МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 95
от 20.06.2017г. по НОХД № 430/2017г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Б.Е.К. *** за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 27.09.2016г.
около 23.50ч. в гр.Кърджали.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия и от фактическа и от
правна страна. В хода на съдебното следствие безспорно се установило, че Б.К.
на 27.09.2016г. е управлявал лек автомобил и след като бил тестван с техническо
средство „Дрегер“ същият отчел концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. На
подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, но той отказал кръвна
проба. Това се установявало от всички доказателства по делото, включително и от
обясненията на К., който по същество не оспорил изложените от обвинението
факти. Прокурорът пледира съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване
на деянието по чл.343б, ал.1 от НК, като му наложи наказание при условията на
чл.54, ал.1 от НК, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Твърди, че Б.К. бил заловен с концентрация в пъти надвишаваща пределно
допустимата, осъждан бил за други подобни деяния, като наложените му по
предишните присъди наказания, включително и ефективно „лишаване от свобода“ не
били дали положителен ефект. Затова прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено
ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца и
„глоба“ към средния размер, а също и да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от 30 месеца. На подсъдимия следвало да се възложат и направените по
делото разноски.
Защитникът
на подсъдимия намира за безспорна фактическата обстановка по делото и моли за
справедлива присъда. Изтъква, че съгласно Наредба № 30, алкохолната проба
следвало да бъде взета или респ. отказана в ЦСМП. В случая обаче подсъдимият
отказал кръвна проба в СПО, което представлявало нарушение на Наредба № 30. Излага
съображения за несъответствие между медицинските документи изготвени от
длъжностното медицинско лице и съставения от полицейските органи акт. Не на
последно място, основанието, на което било започнато незабавното производство
от полицейските органи при РУП-Кърджали не отговаряло на същественото основание
на НПК, а именно по чл.194, ал.3 от НПК.
Подсъдимият
в съдебно заседание се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава
обяснения за случилото се на инкриминираната дата. Признава, че е употребил
алкохол и е управлявал МПС, но не бил ходил в болнично заведение да му вземат
кръв. В дадената му последна дума сочи, че искал всичко да е по реда си.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.Е.К. е роден на ***г***,
български гражданин, неженен, със средно образование, работи, осъждан, с ЕГН **********.
Ползва се с недобри характеристични данни по местоживеене.
На 27.09.2016г. срещу 28.09.2016г. свидетелите Р.П. и Е.Н.
- автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, били на работа и
осъществявали контрол по спазване на правилата за движение по пътищата в
гр.Кърджали. Около 23.50 часа на 27.09.2016г., на ул.Стефан Стамболов в
гр.Кърджали, близо до ресторант „Меаца“, те спрели за проверка лек автомобил
марка „Опел Астра“ с рег.№ К 8554 АК, управляван от подсъдимия Б.К.. Той бил с мирис на алкохол, поради което след
проверката на документите му, бил поканен и за проверка за употреба на алкохол.
Подсъдимият се подчинил и бил изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“ с
фабричен № 0054 за наличие на етилов алкохол в издишания въздух. Уредът отчел
положителен резултат от 2,77 на хиляда. На Б.К. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 1517/27.09.2016г. по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП, който той подписал без възражения. Издаден и връчен му бил и Талон за
медицинско изследване № 0293097. След това подсъдимият бил съпроводен от
полицейските служители до СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” гр.Кърджали, където
бил освидетелстван, но отказал да даде кръв за изследване. Последното
обстоятелство било отразено, както в талона за медицинско изследване, така и в
съставения от лекаря протокол за медицинско изследване.
Със Заповед
за задържане на лице Рег.№ 1947зз-342 от 28.09.2016г., Б.К. бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане на РУ-Кърджали.
Със Заповед
№ 707/27.09.2016г. на Началник сектор ПП при ОД
МВР-Кърджали за прилагане на принудителна административна мярка, свидетелството
за управление на МПС на подсъдимия било временно отнето до решаване на въпроса
за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.
В хода на съдебното производство по делото е назначена и
изготвена съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписа срещу
„Водач на МПС” в Талон за медицинско изследване № 0293097 е положен от подсъдимия Б.Е.К..
Горната фактическа обстановка се установява от: показанията
на свидетелите Р.П. и Г.М.,
разпитани
в хода на съдебното следствие, кредитирани изцяло;
показанията на свидетеля Е.Н.,
дадени пред друг състав на съда и
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5
от НПК, на които съдът също дава вяра; обясненията на подсъдимия, кредитирани отчасти; Протокол
№ 119 от 15.06.2017г. по съдебно-почеркова експертиза; Акт за
установяване на административно нарушение № 1517/27.09.2016г.; Заповед №
707/27.09.2016г. на Началник сектор ПП при ОД
МВР-Кърджали; Талон за медицинско изследване № 0293097; Протокол за
медицинско изследване от 28.09.2016г; копия от Контролен талон и Свидетелство
за управление на МПС; Списък на СИ преминали ПП в мястото на постоянно
обзавеждане-анализатори на алкохол от 18.05.2016г.; Справка за собственост на
МПС; Справка за нарушител/водач; Справка за съдимост на подсъдимия;
Характеристична справка на подсъдимия; Заповед за задържане на лице Рег.№ 1947зз-342
от 28.09.2016г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, както и другите приети по делото писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства
съдът възприема изцяло показанията на
свидетелите П. и Н., тъй като намира
същите за логични, последователни и
съответни помежду си и със събраните писмени доказателства по делото. Те дават
сведения за извършената проверка на подсъдимия на процесната дата, час и място,
както и за установената с техническо
средство концентрация на алкохол в кръвта му. Освен това, и двамата свидетели
са категорични, че подсъдимия е бил съпроводен до лечебно заведение за да даде
кръв за изследване, но там той отказал. Показанията на свидетелите П. и Н. се
потвърждават и от тези на св.М., който на 27 срещу 28.09.2016г. е бил дежурен
лекар в СПО при МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски” гр.Кърджали. Св.М.
посочва, че нямал конкретни спомени относно Б.К. за въпросната дата, но когато
проверил в програмата и в амбулаторния лист видял, че същия е бил докаран да
даде кръвна проба, но е отказал. Свидетелят установява още, че в качеството му
на лекар в СПО именно той е удостоверил в протокола за медицинско изследване,
че подсъдимия отказва да даде кръвна проба за анализ. Не било възможно съдържащите
се в протокола обстоятелства да са вписани без лицето да се е явило в спешното
отделение. На лицата, които се явявали за кръвна проба се проверявали документите
за самоличност. В процесния случай това правило също било спазено, като на
подсъдимия била проверена личната карта. Показанията
на св.М. съдът възприема изцяло, защото са дадени от незаинтересовано лице, непротиворечиви са и кореспондират напълно с писмените доказателства, а
също и със заявеното от другите двама свидетели по делото. Настоящият
състав не дава вяра на обясненията на подсъдимия в
частта им, в която отрича да е подписвал Талона за медицинско
изследване № 0293097 и да е посещавал Спешно отделение в гр.Кърджали на
инкриминираната дата, за да му бъде взета кръв. Тези негови
обяснения са в противоречие с приетата по делото съдебно-почеркова експертиза, която установява, че
подписа в посочения талон за медицинско изследване е изпълнен
от подсъдимия. Твърденията на Б.К., че не е посещавал СПО при МБАЛ „Д-р Ат.
Дафовски” гр.Кърджали също се опровергават категорично от съставените във
връзка с процесното деяние официални документи /талон за медицинско
изследване и протокол за медицинско изследване/ и показанията на разпитаните
свидетели по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Б.Е.К. от обективна и субективна страна е осъществил състав
на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като 27.09.2016г. около 23.50ч. в
гр.Кърджали е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел
Астра“ с рег.№ К 8554 АК, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 2,77 на хиляда, установено по надлежния ред. Безспорно
е установено по делото изпълнителното деяние, а именно управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия, като
това управление е било с концентрация на алкохол в кръвта му от 2,77 на хиляда. Установяването на употребата на алкохол е извършено при
спазване на надлежния ред на Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. Твърдяното от защитата нарушение на Наредба № 30 от
27.06.2001г., което по същество се свежда до това, че освидетелстването на
подсъдимия е било извършено в СПО при МБАЛ, а не в ЦСМП, съдът намира за
неоснователно. Спешните приемни отделения като специализирана структура към
МБАЛ са създадени след 01.02.2007г. с влизане в сила на изменение в Наредба №
29 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството,
дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и
домовете за медико-социални грижи. Тези спешни приемни
отделения до изменението са били в структурата на центровете за спешна
медицинска помощ. По силата на чл.21б от посочената Наредба № 29 всички спешни
случаи и спешни манипулации, в това число и правомощието да взема кръвни проби
за изследване употребата на алкохол, считано от 01.02.2007г. се прехвърлят от
ЦСМП на СПО. С оглед на това съдът намира, че подсъдимия надлежно и в
съответствие с посочената наредба е бил освидетелстван от лекар при СПО - д-р Г.М.,
пред който е отказал да даде кръвна проба. Очевидно е, че разпоредбата на чл.7,
т.2 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. /актуализирана
последно през 2006г./ не е съобразена с измененията в структурирането и дейността
на лечебните заведения, настъпило след 01.02.2007г. Затова настоящият състав
счита, че изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001г. не са били нарушени. От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасният характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Както се установява и от
обясненията му, Б.К. е знаел, че е употребил алкохол, но въпреки това е
предприел управление на моторно превозно средство, което е забранено от закона.
Съдът намира за неоснователни и доводите на защитника за несъответствия
между медицинските документи изготвени от длъжностното медицинско лице и
съставения акт от полицейските органи. Съществени нарушения при съставянето на
тези документи не бяха констатирани. Надлежно е било започнато и досъдебното
производство - със съставянето на акта за първото действие по разследване „протокол
за разпит на свидетел“. Този разпит попада в обхвата на изброените в чл.212,
ал.2 от НПК действия и е бил извършен от полицейски орган в МВР в съответствие
с общата норма на чл.194, ал.4 от НПК.
При
определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Б.Е.К. съдът взе предвид: степента на обществена опасност
на деянието - завишена, тъй като със същото се засяга сигурността на движението
по пътищата; степента на обществена опасност на дееца - висока,
предвид обременоното му съдебно минало; подбудите
за извършване на деянието - незачитане на установените със ЗДвП
правила за движение по пътищата; смекчаващите отговорността обстоятелства -
направените от подсъдимия самопризнания; отегчаващите отговорността обстоятелства - негативните характеристични данни на Б.К.,
предходните му
осъждания отново за деяния по чл.343б от НК, многократно
налаганите административни наказания за нарушения на правилата за движение по
пътищата и високата концентрация на установения
алкохол, която е много над допустимото от закона и допълнително
завишава обществената опасност на деянието. Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на
чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи
отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва
да бъде определено наказание над минималния размер, а именно 1 година и 2 месеца „лишаване от свобода”. На
основание чл.57, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗИНЗС първоначалният режим за изпълнение на
така наложеното наказание бе определен като „строг”. Подсъдимият вече е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и не са налице предпоставките за
прилагане на чл.66, ал.1 от НК. На Б.К. бе
наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер от 700 лв.,
предвид обуславящите вината
обстоятелства и имотното му състояние. На основание чл.343г вр. чл.343б, ал.1 вр.
чл.37, ал.1 т.7 от НК настоящата
инстанция постанови той да изтърпи и наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 2 години предвид съдебната практика и количеството на
установения алкохол в кръвта. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът
приспадна
от наказанието „лишаване от свобода” времето, през което дееца е бил задържан по
реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице от Рег.№
1947зз-342/28.09.2016г. На основание чл.59, ал.4 от НК бе
приспаднато времето през което подсъдимия е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 27.09.2016г.
Така наложените по вид и размер наказания се явяват справедливи и достатъчни да
окажат необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху личността
на дееца, както и ще въздействат възпитателно и предупредително върху
останалите членове на обществото.
С
оглед изхода на делото - осъдителна присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимият
Б.Е.К. да заплати по сметка на PC-Кърджали сумата в
размер на 80 лв.,
представляваща направени разноски в
съдебното производство.
По изложените съображения от фактическо
и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Съдия: