№ 48
гр. Смолян, 28.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
СъдебниХристина Т. Д.а
заседатели:Диляна М. Ангелова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
и прокурора Н. С. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Дафинка Т. Чакърова Наказателно
дело от общ характер № 20255400200026 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Смолян, редовно призована, се явява
прокурор С..
За Ощетеното юридическо лице Министерство на финансите,
представлявано от ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, редовно
призовано, се явява ст. юрк. Ил. Д., редовно упълномощен.
Подсъдимият Б. З. К., редовно призован, се явява лично и със
защитника си А. Г., редовно упълномощен.
Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Г. - Правя искане за отвод на съдебния състав, тъй като
мнозинството от този съдебен състав е участвал по дело, по което, според
защитата, принципите за обективност и пълно изследване на всички
обстоятелства на делото и доказването по несъмнен начин, накърняват
интересите на правосъдието. Поради това смятам, че са налице условията и
изискванията на чл. 29, ал. 2 от НПК, а именно: налице са други
обстоятелства, поради което може Съдът да се счита за предубеден и на това
основание правя искането за отвеждане на съдебния състав. В този смисъл е и
Постановление № 6 от 4.05.1978 година. Моля да уважите искането ми за
1
отвод. Част от съдебния състав е участвал в минало дело № 99. Считам, че там
са нарушени принципите на чл. 13 и чл. 14 от Наказателния кодекс, тъй като
делото не е решено чрез изследване на всички доказателства, които са по
делото. Моля за произнасянето Ви.
Прокурор С. - Доколкото разбрах се иска отвод на съдебния състав по
принципни съображения, заради това, че част от състава, без да бъдат
посочени конкретните членове от съдебния състав, са участвали в друго дело,
което така и не разбрах за кое дело става въпрос. Трудно е за държавното
обвинение да вземе становище по така направеното искане, тъй като считам че
необосновано и съответно е неоснователно искането за отвод на съдебния
състав. Основанието, което беше посочено - чл. 29, ал. 2 от НПК, би следвало
да е обвързано с някакви факти и обстоятелства, които могат да бъдат
съпоставени за евентуално такова основание, т.е. да могат да се направят
съответните изводи, че член от състава на Съда, или пък всички, по една или
друга причина са предубедени, или могат да бъдат предубедени от изхода на
делото. Както чухме от изявлението на защитата, споменато беше само едно
дело, по което доколкото разбрах председателя на състава е участвал като
съдия. Аз не разбрах какво от онова дело, което беше посочено, не разбрах кое
точно е делото в действителност, което има връзка с основанията за отвод.
Съдебни състави участват по различи дела и съответно и страните понякога
участва с едни и същи състави. Това по никакъв начин не е основание за отвод.
Ако Съдът е постановил решение или присъда, с която всъщност не е
неудовлетворил исканията на защитника, доколкото разбирам, това не може
да бъде прието като предубеденост или друго основание за отвод на съдебния
състав. Аз считам, че е неоснователно искането и предлагам да го оставите без
уважение.
Подс. К. - Подкрепям казаното от моя защитник.
Юрк. Д. - Поддържам становището на обвинението. Считам, че не са
налице основанията за отвод на съдебния състав.
Съдът се оттегли на съвещание по направеното искане.
След проведеното съвещание, съдът намира, че не са налице основания
за отвод на съдебния състав и по-конкретно на Председателя на съдебния
състав - съдия Чакърова и съдебния заседател Диляна Ангелова, които са
участва при разглеждането на НОХД № 99/2024 г. по описа на Окръжен съд –
2
Смолян, тъй като в това дело подсъдимият не участва, нито в качеството на
подсъдим, нито в качеството на свидетел, или някакво друго качество. По това
дело защитник на подсъдимия действително е адв. Г., но това, че подсъдимият
и адв. Г. не са съгласни с постановената присъда, която в момента е предмет на
разглеждане в Апелативен съд - Пловдив, не е основание да се приеме, че
съдебният състав, или мнозинството на съдебния състав е предубеден по
някакъв начин спрямо адв. Г. или от изхода на делото, с оглед на което
искането ще следва да бъде оставено без уважение и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на А. Г. за отвод на съдебния състав по
делото, като неоснователно.
Други отводи не постъпиха.
Прокурор С. - Считам че не са налице пречки за даване ход на делото за
Разпоредително заседание.
Юрк. Д. - Да се даде ход на Разпоредителното заседание.
Адв. Г. - Да се даде ход на Разпоредителното заседание.
Подс. К. - Да се гледа делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
Разпоредителното заседание и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на Разпоредителното заседание по делото.
Сне се самоличността на подсъдимият както следва:
Б. З. К. - роден на 21.02.1978 г. в гр. Зл., живущ и с настоящ адрес:
**********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
специално образование, безработен, пенсионер по болест, с ЕГН **********.
Съдът докладва молба от ощетеното юридическо лице, а именно
Министъра на финансите, представляващ Държавата за предявяване на
граждански иск срещу подсъдимия Б. К. с цена на иска 125 438.93 (сто
двадесет и пет хиляди четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет и три
стотинки), ведно със законната лихва и молба за конституиране като
Граждански ищец.
Прокурор С. - Във връзка с така депозираната молба от Министъра на
3
финансите, с искане да бъде конституиран като граждански ищец в
настоящото производство, считам че няма пречка да бъде конституиран
Министъра на финансите, чрез процесуалния представител – ст. юрк. Д., като
граждански ищец в настоящото производство, като изхождам от
обстоятелството, че действително с престъплението, за което е повдигнато
обвинение срещу Б. К. на нанесени щети на фиска, на държавния бюджет,
което само по себе си е предпоставка за предявяване на такава гражданска
отправна претенция от страна на Министъра на финансите към извършителя
на престъплението. Доколкото съм запознат със съдържаните на молбата, тя се
основава именно на това, че в резултат на извършеното престъпление,
извършено от подсъдимия Б. К. като размерът на щетите е по-нисък от този,
който е посочен от държавното обвинение, т.е. не надвишава размерът на
обвинението, което също е допустимо. С оглед на горното предлагам да
конституирате Министъра на финансите като граждански ищец в настоящото
производство.
Юрк. Д. - Поддържам иска. Моля да бъде приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство.
Адв. Г. - Моля да отхвърлите искането на Министъра на финансите, в
лицето на процесуалния представител - юрк. Д. за конституирането му като
граждански ищец. Считаме, че това ще затрудни изключително много
процеса, който и без това е сложен от фактическа гледна точка. Предстои да
бъдат разгледани около 89 (осемдесет и девет) броя фактури, които са
квалифицирани от Прокуратурата като документи с невярно съдържание и
неистински документи. Това ще затрудни изключително много истинността и
твърденията на Прокуратурата за установяване на факти и обстоятелства
свързани с обвинението. Ето защо, аз моля и считам за законосъобразно да
отхвърлите искането и да оставите без уважение това искане за конституиране
като граждански ищец със съответната молба, която е предявена от
представителя на Министъра на финансите.
Подс. К. - Поддържам казаното от адвоката ми.
Прокурор С. - Звучи аргументирано искането на защитника на
подсъдимия, доколкото се позовава на обстоятелство, че приемането за
съвместно разглеждане на гражданския иск в наказателното производство би
затруднило наказателното производство и няма как да не се съглася дотолкова,
доколкото все пак претенцията в гражданския иск е различна от тази, която е
посочил прокурора в Обвинителния акт и трябва би трябвало да бъде
изследвано в наказателния процес, ако по този начин бъде приет граждански
иск. В този смисъл аз считам, че искането има своето основание.
Юрк. Д. - Уважаема госпожо Съдия, аз считам, че исковата претенция
не би затруднила наказателния процес, доколкото същата не излиза извън
4
рамките на Обвинителния акт, като всъщност както отбеляза обвинението
претендираният размер на обезщетението е по-нисък от посоченият от
държавното обвинение размер на избегнатия данък, като в Исковата молба
изрично е посочено и обстоятелството, поради което има разминаване. Взето е
предвид плащане от дружеството по изпълнителното дело, като е представено
и доказателство за това, а именно: разпореждане за разпределение, като
детайлно е посочено и кои задължения, респ. са погасени с въпросната сума. В
допълнение с Исковата молба не се иска събиране на нови доказателства,
поради което считам, че същата не би затруднила настоящия наказателен
процес.
Съдът се оттегля на съвещание.
След проведеното съвещание, съдът намира, че молбата на Министъра
на финансите, представляващ Държавата за конституирането му в качеството
му на граждански ищец в настоящето производство и приемане за съвместно
разглеждане на предявен граждански иск срещу подсъдимия Б. З. К. ще следва
да бъде оставена без уважение, тъй като разглеждането на този граждански
иск ще доведе до затрудняване и забавяне на наказателния процес. В
Обвинителния акт се твърди, че има образувано изпълнително производство
по ревизионния акт и по този ревизионен акт има внесени частични суми, за
които не може да се установи по категоричен начин кои вземания касаят.
Отделно от това, от представените към исковата молба справка и
разпореждане, не може по един категоричен начин да се установи
извършените плащания по кои фактури са направени, което ще доведе до
назначаването на нова допълнителна експертиза за установяване на тези факти
и това обстоятелство ще доведе до отлагане и затрудняване на наказателния
процес, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането на Министъра на финансите,
представляващ Държавата за конституирането му в качеството на Граждански
ищец в настоящото производство и приемане за съвместно разглеждане на
предявения граждански иск срещу Б. З. К. с цена на иска 125 438.93 (сто
двадесет и пет хиляди четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет и три
стотинки), ведно с дължимата законна лихва до погасяване на главницата.
Определението подлежи на обжалване в 15-дневен срок, от
постановяване на присъдата.
Съдът пристъпи към изслушване на страните по въпросите по чл. 248,
ал. 1 от НПК.
Прокурор С. - Уважаема госпожо Председател, уважаеми Съдебни
заседатели, по въпросите заложени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК,
изразявам следното становище:
По т. 1 - Настоящо дело е подсъдно на Окръжен съд – Смолян, като
изхождам от правилата за определяне на родовата и местна подсъдност, а
5
именно касае се за престъпление по чл. 255 от НК, което като родова
подсъдност е подсъдно на Окръжен съд като първа инстанция, а местната
подсъдност се определя от местоизвършване на престъплението. За
инкриминирания период дружеството е било регистрирано на адрес в Област
Смолян, което определя и компетентността на Окръжен съд – Смолян.
По т. 2 – Считам, че не са налице основанията за прекратяване или за
спиране на наказателното производство.
По т. 3 – Намирам, че на ДП не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия. Няма пострадало лице, така че не се
обсъждат такива процесуални нарушения.
По т. 4 - Считам, че не са налице основа за разглеждане на делото по
реда на Глава 28, нито по реда на Глава 29, като изхождам от
обстоятелството, че не са възстановени причинените от деянието
имуществени вреди, т.е. не може да бъде постигнато при тези обстоятелства
споразумение. Това е недопустимо по реда на Глава 29, а по реда на Глава 28
не са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК. Доколко може
да се проведе съдебното следствие на реда на Глава 27, зависи по-скоро от
изявлението на подсъдимия и неговия защитни и към този етап няма такова
изявление, така че считам, че по този ред не може да се проведе съдебното
следствие.
По т. 5 - Намирам, че не са налице предпоставки за разглеждане на
делото при закрити врати или привличане на резервен съдия или резервен
съдебен заседател. Макар, че делото е сложно от фактическа и правна страна,
все пак аз считам, че не е необходимо привличането нито на резервен съдия,
нито на резервен съдебен заседател. Защитник има редовно упълномощен от
подсъдимия, което е изключено назначаването на защитник. На този етап от
вещи лица, преводач или пък жестономически преводи не се налагат, нито
пък действия по делегация.
По т. 6 - По отношение на мярка за неотклонение намирам, че не са
налице предпоставки за изменение на същата. Взета е мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, която считам че е
актуална към настоящия момент.
Нямам искане за събиране на нови доказателства към този момент и
6
съответно ако не се направи изявление за гледане на делото по особените
правила, предлагам да насрочите заседанието по общия ред в едномесечен
срок.
Адв. Г. - Уважаеми Съдии, считам че съгласно чл.248, ал.1, т.1 от НПК,
делото е подсъдно на съда по съображенията, изказани и от държавното
обвинение, които споделям.
По т. 2 - Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т. 3 считам, че са налице процесуални нарушения по смисъла на
чл.249, ал.4 от НПК, а именно: обвинението по Обвинителния акт е за
представяне на информация пред органите на НАП – „използвал документи с
невярно съдържание, в които чрез М. К. е отразил неистински и с невярно
съдържание счетоводни документи.“ Не е ясен начина на отразяване на
неистинските и с невярно съдържание документи. Как е извършено това
отразяване? Не е ясно как чрез М. К. е декларирал за съответния данъчен
период съответните данни? По какъв начин е сторено това за нас е неясно. Не
е ясно фактурите, от кого са издадени, кой е доставчика, т.е. един или няколко
са. След като в частта за кредит е записано „фактури от различни издатели“.
Не е ясно кой е издателя. От издателя фактурите са подписвани съответно с
квалифициран електронен подпис в по-голямата си част, пускани са и
Справки-декларации по ДДС. Това е видно от самият Обвинителен акт. Ето
защо, според нас е налице невалидно обвинение, изразено в невъзможност да
научим в какво точно е обвинен Б. К.. Свързана е тази неяснота и с
квалификацията, тъй като е записано чрез посредственото извършителство на
М. К. и това е записано навсякъде във всички обвинения – чрез посредствен
извършител.
Елементи на престъпния състав на това посредствено извършителство
какви са? По кой текст, дори не е изписано, не държим на цифровите данни,
следва да носи отговорност този извършител - като помагач или като
подбудител ли? Така както е записано в чл. 20 от НК. Не е ясно каква е
формата на извършителство. Член 246, ал. 2 от НПК иска да бъде описан
начина на извършеното престъпление, за което Б. е обвинен. Ето защо ние
смятаме, че са налице основанията на чл. 248, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 249,
ал. 4 от НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
7
на прокурора.
Не е ясен и произхода на сумата от 141 675 (сто четиридесет и един
хиляди шестстотин седемдесет и пет) лева, от които 98 297.18 (деветдесет и
осем хиляди двеста деветдесет и седем лева и осемнадесет стотинки) са ДДС и
43 378 (четиридесет и три хиляди триста седемдесет и осем) лева
корпоративен данък.
Госпожо Председател, смятах много, на няколко пъти, излиза ми разлика
4 324 (четири хиляди триста двадесет и четири) лева по-малко за общата сума,
а така също и за размера на ДДС, за което е обвинен. Поради това, което
посочих току-що, че не ми е ясен произхода на тази сума, за която той е
обвинен. В обвинението е записано, както казах преди малко - чрез
посредственото извършителство на водещия счетоводството и представлявал
същото по негово пълномощие пред органите на НАП - М. К., е избегнал
възстановяването и плащане на данъчни задължения, т.е. излиза, че
посредствения извършител е М. К., записано е „посредствено
извършителство“, а не посредствен извършител. В случая неясно е кой е
извършителя. Приемам, че представлявал от мъжки род е грешно, но защо
тогава Б. К. е обвинен. Навсякъде в цялото обвинение е така. Ако в началната
част на обвинението е допусната грешка, защо навсякъде надолу е карано на
copy-пейс. Кой е сочения като посредствен извършител, това не ми е ясно и
какво е неговото качество. Не ми е ясна тази квалификация по смисъла на чл.
20 от НК, където имаме три варианта. Е, посредствен извършител го няма
никъде. Той не е законово определен. Има го само в практиката.
Поради това, считам че тези съображения, които изложих са достатъчно
основания всяко само по себе си да го квалифицирате като процесуално
нарушение, което да приемете като основание за връщане на делото на
Досъдебното производство.
Ако не ми уважите искането и го оставите без уважение, към настоящия
момент ние считаме, че са налице условията на чл. 371, т. 1 от НПК и
изразяваме съгласие да не се провежда разпит на някои от свидетелите, които
мога да посоча по нататък – 4 броя свидетели.
Относно назначаване на вещи лица, преводач, разглеждане на делото при
закрити врати, назначаване на резервен съдия или резервен съдебен заседател,
това не се налага.
8
Взета е мярка за процесуална принуда – „парична гаранция“ в размер на
5 000 (пет хиляди) лева.
На този етап нямаме искане за събиране на доказателства, с изключение
на свидетелите, които ще посочим и които ще молим, ако не уважите искането
ми за връщане, да призовете за следващо съдебно заседание и да насрочите
делото, като свидетелите, които ще посочим, ще държим да бъдат призовани
от Вас.
Подс. К. - Поддържам казаното от адвоката ми.
Прокурор С. - Ще взема становище във връзка с възражението за
допуснати на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до накърняване правата на обвиняемия. Изслушах внимателно
изявлението на защитника и категорично не се съгласявам с изявленията,
които бяха направени, като имам предвид следните съображения:
Изявлението започна с това, че се касае за посредствено извършителство
като, доколкото аз разбрах претенцията за нарушаване правата на обвиняемия
не се съдържат в изготвянето на Обвинителен акт, от който според защитата,
не ставало ясно как и по какъв начин е извършено деянието, каква е ролята на
М. К. и в коя от хипотезите на чл. 20 от НК е претенцията на ДО, т.е.
извършител, помагач, подбудител и т.н. Много ясно и категорично в
обстоятелствената част на Обвинителния акт е разяснено каква е ролята на М.
К.. Ако отворим само на стр. 115 и стр. 116 от ОА, ще зачетем подробно
аналитично обосноваване на участието на М. К., обосновавайки липсата на
вина у същата, тъй като действително тя е подавала справки-декларации,
посочени от прокурора в ОА, тя е попълвала тези декларации, тя ги е подавала
упълномощена по надлежния ред от подсъдимия К., но същата е обработвала
първични счетоводни документи, вписано е в ОА, които са били представени
от подсъдимия К. на същата счетоводителка, без самата тя да е била
информирана за действителността или фиктивността на сделките, които са
били отразени в тези първични счетоводни документи – фактури за покупки,
без да е налице доставка по чл. 6 от ЗДДС, всъщност управителя на
дружеството – подсъдимия К. е предоставял такива фактури с невярно
съдържание, неистински фактури, които тя е осчетоводявала, съгласно
счетоводната програма, без да има представа в съзнанието какво е
извършвала. Нямаме претенция за съучастие, имаме посредствено
9
извършителство и това е коментирано в тази част от ОА – стр. 115, стр. 116,
стр. 117. Много ясно е посочено и какво приема правната теория и практика
за посредствен извършител, запознати сте, подсъдимият също потвърди, че се
е запознал с ОА. Много добре го позна и защитника, защото сочи
недостатъците на този ОА, които аз обаче претендирам, че липсват, защото
много ясно е посочено как точно е осъществено изпълнителното деяние,
осъществено чрез посредственото извършителство на главния счетоводител
без да има знание за легитимността на тези първични счетоводни документи,
т.е. не може да носи вина именно в това посредствено извършителство.
Съдебната практика и теория, както е посочил и прокурора в Обвинителния
акт, предполага или лицето, което е извършело изпълнителното деяние, в
случая счетоводителя, защото той реално е декларирал с декларациите тези
неверни обстоятелства и е използвал тези счетоводни документи с невярно
съдържание, та теорията и съдебната практика предполагат или това лице да е
наказателно неотговорно, т.е. то да не може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради
невменяемост, или другата предпоставка е - да е извършено от наказателно
отговорно лице, но да не знае фактите, т.е. извършвайки деянието без знае, че
се касае за счетоводни документи с невярно съдържание, за неистински
счетоводни документи, т.е. изготвени, не от сочения за автор на тези фактури,
не може да се търси наказателна отговорност от счетоводителя. Ако се бяха
събрали доказателства за наличие на представа в съзнанието на
счетоводителя, че това, което е представено от управителя на дружеството –
подс. К., тя би носила наказателна отговорност по някои от формите на
съучастие. Тогава щеше да има и въпрос: като какъв е извършил деяние подс.
К. - като извършител, като помагач, като подбудител. Всъщност ние нямаме
водимото обвинение за съучастие и не може да имаме колебание в какво
качество реално извършва престъплението подсъдимият. Той е извършител.
Никой не претендира и нямаме съучастие между две лица. Имаме
посредствено извършителство. Затова при посредственото извършителство не
може да има съучастие и няма как да има колебание, няма как да има
объркване у подсъдимия каква е фактически неговата форма на участие в
извършване на престъплението. Той е извършителя. Само че е обосредено
извършителство, чрез главния счетоводител, който пък не е наказателно
отговорен заради това, че не е знаел фактите и не може да формира воля да
10
извърши престъплението. На л. 115 и л. 116 от ОА тези въпроси са обсъдени
детайлно, подробно, аналитично от прокурора не може да е налице объркване
у подсъдимия или пък от защитата му, още по-малко за това за какво
посредствено извършителство става въпрос и за каква форма на
извършителство, т.е. това че той е извършил деянието като извършител.
Не било ясно фактурите от кого са издадени. Това навсякъде е написано
в ОА много пъти, че не е установен кой е издателя. Установено е, че не е
издадено от сочения за автор. Най-важното в доказването на тези
престъпления да се докаже, че доставката не е извършена от данъчния субект,
който е посочен във фактурата, защото смисъла на данъчното отчитане на
такива доставки, регистрацията по ДДС на двама субекта - на доставчика и на
купувача, е да може да се проследи съответната данъчна регистрация на
доставчика и правото на купувача да приспадне начисленото ДДС от този
продавач, но когато доставката не е извършена от този данъчен субект, който е
посочен във фактурата, тогава не съществува и право на приспадане, на
прихващане или каквото сметка се получава в конкретния случай, защото този
субект, който е доставящ не е равен на субекта, който е посочен във фактурата
и доказването в случая е именно това – държавното обвинение е доказало, че
фактурите не са издадени от соченият автор, от този данъчен субект, който
реално погледнато е трябвало да начисли това ДДС. Но след като то не е
издадено от него, той не е начислил това ДДС и фиска ще изгуби от
отразяването на тази сделка като действителна. Затова няма как и да посочим
по равно. Ако бяхме доказали действително, че е съставен да кажем от
подсъдимия или от негов служител, или което и да е друго трето лице,
различно от автора, посочен в самата фактура, т.е. от управителя на
дружеството-доставчик или пък негов служител, тогава щяхме да го посочим
и съответно щеше да носи наказателна отговорност за изготвянето на
неистински документ. Но ние не сме установили, за съжаление, авторите на
тези фактури. Установили сме обаче използването им от подсъдимия К. със
съзнанието, че те са неистински документи, защото той е лицето което е
извършило тези договаряния, тези доставки от съответни контрагенти и е
знаел, че точно тези фактури, които са предмет на обвинението реално не
касаят реални доставки, а напротив фиктивни и имат избягване на
установяване на данъчни задължения по ОА с посочени конкретните
параметри. И по това възражение, че не било ясно кой е бил автора на тези
11
фактури, не може да се претендира, че има допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което да е довело до накърняване правата на
обвиняемия и то да е отстранимо такова, защото съдебната практика това
изисква. Ако се претендира за съществено процесуално нарушение, то трябва
да е от категорията на отстраними, за да има смисъл връщането на делото на
прокурора, ако това не е възможно обективно да бъде извършено, съответно
не се приема за такова основание да бъде върнато делото. В случая въобще не
говорим за допуснато процесуално нарушение. Аз мисля, че това бяха
съществените въпроси, които бяха поставени, като след това отново се
коментира въпроса за посредственото извършителство. Аз няма да се спирам
втори път.
С оглед на горното аз предлагам да оставите без уважение възражението
на подсъдимия, чрез неговия защитник, за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила на ДП и в частност при изготвянето на ОА. Считам,
че ОА отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и по никакъв начин не се
накърняват правата на обвиняемият на ДП, подсъдим в настоящото. С оглед на
горното предлагам да се произнесете.
Реплика адв. Г. - Отново допълвам, не може да има едновременно
качество на посредствено извършителство и извършителство от субектите
визирани в чл. 20 от НК. Ако някъде в ОА е описано, други действия какви е
извършил подсъдимия, а именно дали са помагачески или подбудителски, аз
връщам ОА.
В случай, че Вие не ни уважите искането, съответно продължаваме по-
нататък. В такъв случай, след т. 3 би могло да направя изявление, че се
отказвам от това, което съм предложил, т.е. искането за предварително
изслушване по глава 27 от НПК.
Съдът се оттегли на съвещание.
След проведеното съвещание, съдът прие, че делото съобразно
повдигнатото обвинение е родово и местно подсъдно на Окръжен съд -
Смолян. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3 - По направеното искане за прекратяване на производството по
делото и връщане на същото в хода на ДП, поради допуснато на ДП
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
12
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съдът намира, че
същото е неоснователно и ще следва да бъде оставено без уважение, тъй като
счита, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактите
по ясен начин и в достатъчен обем, за да може подсъдимият да разбере в какво
се състои обвинението, както и обстоятелството в качеството на какъв е
привлечен като обвиняем във връзка с възражението относно посредственото
извършителство. По отношение на обстоятелството дали има неплатен ДДС и
корпоративен данък и в какъв размер, това са факти и обстоятелства, които
подлежат на установяване в хода на съдебното следствие и не са основание за
връщане на Обвинителния акт на прокурора.
Съдът намира, че не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, независимо от обстоятелството, че първоначално
защитника на подсъдимия пожела да бъде извършено предварително
изслушване по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, което в последствие беше
оттеглено. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия или резервен съдебен заседател,
назначаването на резервен защитник, такъв вече има назначен, вещи лица,
преводач или преводач на български жестов език, извършването на съдебни
следствени действия по делегация. Не са налице основания за изменение на
взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „парична гаранция“,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Делото ще следва да бъде разгледано по общите правила.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
т. 1 Делото е подсъдно на Окръжен съд - Смолян.
т. 2 Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
т. 3 Оставя без уважение искането за прекратяване на делото и връщане
на същото на Прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на ДП, довели до ограничаване на правата на
обвиняемия, тъй като съдът намира че в хода на ДП не са допуснати такива
нарушения.
т. 4 Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
т. 5 Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличане на резервен съдия или резервен съдебен заседател, назначаването
13
на резервен защитник, вещи лица, преводач или преводач на български жестов
език, извършването на съдебни следствени действия по делегация.
т. 6 Потвърждава взетата спрямо подсъдимият Б. З. К. мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
Постановява делото да бъде разгледано по реда на общите правила.
Определението по т. 3 и по т. 6 подлежи на протестиране и
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок, считано от
днес.
Адв. Г. - Желая освен лицата, които ще се призоват за разпит по общия
ред, записани към приложението на ОА и още други лица, които не са
разпитани в хода на ДП, а именно: А. А. И. - той е представител на „Ивастил
2011“. Не мога да посоча сега адрес за призоваване, тъй като не са разпитвани.
Тях съм ги извадил от списъка на лицата, които са подписвали с квалифициран
електронен подпис и това е видно от фактурите и от справките на НАП.
Другите имена са: Хр. В. Г., Л. Д. П., Л. И. Кр., Б.ка Н., С. Р. Л., Д. Г.а Л.-В., Л.
Д. П., Анг. К. Г., Д. В. Б.. Тези лица, които продиктувах са коментирани и в
Обвинителния акт в обстоятелствената му част, т.е. Прокуратурата има
отношение към тях и някакви данни за тях.
Прокурор С. - На този етап няма да правя нови доказателствени
искания. Доколкото беше направено искане за допускане до разпит на
посочените от защитника свидетели и твърдението, че същите са обсъждани от
държавното обвинение в обстоятелствената част на ОА, аз не възразявам да
бъдат допуснати до разпит тези свидетели. Най-вероятно не сме ги открили на
ДП, затова и не са разпитани.
Адв. Г. - Предлагам вещите лица да бъдат изслушани след разпита на
свидетелите, за да бъдат обективни. Моля да ми бъде предоставен препис от
счетоводната експертиза.
Прокурор С. - Не възразявам вещите лица да бъдат изслушани след
разпита на свидетелите.
Съдът намира, че ще следва да бъде уважено доказателственото искане
на подсъдимия, направено чрез неговия защитник посочените лица да бъдат
допуснати до разпит. Вещите лица ще следва да бъдат изслушани след
разпита на всички свидетели, поради което за сл .с.з. не следва да се
призовават.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели лицата А. А. И., Хр. В.
Г., Л. Д. П., Л. И. Кр., Б.ка Н., С. Р. Л., Д. Г.а Л.-В., Л. Д. П., Анг. К. Г., Д. В. Б..
Дава възможност на подсъдимия и защитника му да посочат адреси за
призоваване на тези лица.
Отлага и насрочва делото за 29.05.2025 година от 10.00 часа, за която
дата Окръжна прокуратура – Смолян, подсъдимият и защитникът му са
уведомени в съдебно заседание.
14
За съдебното заседание да се призоват свидетелите, посочени в
приложението към ОА, а по отношение на лицата посочени от защитника на
подсъдимия, да бъдат призовани след посочване на адреси за призоваване.
Вещите лица ще бъдат изслушани след разпита на всички свидетели.
На адв. Г. да се издаде препис от счетоводната експертиза.
Протоколът е изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11:50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15