РЕШЕНИЕ

№761

гр. П., 03.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Даниела Асенова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 02253 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

 По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да бъде установено по отношение на В. Й. Захариева ,че следва да заплати сумата от 518.10 лева, представляваща  стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”Р.Д.”, бл**вх*ап***за периода от  01.05.2014г. до 30.04.2017г.,  законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 100.46  лева, за периода от  08.07.2014г. до 11.01.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане, както и да заплати направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.  

Ответника В. Й. Захариева, е оспорила исковете по основание и размер, като е направено и възражение, че  той дължи като ползвател само половината от претендираната сума.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, гр.дело №*****/****г. по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнени е за сумите от 518.10 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”Р.Д.”, бл**вх*ап***за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на  100.46 лева, за периода от 08.07.2014г. до 11.01.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане.

     С възражение  депозирано в законоустановения срок ответника е оспорил везането.    

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Б.П., в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на 518.10 лева главница и 100.46 лева лихва, представляващи  дължимите се суми за топлоснабденото жилище. Предвид на това съдът дава вяра на заключението на вещото лице и намира че така предявените искове следва да се уважат до установения от него размер,  така както и са предявени. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер.   

           Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от 08.07.2014г. до 11.01.2018г.,  На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.01.2018г.  до окончателното и изплащане.  

 Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 26.01.2015г. / предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК - 26.01.2018г. /, са били погасени по давност. Предвид горното, съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което  дължимата се сума за периода от  26.01.2015г. до 30.04.2017г. от ответника е 439.70 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П.,  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 76.78 лева, за периода от 08.03.2015г. до 11.01.2018г.  Ответника, не оспорва обстоятелството, че е собственик на 4/6 идеални части от жилището, заявено в с.з от 03.07.2018г., в подкрепа на което е и представеното писмено доказателство от ищцовата страна – декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответницата.  Предвид горното и на основание чл.30. ал.3 ЗС, настоящия състав намира, че ответника следва да бъде осъдена да заплати суми до размера на притежаваните от същата 4/6 идеални части от топлоснабдения имот а именно 293.13  главница и 51.18 лихва, за посочените по- горе периоди, поради което и така предявените искове се явяват основателни до посочените размери, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради погасяване по давност.     

           С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищцовата страна в настоящето производство, както и съобразно ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат присъдени и разноските сторени от ищеца в заповедното производство които са в общ размер на 144.72 лева, платена държавна такса и юристконсултско възнаграждение и хонорари на вещо лице, изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.

           Съответно ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати но ответника направените разноски по делото изчислени  съобразно отхвърлената част на исковите претенции в размер на 177.34 лева.           

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Й. ***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от  293.13 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П., ул.”Р.Д.”, бл**вх*ап***за периода от 26.01.2015г. до 30.04.2017г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на  51.18 лева, за периода от 08.03.2015г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2018г.,  до окончателното и изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 518.10 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за периода от  01.05.2014г. до 30.04.2017г., и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 100.46 лева, за периода от 08.07.2014г. до 11.01.2018г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани, включително и поради изтекъл давностен срок.

 ОСЪЖДА В. Й. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски в настоящето и в заповедното производство па дело  №*****/****г. по описа на ПРС изчислени   съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на  144.72   лева.  

ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, да заплати на В. Й. ***,  направени разноски в настоящето производство в размер на  177.34   лева.  

След влизане на решението в сила, частно гражданско дело   №*****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                     

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: