Присъда по дело №2768/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 30
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 6 ноември 2021 г.)
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20215330202768
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. Пловдив , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена А. Георгиева
СъдебниКристина Ивова
заседатели:Атанасова
Николай Ангелов Загоров
при участието на секретаря Десислава С. Терзова
и прокурора Светослава Стефанова Пенчева (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена А. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20215330202768 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. М. Д. – родена на *** в гр. ***, постоянен
адрес: ***, настоящ адрес: ***, б., българска гражданка, със средно
образование, работеща, неомъжена, неосъждана, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВНА в това, че на 12.04.2021г. в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително е държала вискорискови наркотични вещества, както следва:
метамфетамин, с общо нето тегло 3,049 грама и съдържание на активен
компонент 41,3 тегловни процента метамфетамин, на стойност 76,23 лв.
(седемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки) и марихуана с общо нето
тегло 0,069 грама и съдържание на активен компонент 7,8 тегловни процента
ТХК, на стойност 0,41 лева, или всичко на обща стойност 76,64 лева
(седемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки), съгласно
1
Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като
деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, вр. чл.78А, ал.1, вр. ал.5 от НК я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като й НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1 000,00 /хиляда/
лева.
На основание чл.354а, ал.6 от НК ОТНЕМА в полза на държавата
предмета на престъплението – остатък след изследването на метамфетамин, с
общо нето тегло 3,036 грама и съдържание на активен компонент 41,3
тегловни процента метамфетамин, на съхранение в ЦМУ, отдел ‘‘МРР-НОП‘‘
София, като УКАЗВА да се унищожи, след влизане на присъдата в законна
сила, по предвидения в закона ред.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – празен плик от
изследвано наркотично вещество – на съхранение при Домакина на 03 РУ при
ОДМВР – Пловдив, ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата В. М. Д. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 109,35 /сто и девет
лева и тридесет и пет стотинки/ лева, направени в хода на досъдебното
производство разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес
пред Пловдивски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №30 от 28.04.2021г. по НОХД №2768/2021г.
по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимата В. М. Д., ЕГН:**********, за това, че на 12.04.2021г. в гр.
Пловдив, без надлежно разрешително е държала вискорискови наркотични
вещества, както следва: метамфетамин, с общо нето тегло 3,049 грама и
съдържание на активен компонент 41,3 тегловни процента метамфетамин, на
стойност 76,23 лв. (седемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки) и
марихуана с общо нето тегло 0,069 грама и съдържание на активен компонент
7,8 тегловни процента ТХК, на стойност 0,41 лева, или всичко на обща
стойност 76,64 лева (седемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки),
съгласно Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството – престъпление по чл.354а, вр. ал.3, т.1 от НК.
Производството е проведено по реда на Глава 27 от НПК, при условията
на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението. Заема становище, че събраните по делото доказателства по
несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимата Д. е автор на
възведеното спрямо нея обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимата да бъде призната за виновна
в извършване на инкриминираното деяние, като й бъде наложено наказание
от шест месеца лишаване от свобода, след приложение на разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК. Счита, че на същата следва да бъде наложено и
кумулативно предвиденото наказание – глоба, което да бъде в минимален
размер от 2000 лева. Пледира направените по делото разноски да бъдат
възложени в тежест на подсъдимата, а веществените доказателства да бъдат
унищожени.
Подсъдимата Д. в съдебно заседание признава вината си. Декларира, че
желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по
реда на Глава 27 от НПК при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи
да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти. В
хода на съдебните прения поддържа изцяло казаното от защитника й, а при
дадената последна дума изразява съжаление за стореното.
Защитникът й - адв. Д.Ч., пледира за преквалификация на повдигнатото
обвинение, като счита, че правилната правна квалификация е тази по чл.354а,
ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Моли приложение да намери разпоредбата на чл.78а
1
от НК.
Нито подсъдимата, нито защитникът й вземат отношение относно
направените по делото разноски и веществените доказателства.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимата В. М. Д. е родена на ***в гр. ***, постоянен адрес: ***,
настоящ адрес: ***, б., българска гражданка, със средно образование,
работеща, неомъжена, неосъждана, ЕГН:**********.
Подсъдимата Д. употребявала наркотични вещества, като в тази връзка
на 12.04.2021г. същата държала в дома си, находящ се в ***, наркотични
вещества - 3,049 гр. метамфетамин и 0,069 гр. марихуана, които била
закупила от неустановено в хода на разследването лице.
На 12.04.2021г. в ІІІ РУ при ОДМВР – Пловдив постъпила оперативна
информация за това, че подс. Д. употребява и разпространява наркотични
вещества. В тази връзка била сформирана група за проверка на информацията
в състав свидетелите Л.Д., К.А. и С.Т. – всички *** при ***, като същите
около 15,00 ч. на 12.04.2021г. посетили адреса в ***, където подс. Д. живеела.
Докато провеждали беседа с нея в коридора на жилищна кооперация,
свидетелите усетили, че от жилището й се носи специфична миризма на
марихуана. Поради това я запитали дали държи в апартамента си наркотични
вещества, на който въпрос подсъдимата отговорила утвърдително.
Предвид заявеното от подс. Д. възникнал неотложен случай по смисъла
на чл.161, ал.2 от НПК за извършване на претърсване и изземване в
обитаваното от нея жилище, находящо се в ***, като това било единствената
възможност за събиране и запазване на доказателства, имащи значение за
делото, за които от събраните факти е било налице достатъчното основание
да се предположи, че се намират в обекта.
При извършеното на 12.04.2021г. претърсване в жилище – апартамент
№***, находящ се в ***, обитаван от подс. Д., били открити и иззети малко
купче в неопаковано състояние от суха зелено – кафява тревиста маса, както и
полиетиленово прозрачно пликче с „цип“, съдържащо бяло прахообразно
вещество.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
химическа експертиза /Протокол №719/13.04.2021г./, от чието заключение се
установява, че държаната от подс. Д. суха зелено - кафява тревиста маса е
марихуана с нето тегло 0,069 грама и съдържание на активен компонент
Тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,8 тегловни процента, а държаното от подс. Д.
бяло прахообразно вещество представлява метамфетамин с нето тегло
3,049гр. със съдържание на активен компонент 41,3 %. Марихуаната и
метамфетамина са включени в Приложение №1 към чл.3, т.1, Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, като вещества с висока степен на риск за общественото здраве.
Съгласно Приложение №2 на член единствен от Постановление №23 на
2
Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на държаното от
подс. Д. високорисково наркотично вещество – метамфетамин с общо нето
тегло 3,049 грама и съдържание на активен компонент 41,3 тегловни
процента, е 76,23 лева, а стойността на държаното от подсъдимата
високорисково наркотично вещество – марихуана с общо нето тегло 0,069
грама и съдържание на активен компонент ТХК 7,8 тегловни процента, е 0,41
лева, като общата стойност на държаните от подсъдимата високорискови
наркотични вещества е 76,64 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите Л.Д., С.Т., К. А. и К.Г., надлежно приобщени към
доказателствата по делото, които съдът намира за последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от
предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на
подсъдимата и съответни на останалата доказателствената съвкупност.
Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване в
събраните гласни доказателства - свидетелски показания, не се наблюдава.
Всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец.
При постановяване на присъдата си съдът напълно възприема
заключението на назначената в хода на досъдебното производство химическа
експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, което
според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с
нужните професионални знания и опит и съответства на останалите
доказателства, относими към изследваните обстоятелства. Химическата
експертиза дава надеждна информация за вида, количествените и
качествените характеристики на наркотичните вещества – предмет на
престъплението.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин и от приложените по делото писмени доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство и прочетени на основание
чл.283 от НПК – протокол за претърсване и изземване /л.4 – 7/, справка за
съдимост /л.36/, характеристична справка /л.37/, заповед за полицейско
задържане на лице /л.40/.
На база на събраните доказателства, при така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимата В. М. Д., ЕГН ********** е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, тъй като на 12.04.2021г. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държала вискорискови наркотични вещества, както
следва: метамфетамин, с общо нето тегло 3,049 грама и съдържание на
активен компонент 41,3 тегловни процента метамфетамин, на стойност 76,23
лв. (седемдесет и шест лева и двадесет и три стотинки) и марихуана с общо
3
нето тегло 0,069 грама и съдържание на активен компонент 7,8 тегловни
процента ТХК, на стойност 0,41 лева, или всичко на обща стойност 76,64 лева
(седемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки), съгласно
Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като
деянието представлява маловажен случай.
От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимата при
една от двете му форми на изпълнително деяние, а именно държане, което по
несъмнен начин се установява от доказателствата по делото. Безспорно е
това, че на 12.04.2021г. в гр. Пловдив подсъдимата е държала
инкриминираните количества високорискови наркотични вещества
/марихуана и метамфетамин/ със съзнанието, че същите се намират именно в
нейна фактическа власт. От доказателствения материал по делото не се
установява подс. Д. да е имала разрешение за държането на високорисковите
наркотични вещества, поради което съдът приема, че е налице предвиденият
от обективна страна в състава на престъплението отрицателен факт, а именно
липса /без/ на надлежно разрешително за държането на предмета на
престъплението.
От заключението на назначената химическа експертиза, което съдът
възприема, безспорно е установен предметът на престъплението -
метамфетамин, с общо нето тегло 3,049 грама и съдържание на активен
компонент 41,3 тегловни процента метамфетамин и марихуана с общо нето
тегло 0,069 грама и съдържание на активен компонент 7,8 тегловни процента
ТХК.
Съгласно чл.3, ал.2, т.1 от Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВВП/ и Приложение №1 към чл.3, т.1 Списък І
от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични /НРКРВН/ - марихуаната и метамфетаминът се определят като
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина. Съгласно Постановление №23/29.01.1998г. на МС за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството стойността на инкриминираното количество
високорисково наркотично вещество марихуана е 0,41 лева, а стойността на
метамфетамина е 76,23 лева, или общата стойност на държаните
високорискови наркотични вещества е 76,64 лева.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимата е знаела,
че държането на високорискови наркотични вещества е забранено от закона
при липса на надлежно разрешение за тази цел, с каквото лично тя не е
разполагала, но въпреки това е упражнявала фактическа власт върху
инкриминираните количества. Съзнавала е общественоопасния характер на
извършеното, предвиждала е общественоопасните му последици и е желаела
тяхното настъпване.
4
Според настоящия съдебен състав деянието осъществява признаците на
привилегирования състав на чл.354а, ал.5 от НК, тъй като е с по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид. Преценката за това дали дадено деяние
представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки
отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към
разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, съгласно която деянието представлява
маловажен случай, когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че
дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и да се приеме, че се
касае за маловажен случай /ТР №58/1986г. на ОСНК на ВС/. В същата насока
е и ППВС №6/1971г., съгласно което маловажността на случая се определя от
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца /личността на
извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/, преценени в
тяхната съвкупност.
Приложени към фактите по настоящето дело посочените критерии за
преценка определят извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за
държане на количество наркотични вещества, което може да бъде определено
като сравнително малко и на неголяма стойност /няколко пъти по-ниска от
установената към датата на извършване на деянието минимална работна
заплата за страната/. В тази връзка следва да се посочи, че количеството и
стойността на предмета на престъплението са от съществено значение, но те
не са единственият фактор при извършване на дължимата преценка на
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.
Практиката на ВКС в редица случаи, с оглед комплексната преценка на
всички обстоятелства по делото, е приемала, че е налице маловажен случай на
престъпление по чл.354а от НК при установени подобни стойности на
наркотично вещество /Решение № 34 от 08.04.2015г. по н. д. № 1914/2014г.,
III н. о., Решение № 242 от 25.04.2012г. по н. д. № 669/2012г., I н. о., Решение
№ 362 от 15.07.2011г. по н. д. № 1776/2011г., III н. о., Решение № 44 от
23.04.2018г. по н. д. № 72/2018г., III н. о., Решение № 239 от 15.07.2010г. по н.
д. № 277/2010г., II н. о./.
Наред с горното марихуаната и метамфетамина са държани от
подсъдимата с цел лична употреба, макар количеството на същите да не
определя предназначението им като за еднократна употреба.
Обстоятелството, че наркотичното вещество е държано с цел лична употреба
5
е от съществено значение за ниската степен на обществена опасност на
деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане
на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве,
които са защитени от инкриминираната правна норма.
Положителната личностова характеристика на подсъдимата също е
обстоятелство, определящо ниската обществена опасност на деянието.
Същата е на сравнително млада възраст, с чисто съдебно минало, трудово,
социално и семейно ангажирана. Наред с горното като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се прецени и това, че е майка на
малолетно дете.
Отделно от горното, както в досъдебното, така и в съдебното
производство, подсъдимата се е признала за виновна в извършване на
престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Ето защо и направеното
от нея самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК следва да се приеме като
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото същото е елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия
извършител, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение №1/06.04.2009г. по т.
д. № 1/2008г. на ВКС – н. к., съгласно което в този случай признанието по
чл.371, т.2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Самопризнанието на подс. Д. е нейно изначално
процесуално поведение, а не е направено само при искането за разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Следва да се посочи и това,
че подсъдимата е съдействала на полицейските служители, посетили адреса й,
като е признала пред тях, че в дома й държи наркотични вещества. Вярно е,
че държаните наркотични вещества са били намерени при последвалото
претърсване и изземване, но това действие по разследването е било
извършено след като подсъдимата добросъвестно е съобщила, че в дома си
държи наркотични вещества.
Не може да се пренебрегне и това, че в хода на съдебното производство
подсъдимата изрази съжаление за стореното и критично отношение към
извършеното, като го оцени като негативно.
В заключение, цялостната преценка на посочените обстоятелства,
характеризиращи извършеното деяние и подсъдимата като личност, както и
тези относно моралната укоримост на извършеното, дават основание за извод,
че същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпления от същия вид, което определя
квалификацията му като маловажен случай.
Предвид горното извършеното от подсъдимата деяние следва да се
квалифицира по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. Този извод не може да се
промени от обстоятелството, че се касае за два вида наркотично вещество
/марихуана и метамфетамин/, както и от признанието на подсъдимата, че
преди инкриминираното престъпление е употребявала общо три пъти
наркотични вещества.
6
Причините за извършване на престъплението съдът намира в ниското
правосъзнание на подсъдимата, слабите й волеви задръжки, незачитане на
установения в страната правен ред.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от
НК, тъй като съдът не намира основания за това. За това, дали деянието,
което, макар и да осъществява формално признаците на предвидено в закона
престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от неговата
малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която
може да не е налице или да е явно незначителна. Следователно степента на
обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца за
всеки конкретен случай определя неговата малозначителност. В настоящия
случай извършеното от подсъдимата не може да се приеме за
малозначително, тъй като е общественоопасно и неговата обществена
опасност не е явно незначителна. Касае се за увреждане на важни обществени
отношения, свързани със здравето на гражданите, за деяние със сериозна
социална нетърпимост.
За престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК законодателят е
предвидил наказание глоба до хиляда лева. Подсъдимата е пълнолетна, не е
осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност, като спрямо нея не са прилагани разпоредбите на
чл.78а от НК. От вмененото й във вина престъпление не са причинени
имуществени вреди. При наличието на тези материално правни предпоставки
за приложението на чл.78а, ал.1 от НК, с оглед императивността на тази
разпоредба и като съобрази разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК съдът е на
становище, че подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й бъде наложено административно наказание - глоба в
размер на 1000лв. Предвид разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, съгласно която
когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или друго по –
леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера
на тази глоба, то размерът на административното наказание – глоба, което
трябва да се наложи на подсъдимата, следва да бъде в предвидения минимум
на чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1000 лева. Независимо от забраната на чл.78а,
ал.5 от НК, ограничаваща съда да наложи административно наказание в
минимума на чл.78а, ал.1 от НК, следва за пълнота да се посочи, че в случая
липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, а са налице единствено
смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата Д. /подробно
посочени по – горе/.
На основание чл.354а, ал.6 от НК следва да се отнеме в полза на
държавата предметът на престъплението – остатък след изследването на
метамфетамин, с общо нето тегло 3,036 грама и съдържание на активен
компонент 41,3 тегловни процента метамфетамин, на съхранение в ЦМУ,
отдел ‘‘МРР-НОП‘‘ София, като следва да се укаже да се унищожи, след
влизане на присъдата в законна сила, по предвидения в закона ред.
Вещественото доказателство – празен плик от изследвано наркотично
7
вещество – на съхранение при Домакина на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив,
следва да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в
законна сила.
Предвид признаване на подсъдимата за виновна, следва на основание
чл.189, ал.3 от НПК същата да бъде осъдена да заплати по сметка на ОДМВР
- Пловдив сумата от 109,35 /сто и девет лева и тридесет и пет стотинки/ лева,
направени по делото в хода на досъдебното производство разноски /за
експертиза/.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни