Присъда по дело №1028/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 1028 ПО ОПИСА ЗА 2022 ГОДИНА НА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VІ СЪСТАВ.

Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба депозирана от
М.П.А. ЕГН ********** срещу М. М. М. EГН ********** за извършено от нея
престъпление от частен характер наказуемо по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК за
това, че на 18.02.2022год. в гр.Варна, казала нещо унизително за честта и достойнството на
М.П.А. (нарекла го „глупак“, „простак“, „тъпънар“ и „курварин“), в негово присъствие като,
обидата е нанесена публично.
В наказателното производство е допуснат и приет за съвместно разглеждане
граждански иск предявен от частния тъжител срещу подсъдимата за сума в размер на
3000лв. представляваща обезщетение за претърпени от него в резултат на деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази суми от датата на деянието
18.02.2022год. до окончателното изплащане на сумата.
В с.з. повереника на частния тъжител поддържа тъжбата и гражданския иск. Във
фазата по съществото на делото същият изразява становище за доказаност на обвинението
по категоричен начин и моли за осъдителна присъда. По отношение на предявения
граждански иск моли същият да бъде уважен изцяло като претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Защитника на подсъдимата – адв. Б.Ж. във фазата по същество пледира за
оправдателна присъда като изразява становище, че обвинението не е доказано по безспорен
и категоричен начин.
Подс. М. заявява, че разбира повдигнатото й обвинение и дава обяснения по същото,
в които по същество отрича, да е обиждала тъжителя. В дадената й последна дума заявява,
че твърди, че не е изричала тези обидни думи.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Частният тъжител и подсъдимата били бивши съпрузи. От брака си двамата имали
две деца, момче и пълнолетно момиче. Тъжителят и подсъдимата били във влошени
отношения. отношенията между тъжителя и подсъдимата били влошени. Съгласно съдебно
решение след развода синът на подсъдимата и тъжителя живеел една седмица при майка си
и една седмици при баща си.
Вечерта на 18.02.2022год. вечерта частния тъжител и свидетелите С. С. и И. Д.
отишли в ресторант „Борисовата воденица“, находящ се в гр.Варна на бул. „Трети март“. С
тях бил и синът на тъжителя и подсъдимата – П.. Въпросната вечер в заведението участие
имал фолк певеца М. К. и по този повод в социалната мрежа „Фейсбук“ били публикувани
клипове с участието на певеца. Един от клиповете бил видян от св. Д. Г. – приятелка на
подсъдимата която й го препратила. Подсъдимата прегледала клипа и на него видяла и
компанията на бившия си мъж както и сина си с тях. Забелязала, че един от мъжете на
масата пуши. Същата се ядосала на бившия си съпруг и решила да иде да му дири сметка в
заведението. Така и направила Същата отишла в заведението. Било след 22:00ч. и детето им
вече не било там. По-рано вечерта същото било отведено от там от по-голямата им дъщеря.
Подсъдимата отишла до масата където седял тъжителя с компанията си и започнала да го
обижда наричайки го глупак, простак, тъпанар, курварин. Тъй като подсъдимата викала,
ставащото около масата на която седял тъжителя привлякло вниманието на останалите
посетители на заведението които започнали да гледат към неговата маса. Това наложило св.
С. С. да потърси съдействие от персонала на заведението и подсъдимата била изведена
навън.
1

Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на отчасти
обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите С. С., И. Д., В. Ж. и Д. Г. както и
справка за съдимост, като така посочените доказателства са непротиворечиви досежно
основните за предмета на доказване факти, взаимнодопълващи се са и не водят на различни
правни изводи.
От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не
кредитира единствено обясненията на подсъдимата М. в частта в която заявява, че не е
наричала тъжителя простак, глупак и курварин, а била му казала „Ти мен на глупачка ли ще
ме правиш“, тъй като в тази им част обясненията са изолирани и са в пълно противоречие с
показанията на свидетелите С. и Д., и двамата свидетели очевидци на сцената.
В показанията си посочените свидетели са категорични, че М. е дошла в заведението,
държала се неадекватно и нарекла тъжителя „простак“ и „курварин“ (според показанията на
св. С.) и „простак“, „групак“, „тъпак“, „курвар“ (според показанията на св.Д.). Вярно, че в
показанията си св. С. сочи, че подсъдимата нарекла тъжителя и „мръсник“ и „лайно“ като
не споменава думите „тъпак“ и „глупак“. Горното обаче по никакъв начин не може да
обуслови извод за недостоверност на показанията на тези свидетели още повече такъв за
наличие на съществено противоречие между техните показания първо защото очевидно от
показанията на двамата посочени по-горе свидетели, а и от обясненията на самата
подсъдима е имало момент в който С. не е бил в непосредствена близост, а е отишъл да
търси съдействие от персонала за да бъде прекратен заформилия се скандал. И второ защото
двамата свидетелстват за факти, които са възприели значителен период преди датата на
която са дали показания пред съда и то факти които са възприели в препълнено заведение, с
музика на живо и пр. В тази връзка съвсем разбираемо и напълно възможно е всеки от тях да
е чул, възприел и най-вече запомнил с изключителна точност различни етапи от
развихрилия се скандал. Напълно разбираема е липсата на ясен спомен у свидетеля С. за
точната дата на която се е случил скандала в заведението – на 18 юни или юли сочи
свидетеля. Че той обаче е бил в заведение заедно тъжителя и св. Д. когато там е дошла
подсъдимата и е започнала да обижда тъжителя за съда няма никакво съмнение тъй като
този факт се установява от всички останали събрани по делото гласни доказателства в това
число обясненията на подсъдимата и показанията на сегашния и партньор – св. Ж.. От
показанията на последния се установява, че той не е бил в заведението, но видял клипа
публикуван във „Фейсбук“ и видял на него детето на подсъдимата заедно с бившия й съпруг
(тъжителя) и двамата разпитани преди него свидетели – С. и Д.).
На следващо място, ако всичко е било мирно и тихо, както се опитва в обясненията
си подсъдимата да опише ситуацията, то защо изобщо се е наложило да бъде търсено
съдействието на персонала на заведението, за бъде изведена навън, както тя самата сочи. И
най-накрая от обясненията на самата подсъдима става ясно, че тя определено се опитва да ги
нагажда спрямо фактите изложени в тъжбата за които и е повдигнато обвинение, но в свой
интерес. Така например сочи, че не била казала глупак, а била казала „ти мен на глупачка ли
ще ме правиш“, а на въпроса казала ли е на тъжителя курвар обяснява „Все пак те са само
мъже. Разведен мъж. Тръгнал да търси жени, нали, курви“.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната
съвкупност и така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от
правна страна следното:
Подсъдимата М. М. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146, ал.1 от НК тъй като на 18.02.2022год. в
гр.Варна, казала нещо унизително за честта и достойнството на М.П.А., в негово
присъствие, а именно нарекла го „глупак“, „простак“, „тъпънар“ и „курварин“, като обидата
е нанесена публично.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в изричане на думите –
2

„глупак“, „простак“, „тъпънар“ и „курварин. Доколкото посочените думи дават отрицателна
оценка за личността на тъжителя А. и характеризират същия като човек с такива качества,
които противоречат на приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване, безспорно са унизителни за честта и достойнството на пострадалия.
Няма никакво съмнение, че посочените думи са били изречени от подсъдимата в
присъствието на пострадалия и са били възприети от него.
Квалификацията по чл. 148, ал.1, т.1 от НК (обида нанесена публично) се обуславя от
факта, че думите са изречени на в препълнено заведение, където освен пострадалия е имало
и още редица лица, които също са ги възприели – свидетелите С., и Д. както и други клиенти
на заведението.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата умишлено при
форма на вината пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и ги е искала.
Подсъдимата е съзнавала че думите са унизителни за честта и достойнството на тъжителя и
ги е изрекла именно с цел същите да бъдат чути и възприети от пострадалия и от останалите
присъстващи на мястото. Умисълът се извежда по безспорен и категоричен начин от
действията на подсъдимата.
В съдебно заседание защитата е изразила становище за недоказаност на обвинението
поради наличие на съществени противоречия в показанията на свидетелите на частното
обвинение. Такова противоречие и то досежно основните за предмета на доказване факти
съдът не констатира и коментар по този въпрос бе направен по-горе в мотивите.
Действително в частната тъжба е посочено, че инцидента в заведението се е развил
около 23:30ч., а в хода на следствието точен час не бе установен, установено бе, че
подсъдимата е отишла там след 22:00ч. Неустановеността на този факт обаче сам по себе си
не е от съществено значение за обективната съставомерност на престъплението в случая, на
фона на безспорно установените от всички събраните по делото гласни доказателства, че
именно късно вечерта на 18.02.2022год. подсъдимата е отишла в заведението посочено в
тъжбата (факти посочени и от нея самата), където се е развила ситуацията.
При определяне размера на наказанието което следва да понесе подсъдимата съдът
като съобрази, че за престъплението по чл. 148, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба и
обществено порицание от една страна и от друга това, че подсъдимата е с чисто съдебно
минало и до момента не е освобождаване от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма
от НПК, а деянието не включва съставомерни имуществени вреди прецени, че в случая са
налице всички законови предпоставки визирани в нормата на чл.78а от НК поради което и
освободи подс. М. от наказателна отговорност и й наложи адм. наказание глоба в размер на
1000лв.
При определяне размера на административната санкция съдът отчете ниската степен
на обществена опасност както на деянието така и на дееца (извършеното е изолиран случай
в живота на подсъдимата) и като отчете наличие единствено и само на смекчаващи
отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало прецени, че така наложеното в
минимален размер административно наказание е съответно на извършеното деяние и ще
постигне целите както на специалната така и на генералната превенция предвидени в
нормата на чл. 12 от ЗАНН.
По гражданския иск.
С оглед крайният изход на делото, като призна подсъдимата за виновна в извършване
на престъплението за което е предадена на съд с частната тъжба, съдът прецени, че
предявеният от частния тъжител граждански иск за претърпени неимуществени вреди е
доказан по основание. И доколкото принципно размерът на претърпените в резултат на
подобни деяния неимуществени вреди не подлежи на доказване (след като се установи
3

наличието на такова деяние се счита, че неимуществените вреди са настъпили), а се
определя по справедливост, съдът като отчете обстоятелствата при които е извършено
деянието и начинът на извършване на престъплението прецени, че е справедливо да
определи на тъжителя обезщетение в размер на 1500лв. ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата. Съдът счете, че посочената по-горе
сума напълно ще репарира и овъзмезди всички отрицателни последици настъпили за
пострадалия в резултат на престъплението, най-вече изпитания срам от ситуацията развила
се в претъпкано с хора заведение, поради което и отхвърли предявения граждански иск за
горницата над тази сума до предявената от 3000лв..
Като взе предвид направеното искане от страна на повереника на частния тъжител
искане за присъждане на разноски и като отчете, че по делото са налице доказателства за
направени такива в размер на 852лв. (12лв. държавна такса и 840лв. адвокатско
възнаграждение) съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК възложи на подсъдимата
направените от тъжителя по делото разноски и я осъди да му заплати посочената по-горе
сума.
На същото основание съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на ВРС държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 60лв.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

4

Номер на акта:	176
Дата:	19 септември 2022 г.
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20223110201028
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	18 март 2022 г.

Присъда по дело №1028/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите