Р Е Ш Е Н И Е
№ 1447 27.07.2017 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на пети юли, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Чавдар Димитров
при
секретар Ирина Ламбова и с участието на Д.П. – прокурор при Окръжна прокуратура
- Бургас, разгледа адм.дело № 1371/2017 година.
Производството е по реда на глава ХІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от К.Х.П.,***, офис 2 чрез адв. С.К. - БАК срещу Областна
дирекция на МВР Бургас, Булстат ***, гр.Бургас, ул. “Христо Ботев” №46, за
осъждане на същата на основание чл.1, ал.1, вр. чл.4, вр. чл.203 и 204 от ЗОДОВ
да заплати на ищеца сума в размер на 300,00 лева, представляващи причинени
имуществени вреди вследствие отменено с окончателен съдебен акт като
незаконосъобразно наказателно постановление № 16-0769-003802/23.11.2016г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас против ищеца,
ведно с законната лихва.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява, представлява се от надлежно упълномощен представител – адв. С.К., който
поддържа исковата молба. Представя списък на разноските.
Ответникът – ОД на МВР Бургас, чрез представител по
пълномощие, изразява становище за недоказаност на исковата молба. Претендират
се деловодни разноски.
Прокурорът дава становище за основателност на исковата
молба.
Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по
делото, установи следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №
16-0769-003802/23.11.2016г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Бургас, на ищеца К.Х.П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
за това, че на 01.10.2016г., около 21:10 часа в Община Бургас, на път ТРЕТИ
КЛАС №7907, като водач на лек автомобил „Хюндай Пони“ с рег.№ *** от с.Черни
връх посока с.Полски извор е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство - дрегер с фабричен № ARAM-0005 за установяване употребата на упойващи
вещества. На водача е бил издаден медицински талон за изследване № 0017200.
Наказателното постановление е оспорено пред РС –
Бургас, за което е образувано административно-наказателно дело № 7114/2016
година. С решение № 524/29.03.2017г. година (лист 4-5), съдът е отменил НП като
незаконосъобразно. Решението е влязло в сила на 19.04.2017 година. В
образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е
представлявало от процесуален представител – адвокат С.К. - БАК, за което,
видно от договор за правна защита и съдействие сер.№ ********** от 01.12.2016
година, е уговорено възнаграждение в
размер на 300 лв., като първоначално е заплатена в брой сумата от 150 лв., а в
последствие е направено отбелязване от 16.01.2017г., че е доплатена и остатъка
от сумата – 150 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Искът е подаден от надлежна страна срещу пасивно
легитимиран ответник по смисъла на чл. 205 АПК, поради което е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е основателен.
По делото няма спор, че на НП №
16-0769-003802/23.11.2016г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Бургас, на ищеца К.Х.П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Същото е било оспорено по съдебен ред пред РС – Бургас, посредством наетия
адвокат К. - БАК. С решение № 524/29.03.2017 година, съдът е отменил НП като
незаконосъобразно и същото е влязло в зила на 19.04.2017г.
В производството по обжалване на НП №
16-0769-003802/23.11.2016г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Бургас, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на
когото е заплатил първоначално половината от уговореното, в общ размер от 300 лв.
възнаграждение, т.е 150 лв., за които изрично е отбелязано, че са платени в
брой. С допълнително отбелязване върху договора е посочено, че и остатъка от
150 лв. е довнесен на 16.01.2017г., когато е било откритото съдебно заседание
пред РС – Бургас. Съгласно чл.2, ал.3 от
Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата) заплащането на възнаграждението по тази наредба е
авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ. То може
да бъде разсрочено на няколко вноски. Копието на договора от 01.12.2016г.,
представен пред настоящата инстанция е бил представен и по
административно-наказателното дело № 7114/2016г. (л.30 от а.н.д. №7114/2016г.
по описа на РС – Бургас), като съдържанието на двата документа е напълно
идентично, включително се съдържа и допълненото отбелязване на довнесената сума.
Обикновено отношенията между адвокат и клиент се
уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от
адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът,
чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение
№ 6/2012 на Върховен касационен съд
(ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Ответната страна е направила възражение, че
направеното в договора за правна помощ дописване не доказва реално плащане.
Видно от договора, уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в размер
на 300 лв., като съобразно с чл.2, ал.3 от Наредбата, същото е разсрочено на
две вноски - първата вноска от 150 лв. е заплатена към момента на сключването
на договора, а втората, с оглед на нарочното отбелязване, е доплатена на
16.01.2017г., което съвпада и с датата на откритото съдебно заседание пред РС-
Бургас, на която дата договора е представен. Т.е. категорично не се касае за
допълнен или изменен след съдебното производство и крайния съдебен акт договор,
което би било недопустимо, ако предварително не е отбелязано като условие по
договора за правна помощ. Допълнителното
отбелязване за внесената втора вноска от 150 лв. е датирано и има подпис на
процесуалния представител. Отделно от това, според тълкувателно решение №
6/2012 на ВКС вписването за направено
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка Предвид
изложеното, настоящият състав приема за доказано това, че ищецът е заплатил
уговореното с договора адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 203 ал. 1 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни
лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203 ал. 2 от АПК, за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
ЗОДОВ. Според чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в
АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне правото на иск за
обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред, като в
случай на незаконосъобразно действие, същото би могло да бъде констатирано и в
производството по обезщетението; 2.
вреда от такъв административен акт и 3.
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При недоказване на което и да е
от изброените условия, обезщетение не се присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред.
Съдът приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203 ал.1 АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по
реда на чл.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
година на Върховен административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на същото, при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице
първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази отговорност. С
решение № 524/29.03.2017г. година (лист 4-5), съдът е отменил НП №
16-0769-003802/23.11.2016г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Бургас, което решение е влязло в
законна сила на 19.04.2017 година.
От незаконосъобразният акт -
отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен акт, наказателно
постановление, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление,
в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение
е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и
заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не
бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като
незаконосъобразно. Независимо, че липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и
сторил в конкретния случай, може да
ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния
изход на спора по обжалване на издадено срещу него НП, поради което и вредите
се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт-
наказателното постановление. От това следва, че е налице и втората
материалноправна предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1
ал.1 ЗОДОВ.
Налице е и третото условие за реализиране на тази отговорност –
причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение.
Според тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие - гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този
акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето,
което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето
безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото
срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения
от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 ал.1от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана, и следва да бъде уважена, а ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на
300 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за
обжалване на наказателно постановление № 16-0769-003802/23.11.2016г., издадено
от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
24.03.2017 година до окончателно изплащане на сумата.
Относно посоченият като договорен размер от триста
лева следва да бъде споменато и това, че съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от триста лева е минималният размер за подобни дела,
поради което не може да бъде приета за прекомерна, а доколкото е заявено под
гормата на разписка й пълното и плащане към датат на първото по делото
заседанир, то категоричен е изводът, че същата следва да бъде възстановена на
ищеца вцялост.
Ищецът е внесъл предварително дължимата държавна такса
в размер на 10 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя
следва да бъде възложена на ответника, а така също и 300 лева заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно представения списък за разноски (лист 19) и
договор за правна защита и съдействие от 22.03.2017 година (лист 3).
За разлика от принципа в исковото производство, според
който всяка страна следва да получи разноски съобразно уважената, респ.
отхвърлена част от иска, в случая на ответникът не се дължат разноски в
производство. Такива са дължими единствено при пълно отхвърляне на иска или при
оттегляне/отказ на ищеца от предявения иск, съобразно нормата на чл.10 ал.2 от ЗОДОВ. Доколкото, обаче, предпоставките по чл.10 ал.2 от ЗОДОВ не са налице,
искането на ответника за присъждане на разноски е неоснователно.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203 ал.2 от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Бургас, Булстат ***, с адрес гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ №
46 да заплати на К.Х.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и съдебен
адрес ***, офис 2 обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300
(триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба -29.05.2017 година до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Бургас, Булстат ***, с
адрес гр.Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46 да заплати на К.Х.П., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***, офис 2 сумата от 310 (триста и десет)
лева – разноски по делото.
Решението може да се
обжалва или протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: