№ 154
гр. ***, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЙМ
Членове:НДН
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от НДН Въззивно гражданско дело №
20251300500099 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Подадена е въззивна жалба от М. Ц. Д. чрез адвокат *********
пълномощник на ищеца, с посочен съдебен адрес против Решение №
83/17.02.2025г. по гр.д. № 887/2024 г. на Районен съд – ***, с което са
отхвърлени предявените срещу Е. Л. Д. и А. Л. Д., в качеството им на
наследници на *** Д., представлявани от адвокат Н А., искове с правно
основание чл.240 ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Поддържа, че неправилен и необоснован бил изводът на
първоинстанционния съд, че е налице съществено разминаване при
описването на момента на предаване на сумата в заем, тъй като всеки от
свидетелите е имал за отправна точка своето местоположение. Сочи се, че
свидетелите били очевидци и били доказали категорично датата на
предаването на парите, сумата, която е предадена, както и основанието за
предаването и. В нормата на чл. 79, ал.1 от ЗЗД не били предвидени други
факти, подлежащи на доказване във връзка с основателността на иска.
Неправилен и логически неиздържан бил извода на първоинстанционния съд,
1
че Ли*** не е могъл да вземе парите поради здравословното си състояние,
който бил обоснован единствено със свидетелските показания на свидетелите
на ответниците. Тези свидетелски показания се оборвали от показанията на
свидетелите на ищеца, така и от приложените медицински документи по гр.д.
№ 2132/2022 г на ВРС , приложено по гр.д, № 887/2024 г.на ВРС, които не
били анализирани, и от които категорично се оборвали показанията на
свидетелите на ответниците за здравословно състояние на заемополучателя,
изключващо възможността да получи твърдяния заем.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното
решение изцяло и да се уважи предявения иск и да се присъдят направени в
двете инстанции разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемите по жалбата. Сочи се, че жалбата е
неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Поддържа се, че въззивникът не бил установил при пълно и главно
доказване фактическият състав на чл.240 ЗЗД.
Жалбоподателят не проведе пред ВРС успешно пълно и главно
доказване, че е предал на наследодателя на ответниците в заем процесната
сума т.е. , че е сключен договор за заем, като не била установена датата на
предаване на сумата, като показанията на единия свидетел не се подкрепяли
от останалите събрани доказателства.
Сочи се, че свидетелите на жалбоподателя си противоречали за
съществени обстоятелства относно броенето на сумата, двамата свидетели не
помнели важни обстоятелства - не помнят в какви банкноти са били парите,
колко голяма е била пачката, поради което правилно не били кредитирани от
съда показанията им.
Показанията на свидетелите на ответниците били подкрепени с писмени
доказателства - медицински документи относно здравословното състояние на
*** Д. и невъзможността му да си служи е дясната ръка, да изминава сам
дълги разстояния, да шофира и въобще за неговото влошено здравословно
състояние и зависимост от други хора за елементарно обслужване, което
правело невъзможно сам да отиде от с.***, където живеел до *** в магазина
2
на въззивника, да получи пари и да ги брои лично.
Като взе предвид изложеното от страните, и събраните в производството
доказателства, съдът приема следното:
Пред първоинстанционния съд е била подадена искова молба от М. Ц.
Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
79, ал. предл. 1 от ЗЗД, за заплащане от ответника *** Д. сумата от 5 000 лева
,която получил в заем през януари 2020 г.,ведно със законната лихва, считана
от предявяване на иска 17..04.2024г.до окончателното издължаване.
Твърди се от ищеца, че през месец януари 2020 г. с ответника *** Д.
сключили устен договор за заем, по силата на който договор ищецът
предоставил на ответника сумата от 5 000 лева, със срок за погасяване до
01.03. 2020 г. Сумата била предадена на ответника в гр.*** в магазин за
продажба на цветя, ползван от ищеца - помещение №264 по номерацията на
Общински пазар ***, в присъствието на двама свидетели, пред които
заемателят заявил, че ще върне получената заемна сума от 5000лв. до
01.03.2020г., но не я върнал.
Ответниците Е. Л. Д. и А. Л. Д., в качеството им на наследници на ***
Д., починал на 25.11.2023г., представлявани от адвокат Н А., в отговор на
исковата молба оспорват предявения иск, като твърдят липса на сключен
договор за заем , липса на получена от *** Д. заемна сума. Твърдят , че през
м.01.2020г. същият не е бил в гр. ***, бил във влошено здравословно
състояние в гр.*** и не е получил пари от ищеца, разполагал с достатъчно
парични средства и нямал нужда от заем, и се подпомагал финансово от
ответниците.
По делото пред първата инстанция са събрани писмени и гласни
доказателства.
Видно от събраните писмени доказателства -медицинските документи за
здравословното състояние на *** Д., същият, с Експертно решение №
0773/27.04.2009г. на ТЕЛК към II МБАЛ *** е преосвидетелстван с
определена оценка 71% трайно намалена работоспособност, без определена
чужда помощ, за три години -до 01.04.2012 г. В същото е посочена водеща
диагноза: Неревматични болести на аортната клапа. Противопоказни условия
на труд: тежък физически труд, психическо пренапрежение, нощен труд, като в
мотивите е посочено , че може да работи заеманата към датата длъжност -
3
Финансов директор при спазване на противопоказните условия на труд.
От Епикриза от УБМБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕАД-*** за болничен престой от
13.04.2018г. до 16.04.2018г. и Етапна епикриза от 11.05.2018г.от
УБМБАЛ“Св.Иван Рилски“ЕАД-***; се установява, че *** Д.
е бил диагностициран и лекуван от болест на Паркинсон, треморно - ригидна
брадикинетична форма, Начален стадий. И в двете епикризи е отразен
идентичен неврологичен статус при постъпването - без явни и латентни
парези. Патологични рефлекси - няма, Сетивност - тактилен. Ставно-мускулен
усет - несмутени. Координация - общо съхранена. Статичен тремор в десни
крайници. Тазови резервоари - контролира.
Видно от данните в Амбулаторен лист № 001725/20.08.2019 г. и
изследване в МЦ “Биомед“- *** от 20.08.2019 г. Д. е посетил д-р *** за
консултация и е извършен първичен амбулаторен преглед. Отразеното е
обективно състояние се характеризира с нарушения на сърдечната дейност и
набелязани отоци на крайниците. Назначена му е медикаментозна терапия, не
са издавани направления за други медицински консултации или процедури.
Издадена е и Епикриза от 13.10.2019 г. от МБАЛ „Света Петка" АД ***
Отделение по кардиология за проведено лечение от 09.10.2019 г. до 13.10.2019
г., с диагноза застойна сърдечна недостатъчност , състояние след преживян
долен миокарден инфаркт през 2003г. Като придружаващо заболяване е
посочена Паркинсонова болест. Изписан е с подобрение, назначена му е
медикаментозна терапия и хранително-диетичен режим. Не са назначени
консултативни прегледи и не са настъпили усложнения.
Видно от Епикриза от 04.12.2019 г. от УМБАЛ „Царица Йоана- Исул"ЕАД
***, проведено е болнично лечение за три дни - от 02.12.2019 г. до 04.12.2019
г., за имплантация на постоянен електрокардиостимулатор.В епикризата е
посочено, че има право на два контролни прегледа в срок от 1 месец след
изписването от клиниката.
От показанията на ПЦП се установява, че познавал и Д. и Д.. На 06.01.2020 г.
отишъл да купи цветя в магазина на ищеца. Говорили си, било около обяд ,
когато дошъл *** Д., казали си здравей и започнал разговор между Д. и Д.. Д.
извадил от вътрешния си джоб плик. Свидетелят чул, че Д. трябва да даде
някакви пари на Д.. Помещението било малко и свидетелят чувал разговора.
Чул, че Д. е дошъл да поиска пари от Д.. Видял, че Д. извадил от джоба си
4
едно бяло пликче и започнал да брои пари на глас, изброил 5000 лева. Като ги
изброил ги дал на Д.. Д. взел парите, преброил ги и казал, че до първи март
2020г. ще върне парите, до Баба Марта. При предаването на парите
продавачката също присъствала. В магазина имало масичка и тезгяхче. Д.
стоял до масичката, продавачката също стояла до масичката. Масичката била
на разстояние около метър и нещо от тезгяха. Д. бил сам като влязъл в
магазина. Пликът бил голям, колкото да побере парите. Свидетелят виждал Д.
и след тази дата около пазара и на други места- януари месец, след два три
месеца пак го виждал сам, като нямал тремор на ръката. Когато броил парите,
нямал тремор на ръката.
Свидетелят НСА излага, че работи във фирма на ищеца повече от 20 г.
Продавачка е в магазина за цветя в пазара. Познава *** Д. като известна
личност в града. Опознала го, когато започнал да идва в пазара при ***. Те
били дългогодишни приятели, пиели кафе, приказвали си. Присъствала два
пъти на случаи, при които М. Д. е давал пари на заем на *** Д.. Единият
случай бил през месец септември 2019 г., а вторият случай беше в началото на
2020г. през месец януари. За втория случай свидетелства, че била на работното
си място и имала клиент - свидетелят ***, който купувал цветя и понеже се
познават с Д. и се заприказвали настрани. Когато *** Д. влязъл в магазина,
там бил *** и още една жена, която купила карамфили. Д. отишъл до
свидетелката, извадил бял плик, хартиен плик за писмо от джоба на якето,
след това извадил банкноти. Д. започнал да брои парите, от което разбрала,
че са пет хиляди лева. Свидетелката била на работното си място - на масата, на
която е касата. М. Д. бил до нея. Д. бил пред масата. Броенето станало точно
пред свидетелката. М. сложил обратно парите в плика, *** взел парите,
благодарил и казал, че ще ги върне на първи март същата година. В момента
на броенето и предаването на парите в магазина били ***, М., Д. и
свидетелката. Д. влязъл спокойно и нормално без помощни средства, бил сам,
никой не го придружавал. След този случай виждала Д. и в града. Само Д.
броил парите. Д. не ги е броил. Не била забелязала да му треперят ръцете.
Свидетелката КС И.а излага, че познава *** Д. от 30 години, с дъщеря
му били колежки в Български пощи.
След 2018 г., свидетелката ходела един-два пъти в седмицата в с. *** да
помага за градината на дъщеря му Е.. Тя живела във ***, а майка й и баща й
5
във ***. Когато ходела, виждала Д., той бил много болен. Имал болно сърце,
Паркинсон, треперели му дясната ръка и десния крак. Не можел сам, жена му
помагала да излиза на двора да седне, синът му идвал да му помогне да се
бръсне. Още от 2018 г. бил в това състояние. Трудно му било да се храни,
защото му треперела дясната ръка. Ходела пролет и есен, защото трябвало да
се грижат за зеленчуците. Състоянието му се влошавало, не идвал изобщо
във ***, не шофирал. Всеки път като ходили, той бил там, жена му го
извеждала до пейката пред вратата. През ноември 2019 г. Е. споделила, че ще
ходи с баща си на операция на сърцето в *** и помолила свидетелката да
наглежда апартамента, да полива цветята и да събере оборота от магазина.
Заминала в края на ноември в ***, дала и ключ. Е. идвала един, два пъти през
този период от *** до ***. Това продължи до края на февруари 2020г. През
другото време Е. Д. била с майка си и баща си в ***. Имали апартамент там.
*** Д. ходел на контролни прегледи. Получил и усложнения след операцията
и за това стояли в ***. През това време баща й не се прибирал във ***. В края
на февруари, било съботен ден, се уговорили с ответницата да се видят пред
магазина, за да върне ключовете. Дошли Е. с колата, а майка й и баща й били
вътре в нея. Дала й ключовете за апартамента и те продължиха за с. *** да ги
закара там. През 2020 г. ходела във ***. *** продължавал да се влошава.
Свидетелят БМД излага, че познава *** Д. от 1980 г. *** живеел в ***, а после
в с. *** - от 2014г. Имал три апартамента в ***. Не бил добре, дясната му
страна била парализирана, треперела. В с. *** се виждали, с колата го возел до
гр. *** да се подстригва. Той не карал кола, от 2014г. не го виждал да кара
кола. Жена му го обличала и събличала. Често ходел и с колата го извеждал до
площада. Във *** не можел да стигне сам до площада. Не можел да играе
карти, треперела му ръката, не пазарувал сам. Свидетелят пазарувал. Живеел
с жена си на село. Свидетелят пазарувал, сменял в дома им крушки, контакти,
като имало нужда помагал. Дъщеря му идвала често. През 2016 г. Д. не бил
добре. През ноември 2019 г. заминали за ***. Дошла Е. и ги натоварила с жена
му от с. *** и ги закарала в „ИСУЛ“ където му сложили машинка на сърцето.
Някъде в началото на март се прибра. За Богоявление ги черпих в ***. Знам
къде живее Д. в ***. Когато тръгнаха за *** оставили ключовете на къщата да
наглеждам. Ходил в *** да го видя, дори в „ИСУЛ“ ходил. На Богоявление
ходил да ги черпи в ***. Д. останал там за контролни прегледи, но нещо се
влошил и целият януари бил в *** и началото на февруари. От *** се
6
прибрали с кола. Минали да си вземат ключовете от къщата.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от въведените с жалбата въззивни
основания.
Обжалваното решение е валидно като постановено е от компетентен
съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен
състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Същото е и допустимо.
При произнасянето по съществото на правния спор в рамките на
доводите, изложени във въззивната жалба, съдът е ограничен, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд.
Въззивната жалба е допустима, като е подадена в законоустановения
срок и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от
процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Не се спори между страните, че М. Ц. Д. и наследодателят на
ответниците *** Д., починал на 25.11.2023г. се познавали дълги години. Не е
спорно, и че М. Ц. Д. предоставил заем на *** Д. през септември 2019г. в
размер на 5000.00 лева, който не бил върнат в уговорения срок до края на
месец октомври същата година, поради което последният е осъден да заплати
на М. Ц. Д. сумата , ведно със законната лихва и разноските, което се
установява от влязло в сила решение №427/25.05.2023г. по гр.д.№ 2132/2022г.,
на ВРС, потвърдено с Решение №9/31.01.2024г по в.гр.д.№ 401/2023г. по
7
описа на ВОС.
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е неформален и реален.
За да се установи наличието на валидно възникнало облигационно
правоотношение от договор за заем, следва да се установи от ищеца като
заемодател, че е предал сумата от 5000.00 лева на заемателя, който ги е приел
и е поел задължението да ги върне на заемодателя в уговорен между страните
срок. За да се установи основателността на иска, следва да е настъпил срока и
заемът да не е върнат.
Спорът между страните е дали е възникнало правоотношението поради
това,че заемателят не се е намирал на територията на гр.***, и поради
здравословното състояние на същия , което не позволявало да се движи, да
кара кола и да брои пари.
За установяване възникване на правоотношението от ищеца са
допуснати и събрани свидетелски показания на двама свидетели – ***-
служител в магазина на ищеца, и *** - клиент в магазина. Съдът намира, че от
показанията на същите се установява възникналото
правоотношение.Свидетелите –очевидци сочат категорично предаването на
сумата от 5000.00 лева от Д. на Д., както и обещанието на последния да я
върне до 01.03.2020г. Съдът не намира противоречие в свидетелските
показания на двамата свидетели относно местонахождението на лицата,
присъствали в магазина- и двамата свидетели сочат, че свидетелката *** и Д.
са се намирали до масата в помещението. Относно обстоятелството дали
сумата е преброена от Д., доколкото не се спори относно размера на същата,
съдът приема, че това обстоятелство не е част от предмета на доказване, и
неустановяването единствено на това обстоятелство не би могло да обоснове
отхвърляне на иска. Свидетелските показания на тази група свидетели
кореспондират и със събраните писмени доказателства, установяващи
здравословното състояние на заемополучателя към датата на предаване на
сумата в заем, свидетелите са очевидци, показанията им са подробни и
категорични.
Видно е, че същият е страдал от заболяванията, описани по –горе в
8
медицинската документация, но не се установява да е бил в състояние, в което
да не е могъл да се обслужва и да ходи. Относно заболяването Паркинсон, от
което е страдал, е видно, че е било в начален стадий, заемателят е имал
статичен тремор в десни крайници, без явни и латентни парези, без
патологични рефлекси, ставно-мускулния усет е несмутен, а координацията -
общо съхранена.
С оглед на същата документация, и доколкото не е правено искане за
изготвяне на съдебномедицинска експертиза по делото, съдът приема, че
установените заболявания на същия не изключват установените
обстоятелства, че същият е отишъл в магазина на заемателя и е получил
сумата 5000.00 лева. И двамата свидетели установяват, че на 06.01.2020г. Д.
не е имал затруднения с придвижването, ходел самостоятелно и без помощни
средства.
Не се установява по делото въведеното възражение, че заемателят се е
намирал в гр.*** на посочената дата и период.
Видно от медицинската документация, същият е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Царица Йоана- Исул"ЕАД *** за три дни - от 02.12.2019 г. до
04.12.2019 г. за имплантация на постоянен електрокардиостимулатор с право
на два контролни прегледа в срок от 1 месец след изписването от клиниката,
или до 04.01.2020г. Не се установява от писмените доказателства, че същият е
следвало да бъде в гр.*** поради влошено здравословно състояние. На
04.12.2019г. е изписан с подобрение, няма данни за последващи изследвания,
хоспитализации, посещения на медицински специалисти ,вкл. и осъществени
контролни прегледи. Поради това съдът не кредитира свидетелските
показания на свидетелите И.а и **, които твърдят, че състоянието му се е
влошило след операцията, поради настъпили усложнения, което го е накарало
да остане в гр.***.
В показанията си свидетелите противоречиво сочат кога се е прибрал в
с.*** Д. - ** сочи „ някъде в началото на март“, И.а- „в края на февруари“.
Свидетелите сочат, че същият е живеел с жена си в с.***, но видно от
Удостоверение за наследници от 30.11.2023г. към датата на смъртта му е бил
вдовец. От медицинската документация се оборват и показанията на **, че
дясната страна на Д. била парализирана.
Няма доказателства за влошено здравословно състояние, с огледи и
9
обстоятелството, че след издаване на Експертно решение №0773/27.04.2009 г.,
което е със срок до 01.04.2012г. да е преосвидетелстван с оглед влошаване на
състоянието, да му е определен по-висок процент неработоспособност и да е
необходима чужда помощ.
Доколкото за здравословното състояние на заемателя липсва
заключение на вещо лице, показанията на свидетелите на същия относно
влошаване на състоянието и невъзможност да извършва сам дейности от
битов и социален характер са субективни възприятия и не установяват
описаното състояние на пълна физическа невъзможност да ходи, да се
обслужва и да държи с ръцете си предмети.
Обтоятелствата дали заемателят е имал нужда от парични средства не
са част от предмета на спора, но и са субективни предположения, поради което
съдът не ги обсъжда.
С оглед изложеното съдът намира, че предявения от ищеца иск е
доказан в основанието и размера си, поради което решението следва да бъде
отменено и иска следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на настоящото дело и на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззиваемите следва да понесат направените от въззивника разноски пред
двете инстанции в условия на разделност, в размери : 1100.00 лева адвокатско
възнаграждение, съгласно ДПЗС от 25.03.2025г. и ДПЗС от 18.06.2025г.,
внесени в брой, в която част договорите имат характер на разписка, 100.00
лева ДТ в настоящото производство, както и 600.00 лева адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 887/24г. по описа на ВРС,
съгласно представен ДПЗС от 25.11.2024г., както и 200.00 лева ДТ в
първоинстанционното производство.
Воден от горното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, ***ският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 83/17.02.2025г. но гр.д. № 887/2024 г. па Районен
съд - *** ,вместо което постановява:
ОСЪЖДА Е. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. *** - наследник на *** Д. и
10
А. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. *** - наследник на *** Д., да заплатят на М.
Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 2500.00 (две хиляди и петстотин)
лева всеки един от тях, дължима по сключен договор за заем от м. януари 2020
г. между М. Ц. Д. и *** Д., ведно със законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 17.04.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Е. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. *** , ж.к.***, *** -
наследник на *** Д. и А. Л. Д. с ЕГН ********** от гр. ***, ул.*** -
наследник на *** Д., да заплатят на М. Ц. Д. с ЕГН ********** от гр. ***
сумата 1000 /хиляда / лева всеки от тях, която сума представлява разноските
по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11