е проведено насрещно доказване за оборване на
доказателствената сила на извършените от дружеството счетоводни записвания, а
те установяват предоставяне на сумите в заем, с което ответникът е признал
получаването на сумите на твърдяното от ищеца основание. Съгласно чл. 182, ал.
2 от ГПК редовно водените счетоводни книги могат да служат като доказателство в
т.ч. на лицето или организацията, които са водили книгите. Според заключението
на вещото лице счетоводството на ответника е водено редовно.
Ето защо, съдът намира
исковете за осъждане на ответното дружество да върне на ищеца предоставените в заем
средства чрез извършени банкови преводи по сметка на „Бизнесконсулт" ООД и
чрез плащане на задължения на ответника към трети лица за основателни и същите
ще бъдат уважени.
По отношение на сумата в размер на
10 826,00 лв., за която се твърди, че представлява стойност на личен труд,
положен от ищеца П.П. в полза на дружеството, като страните са се съгласили тази
стойност да счита за предоставен заем, съдът намира следното:
В
исковата молба се твърди, че през 2013 г. ищецът с личен труд извършил ремонт
на покривна тераса на вила „Дива" и че през 2017 г. поддържал изградена
мрежа за достъп до интернет, във всички стаи отдавани под наем във вилата. Твърди
се, че с решение на общото събрание на дружеството от 04.08.2017 г. този
незаплатен труд бил признат за отпуснат от П.П. заем, в размер на 10 826,00
лв.
Така изложените твърдения обуславят правната
квалификация на иска като основаващ се на извършена обективна новация на
задължения, произтичащи от договори за изработка в такива с основание договор
за заем.
За да е налице обективна
новация, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ съществуване на
валидно възникнало задължение, което се погасява; 2/ валидно възникване на нов
дълг на мястото на стария; 3/ разлика между погасеното и новосъздаденото
задължение, като двете задължения трябва да имат различен предмет; 4/ намерение
за новиране. Новацията по естеството си предполага нов елемент в състава на
облигационното отношение, като разликата между старото и новото облигационно
отношение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната
новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея
длъжникът поема по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново
основание в замяна на старото задължение.
Ищецът носи тежестта най-напред да установи чрез пълно
и главно доказване съществуването на
валидно възникнало задължение, което се погасява.
В приетото като доказателство изявление на Пл. П.
до общото събрание на „Бизнесконсулт"
ООД (л. 58) се сочи, че мрежата за достъп до интернет била изградена преди
2010 г., че за труда на ищеца първоначално са се плащали определени суми, а
впоследствие били увеличени заплатите на съдружниците, но увеличението на
заплатата не му било изплащано, че за извършения през октомври-декември 2013 г.
от Пл. П. ремонт на терасата и покрива била изготвена количествена сметка на
стойност 2 009,00 лв., че след 05.2013 г. дружеството си спестило разходи
за осигуровки, в размер на поне 7 800 лева, тъй като не сключило трудов
договор с ищеца, че не му е плащана 10% комисионна за допълнително привлечени
клиенти.
Всички тези твърдения, изложени в исковата молба и
в изявлението до ОСС, донякъде вътрешно противоречиви по отношение на периоди и
основания за възникване на претенции към дружеството, не са подкрепени с други
събрани по делото доказателствени средства. Те имат значение дотолкова,
доколкото опровергават твърденията в исковата молба за възникнало задължение по
договор за изработка за положен през 2017 г. личен труд за поддържане на
изградена мрежа за достъп до интернет. В действителност ищецът признава в
изявлението си, че тази дейност е започната в много по-ранен период, след което
заплащането и́ е уредено посредством решение за увеличение на заплатите на
съдружниците. В исковата молба не се предявява претенция за неизплатени заплати
на ищеца за 2017 г.
Следователно, липсват доказателства за съществуване
към датата на решението на общото събрание от 04.08.2017 г. на годно за
новиране задължение за заплащане на възнаграждение на съдружника Пл. П.,
произтичащо от договор за поддържане на мрежа за достъп до интернет, във „Вила
Дива“.
Възникването на задължение на дружеството за
заплащане на извършен от ищеца ремонт на покрив и тераса през 2013 г. също не е
установено с доказателства извън изявленията на самия ищец.
Видно от заключението на вещото лице, такова
вземане, възникнало през 2013 г. не е осчетоводено. Едва през 2017 г. е
осчетоводено претендираното вземане в общ размер на 10 826,00 лв., на
основание Протокол от ОС на съдружниците на „Бизнесконсулт" ООД от 04.08.2017
г. Същевременно, вземането се води по кредита на аналитична сметка 421/2 „По
граждански договори“ към синтетична сметка 421 „Персонал“, т.е. не е
осчетоводено като заем. Дали и каква част от това вземане произтича от положен
труд за ремонт на покрив и тераса, не може да се установи от счетоводните
книги.
Пред общото събрание, проведено на 04.08.2017 г.
също не са налице данни за изнесена конкретна информация за извършени от ищеца
ремонтни дейности. Не е представена и твърдяната количествена сметка на стойност
2 009,00 лв.
Наред с горното, следва да се посочи, че общото
събрание на съдружниците не е волеизявяващ орган на дружеството. Такъв е
управителят, който е длъжен да приведе в изпълнение волята на общото събрание. За
да възникне нов дълг на мястото на съществуващ е необходимо изявление на
органния представител на дружеството. Необходимо е двете задължения да бъдат
индивидуализирани по основание и размер. В случая решението на общото събрание
не е било обективирано в акт на органния представител на дружеството, от който
да е ясно кое съществуващо задължение се погасява и че същото се заменя с ново
задължение с основание договор за заем. В решението на общото събрание само
общо епосочено, че се касае за личен труд, положен от Пл. П. „за обезпечаване
на поддръжката и нормалното функциониране“ на къщата за гости. Твърдяната
новация не е отразена и в търговските книги на ответника.
Ето защо искът за заплащане на сумата от 10 826,00
лв., представляваща стойност на личен труд, положен от ищеца П.П. в полза на
дружеството, която страните са се съгласили да счита за предоставен заем, ще
бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговорност за разноски.
При
този изход от спора на ищеца ще се присъдят съдебно-деловодни разноски съразмерно
на уважената част от исковете, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им. Ответникът не е направил разноски по делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бизнесконсулт“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Одесос" № 19, ет. 2, ап. 3, да
заплати на П.А.П., адрес: ***, сумата от 26 643,64 (двадесет и шест хиляди шестстотин четиридесет и три
0,64) лева, представляваща заеми предоставени
от ищеца на ответното дружество в периода 2015-2019 г. по години, както следва:
за 2015 г. – 5 710,30 лв.; за 2016 г. – 4 171,03 лв.; за 2017 г. –
5 213,50 лв.; за 2018 г. – 7 696,68
лв. и за 2019 г. – 3852,13 лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата
на завеждане на исковата молба, до окончателното им изплащане, на осн. чл. 240
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от П.А.П., адрес: ***, срещу „Бизнесконсулт“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Одесос" № 19, ет. 2, ап. 3, иск за заплащане
на сумата 10 826,00 лева, дължима на основание договор за новация,
обективиран в решение на общото събрание на съдружниците в „Бизнесконсулт“ ООД
от 04.08.2017 г., по силата на който задължението на ответника по договор за
изработка за заплащане на стойност на личен труд, положен от ищеца и включващ
извършен през 2013 г. ремонт на покривна тераса и поддържане през 2017 г. на
изградена мрежа за достъп до интернет във „Вила Дива", находяща се в УПИ
ХІІ-674, кв. 40 по плана на „Ален мак“, гр. Варна, е новирано в задължение по
договор за заем, както и за заплащане на законната лихва върху тази сума от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното и́ изплащане, на
осн. чл. 107 от ЗЗД във
вр. с чл. 240 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Бизнесконсулт“ ООД, ЕИК *********, да заплати на П.А.П., адрес: ***,
сумата 3788,50 лева, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ на
назначения по делото особен представител на ответника адв. Д.Ж.К.,***, възнаграждение за производството пред
ВОС в размер на 1654,00 лева от
внесения от ищеца депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: