Решение по дело №1037/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „С. 88“ ЕООД – гр. Плевен, представлявано от управителя Ц. И. П., чрез адв. И. И. от Адвокатска колегия – гр. Пловдив срещу Решение № 496/23.10.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1703/2023 г.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 15-2300179 от 26.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен, с което на основание чл. 415в от КТ на „С. 88“ ЕООД гр. Плевен, представлявано от В. П. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 1 на Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, затова че при проверка на място на 05.06.2023 г. в 15,43 часа в обект магазин „Lucy“, намиращ се в гр. Плевен, [улица], стопанисван от дружеството и при документална проверка на 26.06.2023 г. в ДИТ – Плевен е установено, че „С. 88“ ЕООД, в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство като допуска до работа лица, които не са инструктирани. Съдът е изменил размера на наложената имуществена санкция от 300лв. на 100 лева.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че Районен съд – Плевен е извършил противоречив и непълен анализ на възраженията, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Не споделя изводите на съда, че непосочването в АУАН на това, кой точно инструктаж не е проведен, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила и счита, че в нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН и на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, липсва пълно и точно описание на нарушението, както и посочване на обстоятелствата, при които е извършено. От АУАН и НП не става ясно какво точно са установили инспекторите на ДИТ-Плевен и какъв вид инструктаж не е проведен на работниците на „С. 88" ЕООД при допускането им до работа. Намира за противоречащи си и взаимноизключващи се мотивите на PC- Плевен. Сочи, че от събраните по делото писмени доказателства, става ясно, че се касае за периоди, които са от 2018 г. и 2019 г., а първоначалния инструктаж на работниците обхваща период 2020 г., при което извършеното нарушение е осъществено преди повече от 3 години от датата на установяването му от контролните органи и означава, че е налице хипотезата на чл. 34 от ЗАНН, а именно: от извършване на въпросното нарушение е изтекла повече от 1 година, поради което не е следвало въобще да се образува административно наказателно производство. Счита за неправилни мотивите на съда, относно възражението му, че АУАН е бил връчен на лице, което няма правомощие да го получи, както и че в АУАН и в НП за управител е вписана В. П., вместо Ц. П., която е била действащ управител от 21.06.2023 г. Посочва, че при съставянето и връчването на АУАН, актосъставителят не е направил справка по партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията, за да провери и да се увери, че данните на дружеството, в това число и лицето, което го управлява и представлява, са актуални и валидни. Бездействието на актосъставителя е довело до неправилно посочване в АУАН на действащия към този момент управител на дружеството и до незаконосъобразно връчване на АУАН на лице, което няма право да го получи, тъй като не е надлежно упълномощено за това. Счита, че на датата на връчване на АУАН - 26.06.2023г., пълномощникът В. е била с невалидно пълномощно, т.е. към тази дата тя не е имала право да представлява дружеството пред Инспекция по труда - гр. Плевен, защото В. П. вече е била освободена като управител на дружеството и заличена като такава в Търговския регистър. В тази връзка сочи, че АУАН не е редовно връчен на дружеството и същият страда от съществен порок - връчването му на лице, което няма законови правомощия да получи АУАН, което води до извод, че законният представител на „С. 88" ЕООД към 26.06.2023г. - управителят Ц. П. не е била запозната със съдържанието на АУАН и е била лишена от възможността да участва в административно наказателният процес от самото му начало и не може да защити в пълен обем правата и законните интереси на „С. 88" ЕООД в производството пред Дирекция „Инспекция на труда" - гр. Плевен, което от своя страна води до ограничаване правото на защита на дружеството. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в настоящото производство.

Ответникът по касация – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, не се представлява и не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед събраните по делото доказателства.

Касационната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за доказаност на соченото нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

От съдържанието на съставения акт и издаденото въз основа на него НП и наличните в административно-наказателната преписка писмени доказателства не може да се установи за какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Описанието на нарушението е бланкетно и не съдържа основните изискуеми реквизити от съдържанието на акта съгласно чл. 42 т.3 и т.4 ЗАНН и на НП съгласно чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, а именно липсва описание на нарушението, датата, на която е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са датите на извършване на проверката на място и в ДИТ, но конкретна дата на извършване на нарушението липсва. Формалното описание – работодателят допуска до работа лица, които не са инструктирани е твърде общо и не изпълнява изискванията на закона за очертаване на обхвата на административно-наказателното обвинение срещу привлеченото към отговорност лице, за да може то да организира защитата си. Не става ясно кои и колко са тези лица, кога са допуснати до работа, какъв инструктаж е следвало да бъде извършен – начален или периодичен и кога е следвало да се извърши.

От приложените писмени доказателства за доказване на нарушението също не може да се направи конкретен извод, защото в протокола от проверката от 26.06.2023г. т.4 не се съдържа по-пълна информация за установените при проверката факти. В преписката са приложени копия от книги за инструктаж – начален, периодичен и извънреден, обхващащи период от 03.04.2017г. до 06.06.2023г. като приложените към акта копия не съдържат подпис на инструктирания и подпис на лицето, извършило инструктажа, а приложените към възражението срещу акта съдържат такива подписи. Приложени са и две служебни бележки - № 3/30.04.2021г. за лицето Л. Б. П. и №4/30.04.2021г. за лицето С. Д. Н., които не съдържат подпис на провелия инструктажа и инструктираното лице и затова нямат никаква доказателствена стойност.

В. В., упълномощена да представлява дружеството пред ДИТ по силата на нотариално заверено пълномощно от 12.06.2023г., което не е оттеглено след вписването на новия управител, е подписала и получила препис от акта. В дадените от пълномощника В. писмени обяснения на 26.06.2023г. е посочено само, че не е документиран проведен инструктаж, пропуснато е и ще се отстрани в тридневен срок. Обясненията също не съдържат информация за кои лица не е проведен и документиран инструктаж, какъв по вид и кога, респективно отстранено ли е нарушението и кога, за да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл. 415в КТ за маловажен случай на нарушение при определяне размера на наказанието. Липсват мотиви в НП и в тази насока защо е наложено наказание на осн. чл. 415в КТ, както и защо е определен максималния размер на наказание по тази разпоредба.

Липсата на описание на нарушението, датата и обстоятелства, при които е извършено е особено съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на наказаното лице, а и препятства съда да упражни контрол за законосъобразност по същество, което е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят направените за съдебното производство разноски за адвокат в размер на 400 лв. за първата инстанция, които са съобразени с чл. 7 ал.2 т.1 вр. чл. 18 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за касационното производство не са представени доказателства за платен хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 496/23.10.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1703/2023 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-2300179 от 26.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен, с което на основание чл. 415в от КТ на „С. 88“ ЕООД гр. Плевен е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 1 на Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работници и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

ОСЪЖДА Дирекция инспекция по труда – Плевен да заплати на „С. 88“ ЕООД – гр. Плевен, представлявано от управителя Ц. И. П., направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.