Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр.Варна, 15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 31-ви състав, в
публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на секретаря Мария Минкова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№17908/2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Ищецът „К.Б.“ ЕООД твърди, че третото лице помагач „4
ф****“ ЕООД използващо търговското име „В***“ на 8.09.2015г. е предоставило на ответника В.Я. кредит
от разстояние в размер на 350лв. за период от тридесет дни с падеж 8.10.2015г.,
като сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя на 8.09.2015г. Сочи се,
че кредитополучателя се е възползвал от правото си по чл.11 от ОУ към договора
за кредит да удължи срока на кредита до 28.11.2015г., като въпреки удължения
падеж кредитополучателя не е погасил задължението си към крайния момент
28.11.2015г., поради което е била начислена и наказателна лихва по реда
предвиден в т.13.3(а) от 10.01%. Ищецът сочи, че е изпратил три писма до
длъжника за уведомяването му, че е изпаднал в забава, като същите са били
таксувани по 10лв. всяко съгласно уговореното в заемния договор. Сочи се, че „4.“
ЕООД е цедирало в полза на ищеца вземанията си по
договора на 1.02.2018г., като на ищеца са прехвърлени вземания за: 350лв.
главница, наказателна лихва в размер на 390.04лв. за периода от 29.11.2015г. до
31.01.2018г. и 30лв. такси за 3 бр. изпратени писма, като при цесията цесионерът изрично е бил упълномощен от цедента
да извърши от негово име уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията. Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 350лв.
неплатена главница по заемния договор, законната лихва върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане и да се присъдят
сторените по делото разноски.
Третото лице помагач не е заявило становище
Ответника по реда на чл.131 от ГПК е подал отговор в
който сочи, че оспорва наличието на предоставен кредит в негова полза, оспорва
и извършването на цесия в полза на ищеца. Сочи се, че не е спазено изискването
на писмена форма на договора за кредит съгласно Закона за потребителския кредит.
Твърди се, че ответника не е заявявал искане за предоставяне на кредит от
разстояние, като се оспорва и това че сумата сочена като отпусната е усвоена от
него, оспорва се твърдението на ищеца, че ответника се е възползвал от правото
си да удължи срока за погасяване на задължението, както се оспорва и
твърдението че са изпратени до кредитополучателя напомнителни
писма.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си
основание в чл.79 от ЗЗД вр. чл.240 от ЗЗД.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Приобщен към доказателствения
материал по делото е договор за кредит №****, със страни „4.“ ЕООД като кредитодател
и В.В.Я., като кредитополучател. Съгласно същия на
кредитополучателя се предоставя кредит в размер на 350 лева, която сума Я. е
заявил че желае да получи чрез Изипей и се е задължил
да върне в срок до 8.10.2015г. Съгласно условията на договора лихва за кредита
не се дължи – посочено е лихвеният процент да е равен на 0%, както и ГПР – 0%.
В чл. 13.3, б. „а“ от договора е посочено, че в случай на забава на плащания по
договора за кредит, кредитополучателят ще дължи надбавка за наказателна лихва,
прибавена към договорния лихвен процент, в размер на законната лихва върху
незаплатената сума за периода на просрочие, като към
датата на сключване на договора е посочено, че възлиза в размер на 10.01%.
Предвидено е, че наказателната лихвена надбавка за просрочие
подлежи на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент,
определен от БНБ.
Представена по делото е и разписка за извършено
плащане, видно от която, че на 8.09.2015г. кредиторът „4****“ ЕООД е наредил в полза на В.Я. чрез система за
електронни плащания Изипей сума в размер на 350 лева.
Видно от приложената на л.12 от делото оригинал на
разписка, че В.Я. на 8.09.2015г. е получила на каса на Изипей
сума в размер на 350 лева, като основание за превода е посочен ЕГН на ответника
и номера на кредита – **********.
От приложения на л.13-14 договор за прехвърляне на
вземания № ***от 01.02.2018г. е видно, че „4
ф****” ЕООД е прехвърлило на „К.Б.“ ЕООД вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена
покупна цена. Представено е и приложение № 1, като видно от същото, че част от
документа е вторично заличен по отношение на номерата на кредити срок за
погасяване, краен падеж, имена на кредитополучател и ЕГН, като са останали
видими графично форматираните колони от таблицата и само един пълен ред от нея.
Така под №472 е посочен номера на договора за кредит – **********/08.09.2015г.,
срока за погасяване в дни – 30, падеж – 6.10.2015г., име на кредитополучателя –В.В.Я., негов ЕГН, отпуснат размер на кредита в лева – 350,
отписана главница – 350 лева, отписана просрочена договорна лихва – 0, отписана
просрочена такса – 0, отписана наказателна лихва към датата на цесията и общ
размер на прехвърленото вземане от 770.04лв.
Представено е по делото уведомление, по
силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне,
представляващо приложение към исковата молба. В приложеното известие за
доставка е отбелязано, че пратката не е потърсена от адресата.
Предвид така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
За основателното провеждане на предявените искове в
тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между цесионера
и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени доказателства, се
установява, че ищецът в качеството му на цесионер и „4.”
ЕООД в качеството му на цедент, е сключен договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018г., приложение № 1, с който е прехвърлено
вземането на цедента от ответника по договор за заем
№ **********/8.09.2015г. При това съдът намира, че възраженията на ответника по
доказателствената стойност на документите са
неоснователни. На първо място заличаване на данните за други прехвърлени
вземания, не са от естество да разколебаят извода на съда относно волята на
кредитора да се разпореди с вземането си, произтичащо от твърдения договор за
кредит, която съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата
власт на купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно
физическо лице и изричното потвърждение на цесията /л.20/. Следва да се отчете
и че прехвърлянето на вземане е принципно неформален акт и съдържанието на
конкретната сделка между кредиторите, извън договорената промяна на
собствеността върху вземането не засяга по никакъв начин длъжника, поради което
и последният не може да си служи с подобни възражения при липса на твърдения,
че е престирал на стария кредитор.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото
прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да
гарантира правата на новия приобретател на вземането.
В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е
ограничено от разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4, които задължават стария
кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да
знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си
и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото,
то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След
като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение №*** по т.д.№**** на
ВКС, решение №****, по т.д.№**** на ВКС, II т.о., определение № ** по гр.д.№***. В
настоящия случай макар и по делото да не са налице данни ответникът да е
уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото
ищецът не е представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до
ответника, съдът намира, че В.Я. е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
с получаване на препис от исковата молба,
което съгласно чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено от съда. Тук съдът
намира за необходимо да посочи, че ответникът не разполага с възражения за
липса на представителна власт на лицето, подписало за дружеството-кредитор
уведомлението за прехвърляне, тъй като само последното е субектът, който може
да се позовава на този факт. Юридическото лице е обвързано от действията на
представляващия го. Когато между представляван и представител няма спорове
относно предмета и обема на представителната власт, то длъжникът не може да
предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си. Тези съображения
налагат извода за неоснователност на направените от ответника възражения за
ненадлежно съобщаване на цесията.
Следващият спорен по делото въпрос е относно наличието
на валидно сключено правоотношение между „4.” ЕООД и В.Я..
Представеният по делото договор е за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), тъй като от общите условия към договора
за потребителски кредит става ясно, че самата процедура по кандидатстване и
отпускане на парични средства се извършва по електронен път, като съвкупност от
технически операции, базирани на електронна платформа на отпускащия заема, с
регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с клиента.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ЗПФУР при
договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен
да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За
доказване на изявления, отправени съгласно закона, се прилага чл.293 от ТЗ, а
за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния
подпис.
Макар и по делото да липсват преки доказателства за
потвърждението на ответника, което да е отправено и достигнало до кредитора по
предвидения в Общите условия ред, от представената разписка, в която като
основание за получаване на сумата е посочен процесния
договор с № ********** следва да се приеме, че ответника е получил парите и
така е потвърдил договорните си задължения по договора, тъй като това е
документ издаден от трето не участващо по делото лице и е останал неоспорен в
хода на производството.
В
настоящия случай в договора изрично са посочени неговите условия, общия размер
на задължението, условията за неговото издължаване. Ясно е посочено, че за
предоставеният кредитен ресурс не се дължи възнаградителна
лихва, респ. нулев е процентът и на годишният процент на разходите. Ето защо и
настоящият състав на съда счита, че възражението за недействителност на
договора за кредит по чл. 22, във вр. чл. 10 и 11 ЗПК
е неоснователно.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че
ответницата дължи връщане на предоставения й кредитен ресурс. В тежест на Я. е
да установи факта на погасяване на дълга по кредита, като същият не е ангажирал
доказателства в този смисъл, поради което и предявеният осъдителен иск за
сумата от 350.00лв. следва да бъде уважен. Върху тази сума ответникът дължи
лихва за забава от деня на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2018г., до
окончателното погасяване на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца
искане, ответника следва да бъде осъдена да заплати на „К.Б.” ЕООД разноски за
заплатена държавна такса в размер на 100 лева, депозит за особен представител в
размер на 300 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, или общо сумата от 500 лева.
Производството по делото е частично прекратено с
протоколно определение от о.с.з. проведено на 17.12.2019г. по отношение на претендираната
сума от 77.32лв. лихва за останала неуточненост на същата дори и с молбата на
ищеца от 16.10.2019г., като осъдът е пропуснал да
даде срок за обжалване на същото от ищеца и ответника поради което това
определение следва да се допълни като се даде едноседмичен срок на страните за
обжалването му.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В.Я. ЕГН********** ***4,
да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ******, п.к.
1606 при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „4.“ ЕООД ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, сумата от
350.00лв., представляваща главница по договор за кредит №***, сключен между „4.” ЕООД и В. В.Я., вземанията по
който са прехвърлени на ищеца по силата на договор за прехвърляне на вземания №****., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 26.11.2018г. до окончателното изплащане на
задължението на осн. чл.240 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.В.Я. ЕГН********** ***4,
да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление ***, п.к. 1606, сумата от 500.00лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника
в полза на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка *** „***“ ЕАД, а
именно: IBAN
***.
Указва на страните, че постановеното по делото прекратително определение от о.с.з. проведено на
17.12.2019г. подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок от
уведомяването.
Дава на страните едноседмичен срок от уведомяването
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: