Решение по дело №2178/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2272
Дата: 9 декември 2020 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20207180702178
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 2272/9.12.2020г.

 

гр.Пловдив, 09 . 12 . 2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                               Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2178/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :

            Производство по реда на чл.197 ал.2 ДОПК.

            А.Д.М.,***, представляван от адв.Б., обжалва Решение № 261 от 06.08.2020г. на Директор на ТД на НАП-Пловдив, в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с № С200016-022-0041958/06.07.2020г. на гл.публичен изпълнител Б.К. – Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив.

            Становища на страните :

- Жалбоподателят счита, че в конкретния случай ТД на НАП – Пловдив не е компетентната институция за събиране на публично задължение, представляващо недобросъвестно получена пенсия, което е установено с Разпореждане № ********** / Протокол № 3045-15-41/12.06.2018г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ Пловдив, идентичен с длъжностно лице по чл.98 ал.2 КСО. Позовава се на нормата на чл.98 ал.2 КСО, действала през 2018г., когато е издадено разпореждането /”Длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират от пенсията на пенсионера.  В случай, че пенсията е прекратена, сумите се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1.”/ и е заявено, че по разпореждането е допуснато предварително изпълнение и от пенсията на оспорващото лице се удържат суми за погасяване на задължението. Твърди, че пенсията му не е прекратена и не съществуват предпоставки за събиране на задължението по реда на ДОПК. Цитирана е разпоредбата на чл.98 ал.2 КСО в редакция от 2019г., когато е издадено обжалваното ПНОМ от 06.07.2020г. – „ Длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи.” и е изтъкнато, че се предвиждат два способа, но не едновременното им прилагане, тъй като е записано „или”. В тази вр. се поддържа, че ежемесечните удръжки от пенсията по реда на чл.114а ал.3 КСО изключва събирането по реда на чл.114 ал.5 КСО, респект. по реда на ДОПК, включително чрез налагане на обезпечителни мерки с ПНОМ. Счита се, че директорът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.98 ал.2 КСО, при което е нарушил и чл.9, чл.35 и чл.36 АПК, като не е събрал по служебен път данни за направените от ТП на НОИ Пловдив удръжки от пенсията на жалбоподателя. Поискана е отмяна на решението в обжалваната му част.

Адв.Б. поддържа жалбата. В ход по същество се позова на събраните по делото доказателства, според които приема, че е видно, че до м.10.2020г. има извършени удръжки от пенсията на г-н М., поради което жалбата се счита за основателна. Заявено е искане за присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа мотивите на решението и заяви искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено бе възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение – в случай, че е над законовия минимум, при уважаване на жалбата.

Жалбата е допустима - подадена в 7 дн. срок по чл.197 ал.2 ДОПК /решението е връчено с известие за доставяне на 19.08.2020г., л.29; жалбата е с вх. номер в ТД на НАП – Пловдив от 24.08.2020г./ от адресат на неблагоприятен акт в оспорената част, подлежащ на съдебно оспорване.

1. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх.№ С200016-022-0041958/06.07.2020г. на гл.публичен изпълнител Б.К. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА - за сумата от 7 587,68 лв., УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД - за сумата от 7 587,68 лв. и в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД - за сумата от 7 587,68 лв. ПНОМ е издадено след преценка за затрудняване събирането на установено и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2019г.

Жалбата по изп.д.№ *********/2019г. /л.12/ правилно е възприета и против ПНОМ, предвид заявеното в нея искане – за отмяна на запора и прекратяване на образуваното изп.дело. В жалбата е направено позоваване и на изтекла погасителна давност.

Териториалният директор е посочил, че със съобщение за доброволно изпълнение, основано на чл.221 ДОПК изх. номер от 11.10.2019г., връчено на жалбоподателя – лично, на 17.07.2020г. /л.14/, същият е уведомен за образуваното в ТД на НАП – Пловдив, изп.дело № *********/2019г., за събиране на установени в негова тежест публични задължения в общ размер на 7 732,12лв., установени с Разпореждане № ********** Протокол № 3045-15-41/12.06.2018г. на ТП на НОИ – Пловдив.

При проверка за законосъобразност на ПНОМ, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е приел за установени предпоставките за издаването му : - налице са изискуеми публични задължения, установени в тежест на жалбоподателя, които не са платени доброволно /с извършена служебна проверка в данъчно-осигурителна сметка на жалбоподателя в програмен продукт „Система за управление на приходите”, е констатирано, че към 05.08.2020г. – установените с Разпореждане ********** Протокол № 3045-15-41/12.06.2018г. на ТП на НОИ – Пловдив, публични вземания, не са погасени доброволно, поради което към дата на издаване на оспореното ПНОМ са налице подлежащи на принудително изпълнение публични вземания, установени с влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, тоест – налице е годно изпълнително основание по см. на чл.165 ДОПК/; - в конкретния случай е налице обезпечителна нужда и необходимост от предприемане на действия за налагане на обезпечителни мерки, предвид преценката на публичния изпълнител – при съпоставка между размера на публичните задължения и наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за обезпечаване на публичните задължения.

По отношение съображенията в жалбата за некомпетентност на публичния изпълнител във вр. с нормата на чл.98 ал.2 КСО, Директорът на ТД на НАП – Пловдив е посочил, че чл.114 ал.5 КСО, към който препраща чл.98 ал.2 КСО, постановява, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3 и ал.4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110 ал.5 т.1 от кодекса или по реда на ДОПК, като в конкретния случай – публичният взискател ТП на НОИ Пловдив е сезирал по компетентност ТД на НАП Пловдив с искане публичното вземане за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, да бъде събрано по реда на ДОПК. Акцентирано е на вида публично вземане – вземането за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи съгл. чл.162 ал.2 т.4 ДОПК – е публично вземане, поради което на основание чл.163 ал.1 ДОПК, подлежи на събиране от публичен изпълнител по реда на посочения процесуален закон.

Относно възражението за изтекла погасителна давност на публичните вземания по изп.д.№ *********/2019г., е съобразено, че е заявено за първи път в жалбата до териториалния директор, при което този орган не може да се произнесе по искане, по което не се е произнесъл публичния изпълнител, което е относимо и по искането за отмяна на наложеното обезпечение – чл.208 ал.1 ДОПК, както и по искането за прекратяване на изпълнителното дело – чл.225 ал.1 ДОПК. В тази част преписката е изпратена в дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Пловдив за произнасяне по компетентност от публичния изпълнител /в която част решението не е обжалвано/.

2. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест. Уважени са заявени доказателствени искания от жалбоподателя. Приети по делото са представени от оспорващото лице : Разпореждане № ********** Протокол № 3045-15-41/12.06.2018г. на ТП на НОИ – Пловдив – за възстановяване неправилно изплатена сума за пенсия от Ал.М., в размер на 40 247,43лв., от която главница за периода от 01.01.2008г. до 31.05.2014г. – 21 108,59лв. и лихва – 19 138,84лв., начислена към 12.06.2018г., като при непогасяване на задълженията в срока за доброволно изпълнение – от пенсията на лицето да се удържа сума в размер на 52,38лв. месечно до окончателно погасяване на задължението; Разпореждане № ********** Протокол № 3045-15-92 от 06.08.2018г. – за изменение размера на удръжката по първопосоченото разпореждане – 54,39лв., считано от 01.08.2018г.; уведомление от ТП на НОИ Пловдив до Ал.М. / изх. номер от 27.07.2020г. – към 27.07.2020г. дългът към НОИ, произтичащ от надвзета пенсия е в размер на 7 496,45лв., ведно с лихвите.

В съдебното производство са приети : А / Представени от ТП на НОИ Пловдив – двете цитирани по-горе разпореждания, както и – уведомление от ТП на НОИ Пловдив до жалбоподателя от 29.07.2019г., за размер на удръжката, определен по реда на чл.114а ал.3 КСО – 57,49лв.; справка за цялостното движение на суми по партида на Ал.М. – удръжки не са правени от 01.08.2018г., но са отразени месечни олихвявания до 01.10.2020г., като е вписано : „13.06.2019г. Предаден на НАП”; Б / Представени от ТД на НАП – Пловдив – писмено уведомление за това, че от НОИ е подадено Заявление за принудително събиране вх.№ Е190002-225-0017337/14.06.2019г. за неправилно изплатена сума за пенсия; данни от програмен продукт на НАП „ИС Събиране”, с номера на титулите, вида и размера на задълженията на Ал.М. /Разпореждане № ********** за отпускане /изменение/ на пенсия Протокол 2141-15-3/07.01.2016г.; Решение № 13519 от 08.11.2017г. на ВАС по адм.д.№ 6245/2017г., с което е оставено в сила Решение № 723/02.05.2017г., по адм. дело № 2060/2016г. на Административен съд Пловдив, в частта, с което е отхвърлена жалба на Ал.М. против Решение № 2153-15-157/23.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на М. срещу Разпореждане № ПР 2141-15-3/07.01.2016г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив; Решение № 739/02.04.2019г. по адм.д. № 2607/2018г., с което е отхвърлена жалба на Ал.М. против Решение № 2153-15-150 от 13.07.2018г. на Директор на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № **********/прот.№ 3045-15-41/12.06.2018г. на Ръководител на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ-Пловдив, в частта, с която е разпоредено на основание чл.98 ал.2 и чл.114 ал.1 КСО, Ал.М. да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии в непогасената по давност част относно задълженията на М., съставляващи неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7834,77 лв., от които 5270,81 лв. главница за периода 01.01.2013г. до 31.05.2014г. и лихва 2563,96 лв., начислена към 12.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението /в сила от 03.05.2019г./; извлечения от програмен продукт ИС събиране, в които е отразено заявлението на НОИ, ТП на НОИ – Пловдив вх.№ Е190002-225-0017337/14.06.2019г. за неправилно изплатена сума за пенсия, взискател НОИ, ТП на НОИ – Пловдив, вид задължение – неправилно изплатена сума за пенсия, вид на изпълнителен титул - Разпореждане № ********** Протокол № 3045-15-41/12.06.2018г., периоди, задължения /главница, лихви/.

3. Възражението в жалбата за отсъствие на компетентност по отношение публичния изпълнител, не е основателно. Данните от преписката и събраните в съдебното производство писмени доказателства опровергават твърдението за едновременно прилагане на двете хипотези по см. на чл.98 ал.2 КСО. Съгл. тази норма /в редакция към дата на заявлението на НОИ, ТП на НОИ – Пловдив вх.№ Е190002-225-0017337/14.06.2019г. за неправилно изплатена сума за пенсия и съответно – образуване на изп.дело № *********/2019г./ : „Длъжностните лица по ал. 1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията съгласно чл. 114а, ал. 3 или чрез предвидените в чл. 114, ал. 5 способи.”. Според чл.114 ал.5 пр.1-во КСО /в редакция от 2019г., предвид дата на заявлението на взискателя ТП на НОИ Пловдив до НАП, ТД Пловдив/ : „Дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване.”. При наличие на заявление на НОИ, ТП на НОИ – Пловдив вх.№ Е190002-225-0017337/14.06.2019г. за неправилно изплатена сума за пенсия, отправено до НАП, ТД – Пловдив, отразено в системата на НАП и на НОИ /справка за цялостното движение на суми по партида на Ал.М. – вписано : „13.06.2019г. Предаден на НАП”/ и съответно – образуване на изп.дело № *********/2019г., безсъмнено взискателят е упражнил правото си да поиска събиране на публичните задължения по реда на ДОПК. Освен това, според цитираната справка за цялостното движение на суми по партида на Ал.М. – удръжки не са правени от 01.08.2018г., като са отразени месечни олихвявания до 01.10.2020г.,  което означава, че публичните задължения се събират от публичния взискател, а не едновременно по два способа.

Независимо от изложеното се съобрази, че съдът се произнася с проверка на всички основания за незаконосъобразност на административния акт /чл.146 АПК/. В конкретния случай не е доказано наличието на обезпечителна нужда за обосноваване предпоставките за налагане на ПНОМ. Териториалният директор е посочил в тази вр. : „Може да се заключи, че в разглеждания случай е налице обезпечителна нужда и необходимост да бъдат предприети действия по налагането на обезпечителни мерки върху наличното имущество на жалбоподателя. При налагане на обезпечителните мерки публичният изпълнител е извършил преценка, съпоставяйки размера на публичните задължения и наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за обезпечаване на публичните задължения”. Преписката не съдържа данни за наличното имущество на жалбоподателя, както и за посочената от директора – съпоставка между размера на публичните задължения и наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за обезпечаване на публичните задължения. Отсъствието на доказателства в тази насока води до извод за необоснованост на ПНОМ. Същото е издадено на основание чл.195 ал.1 - 3 ДОПК, поради което следва да има данни за необходимост от обезпечаването – ал.2 „Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.”. Отсъствието на информация за наличното имущество на длъжника отрича възможност за преценка със съпоставяне размера на публичните задължения и наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за обезпечаване на публичните задължения.

Нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението, секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател. Тази необходимост следва да бъде доказана и обоснована с конкретни факти и обстоятелства, за каквито в случая няма данни. Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на посочени данни, така че да може да бъде осъществен контрол дали са изпълнени изискванията на закона и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, според който административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Обезпечителната нужда на публичния взискател следва да бъде задоволена без ненужно обременяване на длъжника, пряко произтичащо от принципа на съразмерност в нормата на чл. 6 АПК, приложим по препращане на § 2 от ДР на ДОПК в настоящото производство - приложими са по-благоприятните мерки, ако и по този начин се постига целта на закона. При липса на доказателства за наличното имущество на жалбоподателя, не е възможна проверка и за спазване принципа на съразмерност. Към ответника са отправени указания по доказателствената тежест и същият дължи представяне на преписката в цялост. След като в хода на съдебното производство преписката не е допълнена, следва извод, че същата не съдържа необходими доказателства, обосноваващи законосъобразност на потвърденото ПНОМ.

Жалбата се приема за основателна по изложените съображения. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно – в договор за правна защита и съдействие е отразена договорена и изплатена сума в размер на 350лв. вр. с чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.197 ал.4 ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Отменя Решение № 261 от 06.08.2020г. на Директор на ТД на НАП-Пловдив, в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С200016-022-0041958/06.07.2020г. на гл.публичен изпълнител Б.К. – Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив.

Отменя Постановление за налагане на обезпечителни мерки с № С200016-022-0041958/06.07.2020г. на гл.публичен изпълнител Б.К. – Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-Пловдив.

Осъжда НАП да заплати на А.Д.М., ЕГН **********,***, съдебни разноски в размер на общо 360 лв. /10 лв. – държавна такса; 350лв. – адв.възнаграждение/.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Административен съдия :