Р Е Ш Е Н И Е
№ 334
гр. Русе, 20.12. 2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, девети състав, в публичното заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Цветелина
Димитрова като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 407 по описа за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 118
от КСО /Кодекс за социално осигуряване/, вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от “Милениум билд 2002“
ЕООД - Русе с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Македония“ №14, представлявано от
управителя П. П. чрез пълномощник адв. С.Ц. ***, срещу Решение № 1040-17-53 от
31.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане с № 54041731 от 29.03.2023г. на длъжностно лице по чл.60,
ал.1 от КСО. С разпореждането злополуката, станала с Н. Н. К. на 17.02.2023г., се
приема за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО.
Според
жалбоподателя длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, а в последствие и
директорът на ТП на НОИ Русе неправилно и в нарушение на закона са приели, че настъпилата
смърт на Н. Н. К. на 17.02.2023г. е в резултат на трудова злополука, тъй
като пътуването на К., по време на което е претърпял пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, не е било по обичайния път до работното място и не е било
свързано с отиването му на работа. Твърдят, че в деня на ПТП пострадалият е бил
в отпуска. Считат, че събраните доказателства са противоречиви, липсва
задълбочен анализ на същите, който да обоснове извода, че е налице трудова
злополука по см. на чл.55, ал.1 от КСО. Излагат доводи, че не е изпълнен фактическия
състав на цитираната разпоредба на КСО, която да доведе до квалификация на
злополуката като трудова, тъй като са налице данни, според които злополуката е настъпила не по време на
пътуване към работното място. По съществото на спора, в
представена писмена защита по делото, се поддържа и възражение за недоказаност
на факта, че към момента на злополуката починалият К. е пътувал именно към
работното си място, тъй като събраните в съдебното производство гласни
доказателства опровергават дадените пред административния орган обяснения.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ-Русе, действащ чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Цв.Р. счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованото лице Н.К.А. – баща на починалия работник, не се явява в
с.з. и не изразява становище по жалбата.
На заинтересованото лице Н.Д. И. – майка на починалия работник, по реда на
чл.137, ал.6 от АПК, е назначен особен представител, който в с.з. изразява
становище за неоснователност на жалбата, не представя допълнителни
доказателства. Моли съда да остави
жалбата без уважение и да потвърди решението на Директора на ТП на НОИ.
Административен съд Русе, след като обсъди данните по делото, доводите на страните и след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира жалбата за
процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл. 118 КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните фактически и правни съображения:
По фактите:
Н. Н. К.,***, работил по сключен трудов договор № 324/22.02.2022г./л.15
преписка/ в “Милениум билд 2002“ - Русе, на длъжност общ работник, строителство
на сгради. До работното си място по строителни обекти в гр.Русе К. пътувал обичайно със св.М. Ш. – негов
колега, който също живеел в с.Тръстеник Пътували с личния автомобил на Ш.
На 17.02.2023г. К. продължавал да работи при същия работодател, на същата
длъжност. В този ден, в обичайното време за тръгване за работа – около
07,10ч. К. и Ш. отпътували с автомобила
на Ш. от с.Тръстеник за работа, като работното им място се намирало на
строителен обект в с.Николово, обл.Русе. Ш. управлявал автомобила. Движили се
по главен път – Русе-В.Търново, в посока гр.Русе. Когато достигнали до 1-5км около
07,30ч. претърпяли пътно транспортно произшествие/ПТП/, при което управляваният
от Ш. автомобил се ударил в крайпътно дърво. В резултат на удара и получените
от него съчетана травма и остра кръвозагуба на място починал Н. Н. К.. За
настъпилата смърт бил издадено медицинско съобщение за смърт от 17.02.2023г. и
съобщение за смърт № 105 от 18.02.2023г./л.19 пр./ от УМБАЛ „Канев“АД.
Същия ден – 17.02.2023г. служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР
Русе съставили констативен протокол за ПТП с пострадали № 129/42/л.17 пр./ В
него отразили, че ПТП е настъпило в 07,20ч. на 17.02.2023г. по гл.път1-5,
км5+900 в посока ГКПП Дунав мост. Посочен е водачът на автомобила – М. Ш.,
както и пострадалия Н. Н. К., който е починал на място.
В Протокол №1 от 22.02.2023г. на основание чл.2, ал.3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки /Наредбата/ са отразени обстоятелствата, които са
установени от проведеното от осигурителя-работодател разследване. В протокола
комисия, председателствана от управителя на дружеството и членове – работници в
дружеството, сред които и св.С.А., са отразили, че злополуката е настъпила на
17.02.2023г. около 07,20-07,30ч., по първокласен път Русе-В.Търново, при
навлизане в
гр.Русе, на път за
работа с двамата работници на дружеството К. и Ш.
На основание и в срока по чл. 57, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр.Русе е
подадена декларация вх. № 5101-17-29 от 23.02.2023г. /л.7пр./ от управителя на
дружеството-работодател П. П. В декларацията се посочва, че е налице трудова злополука
по чл.55, ал.2 от КСО, в резултат на
която е настъпила смърт. Подадени са
данни за злополуката, според които същата е настъпила при отиване на работа на
двамата работници Ш. и К., които са претърпели ПТП около 07.26ч. Декларирано е
работното време на двамата работници - от 08,00ч. до 12,00ч. и от 13ч. до 17ч.,
посочено е мястото на злополуката – гр.Русе, бул.“Трети март“ – на входа на
гр.Русе в района на хижа „Приста“.
Въз основа на подадената декларация от “Милениум билд 2002“ ЕООД -Русе, със
Заповед № 1015-17-127 от 02.03.2023г. /л.10пр./, на основание чл. 58, ал.2 от КСО, Директорът на ТП НОИ Русе е разпоредил да се извърши разследване на декларираната
злополука, за което да се изготви протокол до 03.04.2023г. В сформираната
комисия отново като член бил включен св.С.А.. След извършеното самостоятелно разследване
комисията съставила Протокол с изх.№5103-17-6 от 27.03.2023г., в който били
отразени същите обстоятелства, а именно, че пътувайки по обичайния си път от
с.Тръстеник до работното си място “Милениум билд 2002“ ЕООД, двамата работници
са претърпели ПТП, при което К. е починал на място. За настъпилото ПТП било
образува досъдебно производство.
В протокола е отбелязано, че при разследване на злополуката са присъствали Н.Д.
И. – майка на починалия работник и Н. Н. И. – негова сестра. Протоколът е
подписан без възражения от членовете на комисията и Н. И. Към съставения протокол са приложени и представените по делото длъжностна
характеристика на двамата работници, констативен протокол за ПТП и
удостоверение за наследници на Н. К.,
видно от което негови наследници са само неговите родители.
Въз основа на установеното с Разпореждане № 51041731 от 29.03.2023г./л.6/ на
длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Русе е прието, че
случилото се с двамата работници на 17.02.2023г. е при отиване на работа и се
приема за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО.
След връчване на Разпореждането на “Милениум билд 2002“ ЕООД–Русе последните
в срока по чл.117, ал.1, т.2 от КСО подали жалба вх.№1012-17-125 от 05.05.2022г./л.4/
до Директора на ТП на НОИ и оспорили разпореждането по административен ред. В жалбата са развити съображения, че разпореждането
е незаконосъобразно, оспорват се констатациите на комисията и сочи, че не е
налице трудова злополука, тъй като тя не е свързана пряко или косвено с
изпълнение на трудовите задължения на двамата работници. В жалбата се посочва,
че двамата работници са предупредили предния ден прекия си ръководител, че на
17.02.2023г. ще отсъстват, тъй като ще водят техен близък в болницата, поради
което няма да бъдат на работа. Посочва се, че пострадалият К. е нарушил правилата за движение по пътищата,
като не си е поставил предпазен колан, с което е допринесъл за настъпилия
резултат. Твърдят, че злополуката е настъпила извън работното място и извън работното
време, поради което не попада в обхвата на легалната дефиниция за трудова
злополука.
След като разгледал жалбата и приложеното към нея досие Директорът на ТП на
НОИ-Русе постановил оспореното Решение № 1040-17-53 от 31.05.2023г./л.1/, с
което потвърдил разпореждането на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО.
Административният орган е изложил подробни мотиви защо намира жалбата на “Милениум
билд 2002“ ЕООД за неоснователна. Решението било връчено на жалбоподателя на
22.06.2023г. по пощата с известие за доставяне/л.2 пр./
В с.з. по делото са разпитани свидетели, водени от страна на жалбоподателя –
св.М. Ш. и св.С.А. – работници в дружеството, като св.Ш. е вторият пострадал
при злополуката, а св.А. е участвал в разследването на злополуката. Пред съда
св.Ш. обяснява, че в деня преди злополуката
е уведомил работодателя си, че той и починалия К. на следващия ден ще отсъстват
и той ги освободил. Обеснява, че имал лична работа – да премине технически
преглед на автомобила си, а починалият К. нямал с какво друго да отиде на
работа и затова и той останал с него, като на другия ден тръгнал с него за
гр.Русе по своя работа, използвал го само да го транспортира. Заявява, че не е
подавал молба за отпуска, но такава била практиката в дружеството, в края на
месеца оформяли отпуските. Според свидетеля работниците не се подписват всеки
дан в присъствена книга. Категоричен е че за м. февруари 2023г. е ползвал само един ден отпуска и това е
17.02.2023г. Вторият свидетел - С.А. също твърди, че в края на работния ден на
16.02.2023г. св.М. Ш. го е уведомил, като отговорник на работната група, че на
следващия ден ще отсъстват от работа двамата с
починалия К., който нямал с какво друго да дойде на работа, тъй като
пътували заедно от с.Тръстеник до работното им място. Потвърждава, че
работниците не подавали молба за отпуска, а после оформяли документите, когато
си получавали заплатите.
По искане на ответната и на заинтересованата страна жалбоподателят е
представил в с.з. писмени доказателства: заверено копие на книга за инструктаж,
видно от която двамата пострадали при злополуката работници – К. и Ш. са били
ежедневно инструктирани от 01.02. до 16.02.2023г. Представени са и заверени
копия на разчетно-платежни ведомости за м. ноември, м. декември 2022г. и месеците
януари и февруари 2023г., от които се установява, че св.Ш. за м.февруари 2023г.
има отработени 12дни и няма отбелязани дни, в които да е бил платен или
неплатен отпуск. За починалия работник К. се установява, че има отработени
13работни дни и също няма отбелязани дни, в които да е бил платен или неплатен
отпуск.
При така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата срещу Решение № 1040-17-53 от 31.05.2023г. на Директора на ТП НОИ
Русе, с което е потвърдено Разпореждане №51041731 от 29.03.2023г. на
длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, е подадена на 06.07.2023г., решението
е връчено на 22.06.2023г. по пощата срещу разписка/л.3пр./ Жалбата е подадена срещу
административен акт, за който изрично в чл. 118 от КСО е предвидена възможност
за съдебно оспорване в 14-дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО във вр. с
чл.149, ал.1 АПК от съобщаване на решението на директора на ТП на НОИ – Русе, от
надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, имаща право и
интерес от оспорването, поради което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана нейната основателност.
По основателността на жалбата:
При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспореното
решение съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на основанията по чл. 146 АПК, съдът
намира, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "г" от КСО - ръководителя на съответното териториално
поделение на НОИ, в предписаната от закона писмена форма, с всички необходими
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, и в съответствие с неговите цели. Не са
допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Спазена
е процедурата, предвидена в КСО и нормативните актове по прилагането му относно
начините на деклариране на злополуката, в случая от осигурителя. С нормата на
чл.58, ал.1 КСО са уредени хипотезите, при които контролните органи на ТП на
НОИ следва задължително да извършат разследване на декларираната злополука, като
настоящият случай, предвид настъпилата смърт на работника К., попада в тази хипотеза и такова разследване е
извършено, като за резултата от разследването е издаден и съответен протокол/л.11/.
По делото всъщност не е налице спор относно механизма на настъпване на злополуката
– в резултат на настъпило ПТП, за което в преписката има приложени съответните
писмени доказателства. Съгласно чл.171, ал.1 от АПК доказателствата, събрани
редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.
Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния
орган, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В случая
съдът, по искане на жалбоподателя, е събрал гласни доказателства и по отношение
на това обстоятелство, чрез разпита на двамата свидетели. Няма спор по
отношение настъпилото ПТП, основният спорен въпрос по делото, във връзка с който са събирани гласни доказателства е двамата
пострадали от ПТП за къде са пътували – за работното си място по обичайния си
път или в друго направление, както и били ли са отпуска този ден.
Изясняването на тeзи обстоятелства е
свързано с квалифицирането на злополуката като трудова и по-конкретно с въпроса
налице ли са всички елементи от фактическия състав на трудовата злополука по
чл.55, ал. 2 от КСО, според която разпоредба трудова е и злополуката, станала с
осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а КСО по време на обичайния път при отиване или
при връщане от работното място. С оглед събраните доказателства, съдът намира,
че в случая правилно е приложен материалният закон, а административният акт
съответства на целта му.
Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило неработоспособност или смърт. Тази нормативна разпоредба означава, че
фактическият състав на злополуката, която законодателят приема за трудова
изисква наличието на следните обстоятелства: 1/ да е налице внезапно увреждане
на здравето на осигурено лице; 2/увреждането да е довело до неработоспособност
или смърт на осигуреното лице; 3/ увреждането да е настъпило през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа извършвана
в интерес на предприятието. С разпоредбата на ал.2 от чл.55 от КСО
законодателят е създал презумпция, по силата на която се признава за трудова
дори и злополука, настъпила извън работното време и работното място на
пострадалото лице, но по време на пътуването между работното място на лицето и
обичайното му място за живеене. В тези случай самият законодател е установил,
че действията на лицето по придвижване от и до работното му място са именно във
връзка и по повод на извършваната от него работа в полза на работодателя.
Правната теория приема за същинска трудова злополука хипотезата на чл. 55, ал.
1 от КСО, а хипотезите на чл. 55, ал. 2 от КСО за приравнени на трудова
злополука случаи като под "приравнени" следва да се разбира случаи,
които не отговарят на определението по чл. 55, ал. 1 от КСО, но имат същите
правни последици. Разпоредбите на чл. 55 от КСО регламентират фактическите
състави, при които дадена злополука следва да се квалифицира като трудова. Уредените
в чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО фактически състави са алтернативни по своя
характер, доколкото представляват различни хипотези, които не могат да се
осъществят едновременно. Всеки от уредените фактически състави поражда едни и
същи правни последици, а именно определянето на конкретната злополука като трудова.
Така нормата на чл. 55, ал. 2, т. 1
от КСО предвижда, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал.
1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното
място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене
с постоянен характер. Анализът на разпоредбата сочи, че фактическият състав на
трудова злополука, уреден в нея съдържа следните елементи: 1/ да е налице
злополука – т. е. внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, водещо до
неработоспособност или смърт и 2/ увреждането да е настъпило по време на
обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място
на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.
Това са именно единствените релевантни обстоятелства, при наличието на които
злополуката може да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО.
В случая безспорно се установява, че на 17.02.2023 г. е настъпило внезапно
увреждане на здравето на Н. К., което е довело до неговата смърт, т. е налице е
първата предпоставка от фактическия състав по
чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО. Налице е и втората, посочена по-горе
предпоставка – увреждането да е настъпило по време на обичайния път от или до
работното място на осигуреното лице. Категорично е установено, че злополуката е
настъпила на първокласен път, който е основен свързващ и обичаен за пътуване от
населеното място, в което живее починалото лице – с.Тръстеник, общ.Иваново до
гр.Русе, където е местоработата на починалия. Установено е времето на
настъпилата злополука – 07,20ч., когато обичайно, отивайки на работа, двамата
работници се движат по този път, предвид, че работното им време е от 08,00ч. В
показанията си св.Ш. заявява, че на
17.02.2023г. са тръгнали за гр.Русе по време, когато обичайно около 07,10ч.
тръгват за работа. Неоснователни в тази връзка са възраженията на
жалбоподателя, че в този ден двамата работници са били отпуска, която са
заявили предния ден на отговорника на работната им група. В тази връзка
жалбоподателят представя гласни доказателства – показанията на двамата
свидетели – Ш. и А., които твърдят, че в края на работния ден св.Ш. е уведомил
св.А., че на следващия ден той и починалия К. ще отсъстват. Съдът не кредитира
техните показания в тази част, като счита, че показанията не двамата свидетели
не отразяват обективната истина, тъй като двамата са повлияни от служебната си
зависимост от жалбоподателя – техен работодател. Освен посоченото, показанията
на двамата свидетели не се потвърждават и от представените писмени
доказателства, изхождащи от жалбоподателя - заверени копия на разчетно-платежни
ведомости, сред която и тази за м.февруари 2023г. От тях се установява, че св.Ш.
за м.февруари 2023г. има отработени 12дни и няма отбелязани дни, в които да е
бил платен или неплатен отпуск. За починалия работник К. се установява, че има
отработени 13работни дни и също няма отбелязани дни, в които да е бил платен
или неплатен отпуск. Посоченото опровергава твърденията на двамата свидетели,
дори да се приеме, че отразяването на отпуската става в края на месеца, когато
се изплащат заплатите. Сериозни несъответствия има в твърденията на св.Ш. пред
съда и в твърденията на ответника в жалбата/л.4пр./ до Директора на ТП НОИ. В
с.з. св.Ш. заявява, че той е отсъствал, защото се налагало да премине
технически преглед на автомобила си, а починалия работник отивал по друга своя
работа в Русе. В жалбата на ответника се твърди, че двамата работници заявили
отсъствие от работа в деня на злополуката, за да заведат техен близък в болница
– факт, който не се потвърждава, тъй като в автомобила са били само двамата и с
тях не е пътувало трето лице.
В с.з. е направено основателно възражение от особения представител на заинтересованата
страна Н.Д. И. за това, че не следва де се кредитират по делото показанията на св.А., на
основание чл.164, ал.1,т.6 от ГПК, тъй като същият е участвал в комисията по
разследване на злополуката и е подписал окончателния протокол от разследването,
в който се приема, че злополуката е станала по време на пътуването до работното
място. Както е посочено по-горе св.А. е бил член на двете комисии и е подписал
непосредствено след злополуката двата протокола без особено мнение и без
забележка по отношение на това обстоятелство. Следва да се отбележи, че в протокола по чл.58, ал.6 КСО, който е
валиден до доказване на противното, е посочено, че при разследване на
злополуката са участвали майката и сестрата на починалия работник. Всички те са
давали сведения за обстоятелствата по злополуката. Необяснимо е защо тогава, непосредствено
след злополуката, когато и спомените за всичко случило се през тези дни са
най-близки и ясни, свидетел А. не е заявил, че двамата работници са поискали и
са били отпуска, така, както твърди в с.з. Съдът, като съобрази посоченото горе
и разпоредбата на чл.164, ал.1,т.6 от ГПК счита, че показанията на св.А. са недопустими, тъй
като с тях той се опитва да опровергае съдържанието на частен документ, подписан
от него, поради което ги изключва от доказателствената съвкупност.
Всеки един от елементите на трудова злополука може да се доказва в хода на
административното производство, и в хода на съдебното производство, с
допустимите доказателствени средства по АПК, вр. ГПК и специалните по КСО и
приложимите подзаконови актове. В случая се установи съставът на чл. 55, ал. 2
вр. ал.1 от КСО и Директорът на НОИ - ТП Русе правилно е приел, че е налице
трудова злополука, тъй като твърденията за обратното са недоказани.
По горните съображения съдът намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид изхода на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78, ал.
8 от ГПК в полза на ответника ТП на НОИ-Русе следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, установен в чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 лева.
На основание чл.143, ал.4 от АПК когато съдът отхвърли оспорването право на разноски имат и заинтересованите
страни, за които актът е благоприятен. Разноските за назначаване на особен
представител на заинтересованата страна Н.И. следва да останат в тежест на жалбоподателя
така, както са направени.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно Административен съд Русе – девети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Милениум билд 2002“ ЕООД - Русе с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.Русе, ул.“Македония“ №14, представлявано от управителя П. П., срещу
Решение № 1040-17-53 от 31.05.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане с №
54041731 от 29.03.2023г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО и с което
разпореждане злополуката, станала с Н. Н. К. с ЕГН ********** на 17.02.2023г., се приема за трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.2 от КСО.
ОСЪЖДА “Милениум
билд 2002“ ЕООД - Русе с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Македония“ №14, представлявано
от управителя П.П. да заплати на ТП на НОИ-Русе разноски по делото в размер на 100 /сто /
лева.
Решението подлежи на обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: