РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Русе, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520201475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0001717/17.06.2021г., издадено от Директор
на РД“АА”-гр.Русе, против П.М.а Н., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.36, §.1, т.
/i/ от Регламент /ЕО/ №165/2014г., е наложена „Глоба” в размер на 1500 лв., на осн.
чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП.
Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от П.М.а Н.,
чрез адв.С.М. - упълномощен. Съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу
него наказателно постановление като твърди, че е незаконосъобразно и моли съда да го
отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения представител,
който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща
представител. Депозира писмено становище по делото, с което поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.05.2021г., около 11.30 часа, на вход в гр.Русе, в района на КПП „ПРИСТА“
адм. служители на РД“АА“-Русе извършили проверка на т.а. марка „МАН“, с рег.
№ВТ 9001КМ, оборудван с аналогов тахограф, с който се извършвало обществен
1
превоз на товар, с водач жалб.Н.. По време на проверката било установено, че жалб.Н.
не представил тахографските листи за перода от 18,40ч. на 22.04.2021г. - до 05,55ч. на
29.04.2021г. За посоченото нарушение е съставен АУАН бл.№ 290505/14.05.2021г.,
като в законовия 3-дневен срок от връчването му било представено възражение против
него, с което били представени на АНО 3 бр. удостоверения за дейности за процесния
период /28 дни/, както евентуално и бил представен тахографски лист за периода от
05.30ч. на 27.04.2021г. – до 13,35ч. на 27.04.2021г. Въз основа на АУАН, Директора на
РД“АА” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за
допуснатото нарушение наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на
1500.00лв.
По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан
актос. К.Ц.. В показанията си пред съда, същия пресъздава констатациите отразени в
АУАН, като пояснява как е установено нарушението описано в АУАН и НП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е основателна.
Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото производство
деяние, с което е осъществено адм. нарушение, да се квалифицира като „маловажен
случай“.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която
за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи,
е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В
чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно
маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по
чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл.6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на
административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна
отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност.
Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а
означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на
наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при
наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните случаи при
административни нарушения по чл.36, §.1, т. /i/ от Регламент /ЕО/ №165/2014г. /респ.
чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП/ следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН,
както и тези по чл.93, т.9 и чл.14 от НК.
2
От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод
по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай
следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици,
характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички
смекчаващи отговорността обстоятелства.
От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая
е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието
на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд
конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на
административно нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера на
вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката остават и другите
смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен случай"
законодателна воля, приема, че при административните нарушения следва да се
преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на
административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени
измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението
особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици,
мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на
нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което
„маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените
обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен случай“.
Безспорно жалбоподателят П.Н. формално е осъществил от обективна страна
състава на нарушението по чл.36, §.1, т. /i/ от Регламент /ЕО/ №165/2014г. /респ.
чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП/, но административният орган не е прецезирал всички факти
и обстоятелства, касаещи настоящото производство.
Несъмнено се касае за инцидентен случай. Нарушението от този вид било
установено за първи път. Следва да се има впредвид и това, че още с възражението си
против АУАН, жалб. Н. е представил 3 бр. удостоверения за дейности касаещи
проверявания период от 28 дни, а единствено е спорен момента дали на АНО
евентуално и бил представен тахографски лист за периода от 05.30ч. на 27.04.2021г. –
до 13,35ч. на 27.04.2021г. Такъв тахогравски лист бе представен на съда /заверено
копие и оригинал за сверяването му/, поради което съда приема, че предвид
несъмненото обстоятелство за съществуването му към момента на адм. проверка, то в
голяма степен е възможно жалбоподателя да го е предоставил на АНО, като в противен
случай би се поставил в положение да бъде наказан със значителна финансова санкция
/както и се е случило с издаване на процесното НП/. Не без значение е и факта, че до
приключване на въззивното съдебно производство процесния тахографски лист бе
представен на съда.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че
настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното административно нарушение в сравнение с множеството други случаи по
чл.36, §.1, т. /i/ от Регламент /ЕО/ №165/2014г. /респ. чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП/, налице
е хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От АНО е следвало
да предупредят устно жалбоподателя, а не да налагат адм. наказание, като наложената
санкция в размер от 1500лв. е прекалено завишена /макар и в единствено възможния
според чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП размер/ и не може да изиграе в случая превантивна
функция, а се явява самоцелно наложено, без преценка на превеса на смекчаващите
3
вината обстоятелства. Поради това са налице съществени основания за отмяна на НП.
По гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001717/17.06.2021г., издадено от
Директор на РД“АА”-гр.Русе, против П.М.а Н., с ЕГН-**********, с което за
нарушение на чл.36, §.1, т. /i/ от Регламент /ЕО/ №165/2014г., е наложена „Глоба” в
размер на 1500 лв., на осн. чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4