Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 30.01.2020 година
Великотърновски
районен съд, осми състав, в публично заседание на 19.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 659
по описа на ВТРС за 2019 година , за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79 от ЗЗД
Ищецът "Банка
Пиреос България" АД, гр. София излага в исковата
си молба , че по силата на договор от
5.06.2018 г., сключен между нея и
"Ивич" ООД-в несъстоятелност, банката е
отпуснала кредит на дружеството в размер на 80 000 евро. Заявява, че условията по договора са изменяни
с последвали анекси, като с един от тях четирите лица, посочени като ответници по делото са се
задължили солидарно да отговарят за задължението на кредитополучателя
по договора за кредит. Сочи, че претендираните с иска
вземания за разноски не са възникнали към 25.11.2016 г. - датата на предявяване
на вземанията в несъстоятелността. Твърди, че след настъпване на крайния срок
за погасяване на кредита- 28.05.2015 г., всички вземания са станали изискуеми.
Заявява, че е поискана и издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2781/2018 г. на ВТРС за описаните в заявлението суми, претендирани при условията на солидарност от ответниците,
както следва: сумата от 1512,21 лева, представляваща дължими разноски за
застрахователни полици на основание разпоредба от Анекс от 23.02.2011 г. ;
сумата от 300 лева, представляваща разноски съгласно чл.3.2 от ОУ на
банката-оценка на обезпечение по договор за кредит, съгласно фактура от
7.03.2016 г., платена на 29.03.2016 г.; сумата от 590,30 лева дължими такси за
подновяване на ипотека, учредена за обезпечение на задълженията по договор за
кредит. Позовава се на Общите условия на банката , както и на договора за кредит , в които
тези разходи са предвидени и след като
същите са направени, претендира тяхната дължимост.
Моли съда да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат при
условията на солидарност описаните по-горе суми , за което е издадена заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2781/2018 г. на ВТРС. С
Определение № 1530/11.07.2019 г. производството спрямо Г.С.Г., И.А.И. и И.Н.М.
е прекратено поради процесуална недопустимост на предявените искове спрямо тях.
В съдебно заседание "Юробанк България" АД, конституиран като ищец на
основание чл. 227,ал.1 от ГПК поради заличаването на "Банка Пиреос България" АД след вливането и в "Юробанк България" АД , вписано на 12.11.2019 г. в ТР ,
чрез пълномощника си адв. Г. *** поддържа предявения
иск срещу ответника Г.Й.И.. Заявява
основателност на претенциите и моли съда да ги уважи.Претендира разноски.
Ответникът Г.Й.И. е депозирал в срок отговор на исковата молба. Оспорва
предявените искове, като неоснователни и недоказани. Заявява, че посочените в
договора за кредит разноски не са конкретизирани по вид и размер. Счита, че те
имат характер на съдебни разноски в заповедно, исково и изпълнително производство
, а описаните в исковата молба разноски са сторени от банката, без ответникът
да е поемал задължения за заплащането им. Сочи, че е образувано изпълнително
дело , банката е придобила имота на основание публична продан и направените разходи за застраховка и оценки са за нейна
сметка. Навежда, че разхода за оценка на обезпеченото вземане не е относим към събиране на вземането. Навежда възражения за
наличие на неравноправни клаузи, липса на индивидуалната им договорка с
ответниците от страна на банката, поради което ги счита за нищожни. Заявява, че вземането на банката по
договора за кредит е удовлетворено по изп.дело №
943/2016 г. на ЧСИ В.Г.. Счита иска за неоснователен и моли за решение, с което
същият да бъде отхвърлен изцяло. В съдебно заседание се представлява от адв.Н. от ВТАК.Поддържа становището изложено в отговора на
исковата молба. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Съдът, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните доказателства намира
за установена следната фактическа обстановка:
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 5.06.2008 г.
между "Банка Пиреос България" АД и "Ивич" ООД /сега
в несъстоятелност/ е сключен Договор за кредит № 640/5.06.2008 г. , по
силата на който банката е предоставила сумата от 80 000 евро срещу задължение
за връщането и при условия и ред определени в договора. Договорът е изменян с Анекс
№ А1-640/29.05.2009 г.; Анекс № А2-640/26.03.2010 г.;Анекс № А3-640/23.02.2011
г.; Анекс № А4-640/ 21.12.2011 г.; Анекс № 05-640/20.12.2012 г.; Анекс №
А6-6408 24.01.2013 г.; Анекс № А7-640/ 27.12.2013 г.; Анекс № А8-640/ 4.02.2014
г.; Анекс № А9-640/23.07.2014 г.; Анекс № А10-640/25.08.2014 г. Анекс №
А11-640/26.11.2014 г. Анекс № А-12-640/17.12.2014 г.; Анекс №
А-13-640/22.01.2015 г. Видно от Нотариален акт № 607/ том четири, рег.№ 5825,
дело 400 от 5.06.2008 г. за обезпечаване вземането на банката кредитополучателят е учредил втора поред договорна ипотека
върху собствения си недвижим имот, находящ се в местност Дервеня,
ПИ № 5431 с площ от 2597 кв.м. при описани в НА граници , ведно с Колбасарска
работилница със ЗП 448,56 кв.м. и всички бъдещи подобрения, които ще се
извършат в имота. Приети са застрахователни полици съответно с № 0870160319002983 от 2.06.2016
г., № 0870170319002497 от 5.06.2017 г.; № 0870180319002573/4.06.2018 г., за направена
при "Дженерали Застраховане" АД застраховка
имущество за малък и среден бизнес, със
застраховано и застраховащо лице
"Ивич" ООД в полза на трето лице
"Банка Пиреос България" с описани в тях съответни
застрахователни премии и дължими вноски по разсрочено плащане и с обект на застраховане- недвижимо имущество ,
както и описи по процедури за подновяване на застрахователните полици и
платежни нареждания, установяващи извършени плащания по застрахователните
полици от "Банка Пиреос България" АД в общ размер от 1512,21
лева. Съгласно Договор за възлагане и изготвяне на експертни оценки и доклади
по активи приемани/приети като обезпечение на кредити на физически/юридически
лица от 8.12.2011 г. между "Банка Пиреос
България" и "Адванс Адрес Експертни
оценки" е изготвена експертна оценка на ипотекирания в полза на банката
недвижим имот , за което е платена сумата от 300 лева, видно от приетото
платежно нареждане от 29.03.2016 г.
Приети са платежни нареждания от 17.04.2018 г., видно от които банката е
платила ДТ за подновяване вписване на договорна ипотека в размер на 78,24 лева
и нотариална такса за подновяване на ипотека от 512,06 лева. По ч. гр.д №
2781/2018 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1489/5.10.2018 г.
срещу солидарните длъжници И.А.И., И.Н.М., Г.Й.И. и Г.С.Г. за сумите от 1512,21
лева.; 300 лева и 590,30 лева, предмет на настоящата искова претенция на основание извлечение от счетоводните книги
на банката, установяващо горните
вземания. Образувано е изп.дело № 20167250400943 при ЧСИ В.Г., видно от което
банката е придобила в собственост предоставения като обезпечение недвижим имот
с постановление за възлагане от 4.03.2019 г., вписан в СВ В.Търново с вх.рег.№
3713/22.05.2019 г.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която сочи, че банката
ищец е заплатила сумата от 1512,21 лева, представляваща разходи за плащания по
застрахователни полици; сумата от 300 лева, представляваща разход за плащане
оценка на обезпечен имот и сумата от 590,30 лева, представляваща разходи за
плащания на държавни и нотариални такси.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на
ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изп. лист и срещу която е постъпило в
срок възражение от длъжника-ответник по делото
и имаща за предмет посочени в заповедта за изпълнение суми. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК
е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното
доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът има качеството кредитор, а ответната
страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията
на които претендира вземането, както и неговия размер. Ищецът основава претенцията си на Договор за
кредит № 640/5.06.2008 г., в чл.9,ал.1 на който е разписано, че
кредитополучателят се задължава да ползва предоставените по кредита средства за
целите, посочени в раздел първи от договора и да ги изплати заедно с
начислените лихви и разноски в договорените срокове. Изтъква, че става реч за
всички разноски, необходими за съдебното или извънсъдебното удовлетворение на
вземането на кредитора, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 3.2 от
приложимите Общи условия. Цитираната разпоредба задължава клиента да заплаща
всички разходи /данъци, такси, застрахователни премии, телефони, пощенски и
др.разходи по комуникации, съдебни разноски
към трети лица и др./ свързани с действия, осъществени по негово
нареждане или в негова полза и всички други разходи във връзка със съдебно или
извънсъдебно принудително изпълнение срещу имуществото на клиента, или срещу
имуществото на трети лица, предоставено като обезпечение на задълженията на клиента, вкл. всички
разходи, свързани с подновяване на обезпеченията. Ищецът заявява, че
застраховката и ипотеката са обезпечения, предвидени в договора / чл.13,ал.1 и
ал.2 и чл.14/, поради което ответникът е знаел за тях, освен това, направените
разходи са пряко свързани с удовлетворяването на кредитора в изпълнителното
производство. Излага, че клаузите предвиждащи заплащането на всички разноски не
са неравноправни, тъй като кредиторът
има право даги претендира. От своя страна ответникът релевира възражения за
наличието на неравноправни клаузи в сключения договор, които са във вреда на
потребителя , не са уговорени индивидуално и съответно като нищожни, не
пораждат действие спрямо него. От събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е встъпил във възникналото договорно правоотношение
между банката и дружеството " Ивич" ООД в качеството на солидарен
длъжник, след като е подписал Анекс № 3-640/2011 от 23.02.2011 г. В т. 3 от
анекса солидарните длъжници, включая ответника са се задължили да носят
солидарна отговорност заедно с
кредитополучателя за всички задължения по договор за банков кредит № 640/2008
г. и всички анекси към него, вкл. за заплащане на всички дължими суми до
окончателното погасяване. В т. 8 е предвидено, че кредитополучателят,
поръчителите, длъжникът по договор за обезпечение и солидарен длъжник приемат
безусловно Общите бизнес условия и Тарифата на банката. По силата на същата
разпоредба декларират, че ОУ и Тарифата
са им предадени при подписване на анекса. Безспорно се установиха, както от
приложените документи, така и от заключението на вещото лице, направените
разходи от банката, претендирани в настоящото производство относно заплатените
застрахователни премии, такса за оценка на имот и такси за подновяване и
вписване на договорна, ипотека. Спорният въпрос е дали вземанията се основават
на валидни или напротив, на нищожни клаузи предвидени както в договора, така и
в ОУ на банката. Приемайки да отговаря солидарно за всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит ответникът , подписвайки Анекс № А3-640
от 23.02.2011 г. се е съгласил и с договорките за заплащане на всички разноски
, предвидени в договора, както и ОУ. При релевираните възражения за нищожност
на горните клаузи, същите следва да бъдат разгледани с цел да се установи дали
имат неравноправен характер в светлината на Закона за защита на потребителите.
Безспорно спрямо процесния договор за банков кредит намират приложения правилата
на ЗЗП, доколкото ответникът- солидарен длъжник, има качеството потребител /по
смисъла на § 13,т.1 от ДР на закона/ на финансова услуга /според определението,
дадено в §13,т.12 от ДР на ЗЗП/ ,
предоставяна от търговец, какъвто е банката, според легалното определение на § 13,т.2
от ДР на ЗЗП. Съгласно дефиницията на чл.143 от ЗЗП, както в редакцията на
разпоредбата, действаща към момента на сключване на договора за кредит, така и
в редакцията, действаща при подписване на обвързващия за ответника Анекс,
смислово и към момента, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно и неизчерпателно са
изброени различни хипотези, една от които / чл.143,т.9 в редакцията на ЗЗП към
момента на подписване на договора и анекса / е налагането на потребителя
приемане на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключване на договора. Според чл.146,ал.1 от ЗЗП , неравноправните клаузи в
договор са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като по дефиниция
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
като това важи най-вече в случаите на договори , сключени при общи
условия. Разпоредбата на чл.144 от ЗЗП
посочва изключенията, при които определени хипотези на неравноправни клаузи визирани
в чл.143 са неприложими, но процесният договор за банков кредит не попада в
тях. Изводът, който следва е, че за да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, тя трябва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой
от фактическите състави на чл.143 от
ЗЗП, като не попада в изключенията на чл. 144 от ЗЗП. Така клаузата от договора
за кредит, който е сключен при Общи условия и с която се предвижда
кредитополучателят и солидарните длъжници да отговарят за разноски, неконкретизирани
по вид и размер е неравноправна, тъй
като създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и тези на потребителя. Съдът не споделя тезата на ищеца относно знанието на
ответника за неговата отговорност за плащане на застраховка и такси свързани с
обезпечението, дадено чрез учредяване на договорна ипотека. Това е така, защото
ответникът е подписал анекс, предварително изготвен подобно на договора за
кредит, без в тях да е уточнено какво кредиторът има предвид и какви точно
задължения ще се породят, както за кредитополучателя, така и за солидарните
длъжници, досежно заплащането на разноски. В Общите условия, които са изготвени
предварително от банката и върху които клиентът не може да влияе се посочват
също примерно и неизчерпателно голям брой разходи от всякакво естество, които
клиентът е длъжен да заплаща. Договорът за кредит, както и последващите
Анекси са сключени при действието на Общи условия, което автоматично поставя
изискването при твърдението за наличие на неравноправни клаузи ищецът да
докаже, че същите са индивидуално договорени. Такива доказателства не са
приведени от ищеца. Красноречива в този ред на мисли е клаузата на чл. 23 от
договора, съответно на чл. 8 от
Анекса, обвързал ответника, в която е разписано, че кредитополучателят,
солидарните длъжници, поръчителите, длъжниците по договор за обезпечение
приемат безусловно Общите условия и тарифата на банката. Безусловното приемане на практика означава, че ответникът
като потребител не е имал никаква възможност да влияе върху предварително
изготвените от търговеца условия, същият не е имал избор и е бил поставен още
при подписването в значително-по неблагоприятно положение относно правата и
задълженията си спрямо търговеца. От изложеното следва, че процесната договорна
клауза, на която се позовава ищеца-чл.9,ал.1 от договора, обвързана и с чл. 3.2
от ОУ е нищожна, като неравноправна по
смисъла на чл. 143,т.9 от ЗЗП , непопадаща в изключенията на чл.144 от ЗЗП и
при липса на индивидуална договорка. Нищожността влече последици на
отрицателна санкция спрямо претенцията за заплащане на направени от банката
разноски за заплащане на застрахователни премии, такси за оценки и такси за
подновяване и вписване на обезпечение.
Ищецът не проведе необходимото пълно и главно доказване за установяване дължимост на вземането си към ответника. Мотивиран от тези правни изводи
съдът приема за установено, че ответникът не дължи на ищеца сумата от сумата от 1512,21 лева,
представляваща дължими разноски за застрахователни полици на основание
разпоредба от Анекс от 23.02.2011 г. ; сумата от 300 лева, представляваща
разноски съгласно чл.3.2 от ОУ на банката-оценка на обезпечение по договор за
кредит, съгласно фактура от 7.03.2016 г., платена на 29.03.2016 г.; сумата от
590,30 лева дължими такси за подновяване на ипотека, учредена за обезпечение на
задълженията по договор за кредит.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на ответника
на основание чл.78,ал. 3 от ГПК следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с
правно основание чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, че Г.Й.И. с ЕГН ********** *** в качеството на солидарен длъжник НЕ ДЪЛЖИ на " ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София, район "Витоша",
ул."Околовръстен път" № 260, универсален правоприемник на "Банка
Пиреос България" АД , сумата от 1512,21 лв. /хиляда петстотин и дванадесет лева и двадесет и една стотинки/ -
дължими разноски за застрахователни полици на основание чл.3 от Анекс №
А3-640/2011 от 23.02.2011 г. към Договор за кредит № 640/2008 от 05.06.2008 г.
във вр. с чл.9, ал.1 и чл.13, ал.2 от договора; сумата от 300 лв. /триста лева/ - разноски съгласно чл.3.2 от Общите условия
на банката – оценка на обезпечение по Договор за кредит № 640/2008 от
05.06.2008 г. съгласно фактура № **********/07.03.2016 г. издадена от „Адванс
Адрес Експресни оценки”, платена на 29.03.2016 г.; сумата от 590,30 лв. /петстотин и деветдесет лева
и тридесет стотинки/ - държавни и нотариални такси за подновяване на ипотека,
учредена за обезпечение на задълженията по Договор за кредит № 640/2008 от
05.06.2008 г. на основание чл.3 от Анекс № А3-2011 от 23.02.2011 г. към
договора за кредит, във вр. с чл.9, ал.1, чл.13, ал.1 и чл.14 от него, за което
е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г.Й.И. при
условията на солидарна отговорност по ч. гр.д. № 2781/2018 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА " ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД,
с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София, район "Витоша",
ул."Околовръстен път" № 260, универсален правоприемник на "Банка
Пиреос България" АД , ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.И. с ЕГН
********** *** сумата от 400 / четиристотин/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 2781/2018
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: