РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Павликени, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20234140101001 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Ю. Б.“ АД, с ЕИК *** (като правоприемник на „БНП П. П. Ф. С.А. клон Б.) е
предявило против П. Р. В. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
968,05 лв., представляваща част от непогасена главница по Договор за потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от ***2021 г., ведно със законната
лихва за периода от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 85.56 лв. за периода от 01.10.2022 г. до 13.03.2023г., лихва за забава в размер на
64.86 лв. за периода от 06.03.2023г. до 21.09.2023 г., , за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.10.2023г. по ч.гр.д. № ***/2023
г. по описа на РС – ***.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от сключен между страните Договор за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от ***2021 г., по
силата на който банката е предоставила револвиращ кредит на ответника в размер на 2000
лева, като последният се е задължил да я върне, заедно с дължимите лихви, в срок и при
условия, уговорени в същия договор. На кредитополучателя била предоставена кредитна
карта М., която била активирана и сумата по нея усвоена. Поддържа, че ответникът не е
погасил задълженията си по договора, поради което е отправил искане към съда за
установяване дължимостта им. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание назначеният на ответника особен представител не оспорва
фактите, от които ищецът черпи права, с изключение настъпването на твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост на вземанията му по договора за потребителски кредит, като
поддържа, че предсрочната изискуемост е настъпила в хода на процеса – с получаване на
препис от исковата молба от особения представител.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
По делото като доказателство е приет сключеният между ответника и „БНП П. П. Ф.“
1
С. А., чрез клона на търговеца в РБ, Договор за потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта CARD-*** от ***2021 г., по силата на който на кредитополучателя е
отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от 2000 лева. Не се оспорва от
страна на ответника, че е страна по този договор и че е получил от кредитора кредитната
карта. Не е формиран спор и по обстоятелството, че кредитът е отпуснат във връзка с
покупка на стока на изплащане на 21.08.2021 г. на стойност 1799,99 лева. В тази връзка по
делото е представен и е приет документ (явяващ се по номерация на ищеца първа страница
от договора), наименуван Кредит CARD-***, усвояване CREX-***, в който е посочен размер
на финансираните стоки и услуги 1799,99 лева, платим на 12 погасителни вноски всяка в
размер на 149.99 лева , с първа падежна дата 01.10.2021 г. и последна - 01.09.2022. Видно от
стр. 2 на договора, кредитополучателят дава съгласието си да му бъде отпуснат и
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта M. Договорът за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-***/***2021 г. има за предмет сумата 2000, 00 лв. Според чл. 2, чл. 3 и чл. 4,
кредиторът издава кредитна карта M., която представлява пластика /пластмасова карта/, и
кредитната карта позволява чрез нея да бъдат извършвани плащания чрез терминални
устройства, теглене в брой от банкомати и други услуги достъпни чрез АТМ и/или РОS в
страната и чужбина, да се ползва услугата превод на пари по сметка, както и услугата
покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора /чл. 4/. В чл. 12 е
уговорено издаване от кредитора на месечно извлечение за осъществените транзакции до
15-то число на месеца, което се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при липса на ел. адрес-в хартиена форма на посочен от него адрес,
като неполучаването на извлечението не е причина за неплащане на погасителната вноска.
Уговорена е дължима годишна лихва в посочен в този документ размер, която се начислява
върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Размерът е посочен
в тарифата на договора и е в размер на 19 %, с ГПР 25,79 %; както и че дневният лимит на
теглене на пари в брой 1000 лв., а за плащане на ПОС терминал –до размера на уговорения
кредитен лимит.
По делото е представена последна покана, адресирана до длъжника от 13.03.23 г.,
съдържащо изявление до адресата, че по цитирания по-горе договор дължи по сумата от
968,05 лв. – главница, сумата от 85,86 лв. – договорна лихва и сумата от 2,15 лв.
обезщетение за забава.
По делото е представена разпечатка на „получени плащания“, от съдържанието на
която е видно, че последното плащане по заема е от 08.09.2022 г. в размер на 120.00 лева,
което обстоятелство също не се оспорва от ответника.
Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на исковите суми, не оспорва
и размера им.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Съдът приема, че от съвкупния анализ на доказателствата по делото може да бъде
възприето, че между „БНП П. П. Ф.“ С. А., чрез клона на търговеца в РБ и ответника П. Р. В.
е сключен договор за револвиращ кредит, като на ответника В. е издадена кредитна карта
„M.”. Договорът за револвиращ кредит и за издаване на кредитна карта е разновидност на
договора за кредит, който се характеризира с това, че е постигнато съгласие относно
кредитния лимит и страната заемополучател може да усвоява парични суми, когато поиска
по време на действие на договора, до размера на кредитния лимит. От представения по
делото договор за кредит се установява, че кредитният лимит е в размер на 2000 лева. Съдът
счита, че е доказано, че парична сума в размер на 2000 лева е усвоена, което обстоятелство е
признато от длъжника. Отделно от това, в подкрепа на разбирането, че паричната сума е
усвоена е и наличието на доказателства за девет плащания от страна на ответника В., тъй
като фактът на плащането представлява признание, че паричната сума по кредитния лимит е
ползвана. Следователно от значение за преценка дали предявеният иск подлежи на
уважаване е дали ответникът В. е върнал паричната сума. Доказването точното изпълнение
на задължението за връщане на заемната сума е възложено на ответника, а в хода на
производството ответникът не е ангажирал доказателства да е върнал паричната сума или
част от същата, при което искът за главницата подлежи на уважаване за сумата от 968,05
лева, за която е предявен.
По повод възраженията за ненастъпила предсрочна изискуемост следва да се
отбележи, че кредиторът не се позовава на такава. Следователно е безпредметно и
2
обсъждането им.
Както вече е посочено, сключеният договор позволява усвояване на суми в рамките
на кредитния лимит, което означава, че към момента на сключването му липсва яснота дали
и кога заемополучателят би усвоявал парични суми, респективно в какъв размер и предвид
вида на заемното правоотношение правилото за погасителен план се явява неприложимо.
При сключването на договор за издаване на кредитна карта за заемополучателя възниква
задължение, ако е усвоил някаква част от паричната сума, да внесе парична сума в размер
поне на минималната вноска. Договорът за кредитна карта не задължава страната
заемополучател да заплати фиксиран размер на погасителна вноска, а преценката каква
парична сума да внесе е предоставена на заемополучателя като точното изпълнение на
задължението задължава заемополучателя да заплати минималната вноска. С оглед това, че
според продължителността на периода, в рамките на който заемополучателят би връщал
заемната парична сума се определя и размера на договорната възнаградителна лихва,
каквато се начислява ежедневно до пълно погасяване на задължението, при договорите за
револвиращ кредит и кредитна карта не се съставят при сключване на договора погасителен
план, респективно не се определят погасителни вноски.
Уважаването на иск за заплащане на договорна лихва е обусловено от провеждането
на доказване, че такава лихва е уговорена и от доказване начина, по който се начислява
същата. Договорната лихва има възнаградителен характер и представлява печалба за
заемодателя като договорна лихва се начислява по време на действие на договорното
правоотношение. Страните не спорят, а и от представеният договор за заем се установява, че
дължимост на договорна лихва е уговорена като договорната лихва се начислява върху
усвоената част от кредитния лимит. Съдът счита, че искът за договорна лихва, предявен за
сумата от 85,56 лева е доказан по основание и по размер и подлежи на уважаване, отчитайки
и липсата на представени доказателства договорната лихва да е заплатена. В настоящия
случай договорът е сключен между страните при действието на Закона за потребителския
кредит, което означава, че преценката за действителността на договорната клауза съдът
следва да реализира при съобразяване императивните разпоредби на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от
ЗПК. С оглед това, че лихвеният процент възлиза на 19 % годишно, същият не нарушава
императивна правна норма и клаузата за договорна лихва се явява действителна,
респективно искът за договорна лихва за сумата от 85,86 лева подлежи изцяло на уважаване.
Уважаването на иск за мораторна лихва е обусловено от доказването, че задължение
за заплащане на парична сума не е изпълнено точно, при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато изпълнението на
задължението има конкретна дата или определен срок, считано от датата, следваща датата на
изпълнение или считано от деня, следващ последния ден от срока длъжникът изпада в
забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва, а ако задължението няма определен
срок кредиторът следва да покани длъжника, за да го постави в забава. В настоящия случай
от събраните в хода на производството доказателства се установява, че ответникът не е
изпълнявал задълженията си по договора точно, което означава, че ответникът е изпаднал в
забава. Предвид липсата на оспорване изпадането в забава на длъжника и размера на
претендираата мораторна лихва искът за сумата от 64,86 мораторна лихва подлежи изцяло
на уважаване
По разноските:
При този изход на спора по делото право на разноски се поражда в правната сфера на
ищеца, който е представил доказателства за сторени от него разходи по водене на делото в
общ размер от 1399,23 лева, от които 505,00 лева – разноски по ч. гр. д. № ***/2023 г. на РС-
П., и в настоящото производство: 100 лева – държавна такса, 300 лева - депозит за особен
представител и 494,23 лева – възнаграждение за един адвокат.
По делото ищецът е представил доказателства за внесен депозит за особен
представител в размер на 420 лв., от които съдът предвид липсата на отговор изплати на
особения представител 300 лв. Разликата може да бъде възстановена по сметка на ищеца
след нарочна молба с посочване на сметка.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. Р. В. с ЕГН ********** дължи на „Ю. Б.“
АД, с ЕИК *** сумата от 968,05 лв., представляваща част от непогасена главница по
Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-*** от
***2021 г., ведно със законната лихва за периода от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 85.56 лв. за периода от 01.10.2022 г. до
13.03.2023г., лихва за забава в размер на 64.86 лв. за периода от 06.03.2023г. до 21.09.2023 г.,
, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 04.10.2023г. по ч.гр.д. № ***/2023 г. по описа на РС – П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Р. В. с ЕГН ********** да заплати на
„Ю. Б.“ АД, с ЕИК ***, сумата 1399,23 лева – разноски, от които 505 лева по ч. гр. д. №
***/2023 г. на РС – П., и 894,23 лева – в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. Т. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4