№ 4
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от Недялка Н. Нинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600412 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба
от подсъдимия Ш. Ш. А. срещу присъда № 260010 от 29.03.2021 г.,
постановена по н.о.х.д. № 107/2020 г. по описа на районен съд – К.
С атакуваната присъда подсъдимият Ш. Ш. А. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, за това че на 01.01.2018 г.,
около 4,30 ч. в гр. К. на ул. „Р. пред имот № 3, противозаконно повредил
чужда движима вещ – счупил предно и задно панорамни стъкла на лек
автомобил „Р.М.С. с ДК № СА 0000 РС, собственост на свид. И.И. с което му
е нанесъл щета в размер на 1 529,60 лв., за което при условията на чл. 54 НК
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец
И.И.Д. сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва
от 01.01.2018 г. и до окончателното плащане.
На подсъдимия са възложени направените по делото разноски: да
заплати в полза на ОД МВР – София сумата в размер на 143,90 лв. за разноски
на досъдебното производство; да заплати в полза на РС – К.сумата в размер
на 100,00 лв. за разноски в съдебното производство и сумата в размер на
1
40,00 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият, който в установения
законов срок по чл. 319, ал. 1 НПК е подал въззивна жалба. С жалбата и
допълнителното писмено изложение се оспорват фактическите констатации
на първия съд, обосновали решаващия му извод за вината на подсъдимия.
Твърди се, че този извод е постановен при неизяснена фактическа обстановка
и при наличие на противоречия в доказателствения материал, които са били
игнорирани от първия съд. Конкретно се твърди, че първият съд е игнорирал
данни за наличие на конфликт, предхождащ действията на подсъдимия, при
който последният е пострадал, като не е изследвал тези обстоятелства, вкл. и
психичното състояние на подсъдимия към момента на извършване на
деянието, провокирано от предхождащия конфликт и конкретно хипотезата
действията на подсъдимия да са били извършени от него в състояние на
силно раздразнение. Оспорва се размерът на причинената щета.
На следващо място се твърди липса на мотиви, тъй като първият съд не
е подложил на дължимия анализ на събраните доказателства и е игнорирал
съществуващите противоречия. Твърди се и явно несправедливост на
наказанието.
С жалбата, в разрез със забраната, въведена с разпоредбата на чл. 320,
ал. 2 НПК, се предявяват възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в досъдебното производство, които са извън предмета
на въззивното производство.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение, алтернативно - да се отмени присъдата и делото да се върне за
ново разглеждане на първия съд и алтернативно - да се измени присъдата и да
се намали размера на наложеното наказание.
Представителят на Софийска окръжна прокуратура оспорва подадената
жалба, като счита обжалваната присъда за правилна, законосъобразна и
обоснована. Оспорват се наведените с жалбата доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.
Прокурорът намира твърденията на подсъдимия за упражнено спрямо него
физическо насилие за голословни, неподкрепени от доказателствата по
делото. Застъпва, че обстоятелствата относно психическото състояние на
подсъдимия в момента, предшестващ процесното деяние, са ирелевантни
спрямо повдигнатото обвинение. Твърди, че не е допуснато процесуално
нарушение при произнасяне по обвинението при по-ниска стойност на
инкриминираните вещи спрямо внесения обвинителен акт, въпреки липсата
на изменение на обвинението.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв. М. поддържа
жалбата и допълнението към нея с изложените доводи. Излагат се конкретни
съображения във връзка с твърдените допуснати съществени процесуални
2
нарушения на досъдебното производство, свързани с предявеното
постановление за привличане на обвиняем и с осигуряването на защитник на
подсъдимия при наличие на хипотеза за задължителна защита, свързана с
неговото задържане по друго дело. Посочва се, че първоинстанционният съд е
допуснал нарушение, като се е оттеглил на тайно съвещание в 14:30 часа и е
произнесъл присъдата си веднага, в 14:30 часа. Допълнително се сочи, че
съдебното заседание е започнало в 13:30 часа, като се изразява съмнение в
надлежното извършване на всички процесуални действия в рамките на този
времеви период. Посочва се, че огледът, документиран в протокол за оглед /л.
16 и сл. от ДП/, е извършен на по-късен етап и при условие, че
местопроизшествието не е било запазено, като се отрича авторството на
деянието от страна на подсъдимия А.. Посочва се, че не е спазен надлежният
ред за одобряване на извършеното претърсване и изземване, с което е иззет
дървен прът, като в 24-часовия срок не е бил представен за одобряване от
съда. С този довод се отрича възможността за валидно приобщаване на
протокола за оглед към материалите по делото. Защитникът оспорва и
обосноваността на приетата по делото съдебнооценителна експертиза.
Посочва, че вещото лице е изследвало цялостни повреди по автомобила,
които нямат отношение към рамките на очертания с обвинителния акт
предмет на делото.
С тези аргументи защитникът моли за отмяна на първоинстанционната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на районния
съд.
Алтернативно се иска намаляване на наложеното на подсъдимия
наказание и определяне на наказание при условията на чл. 55 НК. Изтъкват се
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – същият има
малолетно дете, трудово ангажиран е, като сам осигурява прехраната на
семейството си, и е дал обяснения с характер на самопризнания, което води
до извод за критичност към извършеното. Иска се налагане на наказание
пробация.
Подсъдимият поддържа становището на своя защитник. В последната
си дума моли жалбата да бъде уважена.
С. окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното:
При извършената въззивна проверка на обжалвания съдебен акт и в
рамките на своите правомощия по закон, въззивната инстанция констатира
отменителното основание по чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, свързано с
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК - липса на мотиви, отстранимо при ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд.
Разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК поставя изискванията относно
съдържанието на мотивите, чието съобразяване предполага възможността да
3
се извърши проверка на законността на формираното вътрешно убеждение на
съда при решаване на въпросите по чл. 301 НПК. В мотивите съдът е длъжен
да изложи своите фактически констатации и да посочи кои доказателствени
средства са обосновали възприетите от него фактически констатации, като
при противоречие на доказателствените материали съдът следва да изложи
съображения, при това убедителни, защо едни от тях се приемат, а други се
отхвърлят, което в настоящия случай първият съд не е сторил.
На първо място, в присъдата си първоинстанционният съд е признал за
виновен подсъдимия Ш. А. в това, че противозаконно е повредил чужда
движима вещ, с което е нанесъл щета в размер на 1529,60 лв. В диспозитива
на присъдата липсва необходимото произнасяне на съда по отношение на
останалата част от обвинението, като по този начин неясна е останала волята
му по обвинението за щетата в размера над 1 529,60 лв. до 1625,60 лв., за
което е повдигнато обвинението. Следва да се отбележи, че в хода на
съдебното следствие не е извършено съответното изменение на обвинението
по реда на чл. 287 НПК, което да обуславя отпадане на задължението на съда
за произнасяне по цялото обвинение, съобразно внесения обвинителния акт.
Независимо, че първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен,
без да изменя определените от прокуратурата рамки на обвинението и при
същата правна квалификация на инкриминираното деяние, пропускът да се
произнесе по всички въпроси, сред които и размера на причинените
увреждания, съставлява съществено процесуално нарушение. Макар в
мотивите си съдът да е посочил основанията, наложили промяна на
заключението по изготвената СОЕ от вещото лице – неправилно изчисляване
на щетите, подсъдимият А. е следвало да получи отговор на всички въпроси
по отношение на наказателната му отговорност при постановяване на
присъдата. По този начин съдът е лишил подсъдимия от отговор, като е
пропуснал да оправдае подсъдимия за разликата до пълния размер на
обвинението, при липса на извършено надлежно изменение на обвинението.
Макар констатираното нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, да
е от категорията на съществените процесуални нарушения и да обуславя
отмяна на първоинстанционната присъда на самостоятелно основание, за
пълнота въззивният съд следва да посочи следните пропуски, допуснати от
първата инстанция:
Анализирайки съдържанието на обжалвания съдебен акт, въззивният
съд констатира съществени неясноти в мотивите, които препятстват
проверката на законността на формираното вътрешно убеждение на
първоинстанционния съд при решаването на въпросите по чл. 301 НПК и
съставляват съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. Тази неяснота се релевира от липсата на съответен
на въведените стандарти в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК доказателствен
анализ на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени източници.
4
В случая такъв анализ липсва, тъй като съдът не е обсъдил поотделно
събраните свидетелски показания, а съвсем декларативно е посочил, че „по
еднопосочен и безпротиворечив начин пресъздават хронологията на
процесните събития“ и се намират „в отношение на пълно съответствие“. В
действителност е налице съществено противоречие между свидетелските
показания, което съдът напълно е игнорирал и по този начин е допуснал
извращаване на съдържанието им. Достатъчно е да се спомене, че при така
събрания доказателствен материал, са налице непреодолими разминавания по
отношение на обстоятелствата, предхождащи инкриминираното деяние, които
са от съществено значение за установяване на релевантните факти.
От една страна, свидетелката В. твърди, че след като всички си били
легнали, в стаята на свид. В.М. се били събрали млади момчета и момичета,
сред които бил и подсъдимият. Показанията на В. в тази част кореспондират с
обясненията на подсъдимия, който твърди, че е присъствал на празненството
в къщата на Матев, но са в пълно противоречие със заявеното от свид. Матев:
„като настъпи нова година, си легнахме всички и чухме тропане“, при което
подсъдимият не могъл да обясни какво прави там. В показанията си свид.
Матев и свид. Димитров не се съдържат каквито и да е индиции, че след като
си легнали, в къщата са останали други гости и празненството е продължило.
Като е игнорирал тази съществена разлика в твърденията на свидетелите и е
приел версията, че влизайки в къщата, подсъдимият А. не е заварил други
лица, които да празнуват, и е бил сам в този момент, първоинстанционният
съд не е дал отговор на съществени въпроси, касаещи предмета на доказване.
Първоинстанционният съд е допуснал и друг пропуск, що се отнася до
изискуемото съдържание на доказателствения анализ, като е пропуснал да
посочи в мотивите си кои точно показания на свид. Димитров кредитира и в
кои части, предвид прочитането в хода на съдебното следствие на дадените от
него показания по досъдебното производство на основание чл. 281 НПК.
Преодоляването на констатираните противоречия в свидетелските
показания, а оттам и установяването на неизяснените обстоятелства,
противно на становището на прокурора, изразено пред въззивния съд, е от
съществено значение за правилното решаване на делото. Обстоятелствата,
касаещи присъствието на други лица и отношенията между тях преди
инкриминираното посегателство, биха могли да имат отношение към
въпросите относно състоянието на подсъдимия А. и мотивите, с които същият
е извършил своите действия. От съществено значение за правилното
решаване на делото е установяването на причините, поради които се е
разразил конфликт между подсъдимия и присъстващите свидетели, защо и
как подс. А. е напуснал мястото и се е отправил към автомобила и какви са
подбудите, поради които е предприето увреждане целостта на лекия
автомобил. Тези обстоятелства биха послужили за проверка на
достоверността на събраните гласни доказателствени източници и евентуално
биха били от значение при индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия, и поради това са съществени
5
На следващо място, първоинстанционният съд е подходил безкритично
и при обсъждане на приетата по делото съдебнооценителна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената и приета СОЕ /л. 45-
50 от ДП/, стойността на причинените увреждания по лекия автомобил е
изчислена съобразно необходимата подмяна/ремонт на таван и преден капак
на автомобила, капак пред предното стъкло и облицовка на таван, които не
попадат в предмета на обвинението за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК,
което е за счупено предно и задно панорамно стъкло на автомобила.
Възприемайки заключението на вещото лице изцяло, съобразно направените
от него уточнения в съдебно заседание, съдът недопустимо е излязъл извън
фактическите рамки на обвинението. В този смисъл възражението на
защитника е напълно основателно – първоинстанционният съд не е дал
отговор на съществени въпроси, отнасящи се до повдигнатото обвинение,
като единствено декларативно е констатирал, че експертизата е дала пълен,
ясен и обоснован отговор на поставените въпроси, без да съобрази това
съществено разминаване между инкриминираните повреди по автомобила и
заключението на оценителната експертиза. Или иначе казано, без да осигури
дължимия критичен анализ на съдържанието на експертното заключение,
съдът е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348,
ал. 3, т. 2 НПК, като е постановил акта си при повърхностен и недостатъчен
анализ на събраните доказателства, водещ до извод за липса на мотиви.
За пълнота в отговор на наведеното възражение на защитника,
въззивният съд не намира за основателно оплакването за допуснато
процесуално нарушение от страна на съда, свързано с оттеглянето на тайно
съвещание в 14:30 часа и непосредственото постановяване на присъдата в
14:30 часа, което по този начин е отразено и в протокола от съдебно
заседание, проведено на 29.03.2021 г. Повдигнатото обвинение е за
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет
години, поради което при спазване правилото на чл. 28, ал. 1, т. 1 НПК съдът,
който разглежда делото като първа инстанция, заседава в състав от един
съдия. Следователно провеждането на тайно съвещание по чл. 300 НПК не се
предпоставя от нарочно оттегляне на съда в помещение, намиращо се извън
съдебната зала. Съответно липсата на период от време, в който съдът следва
да е провел тайното съвещание, не може да обоснове автоматично извод за
нарушение на процесуалните правила при спазване на предвидените етапи в
разглеждане на делото в съдебната фаза, предвид възможността на съдията да
изгради своето вътрешно убеждение в хода на съдебното следствие при
условията на непосредственост.
В заключение, така въведената неяснота във волята на съда препятства
проверката на формираното вътрешно убеждение на съда при решаването на
въпросите по чл. 301 НПК и води до извод за липса на мотиви по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, което е съществено нарушение на процесуалните
правила, обосноваващо отмяната на обжалваната присъда на основанието по
6
чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
Предвид въведеното отменително основание, остава безпредметно
обсъждането на останалите доводи на страните, развити по повод предявената
жалба, тъй като същите касаят съществото на делото.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 2 НПК С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 260010 от 29.03.2021 г., постановена
по н.о.х.д. № 107/2020 г. по описа на Районен съд – К. и връща делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на
съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7