Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262
гр.Габрово, 5.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито
заседание на трети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при секретаря.В.Йосифова....., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 107 по описа за 2018 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Д.К.Ц., действащ като пълномощник на Е.Д.Ц. против К.Н.И. с цена на
иска 25 001 лв., частичен от 117 328.39 лв.
В исковата молба се твърди, че през
м.февруари 2018 г. ищцата възложила на ответника довършителни строителни
работи/ топлоизолация и дограми/ на три къщи в района на гр. Ш.. От своя страна
К.И. ангажирал К.М.с надзора върху изпълнението на строителните работи и
заплащането им. Строителството започнало на 1.03.2018 г. и завършило на
30.06.2018 г. Ищцата имала финансови и организационни отношения само с
ответника, на когото предоставила по банков път или в брой исканите от него
суми. В началото на м. септември ответникът предоставил на ищцата своя финансов
отчет. В него били посочени разходи от
77 950 лв., докато в счетоводството на ищцата били с 20 000 лв.
повече. С отчета ответникът предал и документи за извършени разходи. От тях
ищцата признавала сумата от 1939 лв. Документите за останалите направени
разходи ищцата намерила за нередовни или ненужно направени. Тъй като ответникът
отчел само 1939 лв. от общо направени разходи в размер на 77 950 лв., той
следвало да възстанови или да докажа разходи
в размер на 76 011 лв.
Иска се да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата сумата от 25 001 лв., частичен иск от общо 76 011
лв.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника, с който искът се оспорва по основание и размер.
Твърди се, че исковата молба е
нередовна, тъй като не било посочено на какво основание ищцата счита, че трябва
да й бъде присъдена претендираната сума. Не бил ясен
размера на средствата, които се твърди да са платени, как са предадени, какви
са констатациите. Липсвала яснота относно фактите и обстоятелствата, които
ищцата твърди да са се случили. Не бил очертан предмета на спора, което
препятствало правото на защита на ответника. С отговора се заявява, че между
ответника и Е.Ц. не бил сключван договор за извършване на довършителни
строителни работи, нито формален, нито устен. Ответникът не е искал и получавал
суми от ищцата, не е представял отчет за извършени довършителни работи и разходооправдателни документи. Оспорва съдържанието и
истинността на представените с исковата молба частни документи, които не са
подписани от него и не са му противопоставими.
Иска се да бъде отхвърлен предявения
иск като неоснователен и недоказан.
С допълнителна искова молба, ищцата
заявява, че бивши нейни имоти в гр. К. и
гр. Т. по приложени нот. актове № 121/8.08.2017 г., №
122/8.08.2017 г. и № 150/15.12.2017 г. на ноотариус в
гр. К. и нот.акт № 70/7.11.2017 г. на нотариус
С.Л.гр. Т. били формално прехвърлени на ответника с цел улесняване на
продажбата им от ответника на заинтересовани купувачи. За извършената от
ответника услуга той следвало по негова молба да бъде възнаграден с безлихвено
ползване на първите получени от продажбата на имотите 100 000 евро в
продължение на три години за погасяване на негов ипотечен кредит. С молбата се
твърди, че за извършване на довършителните работи ищцата превела на ответника
по банков път през месеците март – юли общо сумата от 32 590 лв. Прави се
уточнение, че общата дължима сума на неотчетените с редовни документи разходи
се завишава на 84 738.39 лв., като в хода на делото я завишава на
117 328.39 лв.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото е представена от ищеца
компютърна разпечатка за извършени разходи за периода от 5.03.2018 г. до
27.09.2018 г. , за която той твърди, че е финансов отчет, представен му от
ответника, за извършване на възложени му довършителни строителни работи на три
къщи в района на гр. Ш.. Представени са и три броя фактури за извършени
плащания към ВиК Д., които не са подписани от
ответника и оспорени от него, както и неподписани други платежни документи,
складови разписки и фискални бонове.Ищецът твърди, че този отчет му е предоставен
от ответника през месец септември 2018 г.
За изясняване отношенията между
страните бяха допуснати до разпит свидетелите, поискани от ищеца, К.Б., Е. Ц. и
С.К.
Св. К.Б. е дъщеря на пълномощника на
ищцата и нейна сестра. Тя твърди, че процесните три
къщи са собственост на сестра й.Свидетелката и сестра й се договорили с К.И. да
помогне за продажбата на къщите, като намери подходящи клиенти. Тъй като
постройките били недовършени, И. им предложил да ги довършат за да се повиши
цената им и да се осъществи по- изгодна продажба. Уговорили се двете сестри да
му изпращат парични суми чрез техния баща Д.Ц., с които той да извърши
необходимите довършителни работи.Ищцата осигурила сумата от 50 000 евро,
които били предназначени за ремонт, които превела чрез Д.Ц.. Пълномощника на
ищцата изцяло осъществявал контактите и извършвал плащанията на К.И.. Като
възнаграждение/ награда/ било уговорено, след като се осъществи продажбата, на
ответника да бъдат предоставени 100 000 евро безлихвен кредит за да погаси
свой личен заем. След това И. наел майстори и започнал строително
довършителните работи. Сумите били осигурявани чрез няколко превода.
Многократно се случвало да дават пари на техния баща на ръка, които той
предавал на И. за строителството.
Свидетелката Е. Ц. е сестра на
пълномощника на ищцата. Тя живее с Д.Ц. в едно домакинство и повечето разговори
между него и К.И. се провеждали в нейния дом. Говорели за строителни дейности
дограми, изолации. Няколко пъти ходили до Ш. да проверят как вървят ремонтните
работи. Обектите се финансирали от ищцата и нейната сестра. Направило й впечатление, че в един момент брат й започнал
да изисква фактури, тъй като И. му поискал 10 000 лв. за заплащане на
работниците, Ц. извършил проверка и установил, че тази сума не се дължи.
Свидетелят С.К.поставял топлоизолация
на обектите. Бил нает от К.М.и от него получавал парите за извършените дейности
и заплати на работниците. В хода на работата се получило забавяне на плащанията
и М.му съобщил, че чака осигуряване на средства от К.И., а той от своя страна
ги получава от Г. от дъщерите на Ц.. Обекта бил завършен юли месец и всичко
било разплатено. През м. септември получил обаждане от Д.Ц. с извинение, че не
му е платил сумата от 10 000 лв., на което свидетелят отговорил, че всичко
е платено и нищо повече не му се дължи.
По делото е представено писмо вх. №
2053/31.05.2019 г. от „Банка **” , от което се установява, че през периода
16.03.2018 г. до 27.07.2018 г. от
сметката на Е.Д.Ц. по сметка с титуляр К.Н.И. е преведена общо сумата 32 590
лв.
Процесуалният представител на
ответника застъпва становището, че тези суми са предоставени на ответника на
основание договор, който имали помежду си и със издателска къща С. за изготвяне
на филм. Между Ц. и С. нямало отношения. Всички суми минавали през ответника,
който ги предавал на С., на основание пълномощно, предоставено му от Д.Ц.. В
подкрепа на тези твърдения, ответникът представя пълномощно, дадено му от Д.Ц.
на 18.10.2016 г., даващо му права свободно и неограничено да го представлява
пред всички медии по реализиране и тиражиране на продукти, свързани с неговото
име и личност, споразумение от 22.12.2017 г. между К.И. и С. за създаване на
документален филм „Н” за живота на Д.Ц. и декларация от С. от 22.12.2018 г., че
К.И. е осигурил сумата от 36 000 лв. за създаване на филма.
Освен това ответникът заявява, че е
собственик на процесните сгради, като представя нот.акт № 121/8.08.2017 г., № 122/8.08.2017 г. и №
150/15.12.2017 г. на нотариус Й.П. с район на действие Районен съд К..
Ищцата оспорва представените
споразумение и декларация и твърди, че те са съставени с оглед настоящото дело.
Оспорва и действителността на договорите за покупко
продажба на недвижимите имоти.
Преценявайки всички доказателства в
тяхната съвкупност, съдът приема следното от правна страна:
Предвид изложеното в исковата молба и последващите уточнения, както и въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.258 ЗЗД
за връщане на сумата от 25 001 лв., частичен от 117 328 лв., дадена
на ответника за довършителни стротелни работи –
поставяне на дограма и изолация в три къщи в гр. Ш., изразходването на които не
е отчетено.
От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че между страните са създадени
облигационни
отношения, които носят
белезите на договор за посредничество и договор за изработка. От своя страна договорът
за посредничество по същността си има елементите
на договор за поръчка. Същият има неформален характер.
Предмет на спора по настоящото дело е договорът
за изработка, който също е неформален договор. Че страните са обвързани с този
договор съдът прави извод от показанията на разпитаните свидетели и писмените
доказателства по делото.
Ищцата е възложила на ответника да
извърши допълнителни строителни работи на три къщи в гр. Ш. с нейни средства,
като за изпълнителя е договорено възнаграждение.
Показанията на свидетелите Ц., сестра
и леля на ищцата, съдът обсъжда в съответствие
с разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът намира, че техните показания следва да бъдат
кредитирани.Това е така, тъй като съгласно чл. 172 ГПК
заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се
преценява с оглед всички данни по делото, при отчитане на евентуалната му
необективност. Не съществува забрана въз основа на такива показания да се
приемат за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се
явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката
следва да бъде обоснована с оглед на другите доказателства по делото и да
стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността
на свидетеля да повлияе на достоверността на показанията му. В случая тези показания
кореспондират с другите
доказателства по делото, като липсват категорични насрещни доказателства,
които да ги опровергават.
Изнесеното от тези свидетели е в съответствие с показанията на св. С.К., който
е необвързано със спора и страните лице. В показанията си той твърди, че му
било съобщено от прекия изпълнител М., че К.И. очаква да получи парични
средства от Г. от дъщерите на Д.Ц. за да му бъде заплатено за свършената
работа, като в крайна сметка получил плащане. Показанията на този свидетел
относно приключване на довършителните работи изцяло съвпадат с показанията на
останалите свидетели. Налице е и съвпадение с периода от време, през който са
траели строителните работи – от м. март до м. юли и периода от време през който
са извършвани преводите от Е.Ц. по
сметката на К.И. – също от март до юли.
Съдът не възприема тезата на ответника,
че тези преводи са били направени по друг договор за изработване на филм за
живота на Д.Ц. на основание споразумение от 22.12.2017 г., декларация от
22.12.2018 г. и пълномощното, представено по делото, дадено му от Д.Ц.. Това е
така, тъй като споразумението и декларацията нямат достоверна дата, не носят
подписа на ищцата или нейният пълномощник, няма яснота кога и по какъв начин са
превеждани сумите. Не могат да бъдат противопоставени на ищцата и са в
противоречие с всички останали доказателства по делото.
В съдебно заседание, проведено на
2.05.2019 г. пълномощникът на ищцата изрично е заявил, че строителните работи
са извършени – поставена е дограма и топлоизолация, но имало дефекти. Приемо предавателен протокол не бил съставен. Още с
исковата молба е заявено, че това е станало
на 30.06.2018 г. По късно – в началото на м. септември, изпълнителя му
предоставил финансов отчет и документи за разходи, които са приложени по
делото.
По делото няма доказателства, не са
наведени и такива твърдения, при приключване на строителните работи
пълномощника на ищцата да е направил възражения, такива не са направени и след
представяне на отчета и финансовите документи.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като
направи преглед и изрази всичките си възражения за неправилно изпълнение. Ако
при прегледа не бъдат направени възражения, работата се счита приета.
В случая съдът намира, че ищцата, чрез пълномощника си,
е приела
изработеното, тъй като в
сроковете по чл. 264, ал. 2 ЗЗД не е отправила възражения към изпълнителя за наличието на
недостатъци и неправилно изпълнение на поръчаното, нито възражения за направените разходи.
Поради това ищцата е загубила правото
си в по - късен период да възразява срещу изпълнението, тъй като в случая не се
касае до хипотезата на чл.264 ал.2 пр.2 ЗЗД, относно наличие на скрити
недостатъци.
На основание изложеното, съдът намира,
че искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора ищцата остава
задължена за разноските. В случая те се претендират на основание чл.38 ал.1 т.3
ЗА.
Съгласно
разпоредбата на ал.1 от чл. 38 от ЗАдв, адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат
право на издръжка; на материално затруднени лица и на роднини, близки или на
друг юрист, като решаващият
съд не е компетентен да проверява наличие на посочените по- горе предпоставки. Съгласно
разпоредбата на ал.2 от същият текст съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. За да се постанови определение в този смисъл е необходимо
процесуалното представителство да е извършено при условията на чл. 38, ал.1 от ЗАдв. В конкретния случай предпоставките за уважаване на
така направеното искане са налице. Видно от договора за правна помощ и съдействие, ответникът е упълномощил адв. Т. при условията на чл.38 ал.1` т.3 ЗАдв. Минималният размер на възнаграждението е 1280 лв.,
която сума ищцата следва да бъде осъдена да заплати на адв.
Т..
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Е. Д. Ц.
*** чрез пълномощника си Д.К.Ц. ЕГН ***
против К.Н.И. ***за заплащане на сумата 25 001 лв., частичен от
117 328.39 лв. на основание чл.79 вр. с чл.258 ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.
Д. Ц. ***, чрез пълномощника си Д.К.Ц. *** да заплати на адвокат А.Т.Т. от САК ,
адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лв./ хиляда двеста и осемдесет лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд - В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: