№ 296
гр. Стара Загора, 01.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
като разгледа докладваното от Тодор Минов Частно наказателно дело №
20225530200567 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на ИВ. П. Т., против
Постановление от 16.02.2022 година на Районна прокуратура Стара Загора, с
което се прекратява наказателното производство, образувано и водено за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, по досъдебно производство № 349зм-
297/2019 година по описа на ОД на МВР – Стара Загора /Преписка №
305/2019 година на РП Стара Загора/. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното постановление, и се моли съда същото
да бъде отменено.
Съдът, като се запозна с постановлението на прокурора,
изложените в жалбата оплаквания и събраните на предварителното
производство доказателства, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 и следващите от НПК.
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да прекрати производството по делото прокурора е приел, че по
делото не са налице доказателства за извършена измама от обективна и
субективна страна по смисъла на чл.209, ал.1 от НК, или по квалифицираните
на него състави.
В хода на разследването по наказателното производство е
установено следното:
1
Свидетелите ИВ. П. Т. и Виктория Неделчева Т.а са съпрузи. През
есента на 2018 година свидетелите търсели да закупят автомобил втора
употреба, тип „комби“. По този повод в началото на месец ноември 2018
година свидетелят Т. се свързал със своята позната – свидетелката Мартина
Илиянова Стайнова – за която знаел, че братовчед и, свидетелят Борис Б се
занимава с внос на леки автомобили. Свидетелят Т. й обяснил, че със
съпругата си търсят автомобил „Шкода Октавия“ – комби, производство 2008
година за сума до 6000 лева, като Мартина Стайнова от своя страна предала
това на свидетеля Б. След няколко дни свидетеля Борис Б – който бил
пълномощник на „Ауто Еволзошън“ ЕООД, дружество занимаващо се с внос
и продажба на употребявани автомобили, изпратил на приятеля на Мартина
Стайнова – свидетеля Виктор Максимов А, снимки на лек автомобил „Шкода
Октавия“, който се продавал в Италия от аукционна къща. Свидетеля А от
своя страна изпратил по „Месинджър“ снимките на свидетеля Т., като му
обяснил, че се касае за „Шкода Октавия“ – комби, 1,9 дизел, с мощност – 105
конски сили и производство 2008 година. Също така му обяснил в
съответствие с поисканото от Б, че цената е 6000 лева и включва покупката
на автомобила и доставка му. След още няколко дни – около 08.11.2018
година свидетеля Т. и съпругата му се срещнали със свидетеля Виктор А в
заведение „Шатрата“ в Стара Загора, където свидетелят Т. му предал сумата
от 3000 лева – без за това да бъдат съставени – разписки или други
документи. Тази парична сума не се оспорва от свидетеля А, че му е
предадена. На 29.11.2018 година И.Т. и Виктория Т.а отишли в дома на
Мартина Стайнова и Виктор А, където предали А и остатъка от договорената
цена за автомобила – 3000 лева, като отново не била изготвена разписка или
друг документ. От платената за автомобила сума Стайнова и А предали 5600
лева на свидетеля Борис Б, като свидетеля А задържал по уговорка с него
около 400 лева – по собствените му твърдения, за последващи действия, по
регистрация на автомобила. Междувременно „Ауто Еволюшън“ ЕООД, чиито
представител бил свидетеля Б, придобило в Италия, автомобила от
представените снимки - „Шкода Октавия“ 1,9 ТДИ DPF Ambiente – 2008
година с № на рама TMBHS21Z782129598, за което била съставена фактура
от 10.11.2018 година (л. 33 от делото). По повод на транспортирането на
закупения автомобил от Италия била издадена товарителница от 04.12.2018
година (л. 60 от делото). Съгласно товарителницата автомобилът бил
доставен в гард Стара Загора на 09.12.2018 година, като бил приет от
свидетеля Драгомир Николаев Рачев, който помолен за това от свидетел
Борис Б. Автомобилът бил разтоварен в двора наКАТ- Стара Загора.
Междувременно свидетеля А, който след като видял автомобила и неговия не
добър вид се притеснил и излъгал Т., че доставката на автомобила ще се
забави поради проблеми на италианската граница. Едва на 17.12.2018 година
свидетеля А показал автомобила, който бил до КАТ Стара Загора, на
свидетеля И.Т.. Тук свидетеля А се опитал наново да излъже свидетеля Т.,
като заявил че това е друг автомобил, притеснен от вида му, и предложил да
2
му намали цената. Свидетеля Т. обаче разбрал това и се ядосал. Свидетеля Т.
останал недоволен от състоянието на автомобила и поискал да му бъдат
върнати дадените парични суми. Същата вечер свидетеля Виктор А му върнал
500 лева. Впоследствие, със съгласието на Борис Б, на свидетеля И.Т. му било
предложено да закупи автомобила за 4000 лева, като с остатъка до
първоначално уговорената цена да направи ремонт на автомобила и отстрани
недостатъците по него, за които имал забележки. Междувременно, след
автомобилът бил пристигнал през месец декември 2018 година и свидетеля Б
се запознал с неговото действително състояние бил отправил запитване (на
11.12.2018) за ремонта му, във връзка с отстраняване на недостатъците до
„Аутохит“ ЕООД. Получил отговор, че ремонтът ще възлезе на сумата от
2376,23 лева с ДДС /л. 49-50 от досъдебното производство/. Свидетеля И.Т.
отказал да придобие автомобила срещу 4000 лева, като заявил,че държи
цялата дадена от него сума да му бъде върната. Впоследствие свидетелката
Мартина Стайнова предала сумата от 3500 лева на Виктория Т.а, а за
останалите 2000 лева Стайнова посочила, че остават като неустойка за отказ
от сделката.
От показанията на свидетеля ИВ. П. Т., се установява че при
срещата в заведение „Шатрата“ бил попитал изрично А дали има теч на масло
от двигателя и дали климатроника е изправен, тъй като със съпругата му били
разбрали, че това са често срещани проблеми за модела. А му бил отговорил,
че няма такива проблеми и дори се бил обадил на някой по телефона, който
потвърдил, това. Обяснил на Т., че автомобилът ще бъде доставен до месец –
месец и половина. Сочи също, че няколко дни след предаването на втората
сума от 3000 лева, А му заявил,че доставката на автомобила ще се забави,
като започнал да изтъква различни причини за това – първоначално твърдял,
че имало големи стачки и автовоза не можел да премине италианската
граница, после заявил, че не го допускали да премине раницата, тъй като бил
променен закона за тонажа и надвишавал изискванията, после му бил заявил,
че автовоза бил катастрофирал. Допълва, че на едва на 17.12.2018 година А му
се обадил и му казал,че негов приятел е внесъл автомобил от същата марка и
модел е автомобила е в двора на КАТ Стара Загора. Тъй като Т. имал
съмнения, че А го лъже, отишъл сам да огледа автомобила и констатирал че
това е същия автомобил, по първоначалните снимки но в доста окаяно
състояние. Впоследствие в края на същия ден двамата отишли заедно да
огледат автомобила в КАТ и А му заявил, че този автомобил струва 5500
лева, но тогава Т. му казал. че това е същия автомобил, който му бил
предлаган по снимки и имал същите забележки, които се виждали по
снимките. Заявява, че А отначало отрекъл, но после признал, като му обяснил,
че „се бил уплашил от външния и вид /на автомобила/ - това се препокрива и
с изложеното от А относно уплахата от външния вид на колата. Тогава Т. си
поискал дадените пари и А му върнал още същата вечер 500 лева, като заявил,
че ще говори с фирмата за остатъка от гарите. Сочи, че впоследствие му било
предложена компенсация в размер на 1400 лева, но Т. отказал, тъй като
3
автомобилът бил „в окаяно състояние. По-късно Мартина Стойнова върнала
на съпругата му още 3500 лева, като останалите 2000 лева не му били
възстановени. Също така разбрал, че били отправяли оферти за ремонта на
автомобила (каквито оферти Т. е приложил по преписката).
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Виктория
Неделчева Т.а, които по своята същност са сходни с тези на съпруга и (л. 104-
106), се установява, че при срещата в заведение Шатрата“ А заявил,че
автомобилът е в перфектно техническо състояние и климатроникът е в
изправност, а впоследствие изтъквал различни причини за забавянето на
доставката. Сочи, че след доставката на автомобила го е видяла в двора на
КАТ – Стара Загора. Т.а се уверила, че това е същият автомобил, понеже
въздуховодите били счупени по същия начин, както си личало по снимките,
също драскотините, които се виждали на снимките, били налични и на този
автомобил. Т. заявил на А, че си искат парите обратно, но А му отвърнал, че
това е тяхната кола, която си поръчали и трябва да я вземат. Първоначално А
върнал на съпруга и 500 лева, впоследствие Стайнова и дала още 3500 лева,
като и обяснила, че останалите 2000 лева са за капаро и неустойки.
По делото на няколко пъти е дава показания в качеството на
свидетел и Виктор Максимов А. Той обаче сочи, че не е давал сведения за
техническото състояние на автомобила на Т., защото „всичко било на
снимка“, като снимките бил получил от Борис Б, няма спомен да е
коментирал с Т. или някой друг технически проблеми – теч на двигател и
климатик. Помни, че автовозът бил чакал много на границата, и това е казвал
на Т., а на Б дал 5600 лева, като останалите Б му казал да ги задържи за
регистрация и подготовка на документите. Несъмнено между показанията на
този свидетел и тези на свидетелите Т.и има противоречия, основно за
състоянието на автомобила и това дали А е знаел изначално за това.
Противоречията между показанията на Т. и А не са отстранени
при проведената между тях очна ставка. Т. поддържа соченото в разпита си, а
А сочи, че е черпил информация за автомобила от Б, който му заявил, че е във
„видимо добро състояние“ – това и казал на Т., като му препратил снимките
от Б.
От показанията на свидетелката Мартина Стойнова, се
установява, че се свързала с Борис Б по повод желанието на Т.и да
закупят автомобил втора употреба. Т.и казали, че търсят тек автомобил
„Шкода Октавия“ комби, дизелов, с климатик, до 6000 лева, като разговорите
се водели предимно с А, тъй като Стайнова не разбирала от автомобили. След
като Б намерил автомобил, изпратил снимки и информация, като А и Т.
обсъдили автомобила. Т. платил сумата от 6000 лева на два пъти, а след като
автомобилът пристигнал и го видял в двора на КАТ – Стара Загора, заявил, че
не го харесва и си иска парите обратно. Б му направил отстъпка в цената, като
му заявил, че струва 4000 лева, а с останалата сума да се направи ремонт,
после заявил, че може да върне на Т. част от парите – сумата от 4000 лева, а
4
останалите 2000 били неустойка транспортни разходи и самата услуга.
Потвърждава, че били върнати първоначално 500 лева от А на Т. и после 3500
лева, които тя лично предала на Виктория Т.а.
От показанията на свидетеля Борис Александров Б, се установява,
че цената на автомобила била 6000 лева с доставката, а след като бил
доставен, купувачът /Т./ не го харесал и си поискал парите. Върнали му 4000
лева а 2000 лева Б удържал, като неустойка за извършени разходи по
доставката на веща. Допълва, че информацията с която разполагал за
автомобила касаела козметичното му състояние – драскотини по колата. След
като автомобилът бил доставен, се установило, че има проблеми със
съединителя и поискали оферти за ремонта му в оторизиран сервиз. Б
уточнява, че от двете предявени му оферти „Аутохит и „Еуратек“ валидна е
офертата на „Аутохит“ (за 2 376,23 лева), имала достоверна дата от декември
2018 година (11.12.2018 година). Относно предявената оферта от „Еуратек“ (
на стойност 14 363,74 лева с ДДС), сочи, че за първи път я вижда, а
изброените 27 позиции за повреди не отговарят на въпросния автомобил.
От свидетеля И.Т. са представени по преписката разпечатки на две
оферти за ремонт – на „Аутохит (л. 49-50) и на „Еуратек ауто“ (л. 50-5). В
офертата на „Аутохит“ е изрично посочен номера на рамата на автомобила,
като офертата е изрично адресирана до „Аутоеволюшън“ – фирмата
доставила автомобила и същевременно, както бе посочено, свидетеля Борис Б
потвърждава валидността само тази оферта.
В офертата на „Еуратек ауто“ – проформа фактура (л. 50-
51), са изброени различни части, но не се посочва за кой автомобил
са, няма № на рама или други индивидуализиращи белези, офертата не е
адресирана до конкретно лице. Във връзка с тази разпечатка на оферта е
разпитан, като свидетел Илия Митков Митов - служител на „Еуратек ауто“.
Същият сочи, че мъж (чието име не помни) се обадил по телефона и поискал
да бъде изготвена проформа фактура за части, които ще изпрати на мейл, като
това станало през май 2019 година (месеци след доставка наавтомобила). При
разпита си, както бе посочено, Б сочи, че тази оферта не касае процесния
автомобил.
Разпитан като свидетел по делото е и Драгомир Николаев Рачев,
който потвърждава, че е приел доставката на автомобила от името на фирмата
по изричната молба на свидетеля Б, който му оставил за целта печата на
фирмата. Рачев подпечатал и „мисли, че подписал“ товарителницата, като
автомобилът бил разтоварен и оставен в двора на КАТ- Стара Загора.
Снети са и показания и от Стоян Иванов Стоянов – приятел на
И.Т.. Този свидетел сочи, че през декември 2018 година Т. го питал дали
италиано-словенската граница е затворена за 2 седмици, тъй като си бил
поръчал автомобил, който трябвало да му бъде доставен от Италия. Стоянов
попитал свои познати и от тях разбрал,че няма подобно затваряне.
5
По преписката са приложени и копия от фактури, касаещи
покупката от Италия и транспортирането на автомобил с № на рама
ТМВНS21Z782129598.
От изложеното по-горе и доказателствата по делото прокурора е
приел, че в случая се касаело за неуредени гражданскоправни отношения,
като липсвали данни, позволяващи се направи обоснован извод за извършено
престъпление от общ характер. Прокурора е посочил, че безспорно избраният
от свидетеля И.Т. автомобил му е бил доставен, като претенциите на
свидетелите И.Т. и Виктория Т.а са за състоянието, в което се е намирал
същия. От доказателствата по делото било видно, че нито Б, нито А, са
виждали предварително автомобила на живо, а само по наличните негови
снимки, които са били предоставени и на Т. с данните за автомобила –
съответно, следователно според прокурора са нямали възможност лично да
проверят състоянието на автомобила. Свидетеля А категорично отрича да е
давал гаранции за техническото състояние на автомобила, а само е заявил, че
бил „във видимо добро състояние“ – което следва да се тълкува в контекста
на възрастта на автомобила, произведен през 2008 година. От показанията на
свидетелите Т. и Виктория Т.а е видно, че на предоставените им снимки са
личали забележки по автомобила – драскотини, счупени въздухопроводи,
които не са необичайни предвид възрастта на автомобила. С оглед
изложеното не можело да се направи обоснован извод, че преди да
предостави паричните суми Т. е въвеждан съзнателно в заблуждение относно
конкретни обстоятелства, касаещи автомобила и техническото му състояние.
Отбелязва се, че доказателствата по делото – датата в товарителницата и
показанията на Т., че автомобилът му е показан едва на 17.12.218 година,
навеждат на извода, че Т. не е бил уведомен своевременно за пристигането на
автомобила, а с оглед неговите и на Стоянов показания са му били изтъквани
от А различни причини за забавяне. Според прокурора това поведение на А
обаче следвало хронологически предаването на паричните суми и не може да
се приеме, че е обусловило по какъвто и да е начин разпореждането със
същите. Прокурора е посочил, че умисълът за измама по смисъла на чл.209 от
НК винаги следва да предхожда имущественото разпореждане, което да е и
обусловено от формираното заблуждение. Според прокурора по-късното
уведомяване на Т. за пристигането на автомобила и изтъкването различни
обстоятелства като претекст за забавяне е съчетано с отправяне през този
период – декември 2018 година, на запитване за ремонта на автомобила до
„Аутохит“. Самият Т. посочва (л. 101), че А му е признал, че се е „уплашил
от вида на автомобила“ и затова не му казал веднага, че въпросният
автомобил е пристигнал. Прокурора намира, че съвкупната преценка на
всички тези обстоятелства навеждало на извода, че А, а и Б, са били в някакво
степен изненадани от състоянието на автомобила след пристигането му, като
са проучвали възможностите за неговия ремонт, преди да се обадят на Т..
След това са му предложили да задържи автомобила с отстъпка в размер на
2000 лева, за да отстрани проблемите по него - при което цената, която Т. би
6
бил платил за автомобила – 4000 лева, в общи линии би съответствала на
приложените фактури за доставения автомобил. Прокурора намира, че
изложеното поведение на А и Б не обективира категорично умисъл за измама,
като липсвали данни Т. съзнателно и предварително /преди предоставяне на
паричните суми/ да е въвеждан в заблуждение относно конкретните
обстоятелства за автомобила. По отношение на претенцията на Т. и съпругата
му да им бъде върната и сумата от 2000 лева, прокурора е посочил, че както и
доколко е основателно посочената сума да се задържи като капаро/неустойка,
компетентен да се произнесе бил съответния районен съд по надлежния
гражданско- правен ред.
Съдът изцяло споделя изводите на Районна прокуратура град
Стара Загора. Действително и според съда в разглеждания случай става
въпрос гражданско правни отношения. Налице е една гражданска сделка, за
доставка на вещ, която вещ е избрана само по снимки а не с оглед на място,
която сделка само по себе си крие голям риск и то за купувача. Именно
избраната по снимките вещ е доставена от наетите за това лица, като
състоянието на веща е изненадало не само купувача, но и лицата които са
доставили веща. Безспорно и Б и А не са виждали веща при закупуването и в
Италия и са придобили представа за тази вещ едва при доставката и в град
Стара Загора, като Б е узнал за състоянието на веща чрез А. В тази връзка
доставящите лица са се опитали да положат усилия тази вещ да бъде
приведена в по добър вид, преди предаването и на купувача и са предложили
на купувача по ниска цена предвид ремонтите които следва да се извършат.
Несъмнено и Б и А не са извършили никакви измамливи действия при
доставката на веща на купувача. Що се касае за поведеното на А, че се е
уплашил от състоянието на веща, след като е била доставена и е излъгал на
няколко пъти купувача, това поведение следва да се тълкува като морално
укоримо не и противоправно по смисъла на изпълнителното деяние на
нормата на чл.209, ал.1 или ал.2 от НК. Според съда в разглеждания случай от
събраните по делото доказателства не се установява наличието на признаците
на извършено престъпление по чл.209, ал.1 и ал.2 от НК, както правилно е
приел и прокурора. В разглеждания случай не са налице нито една от двете
форми на изпълнителното деяние „измама”, визирани в състава на чл.209 от
НК – „възбуждане“ и „поддържане на заблуждение“ у дадено измамено лице.
Налице са гражданско-правни отношение по една сделка за доставка на вещ
„по снимка“ с риск за купувача, която сделка е била отказана впоследствие от
страна на купувача и това следва да се урежда по гражданско-правен ред а не
7
в настоящото производство. За съда по своята същност събраните
доказателства налагат извода за неуредени гражданско правни отношения,
които обаче не могат да се уреждат в едно наказателно производство.
Предвид изложените съображения съдът намира, че обжалваното
постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство
е обосновано и законосъобразно и поради това следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът на основание чл.243, ал.5, ал.6,
т.1 и ал.7 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 16.02.2022 година на
Районна прокуратура Стара Загора, с което се прекратява наказателното
производство, образувано и водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, по
досъдебно производство № 349зм-297/2019 година по описа на ОД на МВР –
Стара Загора /Преписка № 305/2019 година на РП Стара Загора/.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Старозагорския окръжен съд по
реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Заверен препис от определението, ведно с дознанието и оригинала
на обжалваното постановление, да се върнат на Районна прокуратура Стара
Загора, а оригиналите на определението и жалбата, както и препис от
обжалваното постановление да се приложат към настоящото съдебно дело.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8