Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тридесети
май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1176 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.И.Д., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 18-0819-007889/23.01.2019 год. на Началника на група
към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато
нарушение по чл. 103 ЗДвП.
В
жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като де твърди, че жалбоподателят не е възприел нито
служителя на Сектор „Пътна полиция“, нито подадения от него сигнал за спиране,
поради което и не е предприел такова. Посочва, че патрулният автомобил е бил
спрян на тротоара на еднолентов път в нарушение на
изискванията на ЗДвП, като при подадения сигнал жалбоподателя на свой ред е
следвало да спре на тротоара в нарушение на законовите разпоредби. Моли се за
отмяна на издаденото НП, в това число чрез приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, в условията на евентуалност за намаляване на размера на наложените
санкции предвид обстоятелството, че за да осъществява дейността си
жалбоподателят се нуждае да управлява МПС.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата на заявените основания, като посочва още че на процесното
място е бил наличен пътен знак В28, както и голяма дупка, която би попречила на
водача да спре на указаното му място дори да беше възприел подадения му сигнал
от полицейските служители.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 24.12.2018г. около 12:00 часа в гр. Варна на ул. „Прилеп“ жалбоподателят С.Д.
управлявал на лек автомобил - АУДИ А 4 с ДК №
В5761ВН, когато в посока центъра, срещу дом № 62, където на тротоара бил паркиран патрулен автомобил на Сектор „Пътна
полиция“
при подаден сигнал за спиране
със стоп палка по образец
от униформен служител на „Пътна полиция“ с точно и ясно указване
на място за спиране, същият
не спрял и продължил движението на автомобила по улицата, като малко
по-късно е спрян принудително до стадион „Спартак“
на бул. „В.Левски“.
Проверката на полицейските служители касаела
обстоятелството дали водачите са употребили алкохол, като към момента на
подаване на сигнала със стоп палка вече е имало спрян друг автомобил на когото
е била извършвана съответна проверка.
Видно от представената информация от дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“ към Община Варна и генералния план за
организация на движението в процесния участък е
действал пътен знак В 28 „Забранено паркирането“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните
доказателства, приобщени към делото, а именно показанията на актосъставителя В.В. и на св. Ивайло Николов. Съдът кредитира дадените
показания изцяло като последователни и взаимнодопълващи
се, като нито един от разпитаните свидетели не съобщи за особени обстоятелства,
които са пречили или ограничавали видимостта на водачите, като наличието или
липсата на дупка срещу дом № 62 по никакъв начин не влияе на факта на
нарушението доколкото подаденият сигнал за спиране очевидно е обхващал
периметъра извън намиращата се на пътното платно дупка.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане,
но по същество е основателна.
Наказателно постановление Наказателно постановление №
18-0819-007889/23.01.2019 год. на Началника на група към Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със
заповед на Министъра на вътрешните работи.
Както АУАН, така и НП съдържат достатъчно пълно, точно и
ясно описание на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които същото е
извършено, посочена е и нарушената правна норма, поради което не е било
ограничено правото на защита на нарушителя. В жалбата, а и в с. з. не се сочат
някакви конкретни процесуални нарушения, поради което съдът е лишен от
възможност да изложи конкретни мотиви.
Правилно АНО е приел, че въззивника Д. е извършил
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, тъй като на
посочената в АУАН и НП дата, при подаден ясен сигнал за спиране от униформен
служител, не е спрял.
От гласните доказателства се установи, че мястото, където
е бил подаден сигнала, е било достатъчно светло имайки предвид че нарушението е
констатирано в 12.00часа, не е имало пречка въззивникът
да възприеме подадения сигнал от униформен служител и предвид твърдението, че
все пак жалбоподателят е възприел служителя, но преценил, че той бил от
„Чистотата“обосновава факта, че служителят се е намирал на пътното платно,
подал е надлежно сигнал, бил е възприет от водача на лекия автомобил, който го
е заобиколил и въпреки това не е спрял на подадения
сигнал.
Обстоятелството, че патрулният автомобил е бил спрян на
тротоара при действие на забраната на пътен знак В28 според съда не съставлява
нарушение на правилата на закона за движение по пътищата предвид това, че се
касае за автомобил със специален режим на движение, който съобразно изискването
на чл. 5, ал.1, т.4 от Наредба № I-141 ОТ 18 септември 2002 г. за условията и
реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни
средства има право да се намира там.
Обстоятелството дали жалбоподателят е имал право да спре
на указаното му място при действието на тази забрана в случая не се поставя
доколкото той е получил конкретно разпореждане от униформен служител, което е
следвало да изпълни, още повече, че изпълнението му с нищо не би застрашило
движението, тъй като еднолентовият път е бил съставен
от две платна за движение и тротоар.
За пълнота, съдът следва да посочи, че твърдяната липса
на субективна страна (а именно че не е бил видян полицейският служител) не се
доказа по никакъв начин в рамките на производството.
Правилно АНО е наложил наказания на основание чл. 175,
ал. 1т. 4 от ЗДвП, като наложените две административни наказания са в рамките,
предвидени от санкционната норма. По отношение размера и срока на наложените
две административни наказания следва да се отбележи, че в НП липсват каквито и
да било мотиви, като в конкретния случай съдът намира, че така наложените
наказания са завишени предвид обстоятелството, че по преписката не са налице
данни за констатирани нарушения при последвалата проверка на водача.
В конкретния случай съдът намира, че наказание „Глоба“ от
50 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, които са в
минимален размер, биха били съответни както на извършеното, така и на личността
на извършителя, като същите, в своята съвкупност биха оказали нужното
поправително и възпиращо въздействие, предвид икономическата обстановка в
страната ни.
При цялостната служебна проверка на акта, съдът не
установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.
Воден от горното и
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 18-0819-007889/
23.01.2019 г. на Началник група в сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което на С.И.Д.
са наложени административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание
чл. 175, ал. 1т. 4 от ЗДвП за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
размера на наложената "Глоба" на 50/ петдесет /лв., а срока на
наложеното наказание "Лишаване от право да управлява МПС"на 1/ един/
месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: