Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. София, 30.11.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 2037/2011., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба подадена на 18.04.2011 г.
/под формата на насрещна искова молба в производството по т.д. № 2681/2010 г.
на СГС, като предявения чрез нея насрещен иск не е бил приет за съвместно
разглеждане в цитираното производство, което е довело до обособяването му в
отделно исково производство по повод на което е образувано и на 01.06.2011 г. е
образувано настоящото дело/ от „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********, с адрес *** срещу „К.Ф.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***.
Предявен за разглеждане е частичен
осъдителен иск от „ч.е.б.” АД срещу „К.Ф.“ ЕООД, имащ за свое правно основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и чл.107 и чл.97,
ал.1, т.10 ЗЕ за заплащане на сумата в размер от 25 100,00 лв. –
представляваща част от общо вземане в размер на сумата от 88 873, 09 лв.,
съставляваща цена на реално доставена на ответника ел.енергия за обект с
предназначение Офис-сграда, находящ се в гр. София, ул. „********, отчитана по
ИТН ********, за периода 01.07.2008 г.-26.03.2010 г., със законната лихва,
считано от 18.04.2011 г. до окончателното
изплащане на дълга;
В исковата
молба и уточнителната молба от 15.07.2011 г. ищецът чрез пълномощника си юрк. Р. твърди, че
между ищцовото ЕРП и търговско дружество – „Н.Т.К.“ ЕООД бил сключен договор за
присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа №
ДПЕРМ № 959/09.06.2005 г., с предмет: присъединяване към мрежата на
офис-сграда, находяща се на ул. З., УПИ І, кв. 173 а, м. „Л.”, съгласно чл. 2,
т. 1 от който е договорена предоставена мощност от 300 kW. На основание чл. 102 ЗЗД и чл. 21 от договора, във връзка с извършена продажба на присъединявания
обект, било подписано тристранно споразумение от 28.09.2005 г. между цитираните
дружества и ответника – „К.Ф.“ ЕООД, с което страните са се договорили, че
ответния търговец, в качеството му на заместваща страна, ще поеме правата и
задълженията на присъединявано лице по договор ДПЕРМ № 959/09.06.05 г. С ИМ се
поддържа, че в процеса на изграждане на обекта между „Е.С.“ и ответника е бил сключен договор №
040103/09.02.2006 г. за присъединяване на обекти на потребители към
електоразпределителната мрежа за предоставяне на строителен ток с мощност от 15
kW и III категория на осигуреност. В съответствие с клаузите на договор №
040103/09.02.2006 г. страните подписали договор за продажба на ел. енергия за
стопанка и обществена дейност № 88280/16.02.2006 г. и споразумение към него №
1/16. 02.2006 г., за предоставена мощност от 15 kW. Във връзка със завършване
на строителството, „К.Ф.“ ЕООД
депозирало заявление вх. № 45333/ 29.08.2007 г. с предложение за
подписване на анекс към договора за присъединяване, заедно с искане към
заявление за представена мощност от 300 kW. По повод депозираното заявление
страните подписали споразумение от 26. 10. 2007 г. към договора за
присъединяване. От ищеца се допълва, че със заявление вх. № 495369/09.07.08 г.,
ответното дружество дружество предложило на ищеца да бъде сключено ново
споразумение по между им за продажба на ел. енергия към съществуващия договор,
като отново заявило искане за предоставяне на мощност от 300 kW, като с оглед
прекратяване на доставката на ел. енергия за нуждите на строителството, ищецът
депозирал и заявление от 09.07.2008 г. Излага се, че в синхрон с заявените от
потребителя на услугата искания между страните било подписано споразумение №
2/09.07.08 г. към договор № 88280/16.02.06 г. за продажба на ел. енергия за
стопански нужди и обществена дейност, в което споразумение изрично била
договорена мощност от 300 kW, в резултат на което споразумение е изготвена и
карта за регистриране на потребител, в която също е отбелязана мощност от 300
kW. В контекста на тази фактическа обстановка от ищеца се изтъква, че в
изпълнение на поетата от него договореност, на ответното дружество-потребител
през исковия период е била доставяна електроенергия с договорената мощност от
300 kW. На 26.03.2010 г. служители на отдел „Нетехнически загуби” към „Ч.Р.Б.“
АД извършили проверка на средството за търговско измерване с фабричен №
7081817, с абонатен № ****** и ИТН ******** с титуляр по сметката – „К.Ф.“ ЕООД
за обект - офис сграда, находяща се на цитирания в ИМ адрес в гр. София. На
основание чл. 58 във връзка с чл. 22 от ОУ на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД, в момента на проверката бил
съставен констативен протокол № 3003020/26.03.2010 г., в присъствието на
представители на потребителя назовани в ИМ, с който било установено, че има
монтирани токови трансформатори с капацитет 500/5, чрез които става измерването
посредством електромер с № 7081817, като системата на електромерът е с
константа 1, а в момента на проверката краб = 100. При проверка с еталон тип
PEWM с № 1206162 се установило, че при к = 100 грешката е минус 00,57. Въз
основа на констативния протокол било изготвено предложение за корекция на
сметка - 3003020/07.04.2010 г. с отразено действително потребено количество ел.
енергия в съответствие с параметрите на доставяната ел. енергия и
справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания от 16.06.2011
г. Установеното грешно изчислено количество на употребената електрическа
енергия било преизчислено поотделно за всеки отчетен период за времето от
01.07.2008 г. до 26.03.2010
г. с реален множител 100, който бил приет с допълнително споразумение № 2/09.
07. 08 г. към договор № 88280/16. 02. 06 г. за продажба на ел. енергия за
стопански нужди и общ. дейност, като преизчисленото количество електрическа
енергия било в общо количество за целия период от 437 790 kWh. От ищеца се
излага, че при тези констатации реално консумираната ел. енергия в обекта на
ответното дружество в рамките на исковия период е на обща стойност 88 873.09
лв., за което към всяка фактура било издадено данъчно - дебитно известие за
преизчислението поотделно на всяка сметка за всеки отчетен период, при множител
100. По изложените съображения се иска постановяване на осъдително съдебно
решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати стойността на
реално доставената му ел. енергия в периода заявен с ИМ, която е била погрешно
изчислена, а впоследствие коригирана съобразно констатираната неточност в
начина на пресмятане.
Ответната
страна – „К.Ф.“ ЕООД е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК
чрез процесуалния си представител по делото адв. А., като е възразила по
предявения иск, посочвайки, че същия е недоказан в своето основание и размер.
Ответникът оспорва осъществената от ищеца процедура по корекция на начислената
цена на доставена до обекта му ел. енергия през исковия период. Отрича се, че в
този период до обекта е била доставяна ел. енергия при мощност от 300 киловата,
както и това, че от ответника е било подавано заявление към доставчика на
услугата за промяна в мощността на доставяната ел. енергия, а именно от 15
киловата на 300 киловата. В този контекст се оспорва, че представеното
заявление в тази насока не е подписано от представител на ответника, които да е
упълномощен да осъществи подобни действия. Заявяват се конкретни пороци при
които констативния протокол е бил изготвен от представители на ищеца, а именно
в отсъствие на лице представител на потребителя, като се допълва, че именно към
момента на тази проверка е осъществена от служители на ищеца манипулация на ел.
съораженията предназначени да обслужват обекта на ответника, вкл. е било заменено
СТИ. Прави се възражение за нищожност на клазуата на чл. 25 от ОУ на „Ч.Р.Б.“
АД въз основа на които ищецът се позовава да извърши процесната корекция.
Възразява се, че търсената за заплащане стойност на ел. енергия не е била доставяна,
респективно потребявана в обекта на ответника в рамките на ИМ, като
констативния протокол, с които е осъществена въпросанта корекция е неверен в
своето съдържание и е издаден от некомпетентно лице, което не разполага с
нормативно установена възможност да осъществява едностранна корекция в обема и
стойността на доставяната ел. енергия на потребителя. Ако все пак се приеме, че
за ищеца съществува установен ред за едностранна корекционна процедура, то
ответника противпоставя възражение, че на адреса не е била потребена ел.
енергия, чието количество да се разнвява на процесната заявена от ищеца сума.
Подобно огромно количество ел. енергия не било възможно да се отчете от
монтираното за обекта СТИ, като се излагат съмнения, че същия вероятно не е
обслужвал в рамките на исковия период доставката на ел. енергия до обекта на
ответника. Наведени са пороци и относно СТИ, по чиито показания ищеца е
осъществил преизчислението на дължимата ел. енергия, като се казва, че това
средство не е от одобрен тип по критериите и процеурите установени от БИМ.
Средството не било и регулярно сертифицирано. Споменава се и това, че
ангажимент на потребителя не е да следи за правилното измерване на
потъребяваната в имота му ел. енергия, доколкото собствеността на СТИ е на
доставчика и негова е отговорността за поддържане на изправно СТИ.
Дружеството-ищец е
депозирало по делото допълнителна ИМ по смисъла на чл. 372 ГПК чрез
процесуалния му представител – юрк. Р.. Чрез същата се осъществява пояснение и
допълнение на фактическите твърдения изложени в първоначалната ИМ, а така също
се взема отношение по наведените от ответното дружество с отговора възражения,
като същите се квалифицират, като неоснователни и анализрат всяко едно
поотделно с изтъкване на съображения по тях.
В срока по чл. 373 ГПК допълнителен отговор от
ответника не е подаден, въпреки, че същия е надлежно извествен за тази правна
възможност.
С молба от
11.10.2017 г. от ищеца е заявено по реда на чл. 214 ГПК пред сезирания със
спора съд искане за изменение на предявения главен осъдителен иск. Със свое
определение от 13.10.2017 г. постановено в открито съдебно заседание след
вземане становището на насрещната страна , СГС е уважил искането, като е
допуснал увеличение на предявения за разглеждане частичен иск, а именно от
първоначалния му заявен размер възлизащ на 25 100 лв. същия е увеличен и
приет за разглеждане за сумата в размер от 88 873,09 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Сред доказателствения материал по делото е приобщено
решение от 14.12.2011 г. постановено от СГС, ТО, VI-12 състав в рамките на образуваното т.д. № 2681/2010
г., като с него е бил отхвърлен предявения за разглеждане от „К.Ф.“ ЕООД срещу
„Ч.Е.Б.“ АД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищеца не дължи заплащане на сумата от 88 873,09 лв., която представлява
стойността на консумираната ел. енергия за периода 01.07.2008 г. – 07.04.2010
г. по партида с абонатен № ********* и
нов ИТН ********, начислена по констативен протокол относно адрес : гр. София,
ул. „********. Удостоверено е, че посоченото решение е влязло в законна сила на
01.03.2017 г.
С цел да установи материалното си право на вземане заявено с предявения
иск ищеца е предтавил и са приети за писмени доказателства по спора, както
следва : Общи условия касаещи договорите за продажба на ел. енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, които са одобрени от ДКЕВР и са в сила от 07.11.2007 г., респективно са
изменяни и допълвани с Решение на ДКЕВР от 26.04.2010 г.; Общи условия касаещи
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД,
които са одобрени от ДКЕВР и са в сила от 07.11.2007 г., респективно са
изменяни и допълвани с Решение на ДКЕВР от 26.04.2010 г.; лицензия за търговия
с ел. енергия от 17.05.2007 г. издадена в полза на „Ч.Е.Б.“ АД от ДКЕВР;
лицензия за Р.на ел. енергия от 13.08.2004 г. издадена в полза на „Е.Р.-С.“ ЕАД
от ДКЕВР; лицензия за Р.на ел. енергия от 13.08.2004 г. издадена в полза на „Ч.Р.
Б.“ АД от ДКЕВР; договор за присъединяване на обекти към електроразпределителната
мрежа сключен по реда на чл. 117, ал. 5 ЗЕ от 09.06.2005 г.; споразумение
28.09.2005 г. сключено към договор за присъединяване на обекти към
електроразпределителната мрежа сключен по реда на чл. 117, ал. 5 ЗЕ; заявление
от 29.08.2007 г. подадено от дружеството - „К.Ф.“ ЕООД до „Е.-С.“ АД; искане от
29.08.2007 г. за сключване на договор за присъединяване на обекти към
електрическата мрежа; споразумение от 26.10.2007 г. сключено към договор от
09.06.2005 г. за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
електрическа мрежа; две заявления от 09.07.2008 г. подадени от дружесвото
- „К.Ф.“ ЕООД до „Ч.Р. Б.“ АД и до „Ч.Е.Б.“
АД; заявление от 09.07.2008 г. подадено от „К.Ф.“ ЕООД до „Ч.Е.Б.“ АД сключване
на договор/споразумение за продажба на електрическа енергия за стопански нужди;
споразумение от 09.07.2008 г. подписано между „К.Ф.“ ЕООД до „Ч.Е.Б.“ АД;
констативен протокол № 3003020 съставен на 26.03.210 г. от
служителни на отдел „Нетехнически загуби“ при „Ч.Р. Б.“ АД; предложение за
корекция на сметкаот 07.04.2010 г. за използвана от потребител с абонатен № ********* и
ИТН ******** ел. енергия на основание констатации направени с КП №
3003020/26.03.2010 г. относно периода от 01.07.2008 г. до 26.03.2010 г. в
размер на 437 790 кWh;
Справка-извлечение за възникнали задължения и постъпили плаания изготвена към
16.06.2010 г. от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, в която присъстват данни, че относно абонатен № ********* и
ИТН ******** с титуляр „К.Ф.“ ЕООД за обект /офис – сграда/, находящ се в гр.
София, ул. „******** за периода от м.10.2008 г. до м. 02.2010 г. е начислена
коригирана стойност на доставена ел. енергия в размер на сумата от
88 873,09 лв., както и лихва за забава в размер на 1 382,04 лв. Ангажирани
са и разрешение за ползване на строеж – шахтов трафопост, находящ се в гр.
София, УПИ I, кв. 137 А, по плана на гр. София, м-ст „*******“,
бул. „*******“ и ул. „*******“, както и такова за ползване на „Офис – Сграда“ с
административен адрес – гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „********.
Анализът на изчерпателно изброените по-горе
писмени доказателства дава еднопосочен отговор, че изложените в ИМ фактически
твърдения от страна на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД са се реализирали в отношенията му с
ответника - „К.Ф.“ ЕООД.
На свои ред ответника - „К.Ф.“ ЕООД,
чрез надлежно упълномощените си процесуални представители по делото – адв. Г. и
П. в рамките на провелото се на 13.10.2017 г. съдебно заседание по разглеждане
на спора са осъществили признание на факти с релевантно значение, а именно, че
между „К.Ф.“ ЕООД и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е имало валидно учредено договорно
правоотношение с предмет доставка на ел. енергия за задоволяване на стопански
нужди в притежаван от клиента - „К.Ф.“ ЕООД обект - „Офис – Сграда“ с
административен адрес – гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „********. Освен това е признато и обстоятелството, че в
тежест на „К.Ф.“ ЕООД е възникнало договорно задължение в рамките на
действащото между него и ищеца облигационно правоотношение с оглед осъществено
въз основа на констативен протокол
преизчислено количество електрическа енергия в размер на 437 790 kWh. и
коригирано към сметките на „К.Ф.“ ЕООД за периода от 01.07.2008 г. до
26.03.2010 г., което възлиза на сумата от 88 873,09 лв.
Съгласно преводно нареждане за
кредитен превод датиращо от 25.08.2017 г. се установява, че на посочената дата
от страна на ответника „К.Ф.“ ЕООД е осъществено доброволно плащане в полза на
„Ч.Е.Б.“ АД на сума възлизаща в размер от 25 100 лв. при цитирано
основание – плащане на главница по т.д. № 2037/2011
г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав.
Съгласно преводно нареждане за кредитен превод
датиращо от 25.08.2017 г. се установява, че на посочената дата от страна на
ответника „К.Ф.“ ЕООД е осъществено доброволно плащане в полза на „Ч.Е.Б.“ АД
на сума възлизаща в размер от 16 291,57 лв. при цитирано основание –
плащане на лихва за периода от 18.04.2011 г. до 25.08.2017 г. по т.д. № 2037/2011
г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав.
При така
установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав извежда следните
правни изводи :
Относно предявения иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 107 и чл. 97, ал. 1, т. 10 ЗЕ :
Събраните в рамките на производството писмени доказателства, както и
фактите признати от страна на ответника мотивират настоящата съдебна инстанция
да приеме, че в поставения за разглеждане спор ищецът провежда успешно
доказване на заявената от него имуществена претенция за възникване в негова
полза на вземане по договор за доставка на ел. енергия в общ размер на сумата
от 88 873,09 лв., която съставлява
сбор на преизчислено количество електрическа енергия в размер на 437 790 kWh. и
коригирано към сметките на „К.Ф.“ ЕООД за периода от 01.07.2008 г. до
26.03.2010 г. отнасяща се за обект „Офис – Сграда“ с административен адрес –
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „********. Същевременно обаче ответното дружество
опонира, че така породилото се в правната сфера на ищеца парично притезание към
настоящия момент вече не съществува, доколкото част от него, а именно сумата в
размер от 25 100 лв. /предявена и гледана, като частичен иск по делото до
13.10.2017 г., когато иска е изменен по волята на кредитора-ищец/ е погасена
чрез осъществено плащане от страна на дружеството-длъжник, като този факт бил
настъпил на 25.08.2017 г., а друга част съствалаваща разликата над 25 100
лв. до сумата от 88 873,09 лв. е
погасена, поради изтичането на предвидената в закона погасителна давност
относно така възникналото парично вземане имащо договорен източник.
Настоящата съдебна инстанция споделя тези възражения
на ответника. Безпротиворечиво се установява, че в рамките на съдебното дирене
към момент след иницииране на настоящото производство, но преди неговото
приключване от страна на ответника е предприето действие насочено към
погасяване на заявената по делото претенция / в пределите й до 13.10.2017
г./ в размер на сумата от 25 100
лв., която е платена в полза на носителя на вземането – ответника на датата
25.08.2017 г. Това се доказва от ангажирания по делото платежен документ от
25.08.2017 г., който ясно разкрива наредителя на сумата, получателя на сумата,
както и основанието за нейното изплащане. В този контекст няма съмнение, че
длъжника е изявил воля да осъществи погасяване чрез плащане на съдебно предявеното
срещу него парично вземане в размер на сумата от 25 100 лв. Доказване в
обратна насока не е провеждано от ищцовата страна, въпреки известяването й за така
заявеното твърдение за плащане и връчване на препис от платежния документ, на
който се позовава ответника. Съдът е длъжен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да
съобрази всички реализирали се факти във фазата на провеждане на исковия процес
и в този смисъл, изключение не прави факта на плащането установено от
ответника, което е настъпило на 25.08.2017 г. Предвид това следва да се приеме,
че съдебно предявеното вземане възлизащо на сумата от 25 100 лв. е
погасено чрез плащане и искът за реално изпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тази му част следва да се отхвърли именно на това основание.
По въпросът относно претенцията за разликата над
сумата от 25 100 лв. до сумата от 88 873,09 лв. /63 773,09 лв./,
сезираният съд намира следното : Вече се посочи, че към 26.03.2010 г. в полза
на ищеца в рамките на материалното му договорно правоотношение с ответника е
възникнало парично притезание именно за сумата от 88 873,09 лв., в това
число и за 63 773,09 лв. Тази част от претенцията обаче е въведена в предмета
на производството едва, считано от 13.10.2017 г., когато исковата претененция
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е била увеличена от
25 100 лв. на 88 873,09 лв. До този момент претенцията, по която
съдът е дължал произнасяне е възлизала в размер на сумата от 25 100 лв.,
като част от общо вземане възлизащо на 88 873,09 лв. Още към датата на допуснатото увеличение на
иска – 13.10.2017 г. от процесуалните представители на ответното дружество - „К.Ф.“
ЕООД е противопоставено правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност относно това парично вземане, за което ищеца се стреми да получи искова
защита. Това възражение съдът приема за своевременно упражнено от носителя му,
доколкото същото е сторено непосредствено след въвеждане в предмета на
производството на изменената искова претенция. В този контекст правилото на чл.
133 ГПК не може да намери процесуално проявление и преклузия относно това
възражение не може да се приеме да е настъпила. По тези съображения
възражението следва да се разгледа по същество, като се прецени, дали вземането
срещу което е насочено действително попада под обхвата на погасителната давност
очертана в общия граждански закон – ЗЗД. Институтът на погасителната давност се
дефинира, като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
пък води до погасяване на искането за принудително оъществяване. Доколкото
завеждането на иск относно вземането съставлява активно кредиторово поведение,
законът свързва това негово действие със спиране или прекъсване на давността.
Тази последица обаче следва да се отнася само и единствено до предявената в
процеса част от вземането, защото само тя се включва в предмета на делото,
който е очертан освен от страните и основанието, така и от петитума на иска.
Именно върху този предмет ще се формира и СПН. Логично е да се приеме, че
спиране и прекъсване следва да има само относно спорното право, т.е. правото, с
което съдът е сезиран и за което трябва да се произнесе с решение, защото
именно относно него носителят му е проявил активност, докато за непредявената
част е налице бездействие. В този смисъл когато се предявява частичен иск,
ищецът заявява като предмет на делото само част от спорното му право и само по
отношение на тази част ще следва да бъде дадена защита на кредитора, като
давността се спира и съответно прекъсва. От друга страна с оглед настоящата
нормативна уредба отсъства правило, което би обосновало тезата за
разпространение действието на предявяването на частичен иск и върху останалата
част от правото, която не е въведена като предмет на делото. Разпоредбата на
чл. 115, ал. 1, буква „ж“ и чл. 116, буква „б“ ЗЗД са императивни, въвеждащи
изключение от правилото за непрекъснато течене на давността и имат изчерпателно
изброяване. От изложените съображения може да се направи обоснования извод, че
предяваването на частичен иск и в резултат на неговото уважаване не се спира и
не се прекъсва давността за останалата част от вземането, което не е предмет на
делото. Да се приеме обратното, би означавало да се даде възможност на
кредитора-ищец да предяви множество на брой частични искове и за останалата
част от вземането, като по този начин се стигне до хипотетично удължаване на
давностния срок чрез множество спирания или прекъсвания по отношение на
непредявената част, което е в противоречие със същността и функциите
преследвани с института на погасителната давност. Предвид така изложеното и с
оглед фактите и правата, респективно задълженията на страните установени в
настоящия исков процес, настоящия състав приема, че претенцията на ищеца
възлизаща в размер на сумата от 63
773,09 лв. /разликата над сумата от 25 100 лв. до сумата от 88 873,09
лв./ , представляваща - цена на реално доставена на ответника ел.енергия за
обект с предназначение Офис-сграда, находящ се в гр. София, ул. „********,
отчитана по ИТН ********, за периода 01.07.2008 г.-26.03.2010 г. е погасена по
давност. Доколкото, считано от момента на нейното изискуемост /10.04.2010 г.-
датата следваща момента на получаване на поканата за доброволно
плащане-09.04.2010 г. /. Приложима в случая с оглед периодичния характер на
паричното притезание е специалната тригодишна давност установена в чл. 111,
буква „в“ ЗЗД, която няма съмнение, че е изтекла преди въвеждане на сумата
от 63 773,09 лв. в предмета на спора, за което действие както
се посочи вече следва да се приеме постановяването на определението по чл. 214 ГПК, което датира от 13.10.2017 г. Няма данни по делото за други релевантни
факти, които да прекъсват давността течаща по отношение на обсъжданото вземане.
Изложеното мотивира съда да заключи, че иска по чл. 79, ал. 1 1 ЗЗД в частта му
касаеща присъждане на сумата от 63 773,09 лв. /разликата над сумата от
25 100 лв. до сумата от 88 873,09 лв./ също е неоснователен, защото
претенцията е погасена по давност. Това обуславя пълно отхвърляне на предявения
главен иск, като се приеме, че вземането заявено с него е погасено чрез плащане
до сумата от 25 100 лв., респективно погасено по давност за сумата от 63 773,09
лв. /разликата над сумата от 25 100 лв. до сумата от 88 873,09 лв./.
Във връзка с претенцията за присъждане на законна
лихва за забава върху първоначално заявения размер на главното вземане от
25 100 лв., считано от датата на подаване на ИМ в съда / в случая момента
на депозирането на насрещната искова молба/ - 18.04.2011 г. до окончателното
плащане на този главен дълг, съдът намира за необходимо да отбележи следното :
Касае се за законна последица от провеждания исков процес, която настъпва,
тогава когато съдът приеме, че материлното право на вземане съществува и негов
адресат е ответника. В разглеждания случай по отношение на дълга в размер на
25 100 лв. няма съмнение, че от ищеца се проведе доказване в насока, че е
носител на подобно вземане, като момента на заявяването му пред съда за
присъждане е датата - 18.04.2011 г. От този момент в негова полза възниква и
производното право на вземане за лихва в размер на законната такава /10 % плюс
ОЛП установен от БНБ за съответния за
съответния исков период/. Това вземане се начислява до момента, в който
главното лихвоносно вземане се погаси. В разглежданото материално
правоотношение се установи, че на датата 25.08.2017 г. ответника е предприел
плащане на дълга си възлизащ на сумата от 25 100 лв., като е превел сумата
по сметка на ищеца. Така успешно е погасил главния си дълг. Това е й крайния
момент до който в полза на ищеца се акумулира вземане за лихва. Така за периода
от 18.04.2011 г. до 25.08.2017 г. в полза на ищеца е възникнало вземане за
законна лихва /при необслужван главен дълг от 25 100 лв./ в размер на сумата от 16 291,57 лв. По делото са налице данни,
че и тази сума е била изплатена от адресата й /ответника/, като е преведена на
ищеца отново на датата – 25.08.2017 г. Това означава, че й това производно по
своя характер вземане е недължимо към момента, защото е погасено по доброволен
ред към момент предхождащ даване ход на устните състезания и постановяване на
настоящия акт. Така и вземането за заплащане на законна лихва 18.04.2011 г. до 25.08.2017 г. върху сумата от
25 100 лв. следва да се отхвърли от съда, като погасено чрез плащане.
Във връзка с генерираните от
страните разноски по повод водене на нстоящия исков процес : Освен основният
принцип за присъждане на разноките съразмерно на уважената и отхвърлена част от
исковете, в настоящият процес с оглед особенностите му, а именно осъществено
погашение чрез плащане от ищеца на част от дълга му – 25 100 лв. в рамките
на провеждането на произодството е необходимо да се отчете и това процесуално
поведение на ответника. В този контекст макар искът на ищеца за сумата от
25 100 лв. да се отхвърля с крайния съдебен акт, то доколкото този
резултат е последица от станало плащане в рамките на процеса за ищеца възниква
правото да получи и направените от него разноски съразмерно именно с частта на
вземането му, за която е получил доброволно плащане. Тези разноски възлизат на
сумата от 1 004 лв. – държавна такса и сумата от 84,73 лв. –
възнаграждение за осъществено представителство от юрисконсулт в настоящата
инстанция. За пълнота по отношение на формиране на вземането за юрисконсултско
възнаграждение настоящата инстанция приема, че доколкото същото подлежи на
определяне към момента на приключване на устните състезания по спора –
13.10.2017 г., то приложимост намира редацията на чл. 78, ал. 8 ГПК именно към
този момент. Според установените към този момент правила за пресмятане на
юрисконсултско възнаграждение, то същото се определя от съда на сумата от 300
лв., като съобразно пропорцията на частта от спорното право по отношение на
която съдът възприе, че за ищеца се следват разноски се стига и до възприетия
по-горе размер от 84,73 лв. Що се касае до становището на ответното дружество,
че не следвало да понася отговорност за разноски по водене на производството,
защото е осъществило плащане на дълга си и не е дало повод за завеждане на
делото, сезираният съд не споделя това му виждане, защото именно възраженията
на ответника относно задължението му за заплащане на коригирана цена на ел.
енергия е провокирало ищеца да защити правата си в съдебен процес, вкл. и да
инициира различен такъв от този, по които се е гледал иска по чл. 124 ГПК за
отричане на това му вземане, по които процес ищеца е именно ответника. Очевидно
е, че последния е възразявал по дължмостта на паричното си задължение и именно
това е довело до предприетата от ищеца съдебна защита с цел охраняване на правата му, вкл. и цел
прекъсване на давността по отношение на вземането в размер от 25 100 лв. По
отношение разноските полагащи се на ответната страна следва да се отбележи, че
те се изчерпват до реализирания разход за адвокатско възнаграждение, като
доказания размер на същото възлиза на сумата от 2 330 лв., като пропорционално
на отхвърлената част от исковете /с изключение на частта, която се отхвърля,
поради осъществено в рамките на съдебното дирене доброволно плащане/ на
присъждане в полза на „К.Ф.“ ЕООД подлежи сумата от 1 650,42 лв.
Воден от горното, СГС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ********, с адрес *** срещу „К.Ф.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и чл.107
и чл.97, ал.1, т.10 ЗЕ в частта му за заплащане на сумата в размер от 25 100,00
лв. – съставляваща цена на реално
доставена на ответника ел.енергия за обект с предназначение Офис-сграда,
находящ се в гр. София, ул. „********, отчитана по ИТН ********, за периода от
01.07.2008 г. до 26.03.2010 г., поради погасяването му чрез осъществено от „К.Ф.“
ЕООД, ЕИК******** плащане на датата – 25.08.2017 г., както и искането за
присъждане на законната лихва за забава в плащането на първоначално предявеното
главно вземане от 25 000 лв., считано от 18.04.2011 г. до 25.08.2017 г.,
която лихва възлиза на сумата от 16 291,57 лв., поради погасяването й чрез
осъществено от „К.Ф.“ ЕООД, ЕИК******** плащане на датата – 25.08.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ********, с адрес *** срещу „К.Ф.“
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.І ЗЗД и чл.107 и чл.97,
ал.1, т.10 ЗЕ в частта му за заплащане на сумата в размер от 63 773,09 лв.
/разликата над сумата от 25 100 лв. до сумата от 88 873,09 лв./ лв.
– съставляваща цена на реално доставена
на ответника ел.енергия за обект с предназначение Офис-сграда, находящ се в гр.
София, ул. „********, отчитана по ИТН ********, за периода от 01.07.2008 г. до
26.03.2010 г.
ОСЪЖДА „К.Ф.“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер от 1 088,73 лв. – разноски направени от ищеца за разглеждане на
спора пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********, с адрес *** да заплати в полза на „К.Ф.“ ЕООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер от 1 650,42 лв. – разноски направени от ответника за разглеждане на
спора пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: