Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 06.11.2018 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, първи състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ДОРА МИХАЙЛОВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията СЛАВЧЕВА
гр.дело № 421 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение № 85 от 04.04.2018 год. по гр. дело № 948/2017
год. на РС-К. е прекратен сключения на 04.03.2003 год. граждански брак между С.В.К.-П.
*** и К.К.П. ***, като дълбоко и непоправимо
разстроен; обявил е, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи;
предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето Р.К.П.
на майката и е определил режим на лични отношения на детето с бащата; постановил
е след прекратяването на брака семейното жилище, находящо
се в гр. К., ул. „А. З.“ № 10А, ет. 2, ап. 4, да се ползва от С.К.-П. /след
прекратяването на брака – К./ до навършване на пълнолетие на детето Р.П.;
отхвърлил е предявения иск от С.К.-П. срещу К.П. за присъждане на издръжка за детето
Р.за период от една година преди датата на подаване на исковата молба – 10.10.2017 год., като неоснователен.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба
от ответника в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на
ищцата, както и в частта относно определеното местоживеене на детето Р.П. на
посочения по-горе адрес. Сочи, че жилището е съсобствено
при равни квоти на него и сестра му, по наследство от родителите им К.П. К.и И.П.
К., както и че самият той не притежава друго жилище. Твърди още, че от месец
ноември 2017 год. ищцата е напуснала семейното жилище, като е изнесла от него
своите лични вещи, както и
обзавеждането, като оттогава до настоящия момент тя и детето не ползват
семейното жилище, а детето Р.учи в гр. С.. Поради това моли съда да отмени
решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което
ползването на семейното жилище бъде предоставено на него. Представя писмени
доказателства. Ответницата оспорва жалбата.
Решението
е обжалвано и от С.К. в частта, с която съдът е отхвърлил иска за заплащане на
издръжка за детето Р.за период от една година преди датата на подаване на
исковата молба. Сочи, че ответникът не е ангажирал доказателства за това да е
заплащал издръжка през посочения период, през който страните са били във
фактическа раздяла.
К.П.
оспорва подадената от ищцата въззивна жалба.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните
по делото са сключили граждански брак на 04.03.2003 год., видно от
удостоверение № 108/2003 год. на СО-район „С.“, като детето Р.е родено на ***
год. /акт за раждане № 515/2003 год. на СО-район „Н.“/.
Брутното
трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 471 лв. месечно, видно от
извлечение от платежна ведомост на ЕТ „ИПСМП по УНГ болести-М. В.“, гр. С..
Видно
от представения по делото социален доклад на ДСП-гр. К. детето Р.- 15 години, понастоящем живее и се отглежда от майка си в гр. С., ж.к. „Н.“, а
ответникът живее в гр. К., ул. „Р.“ № 7 в двуетажна къща, където ползва първия
етаж. Същият работи в сферата на животновъдството и месечният му доход е в
размер около 500 лв. Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от неговата майка С.К.. През учебната 2017/2018 год. Р.е
ученичка в осми клас на 18-то СУ „У. Г.“, гр. С..
При
изслушване на детето Р.от съда в о.с.з. на 29.01.2018 год. същото заявява, че
заедно с майка си напуснали семейното жилище в гр. К. и се установили да живеят в гр. С. при бабата
на детето по майчина линия. Преместили се в гр. С. заради обучението на детето.
Според
показанията на св. К. – майка на ищцата, последната живяла в семейното жилище в
гр. К. до м. октомври 2017 год. Ответникът се изнесъл от жилището още преди 7
години. Понастоящем детето Р.учи в гр. С. в 18-то СУ „У. Г.“.
Според
показанията на св. П. – сестра на ответника, семейното жилище в гр. К. било
собственост на техните родители, като в момента не се обитава от никого.
Понастоящем ответникът живее в наследствена двуетажна къща в гр. К., като искал
съсобственото със свидетелката семейно жилище да
остане за сестра му. Свидетелката твърди, че лично заплаща данъците за апартамента
в гр. К., като се налагало да плаща и
натрупани сметки за ел. енергия. Според св. К.ищцата напуснала семейното жилище
заедно с детето и в момента живеят в гр. С..
Видно от н.а. № 76, том 2, дело №
276/1991 год. на КРС И.П. К. и К.П. К.са признати за изключителни собственици
на апартамент 4, находящ се на втори етаж на сграда
на ЖСК „П.“ в парцел I
в кв. 97 по плана на гр. К. с обща застроена площ 115,95 кв.м. Според приетите
във въззивното производство у-ния
за наследници № 695 и 696/2015 год. на община К. К.К.и
И.К. са починали на 18.03.2007 год. и 23.04.2013 год. и са оставили като
наследници по закон ответника К.П. и неговата сестра П.П..
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Със сила на пресъдено нещо по делото е установено, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и същият е прекратен с влязлото в сила в тази част решение на районния съд. Същото е влязло в сила като необжалвано и в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Р.е предоставено на майката. В настоящото производство е спорен въпросът за ползването на семейното жилище. Установи се от представените по делото писмени доказателства, че жилището е собственост на ответника К.П. и неговата сестра П.П., по наследство от родителите им и при равни права. Поради това в случая е приложима разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от СК, според която когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година. Друга обща предпоставка за предоставяне ползването върху жилището е съпругът, на когото се предоставя жилището, да има жилищна нужда. Установи се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че още през м. октомври 2017 год. ищцата и детето напуснали семейното жилище в гр. К. и се установили да живеят в гр. С. при бабата на детето по майчина линия, като Р.е ученичка в столично училище. Това обстоятелство сочи, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, няма нужда да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, което се намира в друго населено място. Освен това според свидетелските показания на П.П. – сестрата на ответника, двамата съсобственици искали да разделят имотите на родителите си, като за ответника остане двуетажна къща в гр. К., където същият живее от няколко години, а за сестра му – апартамента, ползван като семейно жилище от страните по делото. С оглед тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ползването на семейното жилище е предоставено на ищцата и вместо него следва да постанови друго, с което да отхвърли претенцията на ищцата за предоставяне ползването на семейното жилище.
Съдът намира за основателна и въззивната жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на ответника да заплати издръжка на роденото от брака дете за период от една година преди датата на подаване на исковата молба.
От събраните по делото свидетелски показания се установи, че през този период детето е живяло с майката,
като не са представени доказателства
бащата да е плащал ежемесечно издръжка през времето на фактическата раздяла.
Заплащането от страна на ответника на част от печалбата на ищцата за
продадените от последната и произведени в неговата ферма пилета /св. П./
представлява възнаграждение за положен труд, а не представлява заплащане на
парична сума в изпълнение на задължението за предоставяне на издръжка на роденото
от брака дете. Последното следва да се изпълнява регулярно в размер, достатъчен
да задоволи нуждите на детето, като ответникът не доказа да е предоставял
такива плащания.
Съгласно чл. 143, ал.
2 от СК родителите дължат
издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат
от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите
на родителя, който я дължи. Алинея втора на чл. 142 СК посочва,
че минималният размер на издръжка
на едно дете
е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. В настоящия случай детето безспорно се нуждае от средства за издръжка - за
храна, облекло, обучение и т. н. през процесния
период. По делото е установено, че месечният доход на бащата е в размер около 500 лв., поради което
съдът следва да определи издръжка в близък до посочения в чл. 142, ал. 2 от СК
размер, а именно - една четвърт от МРЗ /1/4 от 510 лв., или 127 лв./. Съдът
намира, че дължимата от ответника издръжка за този период следва да бъде
определена в размер на 150 лв. месечно, или общият размер на дължимата издръжка
за този минал период от една година преди датата на подаване на исковата молба
възлиза на 1800 лв. За периода от датата на влизане в
сила на решението до навършване на пълнолетие на детето дължимата издръжка е
определена в същия размер, като в тази част решението като необжалвано е влязло
в сила. За
периода от датата на подаване на исковата молба до датата на влизане в сила на
решението районният съд не се е произнесъл по предявения иск за издръжка и
претенцията в тази част не е предмет на настоящото производство.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не
съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен иска за издръжка за период от една година преди
датата на подаване на исковата молба и вместо него съдът следва да постанови
друго, с което да осъди ответника да заплати на детето издръжка за минало време: за периода 10.10.2016 год. - 10.10.2017 г. в общ размер от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, или по 150
лв. месечно, на основание чл. 149 от СК, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.10.2017 год. до окончателното
изплащане.
Воден от
горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 85 от 04.04.2018 год. по гр. дело № 948/2017 год.
на РС-К. в ЧАСТТА, с която съдът е постановил след прекратяването на брака
между страните семейното жилище, находящо се в гр. К.,
ул. „А. З.“ № 10А, сграда на ЖСК „П.“, ет. 2, ап. 4, да се ползва от С.К.-П.
/след прекратяването на брака – К./ до навършване на пълнолетие на детето Р.П.;
в ЧАСТТА, с която е определил местоживеенето на роденото от брака между
страните дете Р.П. на посочения по-горе адрес, както и в ЧАСТТА, с която съдът
е отхвърлил иска на С.К.-П. срещу К.К.П. за
присъждане на издръжка за детето Р.за период от една година преди датата на
подаване на исковата молба – 10.10.2017 год., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията
на ищцата С.В.К. *** срещу К.К.П. *** за предоставяне
ползването на семейното жилище на страните след прекратяването на брака.
ОСЪЖДА К.К.П. *** да заплати
на детето си Р.К.П., ЕГН ********** издръжка за минало време: за периода 10.10.2016
год. - 10.10.2017 г. в общ размер от 1800 лв. /хиляда
и осемстотин лева/, или по 150 лв. месечно, на основание чл. 149 от СК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.10.2017
год. до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.