Решение по дело №475/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  592

 

17.07.2023 г., гр. Х.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х., в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ива Байнова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Росица Чиркалева

                                                                           Петър Вунов

 

секретар: Гергана Тенева

прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов АНД(К) № 475 по описа за 2023 г. на Административен съд - Х., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 64/01.03.2023 г., постановено по АНД № 1208 по описа за 2022 година на Районен съд - Х., с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № **********.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в ЗАНН. Най-напред се счита за неправилен изводът на районния съд, че атакуваният ЕФ бил незаконосъобразно издаден, с оглед на което същият следвало да бъде отменен, след като не било установено надлежно документиране и описание на нарушението, а не и било доказано от обективна страна с оглед наличието на хипотеза по чл. 10а, ал. 3б ЗП, изключваща отговорността, като в тази връзка се позовава на разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията, реда п правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата). На следващо място се сочи, че Електронна винетка с идентификационен номер № 20013032233388 била закупена от „Аква-3“ ООД на 30.01.2020 г., със срок на валидност 01.02.2020-31.01.2021 г., а на 16.12.2022 г. с peг. № 94-00-26432/16.12.2022 г. било подадено от жалбоподателя Заявление за промяна на допусната техническа грешка при деклариране на данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство (ППС), включително на държавата, в която е регистрирано, или неговата категория по реда на чл. 10а, ал. 3б ЗП, т.е. било подадено от заявителя след срока на изтичане на електронната винетка. Поддържа се и че в случая се касаело за безвиновна отговорност на юридическо лице - собственик на превозното средство, поради което не можело да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата представлявала субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 64/01.03.2023 г., постановено по АНД № 1208 по описа за 2022 година на Районен съд - Х., и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди обжалвания ЕФ, като се претендират и направените разноски на двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - „Аква-3“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. А.Т. ***, в писмен отговор я оспорва като неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Х. дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Х., като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 64/01.03.2023 г. по АНД № 1208/2022 г. Районен съд – Х. е отменил ЕФ № **********, с който на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на „Аква-3“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 300,00 лв. за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП, и е задължено да заплати съответната такса по чл. 10а, ал. 2 ЗП в размер на 10,00 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че нарушението не било описано достатъчно ясно, доколкото липсвали твърдения с описаното ППС да било осъществявано действие по управление, в каквото именно действие се осъществявало изпълнителното деяние по приложената наказваща норма на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, без значение дали след това била приложена презумцията по 187а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП или не по отношение на собственика. Такива твърдения не би могло и не следвало да се извличат по тълкувателен или логически път от съда въз основа на други такива, напр. за място на нарушението – път от републиканската пътна мрежа и по този начин необходимото съдържание да бъде запълвано едва в рамките на контрола за законосъобразност. Това се явявало процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото довело до накърняване правото на защита в аспекта, привлеченият към отговорност субект да бил в състояние да разбере всички факти от състава на нарушение, за което се целяло да бъде ангажирана отговорността му. На следващо място, от приетите писмени доказателства, сочещи, че била налице електронна винетка за ППС с рег. № Х **** ВМ, годишна, с период на валидност на винетката съвпадащ с процесния, закупена от „Аква-3“ ООД, наред с други такива за притежаваните от дружеството моторни превозни средства от една страна, а от друга, че макар такъв регистрационен номер да фигурирал, като издаден за МПС от Република България, то било собственост на съвсем различно лице, можело да се доведе до извода, че била платена такса в пълен размер за периода, в който попадал процесното управление и се отнася за ППС с рег. № Х **** ВХ, но неправилно била посочена комбинацията от букви и цифри на регистрационния номер, като разликата била между буквата „Х“ и „М“ в края, поради което била налице хипотеза по чл. 10а, ал. 3б ЗП. В тази връзка е пояснено, че след извършване на деянието, за което бил издаден процесният ЕФ, но преди влизането му в сила, последвал закон, който бил по – благоприятен за нарушителя, като било без значение, че се отнасял за период на валидност на винетката, който бил изтекъл, тъй като това станало по причина късното връчване на санкционния акт, поради което на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН следвало да бъде приложен, а ЕФ - отменен. Посочено е и че предвидената в чл. 5, ал. 3 от Наредбата е и в чл. 10а, ал. 3а ЗДвП отговорност по вид била имуществена, а не административнонаказателна и визираните в тях последици не могли да се приравняват на виновно извършване на административно нарушение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за  това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

По делото не се спори, а и е установено от събраните по него доказателства, че на 05.11.2020 г., в 09:34 часа, е заснето с техническо средство – устройство № 2831, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, на път I – 5, км. 300+026, ППС - лек автомобил марка „Деу“, модел „Корандо“, с регистрационен номер Х **** ВХ, собственост на „Аква-3“ ООД, както и че дружеството е закупило винетка, годишна, със срок на валидност 30.01.2020 г. до 31.01.2021 г. за лек автомобил с посочен в нея регистрационен номер № Х **** ВМ, като автомобилът с този стар регистрационен номер, а понастоящем с регистрационен номер № РВ ****МК, е собственост на М.Н. Н.. Установено е и че на 16.12.2022 г., т.е. четири дни след получаване на процесния ЕФ, касационният ответник е подал до Агенция „Пътна инфраструктура“ Заявление за промяна на допусната техническа грешка при деклариране на данни относно регистрационния номер на ППС, включително на държавата, в която е регистрирано, или неговата категория по реда на чл. 10а, ал. 3б ЗП, относно грешно изписан регистрационен номер на ППС - Х 3292 ВМ вместо Х **** ВХ.  

На първо място следва да се отбележи, че в случая действително процесното нарушение не е описано достатъчно ясно, тъй като в ЕФ въобще не е посочено словесно в какво точно се изразява изпълнителното му деяние. Липсата на яснота не е преодоляна и чрез изписването цифром на нарушените разпоредби, защото в чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП се съдържат правила относно движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, след заплащане на съответните пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, а в чл. 102, ал. 2 ЗДвП е предвидено задължение на собственика му да не допуска движението на ППС по такъв път, ако за същото не заплатена тази такса. Процесуално недопустимо е съдът да предполага за какво нарушение е било действителното административно-наказателно обвинение, като по пътя на тълкуването или подразбирането да извежда волята на контролния орган. Следователно, правилно е прието от въззивната инстанция, че така е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което съставлява абсолютно основание за отмяна на процесния ЕФ, доколкото от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна препятства и осъществявания от съда контрол за неговата законосъобразност, поради невъзможност да се установи в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

На следващо място, настоящият касационен състав напълно споделя и доводите на контролирания съд, съобразени с константната съдебна практика (вж. напр. Решение № 485 от 21.06.2023 г. по АНД(К) № 477/2023 г., Решение № 358 от 18.05.2023 г. по АНД(К) № 94/2023 г. Решение № 831 от 6.12.2022 г. по АНД(К) № 892/2022 г., Решение № 750 от 10.11.2022 г. по АНД(К) № 683/2022 г., всички на Административен съд - Х.), че разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Наредбата, както и на чл. 10а, ал. 3а ЗП, не може да обоснове административнонаказателната отговорност по чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, а единствено поражда задължението съответното лице, когато се констатира погрешно деклариране, да заплати наново винетна такса, т.е регламентираната там отговорност е имуществена, а не административнонаказателна, и визираните в нея последици не могат да се приравняват на виновно извършване на административно нарушение, както и че в случая е налице и хипотезата на чл. 10а, ал. 3б ЗП, доколкото при издаването на електронната винетка е допусната техническа грешка при деклариране на не повече от три символа, поради което следва да се извърши корекция от съответните длъжностни лица след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика, каквото е подадено. Няма спор, че съобразно чл. 3, ал. 2 ЗАНН цитираната по-благоприятна за нарушителя разпоредба следва да бъде приложена, тъй като е част от действащото позитивно българско право преди влизане в сила на процесния ЕФ, поради което е отпаднал с обратно действие и друг обективен признак от състава на нарушението, а именно да не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 ЗП.

По тези съображения съдът намира, че в случая не е налице поддържаното касационно основание, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на касационният ответник за присъждане на сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано по основание и размер от представения и неоспорен договор за правна помощ и съдействие от 27.04.2023 г., от който е видно, че е заплатил изцяло и в брой на пълномощника си адв. А.Т. уговорената сума в размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Възражение на касатора за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в приложимия чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64/01.03.2023 г., постановено по АНД № 1208 по описа за 2022 година на Районен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Аква 3“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „К.“ № **, вх. *, ет. *, сумата от 400,00 лева, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.